№ 867
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Елеонора С. Кралева
Златомира М. С.а
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20242100500987 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№18994/08.05.2024г, подадена от Г.
Г. П., ЕГН **********, чрез адв. Атанас Тасков и адв.Пантелей Солинков, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Ген.Владимир Вазов“ №3, ет.3, офис ляв, срещу
Решение №673/04.04.2024г, постановено по гр.д.№4143/2023г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С горецитираното решение Бургаският районен съд е уважил предявения от
М. Ц. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД против Г.
Г. П. с ЕГН **********, за разваляне на договор за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 26, том II а, peг. № 3304, дело 179 от 20.12.2017 г.,
чрез който С.Т.П. е прехвърлила 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху
СОС с идентификатор 07079.619.46.1.2 по КККР на гр. Бургас, с адрес:
гр.Бургас, бул. "Демокрация” № 160 етаж 1, апартамент № 2, находящ се в
осеметажната сграда с идентификатор 07079.619.46.1, разположена в ПИ с
идентификатор 07079.619.46 с предназначение - “Жилище, апартамент” на
едно ниво, с площ от 50 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня - WC
и коридор, с прилежащи към този СОС: избено помещение № 2 с площ от 4.83
кв.м., при граници: изток - склад № 3, запад - склад № 1, север - калкан, юг -
коридор, както и 8.50 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните
ид.ч. от правото на строеж върху ПИ, при съседни СОС: на същия етаж:
07079.619.46.1.1 и 07079.619.46.1,3; под обекта: 07079.619.46.1.20 и
07079.619.46.1.21; над обекта: 07079.619.46.1.4 и 07079.619.46.1.5, ведно с
5/325 кв.м. идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор
1
07079.619.46 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр.Бургас, бул. "Демокрация" №
160, с площ от 325 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при
граници: ПИ 07079.619.111; 07079.619.107, 07079.619.47, 07079.619.44 и
07079.619.43 при запазено пожизненото и безвъзмездно право на ползване на
прехвърлителката и договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №
27, том IIа, peг. № 3305, дело 180 от 20.12.2017 г., чрез който С.Т.П. е
прехвърлила 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху СОС с идентификатор
07079.607.183.1.15 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. ’’Карлово”
№ 34, етаж (-) 1 (минус първи), гараж № 3, находящ се в шестетажната сграда
с идентификатор 07079.607.183.1, разположена в ПИ с идентификатор
07079.607.183 с предназначение - Гараж в сграда на едно ниво, с площ от
17.65 кв.м., прилежащи части: съответният процент ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ, в който е построена сградата, при
съседни СОС: на съшия етаж: 07079.607.183.1.14 и 07079.607.183.1.16: под
обекта: няма; над обекта: няма.
Със същото решение, съдът е осъдил ответника П. да заплати на ищеца В.
сумата от 4 927, 17 лв, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство.
С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се
развиват съображения за неговата неправилност.
Навеждат се доводи във връзка с изводите на съда, че ответникът се явявал
неизправна страна по отношение задължението си да обезпечи нужните
парични средства за издръжка на бившата си съпруга, тъй като разходите за
настаняването й в хосписа били изтеглени от личната й банкова сметка.
Твърди се, че по делото се представили единствено косвени
доказателства(банково извлечение и платежни нареждания в общ размер от
3400лева). Излагат се аргументи в тази насока. Посочва се, че в
производството пред районния съд, не се установило за какво точно са
изразходени изтеглените от банкомат парични суми.
Излага се становище във връзка с материалноправните последици на договора
за издръжка и гледане.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.
Жалбоподателят твърди, че разполагал с финансови възможности за
посрещане разходите за хосписа на бившата си съпруга, като при
необходимост й осигурявал допълнително храна и пари в брой. Навеждат се
доводи за допуснати от съда процесуални нарушения при разпределение на
доказателствената тежест.
Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че дължимата
такса за дома в гр.Гурково се покривала изцяло от пенсията на
наследодателката.
Направено е подробно изложение на фактическата обстановка.
Жалбоподателят твърди, че изпълнявал договорните си задължения в пълен
обем, предоставяйки нужните грижи и издръжка на бившата си съпруга.
Посочва се, че въззивникът първоначално осигурил сумата от 5000 лева, а
впоследствие още 2000 лева (необходими за разходи в дома за стари хора в
гр.Черноморец и в гр.Гурково). Подчертава се, че П.а приела без възражения
посочените суми.
2
Излагат се аргументи във връзка с обективните критерии за определяне
стандарта на живот(Решение№418/21.05.2010г. по гр.д.№5833/2007г. на ВКС,
ІІІ-то г.о.).
