РЕШЕНИЕ
№ 1386
гр. В., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
в присъствието на прокурора М. В. С.
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20243100101666 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от Б. Т. О.
срещу ПРБ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50
000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в: непрекъснат емоционален и психически стрес,
депресия, безпомощност, тревожност в резултат на неправомерно
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал.4 вр. чл. ал.3, б.“б“
НК, за което е оправдан с П. по НОХД №29/2020г. по описа на ВОС, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната П. 09.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата; сумата
от 1 800 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди за заплатено адвокатско възнаграждение общо за първоинстанционно
и въззивното производство, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната П. 09.06.2022г. до окончателно изплащане
на сумата.
В исковата молба се излага, че на 29.09.2017г, малко след полунощ,
ищецът претърпял ПТП с управлявания от него **** „****“ с рег.№****.
Твърди се, че причината за настъпване на ПТП, в което имало множество
пострадали лица, била виновното поведение на другия участник – М.Т.М.,
1
който управлявайки л.а. **** с рег.№***** с превишена скорост навлязъл в
насрещната лента за движение. Ищецът също бил пострадал с множество
счупвания на кости и претърпял няколко операции, за да се възстанови.
По случая било образувано ДП №317/2017г. по описа на РУ-А./ пр.р.
№12280/2017г. по описа на ВОП/. С П. от 09.03.2017г. прокурор при ВОП
ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.343,
ал.4, вр. чл.3, б.“б НК затова, че при ПТП от 29.09.2017г. , нарушавайки
правилата за движение по чл.44,ал.1 ЗДвП и чл.63,ал.2, т.1 ППЗДвП в
условията на независимо съпричиняване с М.Т.М. е причинил телесни
повреди на четири лица. На 20.08.2019г. прокурор от ВОП внесъл срещу него
обвинителен акт и било образувано НОХД №968/2019г. о описа на ВОС. С
определение от 11.10.2019г. съдът прекратил съдебното производство и върна
делото на ВОП за отстраняване ма допуснати отстраними процесуални
нарушения в досъдебното производство. След провеждане на допълнително
разследване на 09.01.2020г. ВОП отново внесла обвинителен акт със същото
обвинение срещу ищеца, по който било образувано НОХД №29//2020г. след
провеждане на множество заседания била постановена П.
№260007/24.09.2021г., с която бил признат за невиновен и оправдан по
въведеното обвинение. Оправдателната П. била обжалвана от
конституираните по делото частни обвинители като било образувано ВНОХД
№ 377/2021г. по описа на ВАПС. С Решение №59/14.04.2022г.
първоинстанционната П. била потвърдена. Същата влязла в законна сила на
09.06.2022г.
Твърди се, че действията на П., свързани с водене на наказателно
преследване и повдигане на обвинение срещу ищеца са незаконни. Излага се,
че през периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на
оправдателната П. на ищеца са причинени значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от морален, психически и здравословен
характер. Твърди се, че след повдигане на обвинението ищецът изпаданл в
емоционален стрес от случващото се с него, претърпял морални страдания и
унижение от положението, в което бил поставен като лице обвинено в
извършване на толкова тежко престъпление и обвинено в причиняване на
смърт на човек и причинило тежки наранявания на други лица. Притеснявал
се за изхода на производството и се страхувал от осъждане. За престъплението,
2
за което бил обвинен се предвиждало наказание лишаване от свобода от 5 до
15 години и реално го грозяла ефективна П.. Това било особено стресиращо за
него, изпитвал притеснения, че ако бъде признат за виновен, ще изтърпява
ефективно наказание лишаване от свобода в затвора. Макар да знаел, че
другият участник в ПТП е виновен, изпитвал чувство на вина пред
пострадалите в ПТП. Близките на починалия, които го видели в едно от с.з. го
заклеймили като убиец, което било смазващо за психиката му.
Излага, че следствие на ПТП получил телесни увреждания : счупване на
лявата тазобедрена става; счупване на горното рамо на лявата срамна кост;
счупване на 2,3,4,5 проходилни кости на дясното стъпало, счупване на
латералната и медиалната кунеиформени кости на дясното стъпало.
Непосредствено след ПТП бил откаран в СЦ на МБАЛ „**** В. АД, а след
това бил приет в К.О.Т. като му били извършени няколко оперативни
интервенции. След изписването му бил предписан рехабилитация и
постелъчен режим и придвижване с помощни средства. Възстановителният
му период бил продължителен, труден и много болезнен. Повече от четири
години след операцията все още не му било възможно да извършва активни и
пасивни движения с десния крак без помощни средства, походката му била
силно затруднена, движенията в дясното стъпало и в двете леви тазобедрени
стави били силно ограничени и болезнени. При това затруднено здравословно
състояние бил длъжен да се явява пред органите на досъдебното производство
и в множество провели се открити съдебни заседания. Придвижването му до
съда с помощта на патерици било трудно и болезнено. Заради силните боли в
двете тазобедрени стави трябвало да му бъде направена операция за смяна на
лявата тазобедрена става, но той търпял болките и отлагал операцията, за да
може да се явява в съдебните заседания като подсъдим. Провел хирургичната
интервенция за смяна на ставата едва на 07.12.2021г., когато приключило
съдебното производство на първа инстанция.
Излага, че воденото наказателно производство срещу него го поставило
в непрекъснат емоционален и психически стрес, изпаднал в тежка депресия,
която въпреки оправдаването му не бил преодолял и към момента. Чувствал се
безпомощен, не можел да спи, бил потиснат и изпитвал непрекъсната
тревожност. Сочи, че се познавал с пострадалите, хора, които пътували в
неговия автомобил преди инцидента, имали общи познати и приятели и
3
поради тази причина воденото срещу него наказателно производство станало
известно сред кръга от хора, с които общува ежедневно. Усещал техния укор и
поради това се затворил в себе си, не искал да общува с никой, изолирал се от
близки и приятели. Независимо от оправдаването му все още изпитвал
тревожност, неувереност, понижено настроение, качеството му на живот било
променено.
Твърди се също, че за защита в производството на първа инстанция на
15.10.2020г. е заплатил по банков път адвокатски хонорар в размер на 800 лева
съгласно договор за правна защита и съдействие №20/11.10.2019г., а за
въззивното производство на 08.11.2021г. заплатил в брой сумата от 1000 лева
съгласно договор за правна защита и съдействие №10/08.11.2021г.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна ПРБ е депозирала отговор
по иска, в който е изразено становище за неоснователност на същия.
Твърди се, че част от описаните в исковата молба вреди са пряк резултат
от възникналото ПТП. Излага се, че наказателното производство е
приключило в разумен срок с оглед на неговата фактическа и правна
сложност. На по-ниска степен на увреждане сочел фактът, че
първоинстанционната оправдателна П. не била протестирана от прокурор,
нямало данни спрямо ищеца да е била взета мярка за неотклонение,
принудителна административна мярка или друга мярка за процесуална
принуда. Сочи се, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди не е доказан, тъй като не са представени доказателства за реално
извършено плащане в претендирания размер на адвокатски хонорари.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С П. от 06.03.2019г. по ДП №317/2017г. по описа на РУ - А., Б. Т. О. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 343,ал.4 вр. ал.
3, б.“б“ НК , затова, че на 28/29.09.2017г. на път II-29 гр.В. -гр.Д. при
управление на МПС марка „****“ с рег.№**** в условията на независимо
съпричиняване с М.Т.М., нарушил правилата за движение по пътищата
чл.16,ал.1, т. 1 ЗДвП, чл.44,ал.1 ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на М.Т.М. и телесни повреди на повече от
едно лице – четири лица : тежка телесна повреда на В.В.М.; тежка телесна
повреда на А.И.А.; средна телесна повреда на Г.С.И.; средна телесна повреда
на Н.О.С.. Взета е мярка за неотклонение „П“.
На 20.0.2019г. ОП-гр.В. внася в съда О.А. срещу Б. Т. О. с повдигнати
4
обвинения за извършено престъпление по чл. 343,ал.4 вр. ал. 3, б.“б“ НК ,
затова, че на 28/29.09.2017г. на път II-29 гр.В. -гр.Д. при управление на МПС
марка „****“ с рег.№**** в условията на независимо съпричиняване с М.Т.М.,
нарушил правилата за движение по пътищата чл.16,ал.1, т. 1 ЗДвП, чл.44,ал.1
ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
М.Т.М. и телесни повреди на повече от едно лице – четири лица : тежка
телесна повреда на В.В.М.; тежка телесна повреда на А.И.А.; средна телесна
повреда на Г.С.И.; средна телесна повреда на Н.О.С., за което е образувано
НОХД №968/2019г. по описа на ВОС. Производството по делото е прекратено
с протоколно определение от 11.10.2019г. и делото е върнато на ВОП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения на ДП.
