Р Е Ш Е Н И Е № ______
гр. Никопол, 01.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Десислава
Бунева, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№220 по описа за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.238, ал.1 от ГПК.
Основания на предявените искове са чл.422, ал.1, т.1 от ГПК, чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, чл.410 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба вх.№1454/14.07.2020г. от „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК201196810 със седалище
и адрес на управление в гр.СОФИЯ, район Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“БАЛША“№17, партер, офис №1
представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, чрез пълномощника А.Г. –
юрисконсулт срещу А.С.О., ЕГН********** с настоящ и постоянен адрес ***.
В ИМ се твърди, че на
10.04.2018г. „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД,
ЕИК201196810
сключило с ответницата договор за кредит от разстояние №205951 при условията на
ЗПФУР. Твърди, че сключването на самия договор било извършено въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес www.minizaem.bg. Сочи, че на същият електронен
адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние, според които сключването на договора ставало след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен
съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приемал същите. Твърди се,
че след това кандидатът за кредит получавал електронно писмо, в което се
съдържала преддоговорна информация за условията на договора. В случай, че
кандидатът бил одобрен, той получавал на личната си електронна поща договор и
общи условия за писмено потвърждение. Потвърждението от страна на клиента се
извършвало след получаване на съобщение, в което се предоставял четири цифрен
уникален код по телефона, чийто номер клиента предоставял. След това се
получавало второ съобщение с предоставяне на връзка и след отварянето й,
клиента следвало да въведе уникалния код. Преди извършване на паричния превод,
за който клиента кандидатствал се получавало обаждане на посочения от него
телефонен номер, което не е задължително за всички случаи, като разговорът се
записвал. По този начин от ищеца се сочи, че клиента отново потвърждавал
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В
конкретния случай от ищеца се сочи, че запис не бил извършен, но при
кандидатстване ответника по делото посочил мобилен телефонен номер **********,
електронна пощенска кутия ************@***.**, като активиращият код бил 0732.
От ищеца се сочи, че
сключването на договора чрез електронна платформа и последващо потвърждаване на
сключването по време на телефонния разговор е годно доказателство по смисъла на
чл.10 от ЗПК във връзка с чл.9 от ЗПФУР и чл.18 , ал.2 от ЗПФУР във връзка с
чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Допълва, че приложим по повод дефиницията на това какво е
електронен документ е чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014г. на ЕП и на
Съвета от 23.07.2014г. Сочи се, че съдът следва при преценка на доказването на факта за сключване на договора да се
придържа към акта на ЕС, като в тази
връзка се представят дискове за съда и ответника на оригиналните договори за
кредит съгласно чл.184, ал.1, изр.2 от ГПК, както и аудио записа. Във връзка с
горното се сочи, че съгласно решение №410/16.04.2013г. по дело №1150/2012г. на
ВКС, ГК, III г.о. събирането на доказателства
от такъв вид подлежи на оглед по чл.204 от ГПК.
Прави се заключение,
че ответника е знаел в какво правоотношение встъпва и се сочи, че до входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба от
страна на ответника не са извършени плащания.
По отношение на
сключения договор от ищеца се сочи, че във връзка с него на ответника е бил
отпуснат кредит с главница в размер на
300лв. Допълва, че съгласно чл.2 от договора, сумата била преведа на ответника
по посочн от него начин на каса на „Изи пей“ АД, като в тази връзка се прави
искане на основан чл.192 от ГПК, съдът да изиска от дружеството разписката,
която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане от „Изи
финанс“ЕООД към „Изи пей“АД №2000000149530746/10.04.2018г. Алтернативно се
прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с поставена
задача. Направено е искане и за извършване на техническа експертиза относно
съдържание на звукозаписа на единия от представените с исковата молба дискове
при оспорване на звукозаписа от страна на ответника с поставена задача.
Осен това от ищеца се сочи че съгласно чл.4, ал.3, т.2 от
договора за кредит е видно, че е дължима цялата сума в размер на 300лв. за
периода от 10.04.2018г. до 10.05.2019г. Сочи се, че при изплащане на вноските
по кредита, клиента трябвало да преведе освен дължимата главница и договорна
лихва, която е уточнена в договора, фиксирана е и не подлежи на изменение през
целия период на договора, като съгласно чл.2, ал.1, т.3 от него ГЛП е в размер
на 40,15%. Допълва, че вземането за лъхва е дължимо да периода претендиран в
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от 12.10.2018г. до 10.04.2019г. в размер на 9,90лв.