Развиват се съображения относно изводите на съда, че ответникът следвало да
трансформира цялостно задължението си по договора в парично. Цитира се
съдебна практика (Решение№337/19.06.2009г. по гр.д.№1454/2008г., ІІ-ро г.о.).
Отбелязва се, че като лице за контакт в договора с дома за стари хора, бил
посочен синът на П.а, който живеел от двадесет години в Германия, поради и
което въззивникът не се явявал неизправна страна по договора.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен
акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени исковите претенции.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни
разноски пред двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия В., чрез адв.
Овагемова- БАК, с който същата се оспорва изцяло.
На първо място се излагат съображения за правилност и законосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт.
Навеждат се доводи във връзка с извода на съда за договорно неизпълнение от
страна на ответника.
Направен е анализ на събраните по делото гласни доказателства. Посочва се,
че съобразно разпределената доказателствена тежест, ответната страна
следвало да докаже изпълнение на задълженията по договорите за издръжка и
гледане в пълен обем.
Твърди се, че въззивникът не представил доказателства, че осигурил на С.П.
издръжка от собствени средства в периода от настаняването в хосписа в
гр.Черноморец до смъртта й на 10.06.2023г.
Излагат се аргументи във връзка с изложеното в жалбата за предоставени
парични суми в брой (първоначално 5000лв. и впоследствие- 2000лв.).
Подчертава се, че въззивникът дължал не само осигуряване на финансови
средства, но и предоставяне на необходимите грижи за здравето на П.а, която
страдала от деменция и се нуждаела от придружител. Развиват се подробни
съображения в тази насока.
Отбелязва се, че по делото не били представени доказателства и затова, че
жалбоподателят осигурявал необходимата издръжка на бившата си съпруга по
време на престоя в дома за стари хора в гр.Гурково. Заявява се, че дължимата
такса се заплащала от пенсията на последната.
Излага се становище относно правната природа на договора за издръжка и
гледане. Цитира се съдебна практика(Решение№50169 от 02.12.2022г. на ВКС
по гр.д.№2939/2021г. на ВКС, ІІІ-то г.о.).
Посочва се, че трансформиране задължението за гледане в парично такова,
можело да бъде сторено само в случай, че длъжникът по алеаторния договор е
изправна страна (когато кредиторът не е приел предложените му грижи по
договора (Решение№818 от 07.01.2011г. по гр.д№1371/9009г. на ВКС, ІV-то
г.о.).
Навеждат се доводи, че приемането на грижа от други лица, различни от
длъжника, не следвало да се определи като липса на съдействие от страна на
кредитора или като възпрепятстващо изпълнението на длъжника
3
поведение(Решение№60221 от 19.01.2022г. по гр.д.№370/2020г. на ВКС, ІV-то
г.о.).
Оспорват се твърденията на въззивника, че задължението му за полагане на
лични грижи се трансформирало в парично по взаимно съгласие с
прехвърлителката.
Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че
ответникът(въззивник) изпълнявал договорните си задължения в периода,
когато П.а била настанена в хосписа в гр.Черноморец(27.06.2022г.-
14.09.2022г.), както и че последната била доволна от условията и предлаганите
грижи.
Направено е подробно описание на факти и обстоятелства, касаещи спора по
делото.
Излагат се аргументи за основателност на предявените искови претенции
поради пълно неизпълнение на ответника по договорите за издръжка и
гледане.
Иска се потвърждаване на първоистанционното решение и отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
При извършената проверка по чл.267 ТПК съдът констатира, че въззивната
жалба е редовна като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и
допустима-подадена в законоустановения срок от упълномощен представител
на процесуално легитимирана страна, срещу подлежаща на инстанционен
контрол съдебен акт.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
Предявен е за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД.
С исковата молба предявена от М. Ц. В., чрез адв. Мария Овагемова против Г.
Г. П. се претендира разваляне на два договора за издръжка и гледане,
обективирани, както следва: нотариален акт № 26, том Па, pen № 3304, дело
179 от 20.12.2017 г., чрез който С.Т.П. е прехвърлила 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху СОС с идентификатор 07079.619.46.1.2 по КККР на гр.
