№ 121
гр. Варна, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204335 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Сис Груп Холдинг” ЕООД против НП №
600656-F622667/ 17.09.2021г. на Началник отдел „ОД“ Варна в ЦУ на НАП, с
което на „Сис Груп Холдинг” ЕООД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 600 лева на основание чл.185
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.
В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание
въззивникът редовно призован не се явява лично.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 09.08.2021г. на търговски обект по смисъла
на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, находящ се
в гр. Варна, бул. „Приморски" №39, стопанисван от „СИС ГРУП ХОЛДИНГ"
ЕООД с ЕИК ********* се установи, че в обекта е монтирано и въведено в
1
експлоатация фискално устройство(ФУ) модел TREMOL М20, с
индивидуален номер ZK137821 и номер на фискалната памет 50175092. На
09.08.2021г в 12:10 часа преди легитимация на органите по приходите е
извършена контролна покупка на 2бр. минерална вода(0,500мл) с единична
цена 0.70лв и обща стойност 1.40лв. Покупката е заплатена в брой от Г.Р. -
старши инспектор по приходите и е издадена фискална касова бележка №
204759/09.08.2021г. Установено е, че същата не съдържа указаните в чл. 26,
ал. 1, т.7 на Наредба №Н-18/2006г. на МФ задължителни реквизити:
наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени
стоки или услуги. На издадения фискален касов бон като наименование на
стоката е изписано „хр. стоки" вместо закупената реална стока „минерална
вода". Към момента на проверката ФУ не притежава департамент с
наименование „минерална вода" или „безалкохолни напитки".
За констатираното бил съставен акт за административно нарушение.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.33 от
Наредба №Н18/2006г. на Министъра на финансите.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
въззивникът. В предвидения срок жалбоподателят не направил писмени
възражения, които да бъдат коментирани от АНО в наказателното
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Костадинова,
чиито показания съдът кредитира, като дадени обективно и безприрастно, и
цени като доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателната постановление е издадено от компетентен орган -
2
Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед. Въз основа на Акта за
нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като
административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
сочени в акта за нарушение. Съдът намира, че правилно, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма административно наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба №
Н18/2006г. на Министъра на финансите и на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал.1
от ЗДДС и ангажирал отговорността на дружеството.
Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба№Н-18 от 2006 год. предвижда,че
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стока и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касова бележка
от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
Съгласно предвиденото в чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 година,
фискалната бележка от ФУ трябва да е четима, да съответства на образеца
съгл. Приложение №1 и да съдържа задължително подробно изчерпателно
изброените от т.1 до т.17 реквизити, между които съгласно т.7 -
„наименование на стоката /услугата, код на данъчна група, количество и
стойност на закупените стоки или услуги“. Наредбата е издадена на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1 на чл. 118 ЗДДС, възпроизведена
частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан
друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните
разпоредби следва изводът, че издаването на фискална касова бележка от
фискално устройство се свързва с плащането, направено във връзка с
извършена в търговски обект доставка/продажба,както и че издаваните
касови бележки трябва да съответстват на изискванията на Наредба№Н-
18/13.12.2006год.
В случая няма спор, че служител на ТД на НАП – Варна е закупил 2
броя минерална вода, за които е издаден фискален бон №204759/ 09.08.2021г.
на обща стойност 1,40 лева от въведеното в експлоатация, работещо в обекта
и регистрирано в НАП фискално устройство, както и че издадената фискална
3
касова бележка не съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна
група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Видно от
съдържанието на приложения към делото касов бон артикулите са били
маркирани като „хранителни стоки“ с посочена единична стойност и крайна
цена на покупката.
Не е спорно, че във фискалния бон е отразена цялата стойност на реална
покупка към момента на закупуването на стоките, поради което нарушението
не води до неотразяване на приходи или макар и да не съдържа изискващата
се подробна информация, е отразявал реалната стойност на закупен артикул,
което води до извод за неощетяване на фиска. Този извод произтича и от
текста на чл.1 ал.2 от наредбата, според който на установеното задължение за
издаване на фискална касова бележка от ФУ /фискален бон/ или касова
бележка от ИАСУТД /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ - е придадена възпираща функция по отношение данъчно
задължените лица за извършване на продажби без издаване на касов или
системен бон с действителната сума по извършена покупка, съответно без
начислен ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че дружеството е извършило нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС.
Съдът намира, че причините за неизпълнение на вмененото на
жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни за делото.
Жалбоподателят е имал задължение извън случаите на продажби в книгата за
дневните финансови отчети на фискалното устройство да отбелязва всяка
промяна на касовата наличност. В това се състои и неговото нарушение.
Вътрешната организация на работа в обекта е без значение в конкретния
случай. С бездействието си, жалбоподателят безспорно е извършил
нарушение на разпоредбите в ЗДДС. Съдът намира, че като ЕООД
жалбоподателят е следвало да е запознат с разпоредбите на ЗДДС и същият не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съдът намира, че не би могло конкретното нарушение да се квалифицира
като маловажен случай. Със задължение за отбелязване на всяка промяна на
касовата наличност на ФУ се създава възможност за контрол на наличните
4
платежни средства в сейфа на ФУ. В този смисъл съдът намира, че
горепосоченото задължение на търговеца е особено важно и не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай обстоятелството, че не е изпълнено.
Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство,
независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или
държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДДС. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други нарушения
от същия тип.
Съдът счита, че административнонаказателното производство,
образувано по отношение на жалбоподателя е проведено правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Дружеството е наказано на основание чл.185, ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1
от ЗДДС, съгласно която на лице, нарушило реда и начина за одобряване на
типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или
отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не
изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за
приходите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв., която се явява правилната санкционна
норма с оглед на установените факти и обстоятелства, че установеното
нарушение не води до неотразяване на приходи. При индивидуализацията на
наказанието, наложено на жалбоподателя административнонаказващия орган
5
не се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и с обстоятелството,
че нарушението е извършено за първи път/ по делото не са налице
доказателства жалбоподателят да е бил санкциониран за друго подобно
нарушение/, поради което съдът намира, че наказанието не е правилно
определено, а следва да бъде намалено към минимален размер предвиден в
закона размер. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Същевременно въззиваемата страна НАП гр.Варна е направила разноски
–поискала е присъждане на ю.к. възнаграждение. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, но като съобрази, че по делото са проведени едно съдебно заседание, в
което е участвал процесуален представител на въззиваемата страна, намира,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно
сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от
66,67лева.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 600656-F622667/ 17.09.2021г. на Началник отдел „ОД“
Варна в ЦУ на НАП, с което на „Сис Груп Холдинг” ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
600 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, КАТО НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" на 500
лева.
ОСЪЖДА „Сис Груп Холдинг” ЕООД да заплати на ТД НАП гр.Варна
6
юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,67 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7