Сочи се още от ищеца,
че кредитът и изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно
10.05.2018г., като същият не е погасен и
поради това на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответника бил в забава от датата на
падежиране на целия кредит -
13.05.2019г., като за периода от 13.05.2019г. до 13.03.2020г е изтекла и лихва
за забава. Допълва, че от дата 13.03.2020г. и периода след това поради
обявеното извънредно положение не текат лихви за забава, като това положение се
е спазвало до 15.07.2020г., за който факт ищеца твърди, че в този период се
включва и дата на подаване на настоящата искова молба. Претендира лихва за
забава в размер на 56,16лв. дължима за периода 10.05.2019г. до 13.03.2020г.
От ищеца не се
претендира вземане за неустойка и разходи за извнсъдебно събиране. Твърди, че
всички вземания са с настъпил падеж към датата на входиране на заявлението по
чл.410 от ГПК.
От ищеца се сочи, че
са правени опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред,
но същите останали безуспешни, като
ответника не погасил задълженията си съгласно договореното. Допълва, че това
довело до подаването на заявление по чл.410 от ГПК и образуване в резултата на
него на ч.гр.д.№173/2020г. по описа на
НРС, по което била издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена на
ответника. Допълва, че длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК като във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, а ищеца по настоящото дело получил указание за предявяване на установителен
иск за доказване на вземането си.
В заключение ищеца
моли съда да постанови решение, с което на основа чл.415 от ГПК да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер общо на
366,06лв., от които 300лв. - главница по предоставения кредит, сумата от
9,90лв. - представляваща възнаградителна лихва за периода 10.04.2018г. до
10.05.2018г., сумата от 56,16лв. представляваща
лихва за забава за периода 10.05.2018г. до 13.03.2020г., ведно със
законната лихва върху претендирана сума
от датата на завеждане на заповедното производство – 28.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на
100лв., юрисконсулско
възнаграждение и държавна такса в
размер на 25лв., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в настоящото производство, включително държавна такса
и суми за експертизите, за които е направено искане от ищеца.
Моли съда на основание чл.78,
ал.8 от ГПК да осъди ответника да заплати юрисконсулско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 300лв.
В исковата молба е
направено искане за
постановяване на неприсъствено решение по спора при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК.
Ответникът не изразява становище по спора, не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и
доказателствения материал по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Не се спори, че по повод на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК първоначално пред ПлРС е било образувано ч.гр.д.№1953/‘20г. След администриране на делото,
съдията докладчик с определение №1663/28.05.2020г. на основание чл.118 във
връзка с чл.411, ал.1 от ГПК е прекратил производството пред ПлРС и е изпратил
същото по подсъдност на НРС. Определението не е било обжалвано в дадения срок.
Пред НРС е било образувано ч.гр.д.№173/‘20г., по което заявителя „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД,
ЕИК201196810 със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, ул.“БАЛША“№17,
партер, офис №1 представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, чрез
пълномощника А.Г. – юрисконсулт по реда на чл.410 от ГПК моли съда да издаде
заповед за изпълнение срещу А.С.О., ЕГН********** с настоящ и постоянен адрес ***
за сума в размер на 488.15лв., от
които 300лв. – главница; 09.90лв. - възнаградителна лихва за периода
10.04.2018г. до 10.05.2018г.; 72.09лв. – неустойка
по чл.3 от сключения договор за предоставяне на кредит №205951/10.04.‘18г.;
50лв. – съгласно чл.7 от договора за кредит, за които е посочено, че
представляват нормативно признат разход;
56.16лв. – лихва за забава от
10.05.2018г. до 13.03.2020г.; направените разноски за държавна такса в размер
на 25лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв.
След като е разгледал делото,
съда с разпореждане №344/23.06.2020г. по ч.гр.д.№173/‘20г. (приложено по
настоящето дело) е отказал на основание чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по заявление по ч.гр.д.№173/2020г. на НРС в полза на „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК201196810 със седалище и адрес на
управление в гр.СОФИЯ, ул.“БАЛША“№17, партер, офис №1 представлявано от
управителя Борислав Иванов Николчев, чрез пълномощника А.Г. – юрисконсулт срещу А.С.О., ЕГН********** с настоящ и
постоянен адрес *** за сумите 09.90лв. - възнаградителна
лихва за периода 10.04.2018г. до 10.05.2018г.; 72.09лв. – неустойка по чл.3 от сключения договор
за предоставяне на кредит №205951/10.04.‘18г.; 50лв. – съгласно чл.7 от
договора за кредит, за които е посочено, че представляват нормативно признат разход; 56.16лв. – лихва за забава от 10.05.2018г. до 13.03.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНО. На основание чл.415
ал.1 т.3 от ГПК са дадени указания на заявителя „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК201196810, че може да предяви осъдителен иск
относно вземанията в отказаната част, по заявление по ч.гр.д.№173/2020г. на НРС
срещу А.С.О., ЕГН********** в
ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на разпореждането, като довнесе
дължимата държавна такса по иска.