Бургас, с адрес: гр.Бургас, бул. "Демокрация” № 160, етаж 1, апартамент № 2,
находящ се в осеметажната сграда с идентификатор 07079.619.46.1,
разположена в ПИ с идентификатор 07079.619.46, с предназначение -
“Жилище, апартамент” на едно ниво, с площ от 50 кв.м., състоящ се от дневна
с кухня, спалня, баня - WC и коридор, с прилежащи към този СОС: избено
помещение № 2 с площ от 4.83 кв.м., при граници: изток - склад № 3, запад -
склад № 1, север - калкан, юг - коридор, както и 8.50 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху ПИ, при
съседни СОС: на същия етаж: 07079.619.46.1.1 и 07079.619.46.1,3; под обекта:
07079.619.46.1.20 и 07079.619.46.1.21; над обекта: 07079.619.46.1.4 и
07079.619.46.1.5, ведно с 5/325 кв.м. идеални части от поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 07079.619.46 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр.Бургас, бул.
"Демокрация" № 160, с площ от 325 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, при граници: ПИ 07079.619.111; 07079.619.107, 07079.619.47,
07079.619.44 и 07079.619.43 при запазено пожизненото и безвъзмездно право
4
на ползване на прехвърлителката и нотариален акт № 27, том Па, pen № 3305,
дело 180 от 20.12.2017 г., чрез който С.Т.П. е прехвърлила 1/2 ид.ч. от правото
на собственост върху СОС с идентификатор 07079.607.183.1.15 по КККР на
гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. ’’Карлово” № 34, етаж (-) 1 (минус първи),
гараж № 3, находящ се в шестетажната сграда с идентификатор
07079.607.183.1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.607.183 с
предназначение - Гараж в сграда на едно ниво, с площ от 17.65 кв.м.,
прилежащи части: съответният процент ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху ПИ, в който е построена сградата, при съседни СОС:
на съшия етаж: 07079.607.183.1.14 и 07079.607.183.1.16: под обекта: няма; над
обекта: няма.
Ищецът М.ов твърди, че е син починалата на 10.06.2023 г. прехвърлителка
С.Т.П., а ответникът е неин бивш съпруг. Бракът им е бил прекратен с
решение от 01.12.2017г. по гр.дело № 7022/2017г. , а на 15.12.2017 г.
ответникът се е снабдил с пълномощно от бившата си съпруга и е сключил със
себе си описаните два договора за прехвърляне на имоти срещу издръжка и
гледане, поемайки задължение да осигури на П.а спокоен и нормален живот,
какъвто е водила до момента на сделката, като поеме гледането и издръжката
й. Според твърденията в исковата молба задълженията за гледане и издръжка
обаче не са били изпълнявани от ответника. Последният не е предприел
действия по диагностициране и лечение на майката на ищеца, въпреки че тя е
имала признаци на загуба на краткосрочна памет и не е можела да се грижи за
себе си. През 2022 г. ответникът е настанил С. в „медицински сектор“ в хоспис
Миладиноски в гр. Черноморец. Ищецът от своя страна живеел от дълго
време в чужбина. През август 2022 г. посетил майка си в хосписа и видял, че за
нея не се полагат никакви грижи и не може да се разчита на ответника в
полагането на грижи. Затова на 14.09.2022 г. отвел майка си от хосписа и я
настанил в дом за стари хора в Гурково. На същата дата ответникът предал на
ищеца дебитната карта на бившата си съпруга, ведно с ПИН кода. В дома в гр.
Гурково тя си счупила крака и понеже тогава ищецът бил в чужбина, той се
обадил на ответника да отиде да провери в какво състояние е тя. Ответникът
обаче заявил, че този въпрос не го интересува. На 10.06.2023г. майката на
ищеца починала. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си, поети по договорите за издръжка и гледане. Той не е
осигурил на С. добър и спокоен живот, не й давал и издръжка. Издръжката се
покривала от собствената й пенсия. Предвид всичко изложени моли
договорите да се развалят поради неизпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете.
