Р Е Ш Е Н
И Е
№
530/23.3.2022г.
гр. Пловдив, 23 март
2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХХV състав в
открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2678 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „ФЕЦ И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Отец Кирилово, общ. Брезово, ул. „Първа“ № 6, представлявано от управителя И.Е.Н.,
против Ревизионен акт № Р-16001620008227-091-001/01.07.2021г., издаден от Н.К.-
началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията и Е.Ц.- главен
инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 497 от 17.09.2021г. на Директор
на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, с който
не е признат данъчен кредит в размер на 7 140лв. и са начислени лихви в размер
на 94,87лв.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата
отмяна от съда. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски. Според твърденията в жалбата, ревизиращите органи по приходите не са
признали правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя по субективна
преценка, без да са подложени на анализ представените при двете ревизионни
производства доказателства. При извършване на такъв анализ би се достигнало до
извод, че доставчикът „Леро 1“ ЕООД е провело обучение на служителя на „ФЕЦ И.“
ООД е.м., в съответствие със сключения договор от 03.12.2019г., като Н. е
извършил общо 500бр. полети за периода от месец март до месец септември 2020г.
В последствие, Н., като обучен служител на дружеството – жалбоподател, е
извършил последващи облагаеми доставки на 3бр. лица с двуместен парапланер,
предоставен под наем. В тази връзка, несъмнено е осъществена твърдяната
доставка на услуга по процесната фактура № 233/03.12.2019г.
Ответникът –
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител юр. Г., е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа стаовищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил
в частта, предмет на съдебното производство. Така постановеният от Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
Ревизионното
производство е повторно. С решение № 620/10.12.2020г., поправено с решение за
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 620/10.12.2020г. № 620 от
11.02.2021г. е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001620001778-091-001/08.10.2020г.
и на основание разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на
органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за извършване на нова
ревизия с обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.11.2019г. до 29.02.2020г.
Със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р- 16001620008227-020-001/22.12.2020г.,
издадена от Н.К.- началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложено
извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват установяване на данъчни задължения
по ЗДДС за данъчен период м. 12.2019г. Определен е краен срок на извършване на
ревизията от три месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено по
електронен път на 23.12.2019г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001620008227-020-002/17.02.2021г.,
издадена от същия орган по приходите е разширен обхватът на ревизията за
данъчни периоди от 01.11.2019г. до 29.02.2020г. и е определен нов краен срок - до
23.03.2021г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001620008227-020-003/22.03.2021г.,
издадена от същия орган по приходите е определен нов краен срок на ревизията до
23.04.2021г.
Заповедите
са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на
ревизираното лице.
В хода на
ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16001620008227-092-001/05.05.2021г.,
подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното
лице. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не
е подадено възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в
настоящото производство ревизионен акт, подписан с квалифицирани електронни
подписи и надлежно връчен на ревизираното лице.
От приобщените
по делото доказателства, съставляващи данни от технически носител на информация, се установява, че ЗВР, заповедите за изменение
на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни
електронни подписи положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронния подпис респ. Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017г.) към момента на
подписването на електронните документи.
С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издадена Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019г., ведно с приложенията към
нея на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена включително със Заповед №
РД-09-1600 от 08.10.2020г., ведно с приложенията към нея на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив. С оглед компетентността на издателя на РА като ръководител
на ревизията, е издадена Заповеди № РД-09-1530 от 30.09.2020г. на директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив.
Ревизионния
акт е обжалван от ревизираното лице на основание и в срока по чл. 152 от ДОПК,
като с Решение № 497 от 17.09.2021г. директор на дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” - гр. Пловдив е потвърдил процесния ревизионен акт в
обжалваната пред настоящата инстанция част.
Видно е от
изложеното, че ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно
снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионния
доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за това форма. Ревизионният акт е валиден
административен акт, като издаден от материално компетентен, териториално
компетентен и компетентен по степен административен орган.
В хода на ревизионното производство
от фактическа страна е установено следоното:
През ревизираните данъчни периоди основната дейност на жалбоподателя е
отглеждане на етерично – маслени култури, производство и търговия с етерични
масла и медицински култури и производство на електрическа енергия от екосоларна
електроцентрала, находяща се в с. Отец Кирилово, общ. Брезово.
Спорът се формира за данъчен период м. 02.2020г.,когато „ФЕЦ И.“ ООД е
упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 12/03.12.2019г.,
издадена от „Леро 1“ ЕООД с данъчна основа в размер на 35 700лв. и ДДС в
размер на 7 140лв. Предмет на доставката са „ваучери за 500бр. полети с
парапланер по договор от 03.12.2019г.“ Разплащането по доставката е в непарична
форма – чрез доставката на „маточина суха листна маса на бали, 17 850кг,
добита от 62т листна маса“, за което „ФЕЦ И.“ ООД е издало на „Леро 1“ ЕООД
ф-ра № 233/03.12.2019г. с данъчна основа в размер на 35 700лв. и начислен
ДДС в размер на 7 140лв.