За
останалата част от вземането е била издадена заповед №71/23.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която длъжникът А.С.О., ЕГН********** с настоящ и постоянен
адрес *** е била
осъдена да заплати на „ИЗИ
ФИНАНС“ЕООД, ЕИК201196810 сумата
в размер на 300лв., представляваща главница и законна лихва от подаване на
заявлението в съда 28.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 25лв. представляваща
държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит
№205951 от 10.04.2018г.
На следващо място „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК201196810 в срок е предявило настоящият
иск за вземанията си, за които с разпореждане №344/23.06.2020г. по ч.гр.д.№173/‘20г.
съдът е отказал на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК издаване
на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Не се спори, че ищецът се намира
в облигационни отношения с ответника, като спорното право е във връзка с
договор за кредит №205951 от
10.04.2018г.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени искове чрез постановяване
на неприсъствено решение по отношение на сумите 09.90лв. - възнаградителна
лихва за периода 10.04.2018г. до 10.05.2018г.; 72.09лв. – неустойка по чл.3 от сключения договор
за предоставяне на кредит №205951/10.04.‘18г.; 50лв. – съгласно чл.7 от
договора за кредит, за които е посочено, че представляват нормативно признат разход; 56.16лв. – лихва за забава от 10.05.2018г. до 13.03.2020г.
На страните са указани
обстоятелствата по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК и исковете са вероятно основателни
с оглед представените писмени доказателства – Договор за предоставяне на кредит
от разстояние №205951/10.04.2018г.; Общи условия за предоставяне на кредит от
разстояние; Платежни нареждания за извършени плащания от страна на „Изи финанс“ ЕООД; Кореспонденция
по повод сключване на договор за кредит от разстояние; Дискове със записани
текстове на договора за кредит и общите условия; Диск със записан разговор за
потвърждение от страна на ответника на сключен договор за кредит.
Относно останалата част на претенцията
се посочи по-горе, че за сумата от 300лв. - главница е била издадена заповед №71/23.06.2020г. по ч.гр.д.№173/‘20г.
на НРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която длъжникът А.С.О., ЕГН********** с настоящ и постоянен
адрес *** е била
осъдена да заплати на „ИЗИ
ФИНАНС“ЕООД, ЕИК201196810 сумата
в размер на 300лв., представляваща главница и законна лихва от подаване на
заявлението в съда 28.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 25лв. представляваща
държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50.00лв. По отношение тази заповед от страна на ответницата в заповедното
производство не са постъпвали възражения нито по чл.414 от ГПК, нито по чл.414а
от ГПК. В тази връзка претенцията на ищеца следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Налице са условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без
да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.
Основателността на предявените обективно
съединени искове в посочената част налага уважаване молбата на ищеца с правно
основание чл.78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените в настоящия съдебен
процес разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв.
и държавна такса в размер на 50лв.
Разноски в заповедното производство не
следва да се присъждат, тъй като за тях съдът се е произнесъл със заповед №71/23.06.2020г. по
ч.гр.д.№173/‘20г. на НРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
със заявител ищеца в настоящето производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.422, ал.1, т.1 от ГПК, чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, чл.410 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД А.С.О.,
ЕГН********** с настоящ и постоянен адрес *** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК201196810 със седалище и адрес на
управление в гр.СОФИЯ, район Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“БАЛША“№17, партер, офис №1 представлявано от управителя Борислав
Иванов Николчев, чрез пълномощника А.Г. – юрисконсулт сумите 09.90лв. - възнаградителна лихва за периода
10.04.2018г. до 10.05.2018г.; 72.09лв. – неустойка
по чл.3 от сключения договор за предоставяне на кредит №205951/10.04.‘18г.; 50лв.
– съгласно чл.7 от договора за кредит, за които е посочено, че представляват нормативно признат разход; 56.16лв. – лихва за забава от 10.05.2018г. до
13.03.2020г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените обективно съединени искове в частта за сума в размер на 300лв., представляваща главница и законна лихва от подаване на
заявлението в съда 28.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 25лв. представляваща
държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100.00лв., тъй като за тях вече има
издадена заповед №71/23.06.2020г. по
ч.гр.д.№173/‘20г. на НРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която длъжникът А.С.О.,
ЕГН********** е била
осъдена да заплати на „ИЗИ
ФИНАНС“ЕООД, ЕИК201196810 посочените суми.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответника А.С.О., ЕГН********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК201196810 направените деловодни разноски
в настоящото производство в размер на 50лв. за държавна такса и 100лв. юрисконсулско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: