Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№…………                                       09.04.2019 г.                       ГР. П Л Е В Е Н

 

 

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ІІ въззивен граждански състав,

на  ДВАДЕСЕТИ МАРТ                  две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание, в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

        

Секретар:  ЖЕНИ СТОЙЧЕВА

Прокурор:  ………………………

като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д.  № 82 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

                              

           Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

 

      С Решение № 1857/30.111.2018 г., П.ски районен съд по гр. д. № 5422/ 2018 г. по описа на същия съд е отхвърлил, като неоснователен и  недоказан предявения от ТП „***“,ЕИК ***, гр.П., ул.*** №37, представлявано от Я.Й.П., против Л.И.Ц. с ЕГН ********** *** иск предявен по реда на чл.422 ГПК да бъде признато за установено, Че Л.И.Ц. с ЕГН ********** *** дължи на ТП „***“, ЕИК ***, гр.П., ул.*** №37, представлявано от Я.Й.П. сумата от 60 лева, представляваща незаплатена такса за извършена услуга по т.27 „Проверка на обект по жалба на физическо или юридическо лице“ съгласно Ценоразпис на административните и техническите услуги, извършвани от СЗДП ДП и Териториалните му поделения, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2635/0706.2018г. по ч.гр.дело №4211/2018г. по описа на РС П..

Осъдил е ТП „***-  П.“, ЕИК ***, гр.П., ул.*** №37, представлявано от Я.Й.П., да заплати на Л.И.Ц. с ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 30 лева.

Постъпила е въззивна жалба от ТП „*** –  П.“ против горепосоченото решение на ПРС, като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Въззивникът твърди, че се касае за извършена административна услуга по подаден сигнал от ответника Л.И.Ц. за проверка на обект, за която се дължи съответната такса, съгласно утвърден и публично достъпен ценоразпис на административните и технически услуги, извършвани от Северозападно държавно предприятие – В.и неговите териториални поделения, в сила от 01.06.2016 г. Заповедта на директора на Северозападно държавно предприятие – В., с която е утвърден ценоразписа на административните и технически услуги не е обжалвана, като незаконосъобразна по съответния административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила. Извършвани са три проверки на място от служител на ТП „***-  П.“, завършили с рапорт и констативен протокол, представляващи административни действия, извършени в интерес на физическото лице и съответстващи на разпоредбата на Параграф 1 т.2 от ДР на Закона за администрацията. На следващо място, в жалбата се посочва, че ТП „***- П.“ не е част от структурата на Изпълнителна агенция по горите, нито е под съответната йерархическа подчиненост спрямо тази Агенция, поради което изводите на РС, че съгласно одобрената Тарифа за таксите, събирани в системата на Изпълнителна агенция по горите и по Закона за държавните такси, въпросното действие – проверка на обект по жалба на физическо и юридическо лице не представлява техническа услуга и за нея не се дължи такса, са незаконосъобразни. Моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и по съществото на спора да уважи предявения иск по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК, със законните от това последици.

Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от Л.И.Ц., в който се посочва, че жалбата е неоснователна, а решението на ПРС, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

 Въззивната жалба е основателна.

Решението на П.ски районен съд е неправилно и незаконосъобразно.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4211/2018 г. по описа на Пл.РС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ТП „***- П.“ против Л.И.Ц. за заплащане на сумата в размер на 60,00 лв. с ДДС, представляваща дължима такса за извършена административна услуга – проверка на обект по жалба на физическо лице. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение № 2635/07.06.2018 г. по реда на чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Л.И.Ц. да заплати на ТП „***“ сумата от 60,00 лв. като главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Постъпило е възражение от длъжника в законовия срок по чл.415 от ГПК, като съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението за разпореждането на ПРС.

В законовия срок е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК и чл.410 от ГПК от ТП „***-  П.“ против Л.И.Ц. за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на 60,00 лв. по отношение на ответника.