Извършена
е насрещна проверка на доставчика „Леро 1“ ЕООД, като в отговор на ИПДПОЗЛ са
представени документи, включително счетоводни такива, във връзка с доставката –
хронология на счетоводните сметки, аналитично отразяване на стопанските
операции, относими към процесната фактура – счетоводни сметки 411 и 703,
оборотна ведомост, главна книга, амортизационен план, инвентаризационен опис
към момента на договора. Съгласно съдържанието на писмените обяснения,
дружеството – доставчик разполага с безмоторен парапланер с площ на крилото от
42кв.м и подвестна система с натоварване до 220кг. Парапланерът е заведен като
ДМА по материална сметка 204, като са представени банково извлечение и платежно
нареждане за закупуването му, техническа спецификация и приемо – предавателен
протокол.
По
отношение изпълнението на доставката на услуга по договора от 03.12.2019г. се
посочва, че са издадени процесната фактура и ваучери за полети с парапланер. Целта
на обучението е изпълнение на отделни полети с парапланер, което да доведе до
придобиване на навици и умения, необходими за развитие на бъдеща стопанска
дейност на контрагента. В изпълнение на договора са издадени 60бр. ваучери за
изпълнени 500бр. полети, като обучаваното лице е е.м.,
назначен по трудово правоотношение във „ФЕЦ И.“ ООД. Всички осъществени полети
са изпълнени на посочените във ваучерите дати, като ваучерите се попълват и
подписват след изпълнение на полетите.
Обикновено
полетите се извършват в светлата част на деня, при подходяща МТО обстановка и
са с продължителност в порядъка от 4 – 5 минути до 20 – 30 минути, в зависимост
от целта на полета и на метеорологичната обстановка. Мястото, от което се
извършват е „подходящи възвишения в местност на 2 – 3км източно от с. Дъбене и
хълм, северозападно от гр. Брезово“. Обучението за полети с парапланер е
започнало на 04.03.2020г. и е приключило на 09.09.2020г., през който времеви
период са издадени ваучерите и след приключването на полетите е издаден
сертификат за успешно завършване на обучението на е.м..
За
упражняването на парапланеризъм с безмоторен парапланер не се изисква
свидетелство за правоспособност на пилота. Организацията на полетите е
извършена от управителя на „Леро 1“ ЕООД Орлин Т., който е професионален пилот
от 1992г. най-напред във ВВС, като пилот инструктор пълни клас, а понастоящем –
пилот от гражданската авиация. С парапланеризъм Т. се занимава от 2015г., като
за това време е придобил съответните умения след извършени полети. От значение
за това е и неговият летателен стаж с бойна, гражданска и „любителска“ авиация
в България и чужбина.
Към
доказателствения материал са присъединени представените документи и
депозираните писмени обяснения от представляващия „Леро 1“ ЕООД от предходното
ревизионно производство на „ФЕЦ И.“ ООД. Представени са издадената на „Леро 1“
ЕООД като получател ф-ра № 233/09.12.2019г. от „ФЕЦ И.“ ООД с предмет на
доставката „маточина суха листна маса на бали, 17 850кг, добита от 62т
зелена листа маса“, споразумение за прихващане на вземания и задължения от
03.12.2019г., договор за обучение от 03.12.2019г., приемо – предавателен
протокол от 03.12.2019г. за предаване на маточината, справка за стоков поток,
оборотна ведомост за м. 12.2019г., главна книга, хронологични регистри на
счетоводни сметки 304, 401 и 411.
Депозирани
са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които ваучерите за полети с
парапланер, необходими за обучението на служител на „ФЕЦ И.“ ООД се издават на
електронен носител във вид на документ, в който се посочва какъв брой полети ще
ползва клиентът. Ваучерите за Е.Н.са издадени през периода от 01.03.2020г. до
30.09.2020г. и се попълват и подписват след изпълнение на полетите за деня.
По
отношение на получената непарична престация за извършената услуга под формата
на 17 850кг маточина е посочено, че по сделката няма стоков поток, тъй
като няма предходни доставчици, както и не е извършван транспорт. Придобиването
на суровината е с цел последваща преработка и реализация към клиенти. Същата се
съхранява в недвижим имот в с. О.К., ул. „***“ № *. Дружеството „Леро 1“ ЕООД
разполага с недвижим имот с площ 20кв. м, нает от „ФЕЦ И.“ ООД.
При
извършена проверка в информационния масив на НАП относно доставчика „Леро 1“
ЕООД е установено, че дружеството е регистрирано по ДОПК, считано от
17.12.2013г. и регистрирано по ЗДДС, считано от 17.04.2015г. За 2019г. е
декларирана основна дейност „други дейности, свързани с развлечения и отдих“.
В
хода на повторното ревизионно производство са извършени насрещни проверки на
лицето е.м., което конкретно е обучавано от „Леро 1“ ЕООД за извършване на
полети с парапланер и на ФЛ, на които „ФЕЦ И.“ ООД е издало фактури за
извършени полети с делтапланер през месец 09.2020г.