На 09.01.2020г. ОП-гр.В. внася в съда О.А. срещу Б. Т. О. с повдигнати
обвинения за извършено престъпление по чл. 343,ал.4 вр. ал. 3, б.“б“ НК ,
затова, че на 28/29.09.2017г. на път II-29 гр.В. -гр.Д. при управление на МПС
марка „****“ с рег.№**** в условията на независимо съпричиняване с М.Т.М.,
нарушил правилата за движение по пътищата чл.16,ал.1, т. 1 ЗДвП, чл.44,ал.1
ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
М.Т.М. и телесни повреди на повече от едно лице – четири лица : тежка
телесна повреда на В.В.М.; тежка телесна повреда на А.И.А.; средна телесна
повреда на Г.С.И.; средна телесна повреда на Н.О.С., за което е образувано
НОХД №20/2020г. по описа на ВОС.
С П. №26007/24.09.2021г. по НОХД №20/2020г. по описа на ВОС Б. Т. О.
е признат за невиновен в това, че че на 28/29.09.2017г. на път II-29 гр.В. -гр.Д.
при управление на МПС марка „****“ с рег.№**** в условията на независимо
съпричиняване с М.Т.М., нарушил правилата за движение по пътищата
чл.16,ал.1, т. 1 ЗДвП, чл.44,ал.1 ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на М.Т.М. и телесни повреди на повече от
едно лице – четири лица : тежка телесна повреда на В.В.М.; тежка телесна
повреда на А.И.А.; средна телесна повреда на Г.С.И.; средна телесна повреда
на Н.О.С., като е оправдан поп обвинението за извършено престъпление по чл.
343,ал.4 вр. ал. 3, б.“б“ НК.
С Решение №59/14.04.2022г. по ВНОХД №377/2021г. по описа на
Апелативен съд-В. е П. №26007/24.09.2021г. по НОХД №20/2020г. по описа на
ВОС.
Свидетелят И.Н.И. излага, че познава ищеца от 2005г. през 2019г. Той му
се обадил и му казал, че ще го съдят и ще лежи в затвора. Впоследствие
станал изнервен и раздразнителен и се карал с всички вкъщи. В този период
двамата започнали да се виждат почти всеки ден. Б. бил наплашен, че го
вкарат в затвора. Спрял да излиза от вкъщи. Хората, които пътували с него при
инцидента му казвали, че е виновен, че е убил човек и ще лежи в затвора. На
едното заседание дъщерята на починалия му казала, че е убиец. Хората от
обкръжението му се променили отношението към него като чули, че е виновен
и че ще лежи в затвора. Той бил много изнервен и се карал с всички вкл. и с
5
жена си, с която в този период били разведени, но живеели заедно. Отлагал
операция за смяна на става заради делата, които се водели и я направил едва
след това. По време на наказателното производство жена му го гледала като
дете, а сега изобщо не си говорили.
Свидетелят А.И.А. излага, че е колега на ищеца и се познават от десет
години. Знае, че преди 7-8 г. той претърпял транспортно произшествие и бил
много стресиран след това. Воденото срещу него наказателно производство
станало известно в тяхната гилдия. След катастрофата и съдебните дела Б. се
променил. Както и си стоял ставал и тръгвал без да даде обяснения. Чувствал
се изолиран и изнервен. Все още работел като шофьор.
Съгласно заключението на проведената комплексна СППЕ повдигнатото
срещу ищеца обвинение е било значим стрес за него, а воденото наказателно
производство го е трансформирало в перманентен, което е довело до дистрес.
Поради значимостта и продължителността с години на психотравмената
ситуация, симптомите при ищеца са персистирали като Разстройство в
адаптацията с протрахиран тревожно-депресивен симптом. Симптомите са се
влошавали при всяко явяване в хода на наказателното производство.
