№ 108433
гр. София, 01.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20231110142484 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Фирма за издаване на заповед за
изпълнение срещу Е. К. Х. за сумата от 2400 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № 622713 от 20.01.2022 г., ведно със законна лихва
от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер
на 883,62 лв. за периода от 20.01.2022 г. до 20.07.2023 г., сумата от 4485,38
лв., представляваща неустойка, дължима поради непредставяне на
обезпечение по договора, лихва за забава в размер на 553,10 лв. за периода от
01.05.2022 г. до 01.07.2023 г., неустойка за забава в размер на 776,90 лв.,
разходи за събиране на вземането в размер на 120 лв., сумата от 184,38 лв.
държавна такса и 260 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претенцията за неустойка в размер на 4485,38
лв. следва да бъде оставена без уважение. В разглеждания случай същата
предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за
непредставяне в срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на
задълженията му по договора. Такава уговорка обаче се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са
и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този
начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
1
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се
стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо.
Настоящият състав намира, че и искането за издаване на заповед за
изпълнени по отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на
776,90 лв., както и за разходи за събиране на вземането в размер на 120 лв.
също следва да бъде оставена без уважение. От изложеното е видно, че
всъщност неустойката и разходите на първо място са дължими за едно и също
нещо и на следващо място се начисляват, за да обезпечат разходите, който
кредиторът прави относно извънсъдебното събиране на вземането, а именно
изпращане на съобщения, покани уведомления, периодично информиране на
длъжника за допуснатите забави и възможностите за изпълнение и др.
Настоящият състав предвид описанието на претенциите, дадени в т. 12 от
заявлението, намира, че така наречената неустойка за забава по своя характер
представляват разходи за извънсъдебно събиране на задължението. Така
посочените вземания не се явяват дължими, като изводът за това може да се
направи въз основа на самите твърдения на заявителя. В случая дължимостта
му е изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал. 1 от ЗПК,
предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е
претендирана със заявлението.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта за претендираната неустойка, дължима поради непредставяне на
обезпечение по договора, в частта за неустойка, за претендираните разходи по
събиране на вземането поради забава в плащането както и в частта за разходи
за събиране на вземането.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или над сумата от 76,73 лв. до пълния дължим размер от 184,38 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 20,80 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „Фирма срещу Е. К. Х. в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумата от 4485,38 лв., представляваща неустойка, дължима
поради непредставяне на обезпечение по договора, в частта за сумата от
776,90 лв., представляваща неустойка за забава, в частта за сумата от 120 лв.,
представляваща разходи за събиране на вземането, както и за сумата над
76,73 лв. до пълния дължим размер от 184,38 лв. за платена държавна такса и
над сумата от 20,80 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско
2
възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3