При
извършена проверка в информационния масив на НАП относно лицето Е.Н.е
установено, че същият е баща на представляващата „ФЕЦ И.“ ООД И.Н.. Н. е
назначен по трудово правоотношение в дружеството, считано от 19.07.2019г. на
длъжността „тракторист“, като заетостта е в дейност с код „Отглеждане на
подправки и етерични масла“. Не е установено ангажирането на това лице за
извършване на друга дейност по извънтрудово правоотношение, както и не е
подадена справка за изплатено му възнаграждение по извънтрудово правоотношение
за 2019г. и 2020г.
В
отговор на ИПДПОТЛ Е.Н.е депозирал писмени обяснения със съдържание, че му е
проведено обучение за полети с парапланер „Леро 1“ ЕООД по издадени ваучери с
получател „ФЕЦ И.“ ООД. По издадените ваучери са извършени 500бр. полети,
документирани с ваучерите, на датите на издаването им. Продължителността на
полетите е била от 4 – 5 минути до 20 – 30 минути, в зависимост от
метеорологичната обстановка и са провеждани на възвишения и хълмове източно от
с. Дъбене и северозападно от гр. Брезово.
Полетите
са извършени през периода от 04.03.2020г. до 09.09.2020г. и за проведеното му
обучение е издадено удостоверение. Не му е известно дали „Леро 1“ ЕООД е
разполагало с разрешително за осъществяване на обучения за полети с парапланер,
но му е известно, че управителят на дружеството О.Т.понастоящем е пилот в
гражданската авиация, а преди това е бил военен пилот, инструктор първи клас.
Използваният
за обучението от „Леро 1“ ЕООД парапланер е безмоторен, с площ от 40кв. м и е
подобен на този, с който разполага Н.. Парапланерът е предоставен от Н. под
наем на „ФЕЦ И.“ ООД по договор от 10.09.2020г., за което му е заплатен наем в
размер на 400лв. При извършена проверка на РЛ не е установено този документ да
е намерил отражение в отчетните регистри по ЗДДС, както и не са представени
доказателства за счетоводното му отразяване.
Извършени
са насрещни проверки на лицата С.К.И., П.С.И. и И.И.Б..
При насрещните проверки са представени копия от издадените им фактури от „ФЕЦ И.“
ООД, документи за извършено плащане и са депозирани писмени обяснения. Съгласно
съдържанието на писмените обяснения, лицата потвърждават, че на посочените във
фактурите дати са извършили по един полет с парапланер с развлекателна цел, с
продължителност на полета няколко минути. Мястото, от което е извършен полета,
е възвишение в близост до с. Дъбене. Не разполагат с удостоверение за извършено
обучение за полети с парапланер и не могат да посочат лице, което ги е обучавало,
тъй като се касае за единичен полет. Не могат да кажат чия собственост е
парапланерът, с който е осъществен полетът, но предполагат, че е собствен или
нает от „ФЕЦ И.“ ООД. Като вид парапланерът е бил безмоторен, излитането
ставало с крака със засилване надолу по склона, съответно отново се приземявали
на крака с плавно снижаване в равнинната част.
Извършена
е допълнителна проверка във връзка с декларираните данни от доставчика и
получателя, че доставката по процесната фактура ще се използва за бъдещи
облагаеми доставки от двете дружества. При извършената проверка на подадени
данни в дневниците за продажби на „ФЕЦ И.“ ООД за данъчни периоди от м.
09.2020г. до м. 03.2021г. включително се установява, че са издадени единствено
фактурите към трите ФЛ с предмет на доставката „полет с парапланер“. При
извършена проверка в дневниците за покупки и дневниците за продажби на „Леро 1“
ЕООД се установява, че за периода до м. 08.2021г. не е отразена фактура за
последваща продажба на стоката „маточина“, придобита по ф-ра №
233/03.12.2019г., издадена от „ФЕЦ И.“ ООД. Тъй като през данъчен период м.
12.2019г. дружеството е доставчик и получател по доставки с една и съща данъчна
основа и ДДС, в подадената СД по ЗДДС е посочена нулева стойност, т.е. не се
формира резултат за периода ДДС за внасяне.
При
извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП относно
счетоводното обслужване на двете дружества се установява, че счетоводното
обслужване на „ФЕЦ И.“ ООД се осъществява от „Планто акаунтинг“ ООД, а това на
„Леро 1“ ЕООД – от „СК Диана“, представляващ на които е едно и също лице – С.К.И..
Постоянният адрес на И. – гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. * съвпада с адреса
на управление на „Леро 1“ ЕООД, а адресът на управление на „СК Диана“ – с. О.К.,
ул. „**“ № * съвпада с адреса на управление на „ФЕЦ И.“ ООД.
При
анализ на данните в събраните доказателства, ревизиращият екип е направил
извод, че е налице авансово плащане
по процесната фактура № 12/03.12.2019г., издадена от „Леро 1“ ЕООД което е
извършено чрез прихващане на насрещното вземане по фактура № 233/03.12.2019г.,
издадена от „ФЕЦ И.“ ООД, които са с една и съща данъчна основа и начислен ДДС.
Относно изпълнението на доставката на услуга са представени ваучери, издадени
от „Леро 1“ ЕООД за периода от месец март до месец септември 2020г., съгласно
данните в които са изпълнени 226бр. по-малко полети спрямо необходимите за
обучението.