Твърди се, че в изпълнение на договора ответникът и бившата му съпруга са
живеели в общо домакинство, независимо от развода, като никога не са
прекратявали общото си съжителство. Договорено е било бившите съпрузи да
ползват заедно семейното жилище. Това е видно от решението за
прекратяване на брака, както и от нотариалните актове, като в последните е
записано, че С. си запазва правото на ползване на имота. Двете страни освен
това са имали един и същ регистриран адрес. Разводът и прехвърлянето на
имотите са станали по искане на майката на ищеца, която е искала да защити
ответника от недобросъвестното поведение на своя син. Страните са били в
лоши отношения, като ищецът не се е грижил за своята майка, не се
интересувал от нея и дори не е узнал за развода й. Прехвърлянето на имотите
5
било подготвяно още преди развода. Твърди, че преместването на С. в хосписа
е станало по нейно изрично настояване, тъй като здравето й е започнало да се
влошава, започнала е да забравя, да губи равновесие, станала неадекватна. Ето
защо тя сама е поискала да бъде настанена в хоспис. До преместването в
хосписа страните по договорите са живеели като семейство и ответникът се е
грижил за С.. След настаняването в хосписа ответникът не е престанал да се
грижи за бившата си съпруга. Плащал е за хосписа, носил й е пари, лекарства,
дрехи, храна. Преместването й в дома за стари хора било изцяло по волята на
ищеца. Ответникът й дал тогава сумата от 5000 лева, за да покрива
възникналите си разходи. По-късно, при посещение в дома за стари хора, й дал
още 2000 лева. След счупването на крака на С., ответникът също я посетил и
поискал да й остави пари, дрехи и храна. Освен това самият ответник бил
трудно подвижен и не можел много често да посещава бившата си съпруга. С.
никога не оспорила нито оказаната й помощ в натура и в пари, нито е имала
претенции за неизпълнение на договорите. Ответникът никога не ползвал
парите на С. без нейно съгласие и те са били ползвани за семейни нужди.
Постъпването на бившата му съпруга в хосписа не съставлявало неизпълнение
на договорните задължения на ответника. То съответствало на изразената от
нея воля и е съпроводено с предоставяне на натурална и парична издръжка.
Нямало вина в поведението на ответника, защото преместването в хосписа е
било по искане на кредитора по договора и това преместване съответствало на
нуждите на кредитора да получава грижи от специалисти. В хосписа лицето е
получавало нужните медицински грижи, храна и подслон. От своя страна
ответникът е давал допълнителни пари, храна и дрехи и така е изпълнил
добросъвестно задълженията си. С тези аргументи се моли за отхвърляне на
исковете.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между
наследодателя на ищеца и ответника е възникнало действително
облигационно правоотношение по договор за прехвърляне на процесния имот
срещу насрещната непарична престация - полагане на грижи за прехвърлителя
и неговата издръжка. Приел е, че от представените по делото документи и
показанията на свидетелите се установило, че за период от 9 месеца, докато
прехвърлителката е била в дом за стари хора Гурково, ответникът не е
изпълнявал задължението, което неизпълнение не е незначително, както и
няма данни да е поискал трансфоримирането на задължението си в парично,
предвид твърденията му за отдалеченост на населеното място.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на БРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от БРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Безспорно е между страните, а и от доказателствата по делото се установява,
че на 20.12.2017 г. С.Т.П., чрез пълномощника си ответника П. е прехвърлила
на П. по ½ ид.ч. от два недвижими имоти, подробно описани по-горе срещу
задължението на последния да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е
6
водила, до момента на сключване на договора. Това се е случило след като
сключеният между тях на 07.07.1986 г. брак е бил прекратен с влязло в сила
Решение №1968 от 01.12.2017 г. по гр.д. №7022 от 2017 г. на БРС по взаимно
съгласие между страните по чл. 50 от СК, като съпругата запазила фамилното
си име и страните уговорили семейното жилище, находящо се на бул.
„Демокрация“ №160, ет. 1, ап. 2 да се ползва и от двамата, и след като на
15.12.2017г. ответникът се е снабдил с нотариално заверено пълномощно. С.П.
си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху ½ ид.ч. от
СОС с идентификатор 07079.619.46.1.2, съгл. пълномощното, подписано от
нея за изповядване на сделката.
Не се спори по делото, а и се установява от писмените доказателства, че
прехвърлителката П.а е постъпила на 27.06.2022 г в „Хоспис Миладиноски“
ЕООД в гр. Черноморец по молба на бившия й съпруг Г. Г. П., за което бил
сключен договор, носещ неоспорения подпис на ответника, за настаняване и
осъществяване на палиативна грижа и рехабилитация от страна на доставчика
на медицинска услуга. Установено е, че месечната такса, дължима от
пациентът била в размер на 1050 лв., тъй като С.П. била причислена към 2-ра
група пациенти, а именно „слаби, неподвижни, с риск от падане и счупване,
невъзможност за цялостно самостоятелно обслужване, къпане, хранене,
неориентирани или след ортопедични операции“.
Установява се също така, че на 14.09.2022г. П.а е изписана от хосписа в
гр.Черноморец и при изписването й била издадена епикриза, според която е
поставена диагноза „старческа деменция, мозъчна енцефалопатия“, при взета
анамнеза: „пациентката загубила възможност за словесен контакт с околните,
започнала да забравя и да не помни, станала объркана и неадеквтна и не
можела да пази равновесие “.