Клиничната картина към момента на изследването на ищеца отговаря на
диагнозата : Органично разстройство на настроените / афективно
разстройство F06.3 по МКБ 10 ревизия. Към момента психичното му
състояние е нестабилно, съпроводено с повишена тревожност/умерена към
висока степен/ , нисък фрустрационен толеранс, невъзможност за
контролиране на негативните емоции и гнева и последващо след това чувство
за вина. Затворил се е в себе си, станал е по-некомуникативен, потиснат, по-
лесно раздразнителен и ригиден по отношение на емоции, мислене и
преживявания. Описаните симптоми и резултатите от изследването могат да
се разгледат като органичен мозъчен синдром при дългогодишни соматични
заболявания в късна зряла възраст. Прекараният физически и психически
дистрес след произшествието и воденото наказателно производство са
допълнителни провокиращи фактори, отключващи болестното състояние.
Ищецът страда от психиатрично заболяване Органично разстройство на
настроените / афективно разстройство F06.3 по МКБ 10 ревизия.
Заболяването е резултат от коплексни фактори – от психологично,
психотравмено естество, дългогодишни телесни заболявания с усложнения и
социални фактори. При изслушване на вещите лица в с.з. добяват, че воденото
6
наказателно производство е отключващ стресогенен фактор на един
органичен предразположен мозъчен терен. Ако наказателното производство
не е било образувано, ищецът е можело да развие такава симптоматика
следствие на стреса от ПТП и ортопедичните операции, но тя е нямало да
бъде с толкова изразена клинична картина и толкова силен интензитет и бързо
развитие.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Д. отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ангажирането на отговорността на Д. в тази хипотеза обуславя наличието
на причинени вреди, настъпили в резултат от незаконното обвинение, които
следва да бъдат установени от ищеца при условията на главно и пълно
доказване.
От събраните по делото доказателства и приобщените за послужване
материали по досъдебно производство и наказателното производство се
установява, че спрямо ищеца в рамките на около 3 години в периода
06.03.2019г./ датата на привличането му като обвиняем/ 09.06.2022г. датата
на влизане в сила на Решението по ВНОХД №377/2021г. по описа на ВАпС е
водено наказателно преследване за извършени престъпление от общ характер
по чл. 343,ал.4 вр. ал. 3, б.“б“ НК , за което е оправдан. По отношение на
ищеца в периода е била взета мярка за неотклонение „Подписка. “
От събраните по делото гласни доказателства се установява,че по време
на наказателното преследване в ищеца е настъпила промяна, същият станал
нервен, раздразнителен, карал се с всички, изолирал се от обкръжението си.
Проведената психологична експертиза изцяло кореспондира на
събраните в тази връзка свидетелски показания като се констатира, че и
ищецът е преживял значим стрес, който към настоящия момент е персистирал
до Органично разстройство на настроението / афективно разстройство F06.3
по МКБ 10 ревизия. Към момента психичното състояние на ищеца е
нестабилно, съпроводено с повишена тревожност/умерена към висока степен/
, нисък фрустрационен толеранс, невъзможност за контролиране на
негативните емоции и гнева и последващо след това чувство за вина. Затворил
се е в себе си, станал е по-некомуникативен, потиснат, по-лесно
раздразнителен и ригиден по отношение на емоции, мислене и преживявания.
7
Заболяването е резултат от комплексни фактори – както от самия стрес от
произшествието и причинените с него телесни увреждания, така и от самото
наказателно преследване, което е отключващ стресогенен фактор на вече
предразположен терен, довел до силно изразена клинична картина, силен
интензитет и бързо развитие. Т.е. самото наказателно производство е
отключващия заболяването в тази силно изразена степен на фона на
предхождащи стресови фактори.
Всички събрани по делото доказателства обуславят извод, че вследствие
на воденото наказателно производство ищецът е претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в изключително голям стрес, довел до
нарушение на психиката с трайни последици, които не са отшумели и до
настоящия момент.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с
принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички
обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото
наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на
увредения; данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964
год., обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и
при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От съществено значение при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
продължителността на наказателното производство, взетите мерки за
неотклонение, както и вида на причинените вреди и други обстоятелства,
касателно всеки отделен случай.