При
първоначалното ревизионно производство е направен извод, че не е проведено
цялостното обучение на лицето Е.Н.и не са извършени последващи доставки на
услуги вследствие на това обучение, поради което и данъчният кредит не е
признат на основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Този извод е
намерен от горестоящия административен орган за необоснован, тъй като се касае
за специфичен вид на доставката – обучение на лице за придобиване на умения за
управление на парапланер, които умения ще се използват за последващи облагаеми
доставки – услуги по предоставяне на полети с парапланер.
При
повторното ревизионно производство са събрани допълнително доказателства,
отнасящи се до броя и времетраенето на извършените полети с парапланер. При
анализ на данните във ваучерите е направен извод, че са изпълнявани средно по 5
полета всеки календарен ден за периода от 04.03.2020г. до 09.09.2020г., което е
прекомерно за едно лице. Наред с това, във ваучерите не са посочени данни,
отнасящи се до всеки един полет поотделно – времетраене, дата на осъществяване,
единична стойност, обща стойност. Не е налице и необходимост за издаването им,
тъй като ще бъде обучавано едно единствено лице, работещо по трудово
правоотношение във „ФЕЦ И.“ ООД. При преценката дали една доставка на услуга е
фактически извършена от издателя на фактурата, същата следва да има
индивидуализирани параметри за извършването си.
Направен
е извод, че не е обосновано извършване на доставката на услуга, тъй като не са
представени несъмнени доказателства за придобити обем от знания и умения. В
договора липсва конкретика какво точно представлява обучението и какви са
параметрите за провеждането му.
Според
приходната администрация не са представени несъмнени доказателства за
изпълнението на доставката от издателя на фактурата. На основание разпоредбата
на чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 9, чл. 25, ал. 2 и ал. 7, чл. 114, ал. 10,
чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 86 от ЗДДС не е признато право
на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 140лв. за данъчен период м.
02.2020г.
В
следствие непризнатия данъчен кредит се променя резултатът за данъчен период м.
02.2020г. от ДДС за възстановяване на ДДС за внасяне в размер на 587,87лв. На
основание разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗДДС сумата участва в процедура по
приспадане на ДДС за възстановяване от м. 12.2019г. в размер на
2 289,40лв. Сумата се приспада още с част от ДДС за внасяне за м.
01.2020г. в размер на **,51лв. и е налице остатък ДДС за възстановяване в
размер на 1 644,02лв.
При
преглед на данъчно – осигурителната сметка на РЛ е констатирано, че с издадения
в предходната ревизия РА № Р-16001620001778-091-001/08.10.2020г. от ДДС за
възстановяване са прихванати задължения към датата на издаване в размер на
1 279,10лв. На основание разпоредбата на чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.
1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 08.10.2020г. до 01.07.2021г. е начислена лихва в
размер на 94,87лв.
Горестоящият
административен орган е намерил за правилна констатацията на ревизиращия екип
относно неизпълнението на доставката на услуга от прекия доставчик към
жалбоподателя. Изложени са допълнителни аргументи относно свързаност на лицата
Пенка И., представляваща дружествата, извършващи счетоводното обслужване на
„Леро 1“ ЕООД и „ФЕЦ И.“ ООД, Е. и И. Н.и и фактът, че „Леро 1“ ЕООД ползва под
наем недвижим имот, нает от „ФЕЦ И.“ ООД. При наличието на тази свързаност,
може да се направи предположение за фиктивност на стопанските операции,
отразени в двете издадени насрещни фактури на една и съща дата и с една и съща
данъчна основа и ДДС.
Извършен
е анализ на понятието ваучер, включително легалната дефиниция по § 1, т. 88 от
ДР на ЗДДС, съгласно която ваучер е инструмент, при който съществува задължение
да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или
услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на
лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия
инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията
за ползване на въпросния инструмент. След като не са представени каквито и да
било доказателства за стойността на процесните ваучери, процесната фактура се
явява издадена без основание и при неизвършена доставка на услуга по смисъла на
чл. 9 от ЗДДС.
В
решението на горестоящия административен орган е посочено, също така, че
предмет на договора е предоставяне на 500бр. ваучери с парапланер на лицето е.м.,
назначено по трудово правоотношение във „ФЕЦ И.“ ООД за сметка на дружеството.
Това означава, че е извършена безвъзмездна доставка от „ФЕЦ И.“ ООД към Н., за
която РЛ е задължено да начисли данък, върху данъчна основа в размер на
направените разходи. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2, във връзка с
чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъкът, който следва да бъде начислен, е в размера на
данъчния кредит, т.е. установеното данъчно задължение по ЗДДС и в двата случая
е в един и същ размер.
В хода на
съдебното производство се събраха гласни доказателствени средства.
Според свидетеля О.Т.Т., управител на „Леро 1“ ЕООД, същият е обучил служител на
„ФЕЦ И.“ по програма за пълна подготовка за парапланер. Съгласно изискванията
на ЕАСА – Европейска агенция за авиационна безопасност необходимият минимум за
обучението е 500бр. полети или 150 часа. Програмата включвала най-напред
предварителна подготовка, която е премината самостоятелно от обучаваното лице е.м.,
тъй като е „бивш военен пилот“. Като обучаван от „военни служби“ Н. има „съвсем
сериозна основа“. Според свидетеля той е управител на „ФЕЦ И.“. След
преминаване на предварителната подготовка се провела практическата подготовка
за полетите с парапланер на подходящи хълмове в района на с. Дъбене, гр.