От представения договор за ползване на социална услуга на основание чл.39,
ал.2 ППЗСУ, сключен с „Ронет 2017“ ООД и С.П. се установява, че на
14.09.2023г. последната е настанена в Дом за стари хора гр.Гурково с посочен
представляващ М. В.-ищец по делото.
Видно от представена епикриза от УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД П.а е
постъпила в лечебното заведение на 10.05.2023г. със счупване на бедрена
шийка, оперирана е и на 19.05.2023 г. е изписана. Представени са финансови
документи, установяващи извършени от ищеца В. плащания в тази връзка-
ставна протеза.
Установява се от представения фиш за спешна медицинска помощ от
08.06.2023г. от МЗ-ЦСМП гр.Стара Загора, че на посочената дата П.а е в
терминален стадий.
Видно от представеното удостоверение за наследници е починала на
10.06.2023г. в Дом за стари хора гр.Гурково.
Ответникът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на
28.08.2022г., 27.06.2022г., 07.07.2022г. са заплатени суми в брой на „Хоспис
Миладиноски“ ЕООД по 1020лв. за палиативни грижи, като сумата от
27.06.2022г. е плюс 32 лв. за тест за Covid-19 /вж фактури и касови бонове/.
Представено по делото е съдебно-психиатрично освидетелстване от
13.12.2017г., издадено от ЦПЗ „Проф.Иван Темков-Бургас“ ЕООД,
установяващо, че П.а е дееспособна. Същото е било издадено, за да послужи
пред нотариус. Предвид датата на издаване и датата на процесните договори
същото е издадено именно в тази връзка.
7
По делото е изискано от „Банка ДСК“ АД нотариално заверено пълномощно
от 24.06.2022 г., с което С.П. непосредствено преди да постъпи в хосписа в гр.
Черноморец е упълномощила ответника П. да борави свободно и
неограничено с наличните й банкови сметки и да извършва разпоредителни
действия с тях, да тегли без ограничение парични суми и др.
От изисканото извлечение от движението по банковата сметка на С.П. в Банка
ДСК за периода от 20.12.2017 до 15.09.2022 г. и от 20.12.2017 г. до 10.06.2023
г., се установява, че по посочената сметка на наследодателката е постъпвала
пенсията й от НОИ, която след датата 09.05.2018 г. е теглена преимуществено
на два пъти през банкомат, находящ се в клона на банката в гр. Бургас, кв.
„Братя Миладинови“ блок 38. Същото важи и за датите 08.07.2022 г., когато не
се спори, че П.а е била в хосписа в гр. Черноморец, а от АТМ устроайство в гр.
Бургас са изтеглени 800 лв. на 11.07.2022 г. - 300 лв., на 10.08.22 г. - 800 лв., на
16.08.22 г. - 400 лв., на 08.09.22 г. - 800 лв. ; 09.09.22 г. - 300 лв. и т.н. От
10.10.2022г. до 09.06.2023г. видно от същото извлечение по сметката „Ронет
2017“ ООД е теглило от сметката на П.а по 820 лв. месечно – „за такса за дом
и лекарства“, като от 10.01.2023г. са теглени по 920 лв. месечно. Изтеглени са
също така 1000 лв. на 15.05.2023г. от АТМ в гр. Стара Загора и 700 лв. на
16.05.2023г. от АТМ в гр.Пловдив.
По делото са ангажира гласни доказателства от страните-свидетеля С.Ф.,
водена от ищеца и свидетелите М.С.Г., Д.Г.М. и З.Ж.М., водени от ответника.
Свидетелката С.Ф. заявява, че живее с ищеца от пет години. Разказва за
посещението си при С.П. в хоспис „Миладиноски“ в гр. Черноморец на
07.08.2022 г, където се качила заедно с ищеца до стаята на майка му на втория
етаж, където условията били лоши, имало голяма дупка на кафяв балатум със
стърчащи краища, едното легло било в жълти петна, в стаята миришело на
урина, а вратата на стаята имала дупка вместо брава. С. била подстригана,
състарена с около десет години, не миришела хубаво, но била контактна и
подвижна. Нямала никакви дрехи в гардероба. На отправен въпрос от
свидетелката за храна, С. извадила от джоба си филия хляб и един болт.
Свидетелката посочва още, че условията в дома в Гурково били далеч по-
добри, тъй като сградата била бивше училище с голям двор, имало много
повече персонал, който да се грижи за пациентите, чаршафите били бели.