Незаконното обвинение безспорно е увреждащо действие, тъй като
засяга личния живот и достойнство на пострадалия. При определяне на
степента и характера на увреждането следва да се съобразят : периода на
воденото срещу ищеца наказателно производство близо 3 години, вида и броя
на повдигнатите обвинения, взетите мерки за неотклонение, в случая най-
леката мярка Подписка; предвиденото в закона наказание за престъплението,
по което е било повдигнато обвинение – от 10г. до 20г. лишаване от свобода и
не на последно място фактът, че са налице проявления в емоционалното и
писхическо състояние на пострадалия значително по-големи от обичайните.
8
Необходимо е обаче и да се съобрази, че след оправдателната П. по
НОХД №20/2020г. П. на е подала протест, нито е поддържала обвинението на
въззивната инстанция. Производството по ВХНОД №377/2021г. е образувано
по жалба на конституираните частни обвинители, поради и което
продължителността на делото и пренасянето за разглеждане пред въззивния
съд не може да се вмени в отговорност на ответната страна в лицето на П..
При съобразяване на всичко изложено съдът намира, че произтеклите
преки неимуществени вреди следствие на неправомерно повдигнатото
обвинение спрямо ищеца възлизат в размер на 25 000 лева.
По претендираните имуществени вреди :
Претендира се сумата от 1800 лева, изразяваща се в направените от
ищцата разходи за адвокатско възнаграждение по воденото наказателно дело.
В тази връзка са представени Договор за правна защита и съдействие
№20/11.10.2019г. /л.43 от НОХД №968/2019г./, съгласно който Б. О. е заплатил
на адв.П.Б. сумата от 800 лева за представителство по НОХД №968/2019г.,
както и извлечение от банкова сметка на адвоката за постъпване на сумата и
Договор за правна защита и съдействие №10/08.11.2021г. /л.45 от ВНОХД
№377/2021г./, съгласно който Б. О. е заплатил на адв.П.Б. сумата от 1000 лева
за представителство по делото.
Съобразно мотивите на ТР №1/2017г. по т.д. №1/2017г, на ОСГК
изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна П. или прекратено на основанията,
посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска
защита във всеки стадий на това производство.
Заплащането на разноски за възнаграждение за въззивната инстанция не
стои в причинна връзка с поведението на ответната страна, тъй като
първоинстанционната оправдателна П. не е била протестирана, поради и което
съдът намира претенцията й в тази част за неоснователна.
По акцесорната претенция за присъждане на законната лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на
ВКС, т.4 отговорността на Д. за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на
наказателното производство, като от този момент държавните органи изпадат
в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение.
С оглед горното съдът приема, че обезщетението за забава следва да се
присъди от датата на влизане в сила на датата на влизане в сила на Решението
по ВНОХД №377/2021г. по описа на ВАпС- 09.06.2022г.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора и предвид направеното искане ответникът
следва да заплати направените от ищцата разноски за заплатена държавна
такса в размер на 10 лева, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
9
На основание чл.38,ал.2 ЗАдв. в полза на адв.П.Б. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ при
отчитане на уважената част от иска и решението на СЕС, ІІс. от 25.01.24 по
дело C 438/22/, съгласно което посочените в Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, като не обвързват
съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на
делото, количеството извършена работа / в този смисъл Определение
№2470/21.05.2024г. по гр.д.№2822/2023г. по описа на ВКС, IV г.о./ Съдът
намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено
е едно открито съдебно заседание, на което са разпитани свидетели и
изслушана експпертиза, поради което следва да се признаят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ да заплати на Б. Т. О., ЕГН: ********** с адрес гр.Д.,
ул.**** сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, претендирана като
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в :
непрекъснат емоционален и психически стрес, депресия, безпомощност,
тревожност в резултат на неправомерно повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 343, ал.4 вр. чл. ал.3, б.“б“ НК, за което е оправдан с П. по
НОХД №29/2020г. по описа на ВОС, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната П.
09.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата; сумата от 800/осемстотин/
лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно производство,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната П. 09.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата, на
основание чл. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
50 000 лева за претендираните неимуществени вреди и за разликата до 1800
лева за претендираните имуществени вреди, включваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА ПРБ да заплати на Б. Т. О., ЕГН: ********** с адрес гр.Д.,
ул.**** сумата от 10/десет/ лева, представляваща разноски за заплатена ДТ,
на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРБ да заплати на адвокат П. Б. от АК-В. с адрес гр.В.,
ул.“***** сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна равна помощ, на основание
10
чл.38,ал.2ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд- В.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
11