Брезово и последен етап – в района на гр. Сопот. Обикновено полетите протичат
по следния начин: с МПС се качват на подходящия хълм, който е с денивелация от
околния терен от около 70м за хълма до с. Дъбене и от около 90м. за хълма до
гр. Брезово. Извършва се предполетен преглед, след това се разгряват ръцете и
краката на извършващия полета и едва след това се започва със същинския полет.
Продължителността на полетите зависи от метеорологичната обстановка, подходящия
вятър и локалните метеорологични мерки. При повишаване на температурата
намалява силата на вятъра и задачите се изпълняват по-трудно.
Първоначално, в първите няколко дни
се правят „наддънни“ полети, т.е. как се изпълняват излитането и кацането и как
се управлява крилото на парапланера. След това обучаемият започва да изпълнява
самостоятелни полети. Между него и обучаемият се поддържа връзка по
радиостанция, за да се дават инструкции във връзка с полета.
След приземяване на обучаемия на
околния терен, обучителят „го прибира“ с автомобила и се придвижват до
стартовата позиция, от която се извършват следващите полети. Следващите полети
са с по-голямо времетраене, тъй като се извършва обучение за реене, склоново
реене. Последният етап от обучението е за полет с по-голяма височина, при който
се тренират действия при срив или допуснати грешки от пилота.
Обучението на Е.Н.било с насоченост
„да вози хора“. Това определя и по-големият брой на извършените полети, тъй
като при обучението „за удоволствие“ се извършват 50 полета за първо ниво.
С обучителна дейност за полети с
парапланер Т. се занимава от 2015г. По-скоро дейността му се свеждала до
„возене“ на хора, които не са сериозни кандидати за обучение, а Н. е бил
първият му „по-сериозен“ обучаем. Известно му е, че има „наредба № Н 1“, в
която предмет на уредба са въздухоплавателни средства с тегло до 550кг и с
устройство за излитане и кацане, които са най-вече моторни. Въздухоплавателните
средства, които използват за излитане и кацане мускулната сила на пилота, са
извън приложното поле на тази наредба. По-горе в показанията неточно е
посочено, че ЕАСА е поставила изисквания за 500бр. полети за признаване на
извършено обучение. По-точно е да се каже, че ЕАСА е предоставила възможността
за регулация на дейностите на европейските държави на национално ниво. Броят от
500 полета е „заимстван“ от правилата за подготовка на „английския и германския
национален аероклуб“. Използвал ги е като ориентир колко часа приблизително са
необходими за подготовката на едно лице за качествено управление на парапланер.
Не може да каже какви са точно изискванията за брой полети и полетни часове на
национално ниво, но предполага, че са 500бр. полети и 100 летателни часа.
Възможно е в рамките на 3 часа или в
рамките на един ден да бъдат извършени около 20 полета. Това зависи от
метеорологичните условия и от физическото натоварване при излитане, където
крилото трябва да се „засили“ с тичане, ако е по-слаб вятърът. За да се
„отлепи“ крилото от склона трябва засилка от около 20 крачки бягане, докато при
кацането се изминават няколко стъпки. Най-критичните елементи при един полет са
излитане и кацане и затова с обучаемия Н. са упражнявали най-много тези
елементи.
Е.Н.го потърсил за обучение за
полети с парапланер, тъй като възнамерявал да разшири дейността на фирмата си с
извършване на „туристически полети“. Самият свидетел е завършил военно въздушно
училище и е бил 18 години пилот на боен самолет „МиГ 21“ в авиобазата в с. Граф
Игнатиево. През 2018г. е започнал полети със самолети от гражданската авиация,
като понастоящем извършва полети със самолет „Боинг 737“. В промеждутъка между
пилотирането на самолети от военната и гражданската авиация е един от
основателите на Асоциацията на свръхлеката авиация в България, където до 2017г.
е бил член на управителния съвет и „ръководител безопасност“. Основната цел, за
която е създадена асоциацията, е изготвяне на нормативни актове, с които да се
регламентира дейността на свръхлеката авиация и приемането им от изпълнителната
власт, тъй като в България не е имало такава регулация.
Обучението на Е.Н.е извършено въз
основа на сключен договор между дружеството „Леро 1“, на което Т. е управител,
и „ФЕЦ И.“. Изпълнението на полетите е документирано с издаване на ваучери, в
които са посочвани денят на провеждане на полетите и техният брой. Разплащането
по доставката е извършено чрез прихващане на насрещни задължения на страните и
за процесната доставка е „бали с маточина“. В последствие, получената суровина
е преработена в етерично масло.
Свидетелят е издал на Н.
удостоверение за завършено обучение за полети с парапланер, но няма законово
основание за издаването му. Удостоверението е с цел „успокоение“ на туристите,
които летят „в тандем“ с парапланер, че има обучен за тази дейност пилот.