Твърди още, че когато С. счупила крака си май 2023 г., М. звъннал на
ответника, но последният му казал, че той (ищецът) й взима пенсията и не го
интересува и затворил телефона, поради което ищецът си взел самолетен
билет и заминал за България да се погрижи за майка си. Изтъкнала е, че след
2017 г. С. не разполагала със собствен телефон, тъй като била навъртяла
голяма сметка и той й бил отнет, като комуникацията с нея се осъществявала
чрез Г..
Свидетелката М.Г. заявява, че познава ответника от повече от 30 г., а
съпругата му я е виждала при него в гаража, но не били толкова близки.
Споделя случай, когато е занесла електроуред за поправка на ответника, когато
С. й споделила, че си познавала сина, който можело да изкара Г. на улицата,
поради което искала да го осигури, по нейно виждане - да му прехвърли
апартамент. Свидетелката мисли, че това била причината за развода на С. и Г.
(така ги бил посъветвал адвокат), след който страните фактически не са се
разделяли и по мнение на свидетелката между тях имало голяма любов.
Твърди, че веднъж срещнала С. на ъгъла между ул. „Карлово“ и ул. „Места“ и
тя споделила, че искала да я закарат някъде да я гледат, тъй като мъжът й не
8
бил в състояние и тя му била в тежест. Свидетелката споделя, че Г. издържал
семейството, а С. си спестявала нейната пенсия и докато била тя в хосписа в
Черноморец, Г. й носел храна, зимнина и пари.
От показанията на свид. Д.М. се установява, че С. сама била пожелала да
постъпи в дом, защото здравословното състояние и на двамата много се
влошило. Сочи, че никой не е разбрал,че Г. и С. са се развели, те са си живеели
като преди - до постъпването на С. в хосписа в Черноморец, където останала
около два месеца и половина, след което синът й я преместил в Гурково, за
което Г. много се ядосал. Първоначално не знаел къде я местят, но след
седмица му се обадили да й занесе дрехи и той бил закаран от сина на
свидетелката - свид. Златко М., като й занесъл дрехи, бисквити и пари.
Свидетелят Златко М., приятел на Г., за когото споделя, че са като братя от 30
г. Свидетелят разказва пред съда, че е бил помолен от ответникът да търси
хоспис за съпругата му, тъй като тя почнала да се губи и настоявала да отиде
някъде, като и самият Г. не бил добре и свидетелят му предложил два
варианта, които намерил в интернет - в гр. Черноморец и в Лъка, като
планирали да оглеждат и един в гр. Карнобат. Свидетелят твърди, че лично е
карал ответника до Черноморец, за да носи ябълки и бисквити на С. и че
дебитната карта на последната била в ответника след постъпването й в
хосписа. Твърди, че когато ищецът решил да мести майка си, тъй като не му
харесали условията в хосписа, той отишъл с Г., който приготвил сумата от 5
хил. лв в банкноти по 50 лв. и ги предал на С., което свидетелят лично
възприел. Сочи още, че в началото на октокври месец е карал Г. и до Гурково,
където занесли на С. дрехи за есенно време, бисквити и пари - около 2 хил.
лв., които свидетелят не е видял лично да бъдат предавани на П.а, тъй като не
се качил в стаята.
Спорът във въззивното производство, както и в първоинстанционното такова,
се концентрира единствено относно обстоятелството дали въззивникът -
ответник, е изпълнил /и ако е изпълнил - в какъв обем/ задължението си за
гледане и издръжка на прехвърлителя по процесните алеаторни договори от
20.12.2017г.
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление
ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са
проявени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1.
наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен
договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка; 2. приобретателят по договора виновно да
не е изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като
неизпълнението не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора
/арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3.кредиторът да оказал необходимото съдействие на
длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния
ненаименован договор.
Договорът за прехвърляне на процесните имоти от наследодателя на ищеца на
ответника срещу поето насрещно непарично задължение - за гледане и
издръжка, е действителен и е породил целените от страните правни
последици. При прехвърлянето на правото на собственост върху обектите,
предмет на тези алеаторните договори, възниква изискуемостта на
насрещното правно задължение за приобретателя - трайно, постоянно, със
собствени усилия да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да
9
му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално
съществуване издръжка. Тези две правни задължения - 1/ за гледане и 2/ за
издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни,
макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано
някое от тях точно в качествено, количествено или темпорално отношение,
кредиторът, респ. неговият наследник може да упражни възникналото в
неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да
прекрати с обратна сила процесния двустранен договор - по съдебен ред, чрез
предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е било да
установи по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора.
Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е
изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което
установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя
уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил
от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение /виж Решение №
82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г о., ГК/.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от
постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако
не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се
дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи /в този
смисъл Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г о. на ВКС,
Решение № 26/06.02.2009 г по гр. д. № 5524/2007 г., II г. о. на ВКС, Решение №
70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на Ill г. о. ВКС, Решение №
82/05.04.2011 г по гр. д. № 1313/2009 г IV г о. на ВКС/. Ако в договора
задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане",
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според
нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от
имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му
да се справя сам /виж Решение № 20/22.07.2015 г по гр. д. №1853/2014 г IV г
о. на ВКС/.
Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което
изисква от него трайно поведение - гледането и издръжката трябва
непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя - кредитор.
Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е
продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично /Решение № 633/01.07.2002 г на ВКС по гр. д.
№ 944/2001 г., на II г.о., Решение № 293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
491/2008 г., на I г.о., Решение № 165/01.03.2010 г на ВКС по гр. д. № 71/2009
г., на III г. о./. Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се
дели по обем и на периоди /Решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1512/2998 г, на I г.о., Решение № 95/12.02.2010 г на ВКС по гр. д. № 699/2009
г., на IV г.о./.
Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да
достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или
дължи гледане и издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя
включва всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за
10
здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и
такава с нравствен елемент - уважение, внимание. Обемът на задължението за
издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем,
независимо от това, че прехвърлителя разполага и със свои средства и би
могъл да се издържа от тях.
В случая e налице волеизявление на съдоговорителите досежно обема на
уговореното задължение - както вече бе посочено, постигнато е съгласие
приобретателят да осигурява цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя -
да му осигури спокоен и нормален живот, какъвто П.а е водила до момента на
сключване на договорите. Релевантно при преценката изпълнявани ли са
поетите от ответника задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайният
живот на прехвърлителката от значение е стандартът й на живот към момента
на сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите й след този
момент. Следователно, не е уговорен конкретен обем от грижи и издръжка,
поради което при изпълнение на непаричното задължение е следвало да се
задоволят обичайните битови и социални нужди на праводателя, съобразени с
неговото здравословно състояние, респ. с неговата възраст. Тук е мястото да
се посочи спецификата на отношенията на страните по алеаторните договори,
а именно, че са сключени след като съпрузите са прекратила брака си по
взаимно съгласие, но са продължили да живеят заедно в едно домакинство, в
семейното жилище, което е било и тяхна собственост. Без правно значение са
причините поради които бракът е бил прекратен.
В случая безспорно се установява, че здравословното състояние на
прехвърлителката прогресиращо се е влошило, което е наложило
осигуряването й на постоянна медицинска помощ в значителен обем, както и
грижа, която ответникът предвид неговата напреднала възраст не е бил в
състояние сам да полага. В този случай при съгласие на кредитора
постоянната помощ може да бъде осигурена чрез трето лице, поради което П.а
е настанена в хоспис в гр.Черноморец. От свидетелските показания се
установява, че ответникът я е посещавал, носил е храна и дрехи.
Не така стои въпросът обаче със заплащането на таксата за хосписа в
гр.Черноморец. Вярно е, че ответникът е представил фактури, от които е
видно, че в три поредни месеца е заплащал в брой по 1020 лв. по договор за
палиативни грижи. При съпоставка с извлеченията по банковите сметки на
страните по договора прави впечатление, че получаваните от тях пенсии са в
приблизително еднакви /което опровергава твърденията, че П.а е получавала
малка пенсия/ и са постъпвали около 7-мо число на месеца. Непосредствено
след това от нейната сметка от АТМ устройство са изтегляни последователно
800 лв. и 300 лв. на едни и същи дати. По делото е безспорно, че банковата
карта на П. и ПИН-кода са били у ответника, до момента, в който ги е предал
на ищеца при преместването от хосписа в гр.Черноморец според показанията
на свидетеля М.. В случая се касае за косвени доказателства, но въз основа на
тях може да се направи логически извод, при това единствено възможен, че
ответникът е теглил посочените суми и с тях е заплащал таксата за хосписа.
Невъзможно е П.а бидейки лежащо болна в хосписа в гр.Черноморец
ежемесечно на два пъти да тегли пари от АТМ устройства в гр.Бургас.
След преместването на П.а от сина й в Дома за стари хора в гр.Гурково,
предвид безспорно установеното, че таксата е заплащана от нейната сметка,
както и операцията на счупената бедрена шийка, следва да се приеме, че
ответникът не е полагал дължимата грижа. Посещенията му са спорадични-
11
веднъж е отишъл сам и веднъж преди Коледа, когато го е завел свидетеля М..