Видно от представените писмени доказателства в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е подадена жалба от Л.И.Ц. относно незаконно отсечена дървесина в негов наследствен имот, находящ се в землището на с. Б., обл. П.. В имота са извършени три проверки от ТП „***-П.“, съвместно с органите на МВР, на които проверки жалбоподателят не е присъствал по негово желание. По делото са представени констативни протоколи, съставени при извършените проверки, както и рапорти от съответните служители при ТП „***- П.“ –горски надзиратели. Видно от изготвените констативни протоколи, в процесния имот няма наличие на изсечена дървесина. Проверките са извършени, вследствие на подадена жалба от инж. Л.Ц. за незаконна сеч, като жалбоподателят е отказал да присъства на тези проверки, поради ангажираност. При обход на имота е установено, че не е преминавало МПС. От рапорта на служителя С. Н. Ц. от 11.04.2018 г. до Директора на ТП „***“ – гр.  П. е видно, че от извършената проверка от служителя Ц. на терен в процесния имот няма констатирани нарушения – незаконна сеч и отсечени дървета. За резултатите от извършените проверки е уведомено лицето, подало сигнала. В самата жалба, подадена от лицето Л. Ц. – ответник пред РС от 10.04.2018 г. е посочено, че при посещение на имота на 07.04.2018 г. е установено влизане без разрешение в имота и отрязани дървета.

По делото е изискана и приложена Докладна записка от Второ РУ на МВР – П. от 12.11.2018 г. и която преписка е изпратена на Районна прокуратура – П. по компетентност. От материалите в приложената преписка се установява, че е постъпило писмо от Л. Ц. *** на електронната поща на ОД на МВР, в което се сочи, че на 07.04.2018 г., след посещение на имот – залесена територия № 165017 в землището на с. Беглеж, обл. П. е установена незаконна сеч на неустановен брой дървета, без необходимото разрешение. По подадения сигнал е извършена проверка, като имотът е посетен на място от служители на ТП „***“, които са установили, че не е извършена незаконна сеч. Снети са обяснения от Л.Ц., който е посочил, че се е заблудил от няколко отрязани пъна, попаднали случайно в неговия имот от съседен такъв. С Постановление на РП – П. от 08.05.2018 г. по преписка № 1947/2018 г. по описа на РП – П. е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление, като преписката е прекратена.

За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, ПРС е приел, че действията по предотвратяване на нарушенията в горските територии, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения с обща площ до 2 хектара вкл. се организират и финансират от държавните предприятия по чл.163 от ЗГ, като ищецът се явява такова предприятие. Приел е, че не се касае за извършена административна и техническа услуга, за която се дължи съответната такса, съгласно утвърдения ценоразпис на административните и техническите услуги, извършвани от Северозападно държавно предприятия – В.и териториалните му поделения, в сила от 01.06.2016 г., като служителите на ищцовото предприятие са изпълнили тяхно задължение по закон да извършат проверка и да следят за спазване на правилата за сеч.

Тези изводи на РС са неправилни и в нарушение на материалния закон.

В случая, не се касае за изпълнение на предвидени в закона задължения от страна на ищцовото поделение ТП „***- П.“, а извършване на административна услуга, извън вмененото по закон задължение за опазване и контрол на горските територии, съгласно Закона за горите.

Касае се за извършени три проверки по конкретно подадена жалба на физическо лице за извършване на проверка на конкретен обект, собственост на това физическо лице с изложени твърдения в жалбата за извършване на незаконна сеч.

Съгласно Параграф 1 ,т.2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията, „административна услуга“представлява и „извършване на административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице“.

В настоящия случай, са извършени именно такива действия от страна на ТП „***- П.“, представляващи законен интерес за физическото лице Л.И.Ц., собственик на процесния имот. Тези проверки са завършили със съответните констатации, за което са съставени необходимите документи – рапорти и констативен протокол, от които е видно, че не е налице извършена незаконна сеч, както и извършени други нарушения в процесния имот. Във връзка с това обстоятелство е образувана и преписка по описа на РП – П., която е завършила с издадено Постановление от РП – П. с отказ да се образува наказателно производство, като преписката е прекратена.

Същевременно, видно от събраните по делото доказателства, на всички проверки жалбоподателят и ответник пред РС е отказал да присъства, поради ангажираност, като във връзка с образуваната преписка № 1947/2018 г., жалбоподателят Л.И.Ц. е дал обяснения, като е посочил, че се е заблудил от няколко отрязани пъна, попаднали случайно в неговия имот.

Жалбоподателят е уведомен на 26.04.2018 г. с надлежно писмо, изпратено му по електронната поща, че във връзка с извършените проверки и направените административни разходи се дължи такса в размер на 60,00 лв. с ДДС, която следва да бъде внесена по сметка на ТП „***-П.“ по посочена сметка в ЦКБ. При невнасяне на посочената сума в определения срок, ТП „***-П.“ ще бъде принудено да потърси правата си по съдебен ред. Сумата не е преведена от длъжника в посочения срок, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

Съгласно представения и вложен по делото Ценоразпис на техническите и административни услуги, извършвани от Северозападно държавно предприятие – В.и териториалните му поделения, в сила от 01.06.2016 г., под т.27 на посочените услуги фигурира „проверка на обект по жалба на физическо или юридическо лице“ с цена на услугата 50,00 лв. без ДДС. Ценоразписът е утвърден от директора на Северозападно държавно предприятие – инж. Цветко Ц. с надлежна заповед, която е влязла в сила.

Предвид изложеното, съдът намира, че решението на Пл.РС, като неправилно, следва да бъде отменено.

Налице е извършена административна услуга от ищеца и въззивник по смисъла на Параграф 1 т.2 б. „в“ от ДР на Закона за администрацията, за която следва да бъде заплатена горепосочената такса по утвърдения със заповед на директора на Северозападно държавно предприятие – В.Ценоразпис на административните и техническите услуги.

       Следва да бъде признато за установено по отношение на Л.И.Ц. на основание чл.422 ал.1 от ГПК съществуването на вземане на ТП „***-П.“ в размер на 60,00 лв., като главница, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред ПРС до окончателното изплащане на сумата, представляващо дължима такса за извършена административна услуга от ТП „***- П.“, съгласно утвърден Ценоразпис на административните и технически услуги, извършвани от Северозападно държавно предприятие – В.и териториалните му поделения, в сила от 01.06.2016 г. и съгласно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2635/07.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4211/2018 г. по описа на ПРС.

При този изход на делото, въззиваемият Л.И.Ц. следва да заплати направените деловодни разноски от ТП „***-П.“ в заповедното производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 25,00 лв. държавна такса за подаване на исковата молба, 12,50 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение по исковото производство, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

         Водим от горното, съдът

   

                                                 Р  Е  Ш  И  :

     

ОТМЕНЯВА Решение № 1857/30.111.2018 г. на П.ски районен съд, постановено по гр. дело № 5422/2018 г. по описа на същия съд, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК по отношение на Л.И.Ц. с ЕГН ********** *** съществуването на вземането на ТП „*** – П.“, ЕИК ***, гр.П., ул.*** №37, представлявано от Я.Й.П. в размер на 60,00 лв. с ДДС, представляващо незаплатена такса за извършена административна услуга по т.27 „Проверка на обект по жалба на физическо или юридическо лице“, съгласно Ценоразпис на административните и техническите услуги, извършвани от СЗДП ДП и Териториалните му поделения, утвърден със Заповед на директора на СЗДП – В.в сила от 01.06.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2635/07.06.2018 г. по ч.гр.дело № 4211/2018 г. по описа на РС – гр. П..

ОСЪЖДА Л.И.Ц. ДА ЗАПЛАТИ на ТП „*** – П.“ направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л.И.Ц. ДА ЗАПЛАТИ на ТП „***“  направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 25,00 лв. държавна такса за подаване на исковата молба, 12,50 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение по исковото производство, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

                                            

                                                   

                                                           ПРЕДСЕДЕЛ:

  

                                                           ЧЛЕНОВЕ: