№ 187
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Елизабета Д. Николова
в присъствието на прокурора Р. П. М.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20241800600046 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С протоколно определение от 15.01.2024 г. на Районен съд гр.Б.,
постановено по н.о.х.д. № 55/2024 г. по описа на същия съд, в процедура по
чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, подсъдимият В. П. Д. е осъден на
основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, да заплати в полза на държавата,
сумата от 1380 лева, представляваща равностойността на моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б ал. 1 от
НК, за което е признат за виновен.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от
А. Д. – служебен защитник на подсъдимия В. Д., с искане същото да бъде
отменено, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат
доводи, че неправилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.
343б ал. 5, вр. ал. 1 от НК, като е присъдил равностойността на лекия
автомобил, послужил за извършване на транспортното престъпление от
страна на подсъдимия, доколкото тази санкция, не е предвидена като
самостоятелно наказание в НК и съответно не може да бъде елемент от
съдържанието на споразумението, съгласно разпоредбата на чл.381 ал.5 от
НПК. Изтъква се и, че в случая няма процесуално основание за съдебно
произнасяне по предвидения в чл.306 ал.1, т.1 от НПК ред, доколкото
моторното превозно средство, послужило за извършването на престъплението
по чл.343б ал.1 от НК, не е средство на престъплението, а негов предмет,
поради което и мерките по чл.53 от НК са неприложими. Сочи се и, че така
1
наложената „мярка“, не отговаря на изискването за пропорционалност, тъй
като е несъответна на характера и степента на обществена опасност на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, както и не може да
удовлетвори целите на наказателната репресия – да бъде предотвратено
извършването на друго престъпление от страна на дееца. С тези аргументи, се
заявява искане за отмяна на обжалваното определение на
първоинстанционния съд.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, служебният
защитник на подсъдимия В. Д. - А. Д., изцяло поддържа въззивната си жалба,
по изложените в нея съображения. Изтъква и доводи, че регламента на
чл.343б ал.5 от НК противоречи на Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи, тъй като използва извън наказателни механизми
за засягане имуществената сфера на лицата и съответно не отговаря на
изискванията за пропорционалност и законосъобразност.
В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание,
представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното определение на
районния съд да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията на
жалбоподателя твърди, че процесуалният ред по чл. 306 от НПК е именно
процедурата, по която следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 343б, ал.
5 от НК, и в този смисъл първостепенния съд правилно е приложил закона. В
частност, прокурорът от СОП изразява и несъгласието си с изразеното в
жалбата становище, че наложената с обжалваното съдебно определение
парична санкция, представлява наказание по смисъла на НК.
Във въззивното съдебно заседание, подсъдимият В. П. Д. изцяло се
солидаризира с релевираните от защитника си доводи и оплаквания. От своя
страна изтъква, че определената по експертен път парична равностойност на
процесния лек автомобил, е силно завишена.
С. окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Данните по делото сочат, че първоинстанционното производство е било
образувано по повод внесено от Районна прокуратура – гр.Б. споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство, изготвено на основание
чл.381 ал.1 от НПК, между прокурор от РП Б., подсъдимия В. П. Д. и неговия
защитник – адв.П. Д..
С определение от 15.01.2024 г., състав на РС Б. е одобрил по реда на
чл.382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с
него е признал подсъдимия В. П. Д. за виновен в извършването на
престъпление по чл.343б ал.2 от НПК, за което му е наложил наказания –
лишаване от свобода за срок от 7 месеца и глоба в размер на 250 лева.
С определение от същата дата /15.01.2024 г./, в процедура по реда на
чл.306 ал.1, т.1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса,
касаещ приложението на разпоредбата на чл.343б ал.5, вр. ал.2 от НК,
2
относно приобщения като веществено доказателство по делото - лек
автомобил марка „Сеат”, модел „Кордоба”, с рег. № ******, послужил за
извършването на престъплението по чл.343б ал.2 от НК, като е присъдил
неговата равностойност. Приел е, че въпросният автомобил не е
изключителна собственост на подсъдимия, а на друго лице, поради което
следва да се възложи в тежест на подсъдимия заплащането на неговата
парична стойност в размер на 1380 лева.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на
първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и
законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за
приложение на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, във връзка с осъждането
на подсъдимия В. Д. за престъпление по чл.343б ал.2 от НК. Правилно също
така, първият съд е сторил това в производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК,
доколкото регламента на чл.383 ал.2 от НПК предвижда, че съдебното
произнасяне по прилагането на чл.53 от НК, следва да се извърши именно по
този ред.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане
в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по ал.1-4, когато е собственост на дееца, и
присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен
собственик. Без съмнение тази имуществена санкция на дееца, е вид
принудителна мярка по чл.53 от НК и като такава същата несъмнено не
представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена
императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за
престъпление по чл.343б ал.1-4 от НК.
Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на
престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в
полза на държавата, на основание чл.343б ал.5 от НК. Законодателят е
предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна
собственост на подсъдимия. Тъкмо тази предпоставка в случая не е налице.
От събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек
автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за
което Д. е бил признат за виновен и съответно осъден, е собственост на друго
лице – В.а В. Д.а. Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че
приложение следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б ал. 5
от НК, като е присъдил пълната равностойност на процесното превозно
средство.
Не следва да се разглеждат като основателни доводите в жалбата, че
така приложената спрямо подсъдимия принудителна мярка не отговаря на
изискването за пропорционалност, тъй като е несъответна на характера и
степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпно
деяние, както и не може да удовлетвори целите на наказателната репресия –
да бъде предотвратено извършването на друго престъпление от страна на
3
дееца. И това е така, защото отнемането по чл.343б ал.5 от НК е една
принудителна мярка от вида на мерките по чл.53 от НК, различна от видовете
наказания по чл.37 от НК, поради което за нея не се прилагат правилата за
наказанието, включително същата не следва да се съобразява с тежестта на
извършеното престъпление. Това означава, че в тези случаи правата на дееца
могат да бъдат засегнати в значително по-висока степен.
По повод заявеното от защитата във въззивното производство
оплакване, че присъдената за заплащане от подсъдимия стойност на
процесния автомобил, е значително завишена, следва да се отбележи, че
настоящият състав на СОС не констатира порок в експертното заключение,
който да води до неправилност или необоснованост на същото, поради което
с основание е било кредитирано от контролирания съд. Освен това,
посочените доводи се изтъкват едва в хода на съдебните прения пред
настоящата инстанция. Подсъдимият е разполагал с възможността още в
досъдебната фаза на процеса да направи своите искания и възражения във
връзка с това обстоятелство, като е могъл да стори това и в производството по
чл. 306, ал. 1, т. 1 от НП, включително и пред настоящата инстанция.
Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на
въззивната инстанция, че атакуваната определение на районния съд е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.01.2024 г. на Районен
съд гр.Б., постановено по н.о.х.д. № 55/2024 г. по описа на същия съд, в
процедура по чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, с което подсъдимия В.
П. Д. е осъден на основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, да заплати в полза на
държавата, сумата от 1380 лева, представляваща равностойността на
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението
по чл. 343б ал. 1 от НК, за което е признат за виновен.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4