В съдебното заседание на
23.02.2022г. са депозирани показанията на свидетеля П.С.И.. През месец
септември свидетелят извършил любителски непрофесионален полет с парапланер от
възвишение (могила) в с. Дъбене. За предлаганата дейност научил от майка си,
която познавала пилота на парапланера и направила организацията за
мероприятието. Полетът бил под извършен и от двамата – свидетелят отпред на
парапланера, пилотът – зад него. Най-напред се изкачвали около 20 минути до
върха на могилата, след това се засилили и полетели към равната част на
местността. Не може да каже колко време е продължил полетът, може би около 5
минути. Преди полета е проведен кратък инструктаж как да „се засили“ и да не
прави излишни движения. Според показанията разплащането е извършено с вносна
бележка по банкова сметка, ***, като организатор на събитието. Не му е издаден
ваучер или друг документ за извършения полет, освен фактура.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Спорът между
страните се свежда до обстоятелството дали процесната доставка е изпълнена
именно от издателя на процесната фактура, при условията в сключения на
03.12.2019г. договор, при наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика.
съобразно предмета на съответния договор. Между страните по делото е спорно и обстоятелството,
дали управителят на доставчика разполага със съответната квалификация за
извършване на обучение с парапланер, съответно какви компоненти следва да
включва това обучение.
Защитната теза на жалбоподателя се основава на
твърдението, че доставката на услуга е фактически извършена през периода от
месец март до месец септември 2020г., когато от обучаемото лице Е.Н.са изпълнени
общо 500бр. полети с парапланер. Заплащането по доставката е извършено в
непарична форма – със 17 850кг суха листна маса от маточина на бали.
Налице са последващи доставки от „ФЕЦ И.“ ООД под формата на проведени полети с
парапланер на 3 лица, съответно от „Леро 1“ ЕООД, като получената суровина е
преработена и е произведено масло.
Процесната доставка е предмет на анализ на две
ревизионни производства, в хода на които и след приключването им са представяни
доказателства за изпълнението й – първоначално 16бр. ваучери за извършени общо
196бр. полети за периода от 15.06.2020г. до 30.06.2020г., в последствие общо
60бр. ваучери за извършени 500бр. полети за периода от 04.03.2020г. до
09.09.2020г. При анализ на събраните доказателства при първоначалното ревизионно
производство е направен извод, че за периода от месец март до месец юли 2020г.
от „ФЕЦ И.“ ООД не са реализирани продажби на ваучери за полети с парапланер.
Тъй като тази дейност е извън основната дейност на дружеството по производство
на етерични масла и електричество от екосоларна електроцентрала е
направен извод, че ваучерите не са свързани с основната икономическа дейност на
РЛ. Правното основание за отказа за приспадане на данъчен кредит е разпоредбата
на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
При повторното ревизионно производство и допълнително събраните
доказателства е констатирано, че през м. 09.2020г. „ФЕЦ И.“ ООД е издало
фактури на лицата С. И., П.И. и И.Б.за извършени полети с парапланер. Съгласно
съдържанието на депозираните от посочените лица писмени обяснения, се касае за
еднократни полети, извършени от възвишения до с. Дъбене, в тандем, продължили
няколко минути. Не се касае за обучение за полети с парапланер, а за единичен
полет „за удоволствие“, за който не се изисква издаването на сертификат за
проведено обучение.
Депозирани са писмени обяснения от управителя на „Леро 1“ ЕООД и от
представляващ „ФЕЦ И.“ ООД за начина на проведеното обучение. Съгласно
съдържанието им, обучението е извършвано от Орлин Т., управител на „Леро 1“
ЕООД, който е преминал обучение за пилот във ВВС, понастоящем извършва полети в
гражданската авиация и се занимава с параланеризъм от 2015г. Дружеството
разполага с техническа обезпеченост за извършване на дейността – закупени са
парапланери и микробус марка „Мерцедес“ по договор, сключен с ДФ „Земеделие“.
Обученото лице е.м., служител на „ФЕЦ И.“ ООД, също е преминал обучение за
пилот във ВВС и има необходимата основа за обучените за полети с парапланер.
При направени собствени изчисления на ревизиращия екип във връзка с
посочените във ваучерите брой полети, извършени в рамките на един ден, е
направен извод, че изпълнението им не е по силите на едно лице. Направен е
извод, че същите представляват частни документи с недостоверна дата по смисъла
на чл. 181 от ГПК, съставени с оглед защитната теза на РЛ. Не са представени
доказателства поради каква причина е необходимо извършването на 500бр. полети
от обучаваното лице, след като след приключване на обучението му са извършени
услуги с предмет полети с парапланер само на три лица.
От своя страна, жалбоподателят обосновава
възможността за извършване на броя полети, посочен във ваучерите, с подходяща
метеорологична обстановка, за което са представени разпечатки от интернет
страница с данни за времето в гр. Сливен за периода от 01.03.2020г. до 30.09.2020г.
Направени са собствени изчисления за възможността за извършване на посочените
във ваучерите полети с парапланер, като е посочено, че обучаемото лице също е
преминало подготовка за пилот във ВВС. В хода на съдебното производство се
ангажират единствено свидетелски показания на свидетелите О.Т.и П.И., които по
съдържанието си преповтарят писмените обяснения на тези лица, депозирани при
ревизионните производства.