Последният заявява, че лично е видял, че П. е дал на прехвърлителката 5000
лв при изписването й от хосписа в гр.Черноморец.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че първите
няколко години след сключването на алеаторните договори ответникът е
полагал грижи за прехвърлителката, те са живеели в едно домакинство. Както
беше посочено по-горе предвид влошаващото се здравословно състояние на
П.а и с нейно съгласие тя е постъпила в хоспис в гр.Черноморец на
27.06.2022г., където е пребивавала до 14.09.2022г., когато е изписана и е
постъпила в Дома за стари хора в гр.Гурково, където е и починала на
10.06.2023г. Именно през този период ответникът е полагал спорадични
грижи, изразяващи се в посещаване в хосписа, носенето на храна и дрехи. В
тази насока са и ангажираните от него гласни доказателства. Ответникът не
установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да е
предоставял издръжка и да е полагал грижи за прехвърлителката с по - голям
интензитет. Ангажираните от него писмени доказателства не установяват по
безспорен начин да е заплащал с лични средства таксата за хосписа през трите
месеца на престой там. А що се отнася за периода от 14.09.2022г. до деня на
смъртта на П.а категоричното таксите са заплащани от личната й сметка.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователи възраженията, че
ответникът е изпълнявал задължението си през целия период, както и за
неоказване на съдействие от кредитора. Тук следва да се посочи, че при
недаване от кредитор на необходимото съдейстивие за изпълнение то на
задължението в натура, длъжникът има право да трансформира задълженето
си в паричния му еквивавелнт и са го погасява чрез плащане на съответната
сума по установения ред / в този см. ТР № 96 от 28.06.1966 г., ОСГК на ВС/.
Това е така, защото въпреки неоказване на съдействие от страна на кредитора,
то това не го освобождава от задължението му-той им правата по чл.98 и чл.9,
ал.1 от ЗЗД. По делото не се събраха доказателства, а и няма твърдения
ответникът да е поискал трансформация на цялостното си задължение в
парично, предвид твърденията му за отдалеченост на населеното място,
където е била настанена П.а и собственото му влошено здравославно
състояние.
От показанията на разпитаните пред БРС свидетели не може да се достигне до
категоричен извод, че от момента на сключването на договора до смъртта на
прехвърлителя, ответникът е полагал ежедневни, непосредствени и
непрекъснати грижи. Всички свидетелски показания обективират субективни
възприятия относно полаганите от приобретателя грижи. Разпитаните по
искане на ответника свидетели /с изключение на св. М./ познават бегло
прехвърлителката и нямат преки и непосредствени впечатления относно
обстоятелството как е бил гледана и издържана особено след настаняването й
в хоспис. Неблагоприятните изменения в здравословното състояние на
прехвърлителя с напредването на възрастта й не са основания за неизпълнение
и освобождаване от отговорност на длъжника. Алеаторността на
облигационното правоотношение прави неизвестно при сключването на
сделката, както неговата продължителност, така и промяната с течение на
времето на нуждите на прехвърлителя, включително и неговото физическо,
психическо и емоционално състояние /виж Решение № 24 от 18.03.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г.о./.
Тъй като в съществен период от време, през което, съобразно своето тежко
12
здравословно състояние прехвърлителката П.а е имала нужда от издръжка и
грижи, ответникът не е доказал да е осъществил изпълнение, отговарящо по
обем и качество на уговореното в процесния договор, е налице неизпълнение
на договорното задължение от ответника, като неизпълнението не е
незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, поради което е възникнало
потестативното право на наследника на изправния кредитор с едностранно
волеизявление - чрез предявяване на конститутивен иск, да развали
процесните двустранни договори. Прибретателят е длъжен да дава издръжка
за своя сметка, независимо от това дали прехвърлителят разполага със свои
средства,
Предвид всичко гореизложено въззивната жалба е неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на
БРС - потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Въззиваемата страна претендира разноски, по което искане, с оглед изхода от
настоящия спор,съдът следва да се произнесе на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, с който е
уговорен адвокатски хонорар от 2250 лв., който е заплатен изцяло и в брой от
въззиваемата страна, поради което посочената сума следва да й бъде
присъдена.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №673/04.04.2024г, постановено по гр.д.
№4143/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Г. Г. П. с ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на М. Ц. В. с
ЕГН ********** с постоянен адрес в *** сумата от 2250 лв /две хиляди двеста
и петдесет лв./, представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13