№ 5541
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно
наказателно дело № 20231110206872 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на О. Г. О., ЕГН **********, чрез адв. А. А. от
САК против Наказателно постановление № 23-4332-004196/21.03.2023 г.,
издадено от началник сектор към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 185
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
Излагат се аргументи, че извършването на нарушението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, тъй като не е извършено измерване с
технически уред, при което да се установи дали твърдяната намалена
прозрачност е в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Навежда се, че управляваният от жалбоподателя на датата на проверката
автомобил е с фабрично матирани стъкла, поради което се оспорват
твърденията в обжалваното наказателно постановление за поставено фолио
на предните странични стъкла.
В съдебно заседание жалбоподателят О. О., редовно уведомен, не се
явява.
Не се явява и процесуалният му представител адв. А. А., също редовно
уведомен.
Наказващият орган - началник - сектор в ОПП - СДВР, редовно
1
уведомен, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т.1
ЗАНН и от легитимирано лице. От наказващия орган не бяха представени
доказателства за датата на връчване на наказателното постановление, поради
което жалбата следва да се счете за подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и
като допустима да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 17.02.2023 г. жалбоподателят О. Г. О. бил правоспособен водач на
МПС с придобити категории А, М, В, С, D, DE, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ, като му
било издадено СУМПС № *********, издадено на 24.03.2020 г. от ОДМВР -
Перник, валидно до 24.03.2025 г.
На 17.02.2023 г. около 00:33 часа жалбоподателят О. О. управлявал лек
автомобил марка "Шевролет", модел "Волт" с рег. № ххххххххххх с номера на
рама 1хххххххххххх на територията на град София по бул. "Цар Борис III" с
посока на движение от бул. "Никола Петков" към ул. "Планинец".
Управляваният от жалбоподателя автомобил бил с фабрично матирани
стъкла. Жалбоподателят О. бил спрян за извършване на проверка от
служители на ОПП - СДВР - свидетелят С. С. и В. Н.. Служителите на ОПП -
СДВР възприели намалената светлопропускливост на предните странични
стъкла на автомобила и приели, че на същите е поставено фолио.
Служителите на СДВР - ОПП не разполагали у себе си и не използвали
техническо средство, за да измерят светлопропускливостта на предните
странични стъкла на автомобила. Свидетелят С. съставил АУАН серия GA №
875864 от 17.02.2023 г., с който повдигнал против въззивника
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 105
ал. 1 ЗДвП - затова, че управлява МПС, което е с намалена прозрачност на
предните странични стъкла. Актът бил съставен в присъствието на един
свидетел - В. Н. и на жалбоподателя, бил предявен на последния и му бил
връчен препис. Жалбоподателят посочил в АУАН, че има възражения срещу
констатациите в АУАН, като не изложил конкретни аргументи. Такива не
изложил и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 21.03.2023 г. ххххххххххх -
началник - сектор в СДВР, ОПП, издала обжалваното наказателно
постановление № 23-4332-004196/21.03.2023 г., с което на основание чл. 185
ЗДвП наложила на жалбоподателя административно наказание "глоба" в
размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
2
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля С. С., писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК - АУАН серия GA № 875864/17.02.2023
г. наказателно постановление № 23-4332-004196/21.03.2023 г., справка -
картон на водача, заповед № 513з-12342/19.08.2020 г., издадена от директор
на СДВР, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка за МПС с
рама № 1хххххххххххх.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. С. по отношение на
времето и мястото на извършване на проверката, тъй като в тази част
показанията му кореспондират на писмените доказателства. От показанията
на свидетеля С. се установяват използваните от контролните органи средства
и методи, за да установят светлопропускливостта на предните странични
стъкла на управлявания от въззивника лек автомобил при извършената му
проверка на 17.02.2023 г., а именно че контролните органи не са разполагали
и не са използвали техническо средство за измерване на
светлопропускливостта, а АУАН е съставен въз основа на личните им
наблюдения. Съдът не възприе показанията на свидетеля С. по отношение на
обстоятелството, че на предните странични стъкла на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил е имало поставено фолио. По отношение на
това обстоятелство показанията на свидетеля С. се опровергават от писмените
доказателства - от представената справка за МПС с рама № 1хххххххххххх се
установява, че автомобилът е с фабрично матирани стъкла. На следващо
място предвид и на естеството на служебните задължения на свидетеля, които
са свързани с ежедневен контрол на спазването на правилата за движение по
пътищата, съдът намира, че показанията му не биха могли да бъдат преценени
като конкретно касаещи процесния случай. Аргумент в тази насока е
обстоятелството, че свидетелят дава по-конкретни показания едва след
предявяване на АУАН в о.с.з. по реда на чл. 284 НПК като показанията му в
съдебното заседание не надхвърлят с нищо констатациите в АУАН.
Съдът цени с доверие и писмените доказателства, въз основа на които
формира изводите си за компетентност на актосъставителя и наказващия
орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от административни органи, разполагащи с
материална и териториална компетентност.
Видно от представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена
от Министъра на вътрешните работи, актосъставителят С. С., заемащ
длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП - СДВР, е оправомощен да
3
съставя актове за установени нарушения по ЗДвП. Със същата заповед
началникът на сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР, е
оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП (т.
3.6 от заповедта). От писменото доказателство - заповед № 8121К-
13318/23.10.2019 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, както и от
акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. се установява, че издалата
наказателното постановление ххххххххххх заема именно длъжност началник
на 03 сектор "Административно обслужване" в СДВР, ОПП, поради което и
разполага с материалната и териториална компетентност да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени и сроковете
по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН -
в присъствието на един свидетел - В. Н., който е свидетел и на установяване
на нарушението, и на жалбоподателя О.. Актът е подписан от съставителя,
свидетеля и жалбоподателя О., предявен е на жалбоподателя и му е връчен
препис.
Съдържанието на акта за установяване на нарушението и на
наказателното постановление отговаря на изискванията съответно на чл. 42
ал. 1 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП, при това
при пълна идентичност са описани всички съставомерни признаци от състава
на нарушението, като са описани ясно, конкретно и непротиворечиво и
обстоятелствата по извършването му, в това число и времето и мястото на
извършването му.
Предвид горното съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя и да обуславят отмяна на наказателното
постановление на това основание.
Независимо от изложеното съдът намери, че са налице основания за
отмяна на наказателното постановление, тъй като нарушението не е доказано
по ясен, несъмнен и категоричен начин. Посочената като нарушена
разпоредба на чл. 105 ал. 1 ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през
челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
4
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
Забраната за намаляване прозрачността на челното, задното и страничните
стъкла на автомобила обаче не е абсолютна, а намаляването на прозрачността
им е допустимо в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Според т. 6.3.1. 1. 1. от него общата светопропускливост през предните
стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо
за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени
дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така
регламентираните граници е необходимо да се извърши тест с техническо
средство. В случая от показанията на свидетеля С. се установява, че
контролните органи не са извършили каквито и да било замервания, а са
констатирали намаляване на прозрачността „на око“, поради което не може да
се приеме, че констатираното затъмнение на предните странични стъкла на
автомобила е в отклонение на допустимите ограничения (така и Решение №
6925 от 22.11.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 9953/2018 г.). Липсват
доказателства за това в каква степен е била намалена светлопропускливостта
на предните странични стъкла, а свидетелят С. излага единствено
субективната си преценка за това обстоятелство.
Отделно от това следва да се посочи, че от граматическото тълкуване
на разпоредбата на чл. 105 ал. 3 ЗДвП се налага изводът, че предвиденото в
разпоредбата изключение от правилото по чл. 105 ал. 1 ЗДвП се отнася както
до случаите на автомобили с фабрично затъмнени стъкла, така и когато
прозрачността е намалена чрез поставяне на фолио. От значение за
преценката дали водачът е нарушил забрана по чл. 105 ал. 1 ЗДвП е не дали
управляваният от него автомобил е произведен със стъкла с намалена
светлопропускливост или на тях е поставено допълнително фолио, а дали
намаляването на светлопропускливостта е в границите, предвидени в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации. Дори и да се възприеме противното разбиране обаче, то в
случая не се доказа, че жалбоподателят е управлявал автомобил с поставено
фолио на предните странични стъкла, тъй като от писмените доказателства се
установява, че стъклата на автомобила са фабрично матирани.
Следва да се посочи, че АУАН няма презумптивна доказателствена
сила, а „съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
5
допустимите от закона доказателства административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено“ (т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС). На следващо място в производствата по
Глава III, раздел V от ЗАНН субсидирано приложение по силата на чл. 84
ЗАНН намират правилата на НПК, а според чл. 14 ал. 2 НПК „доказателствата
и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила“. Предвид всичко изложено, съдът намери, че в настоящия
случай административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен
и категоричен начин, поради което жалбата е основателна и обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно
приложение на материалния закон.
Жалбоподателят не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-004196/21.03.2023
г., издадено от началник сектор към СДВР - ОПП, с което на основание чл.
185 ЗДвП на О. Г. О., ЕГН **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 105
ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6