Настоящият съдебен състав намира, че изводът
на ревизиращия екип относно фактическото неизпълнение на доставката между
доставчицика и жалбоподателя е обоснован и с обстоятелството, че лицето С. И. е
представляващ фирмите, осъществяващи счетоводното обслужване на „Леро 1“ ЕООД и
„ФЕЦ И.“ ООД, т.е. е наясно с дейността и на двете дружества. Наред с това,
същото лице е едно от трите лица, на които „ФЕЦ И.“ ООД е издало фактура за
извършен полет с парапланер, т.е. е обосновало извършени последващи доставки на
услуги с предмет полети с парапланер, за които служителят Н. се твърди да е бил
обучен от „Леро 1“ ЕООД. Направен е извод, че е налице единствено документално
оформяне на процесните доставки, тъй като при дружеството „Леро 1“ ЕООД се
формира нулев резултат на ДДС за периода м. 12.2019г., а дружеството „ФЕЦ И.“
ООД е в процедура по приспадане на ДДС, включваща и данъчен период м.
02.2020г., когато е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит. Тази
поредица на действия и свързаност на дружествата доставчик и получател по
доставката и лицето, представляващо дружествата, извършващи счетоводното им
обслужване, води до извод, че се касае за нереални доставки, с цел формиране на
резултати за периоди при двете дружества, водещи до невнасяне на дължим ДДС.
Налице е и свързаност между управителя на „ФЕЦ И.“ ООД И.Н. и е.м., който е
обучаемото лице за полети с парапланер, които са дъщеря и баща.
Всъщност, от страна на жалбоподателя не се
отричат фактите на свързаност с посоченото лице И., но се посочва, че са
представени несъмнени доказателства за извършено обучение на Н. и изпълнени
последващи доставки с предмет полети с парапланер спрямо три лица. Последващите
доставки са извършени с нает от „ФЕЦ И.“ ООД парапланер от ФЛ Н., за което е
заплатена наемна цена в размер на 400лв.
Във връзка с фактическото изпълнение на
доставката с предмет обучение за полети с парапланер, несъмнено доставчикът
„Леро 1“ ЕООД разполага с техническа обезпеченост за изпълнението й – закупени
парапланери и микробус. Спор се формира относно квалификацията на управителя на
„Леро 1“ ЕООД да извършва обучение за полети с парапланер, необходимостта от
теоретично и практическо обучение и необходимия брой полети, за придобиване на
умения от обучаващото се лице Н..
В тази връзка, настоящият съдебен състав
намира следното: в писмените си обяснения и свидетелските показания Т. посочва,
че няма нормативна уредба, регламентираща дейността на свръхлеката авиация
(моторни и безмоторни парапланери с тегло до 550кг), за който факт той е
наясно, защото е членувал в управителния съвет на неправителствена организация.
В тази връзка, няма правна уредба, който да регламентира дейността във връзка с
полетите с парапланер, провеждане на обучение, съответно няма правно основание
за издаване на сертификат за завършено обучение. Самият той е определил
субективно продължителността на обучението на Н., като е взел предвид
подготовката му на пилот във ВВС и изискванията за определен брой летателни
часове на „английските и германските аероклубове“. Изцяло по субективен начин е
направил и оценка за готовността на Н. за провеждане на тандемни полети с
парапланер за евентуални клиенти на дружеството „ФЕЦ И.“ и негово субективно
решение е било издаването на сертификат за проведено обучение.
По отношение броя полети, провеждани дневно и
посочени в издадените ваучери, отново е посочено, че същият се определя по
субективна преценка на обучаващия и обучаемия. В случай на благоприятни
метеорологични условия, в рамките на светлата част от денонощието могат да се
проведат до 20 полета, които са с продължителност от няколко минути.
По отношение квалификацията на Т. за
извършване на обучение за полети с парапланер, същата отново е определена въз
основа на субективни критерии (занимава се с парапланеризъм от 2015г.), като
преди това е преминал обучение за военен пилот и понастоящем извършва полети в
гражданската авиация. При липсата на каквато и да било нормативна уредба по
отношение подготовката на пилоти в свръхлеката авиация (за летателни апарати с
тегло до 550кг) отново въз основа на субективни критерии са определени и
необходимия брой часове и полети за подготовка на пилот на парапланер. По
делото не са ангажирани доказателства за обучение на друго лице за полети с
парапланер, освен е.м., поради което не може да се извърши обективна преценка
за необходимите обективни параметри за обучението му, включително и
необходимостта от теоретична подготовка преди започване на практическите
занятия.
В тази връзка, правилно е приложена
разпоредбата на материалния закон – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение
непризнаване на жалбоподателя на правото на приспадане на данъчен кредит за
данъчен период м. 02.2020г. Преценката на ревизиращия екип се основава на
анализ на обективни факти и поредността от извършени фактически действия във
връзка с твърдяното изпълнение на доставката. Несъмнено е доказано, че към
момента на сключване на договора за обучение е предадено количеството маточина,
представляващо възнаграждение в непарична форма, след което дружеството „Леро
1“ ЕООД не е извършило последващи облагаеми доставки с тази стока (не са
издадени данъчни фактури за последващо разпореждане с нея до данъчен период м.
08.2021г., съгласно данните от извършена допълнителна проверка от горестоящия
административен орган). Единствените твърдения за извършено разпореждане със
стоките се съдържат в свидетелските показания на свидетеля Т. („преработих
маточината в масло“), но не са представени каквито и да било доказателства в
тази насока. Както беше казано по-горе в настоящото решение, свидетелските
показания следва да бъдат преценявани по правилото на чл. 172, ал. 1 от ГПК,
тъй като изхождат от лице, пряко заинтересовано от изхода на делото.
Твърдението за започнало изпълнение на
доставката с предмет обучение за полети с парапланер през месец март 2020г. е
подкрепено единствено с издадени ваучери, които са с дати от месец март до
месец септември 2020г. По отношение датите на издаване на тези ваучери, като
частни документи, от ревизиращия екип и горестоящия административен орган е
направен извод за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК, тъй
като са представени в цялост за всичките 500бр. полети след приключване на
повторното ревизионно производство. При анализ на попълнените в тях данни е
констатирано, че в част от тях не са посочени брой на осъществените полети на
съответния ден, а ваучери с поредни номера от № 53 до № 56 изобщо не са
представени. В тази връзка, правилен е изводът, че не може да се направи извод
за фактическо изпълнение на доставката, доколкото не са представени несъмнени
доказателства за извършването на договорения брой полети от обучаваното лице Н.,
включително възможността за извършването на определен брой полети на
съответната посочена във ваучера дата.
Съдът констатира, че в решението на
горестоящия административен орган е посочено допълнително правно основание за
допълнително определяне на данъчни задължения по ЗДДС – това по чл. 9, ал. 3,
т. 2, във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Горестоящият административен орган е
посочил, че съгласно клаузите на договора от 03.12.2019г. 500-те броя полети с
парапланер са предоставени на лицето е.м., назначен по трудово правоотношение
във „ФЕЦ И.“ ООД и баща на управителя на дружеството И.Н. за сметка на
дружество. Това означава, че по
отношение на Н. е извършена безвъзмездна доставка на услуга и РЛ е задължено да
начисли данък върху данъчна основа, равна на направените разходи, т.е.
начисленият ДДС е равен на приспаднатия данъчен кредит. Като краен резултат,
данъчните задължения по ЗДДС вследствие непризнатия данъчен кредит или
допълнително начисления ДДС са в един и същ размер и не се влошава положението
на жалбоподателя.
При така изложените аргументи, настоящият
съдебен състав намира, че вследствие извършени действия от пряко или косвено
свързани лица, е налице единствено документално
оформяне на две насрещни сделки, съответно с доставчик и получател „Леро 1“
ЕООД и „ФЕЦ И.“ ООД, при които не е извършено ефективно разплащане (разплащането
е чрез прихващане на насрещни задължения в един и същ размер), съответно не е
формиран резултат за периода ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване в
по-малък размер от декларирания в СД по ЗДДС. В тази връзка, правилно не е
признато на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит за данъчен
период м. 02.2020г. на основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС,
съответно е приета за извършена безвъзмездна доставка на услуга към служител
във „ФЕЦ И.“ ООД, за която следва да се начисли ДДС в размера на данъчния
кредит.
По отношение задължението за лихви, в жалбата
не са посочени конкретни възражения и не са ангажирани доказателства. Неопровергана
е констатацията, че с предходно издаденият РА №
Р-16001620001778-091-001/08.12.2020г. от сумата на декларирания ДДС за
възстановяване е прихваната сумата на задължения в размер на 1 279,10лв. и
е налице по-малък остатък на ДДС за възстановяване в размер на 1 644,02лв.
Върху прихваната сума на задължението за ДДС в размер на 1 279,10лв. правилно
са начислени лихви за периода от 08.10.2020г. (датата на издаване на
първоначалния РА) до 01.07.2021г. (датата на издаване на РА при повторно
извършената ревизия).
По изложените по-горе съображения, съдът намира обжалвания РА за правилен
и законосъобразен, съответно жалбата за неоснователна.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане на
основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да
бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
същото възлиза на 691,74лв. (шестстотин деветдесет и един лев и седемдесет и
четири стотинки).
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФЕЦ И.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Отец Кирилово, общ. Брезово, ул. „Първа“ №
6, представлявано от управителя И.Е.Н., против Ревизионен акт №
Р-16001620008227-091-001/01.07.2021г., издаден от Н.К.- началник сектор при ТД
на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията и Е.Ц.- главен инспектор по приходите
при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 497 от 17.09.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, с който не е признат данъчен
кредит в размер на 7 140лв. и са начислени лихви в размер на 94,87лв.
ОСЪЖДА „ФЕЦ И.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Отец Кирилово, общ. Брезово, ул. „Първа“ №
6, представлявано от управителя И.Е.Н. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 691,74лв.
(шестстотин деветдесет и един лев и седемдесет и четири стотинки) равностойност на осъществената
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: