Р Е Ш Е
Н И Е
№
183
гр. Русе, 30 юни 2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 23 юни 2021 год. в състав:
Председател:
ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Наталия Георгиева….…и
в присъствието на прокурора ……… Д.М. като
разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.а.н.д. №147…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от С.С.Р., депозирана чрез адв. М.Н., АК Русе, против Решение
№ 55/22.03.2021г., постановено по а.н.д. № 4/2021 г.
по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2462723, издаден
от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 600 лева.
Като касационни основания в жалбата
се релевират неправилност на решението поради нарушение на закона и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията.
Акцентира се и върху правната природа на санкционния акт, който адвоката счита
изначало за порочен. Излагат се доводи и за порочност на процедурата по
издаване на санкционния акт, неговите реквизити и цялостното описание и
доказаност на нарушението.
Иска се от съда да отмени решението
на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен
фиш.
Ответникът по касационната жалба в писмено
становище я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е неоснователна.
В проведеното въззивно производство
са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства и е изяснена
фактическата обстановка. За да потвърди обжалвания пред него фиш, районният съд
е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Мотивиран така, съдът е потвърдил санкционния
акт. Отговорил е и на възраженията, идентични на изложените и с касационната
жалба, като ги е приел за неоснователни.
Касационният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.
При
обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:
На 10.02.2018г., в 14:40
часа в гр. Русе, по бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП
Дунав мост, на GPS координати – E 25.58.5565 N 43.50.4785,
техническо средство Стационарна радарна установка Sitraffic ERS
400, засякло и заснело,
движещ със скорост от 97 км/ч. лек автомобил марка „****"
с рег. № *****. Мястото на контролирания пътен участък е населено място,
но е ноторно известно на съдебния състав, че има и въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 50 км/ч. Данни за поставения знак има и на л.9 гръб
от възз. дело. Участъкът от пътя е и сигнализиран и с
пътен знак "Е-24" /контрол с автоматизирани технически средства или
системи/, също общоизвестен и лично известен на съдебния състав факт,
независимо, че изискването за такъв знак бе въведено през 2015 година след
тълкувателно решение на ВАС, а след малко повече от две години - през юли месец
2017г. - отменено. Въпросното нарушение било записано на файл. Установено било,
че заснетият автомобил марка „*****" с рег. № ***** е собственост на
жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 94 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Горното дало основание за
издаване на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2462723на ОД МВР гр. Русе,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 1
на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т.
5 ЗДвП на С.С.Р., в качеството му на собственик на МПС, засечено да
се движи с непозволена скорост, било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 600 лева.
Техническото средство - стационарна
система за контрол над скоростта – Sitraffic ERS 400, към датата на заснемане
на нарушението е годно и калибрирано, видно от приложените по въззивното дело
Удостоверение и Протокол за проверка (л. 8-9).
По делото липсват данни
жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното съдебно
производство, които настоящият съд кредитира изцяло. Според разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което правилно
са кредитирани от въззивната инстанция.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените с касационната жалба възражения съдът
прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е
уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Всички тези норми и
правила и според касационна инстанция са спазени в процедурата по установяване
на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по налагане на полагащото се за това
нарушение административно наказание.
По направените възражения
с касационната жалба:
Първото от тях е досежно липсата
на достатъчно доказателства, които да водя по безспорен и несъмнен начин до
установяване съставомерността на деянието. Липсвало и пълно описание в ЕФ на
нарушението и свързващите го елементи. Налице са и възражения по отношение на
техническото средство, с което е установено нарушението.
По отношение на
процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на
ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. И
по-горе посочихме, че легална дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити/колкото
и несъвършено да са разписани/ - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съдебната практика
отдавна е приела, че независимо че правният институт на електронния фиш е
безспорно несъвършен/с оглед реквизити-дата, подпис, съдържание като цяло/, той
е приет за законно средство за ангажиране на административно-наказателна
отговорност и налагане на административни наказания на нарушителите, неспазващи
изискванията на ЗДвП за движение с разрешена скорост, когато това е установено
с техническо средство-стационарен или мобилен радар. Факт е, че може много да
се иска по отношение на реквизити и съдържание на ЕФ, но след като на този етап
те са законоустановени- чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, няма как съдът да счита липсата на
някой от тях за порок на ЕФ. Това се отнася конкретно и до липсата на дата в
ЕФ. Ето защо, отговорът на съда по първия зададен въпрос е, че чл.57, ал.1, т.2
от ЗАНН, в контекста на чл.189, ал.14 от ЗДвП не намира приложение, именно с
оглед нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Датата не е сред задължителните
реквизити, разписани в последно цитираната разпоредба от ЗДвП. Тук
законодателят говори за дата на нарушението, не и за дата на издаване на ЕФ.
Електронният фиш за
налагане на глоба, оспорен пред РРС съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това
основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Русе, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4,
изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, както и ограничението на скоростта, която е действало на това
място. Посочена е точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 44 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Всичко това кара съда да
приеме, че нарушението е безспорно доказано, като не са допуснати нарушения на
материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
В нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш,
в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал
от възможността по чл. 189, ал. 5 от
ЗДП, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения
електронен фиш.
Наложеното на С.С.Р. административно
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.
5 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева, който размер е точно
определен/фиксиран/ в закона.
Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск. Една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост,
поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Поради изложените по-горе съображения,
Административният съд счита, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството
по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да
са довели до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. В съответствие със закона РРС е направил извод, че
електронният фиш е законосъобразен. Направените с касационната жалба възражения
са неоснователни.
Като е потвърдил обжалвания пред него
ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
С
оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5
от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат
към ОД на МВР Русе в размер на 120 лева.
Воден от това, на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
55/22.03.2021г., постановено по а.н.д. № 4/2021 г. по описа на Русенски районен
съд, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2462723, издаден от ОД на МВР
– Русе.
Осъжда С.С.Р., ЕГН ********** да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от
120(Сто и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: