№ 142
гр. Велико Търново, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ С.ОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.А
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. С.А
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ С.ОВА Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254000600257 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
С присъда № 16/03.07.2025г., постановена по НОХД № 236/2025г.,
Ловешки окръжен съд, по реда на съкратеното съдебно следствие, е признал
за виновен подсъдимия И. Л. Т. за деяние по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. „Б“ пр.1
вр. ал.1 б. „в”и б. „б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК от НК и му е наложил наказание
при условията на чл.58а ал. 4 вр. 55 ал. 1 от НК от три години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложил с петгодишен изпитателен срок.
На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия Т. от право да
управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Присъдил е разноски.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от частните обвинители Д. и
М. Г.и чрез техния повереник – адв. Ч.. Навеждат се доводи за неправилност,
необоснованост и нарушения на материалния закон, въпреки, че основното,
което се спори е размера на наложеното наказание, което намират за занижено.
Наложеното наказание не кореспондирало със събраните доказателства
1
относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, не следвало да се
прилага института на условното осъждане. Съдебното следствие преминало
по реда на съкратеното такова, а в съдебно заседание била изложена друга
фактология. Иска се отмяна на постановената присъда и връщане на делото за
разглеждане по общия ред или при условията на алтернативност да се измени
присъдата като бъде увеличено наложеното наказание и същото да се търпи
ефективно.
В съдебно заседание частният обвинител Д. и неговият повереник
заемат становище, че постановената присъда е правилна и законосъобразна и
като такава следва да бъде потвърдена.
Частните обвинители Д. и М. Г.и не се явяват лично. Техният повереник
– адв. Р. поддържа подадената жалба. Намира, че неправилно съдът е
определил наказание при многобройност на смекчаващите вината
обстоятелства. Налице било подценяване на обществената опасност на
деянието, освен това по - висока била и обществената опасност на дееца с
оглед начина на извършване на деянието. Поддържат се двете алтернативи
поискани в жалбата – отмяна на постановената присъда и връщане на делото
за разглеждане по общия ред или увеличаване размера на наложеното
наказание и премахване на института на условното осъждане.
Представителят на апелативна прокуратура намира постановеният
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Материалният закон е приложен
правилно, а посоченото наказание съобразено със становището и искането на
прокурора от окръжната прокуратура. В заключение - предоставя на съда
преценката относно размера на наложеното наказание.
Подсъдимият И. Т. и неговият защитник оспорват подадената жалба.
Намират, че съдът е съобразил всички обстоятелства, които имат значение за
определяне на обема от наказателна отговорност, която той следва да понесе.
Акцентират върху разпита на дъщерята на подсъдимия и пострадалата,
проведен пред първостепенния съд, върху съС.ието на подсъдимия,
аргументира се подробно наличието на смекчаващи вината обстоятелства и
тяхната многобройност. В заключение се претендира потвърждаване на
постановената от ОС Ловеч присъда като правилна и законосъобразна. Молят
жалбата на частните обвинители да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по
2
делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на
присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за
установено от следното:
По фактическата обстановка
Въззивният съд приема за установена фактическата обстановка, така
както е описана в обвинителния акт и възприета от първостепенния съд,
предвид обстоятелството, че производството е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие. В най- общи линии тя се изразява в следното:
Подсъдимият И. Л. Т. е роден на 15.03.1966 г. в гр. Плевен, български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан. Към 2023г. Т.
живеел и работел в гр. София. Притежавал свидетелство за управление на
МПС категории „С,В,АМ, ТКТ,В1,С1“. Бил собственик на лек автомобил
„Мазда“, модел „3“ ДК № EH 67****.
На 13.10.2023 г. сутринта, И. Т. тръгнал с личния си лек автомобил от гр.
София за гр. Плевен. Маршрутът му минавал през с. Златна Панега, обл.
Ловеч. С него пътувала бившата му съпруга Т. Д.а Т.а, която се настанила на
седалката до водача. След развода им двамата продължили да живеят заедно и
подсъдимият полагал грижи за нея, тъй като тя страдала от деменция при
болестта на Алцхаймер. Св. Х. С. Д. работел като шофьор на автобус в
„Автотранспорт Оряхово-2022“ ЕООД - гр. Оряхово, обл. Враца и обслужвал
линията „гр. Оряхово - гр. Правец- гр. София“. На 13.10.2023г. в 06,00 часа,
съгласно разписанието, св. Х. Д. потеглил по маршрута с автобус марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ с peг. № BP 59****. Около 08,00 часа св. Х. Д.
пътувал по ПП 1-3 „Луковит- Коритна“, като в автобуса се возели две жени -
свидетелките Г. П. Л. и Д. П. Д.а. Времето било ясно и слънчево, а пътното
платно сухо и чисто. Трафикът бил интензивен и в двете посоки. Когато
приближил с. Златна Панега, обл. Ловеч, св. Д. намалил скоростта и се движел
с около 74,5 км/ч. Било около 08,07 часа, когато св. Д. видял, че движещият се
в насрещната пътна лента лек автомобил марка „Мазда“, управляван от
подсъдимия, навлязъл в неговата пътна лента. Св. Д. извел автобуса
максимално в дясната част на пътната си лента и намалил скоростта, за да
опита да избегне удар. Подсъдимият Т. управлявайки собственият си лек
3
автомобил и движейки се със скорост от около 89,27 км/ч. загубил контрол
върху управлението на лекия автомобил, в резултат на което навлязъл и
започнал да се движи в лентата за насрещно движение. Вследствие на това
настъпил удар между лекия автомобил на подсъдимия и автобус „Мерцедес".
След настъпилото пътнотранспортното произшествие св. Д. проверил
съС.ието на двете пътнички. Те били контактни. Отворил вратата на автобуса
и тримата слезли от него. Св. Д. отишъл до лекия автомобил, за да провери
какво било съС.ието на водача му. Видял, че освен подсъдимият в автомобила
имало и жена на предната седалка до него - пострадалата Т. Т.а, като и двамата
били в безсъзнание. Св. Д. се обадил на тел. 112, за да съобщи за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Няколко минути след това видял, че деецът
и пострадалата Т.а дошли в съзнание. Той отишъл до Т. и го попитал „как е и
какво направи“. Подсъдимият му отговорил, че бил заспал.
На място на ПТП пристигнали полицейски служители от РУ на МВР-
Ябланица и екип на ФСМП - Ябланица, който откарал подсъдимия и
пострадалата Т.а в болница. Впоследствие били транспортирани в УМБАЛ „Д-
р Георги Странски“ - Плевен, където на 05.11.2023г. около 07,00 часа
пострадалата Т. Д.а Т.а починала в резултат на получените при
пътнотранспортното произшествие травми. Св. Д. и двете пътнички в
автобуса - свидетелките Д. Д.а и Г. Л. били транспортирани, съответно
първите двама до МБАЛ-Луковит, а третият свидетел до ФСМП Правец,
където им била оказана медицинска помощ. Там била гипсирана лявата ръка
на св. Д., тъй като се оказало, че има счупване в областта на китката, Д. Д.а и
Г. Л. получили леки телесни повреди.
Така изложената фактология се подкрепя изцяло от събраните в хода на
ДП гласни доказателства.
Основният свидетел – очевидец на реализиралото се ПТП е св. Х. Д..
Той е и участник в него, тъй като е шофирал автобуса по маршрут Оряхово –
Правец – София. Основно от неговите показания се изяснява механизма на
пътнотранспортното произшествие, който се състои в навлизане на
подсъдимият с управляваният от него автомобил „Мазда“ в насрещната пътна
лента за движение. Свидетелят е пояснил, че навлизането в неговата пътна
лента било рязко, на около 7 метра и водачът изобщо не направил опит да
върне превозното средство в собствената си лента за движение. Въпреки, че
4
свидетелят натиснал рязко спирачка и отбил в дясно, не могъл да избегне
удара. Автобусът бил почти спрял, когато се реализирал удара. Свидетелят
веднага установил, че двете пътнички в автобуса са добре. Той имал болки в
китките на двете ръце. След реализирането на ПТП той и веднага слязъл от
автобуса и отишъл при водача на другият автомобил. Там констатирал, че той
не е сам има и пътничка на предната дясна седалка. Двамата не били в
съзнание. Свидетелят Д. подал сигнал на тел. 112. От показанията му се
установява и причината за навлизане на водачът на лекия автомобил в
насрещната лента за движение. В проведен разговор след като двамата –
водач и пътник от лекия автомобил дошли в съзнание, с водача какво се е
случило, той му отговорил, че е заспал. Друг важен момент, който се
установява от показанията на този свидетел касае пътната обстановка –
времето било ясно и слънчево, а настилката суха и чиста. Установява се също
часът на реализиране на ПТП – около 08.10ч., което е в пълно съответствие с
писмените данни за времето, по което той е подал сигнал на тел. 112. Пояснява
също, че той е намалявал скоростта си, тъй като му предстояло навлизане в с.
Златна Панега, което пък е в съответствие с посоченото от Агенция пътна
инфраструктура, че ПТП е реализирано извън границите на населеното място.
В останалата част показанията на свидетелят са относими към проведените
мероприятия във връзка с неговото и на пътничките здравословно съС.ие
непосредствено след ПТП. Освен това същият изрично е посочил, че МПС не
са местени и е било запазено местопроизшествието.
Изложеното от свидетелят Д. изцяло се подкрепя от показанията на св. Г.
Л. и Д. Д.а, които са били двете пътнички в автобуса. Св. Л. не е възприела
удара между автобуса и лекия автомобил, тъй като е била заспала. Не е
възприела преди и по време на удара къде се е намирал лекия автомобил и
къде автобуса, нито конкретно скоростите на двете ППС. Показанията й по-
скоро имат отношение към възприетото след реализиране на ПТП - тя
установила, че пострадали били шофьора на автобуса и другата пътничка в
автобуса, които били откарани в Бърза помощ, тя била прегледана в Правец и
освободена. Другата пътничка - св. Д.а е възприела реализирането на ПТП и
нейните показанията напълно съвпадат с тези на св. Д. относно причината за
настъпване на катастрофата - лекият автомобил е навлязъл в тяхната лента за
движение. Тя сочи, че чула шофьорът на автобуса да казва „Какво прави
този“, след което последвал удара, който бил изцяло в тяхната лента за
5
движение. Еднопосочни са относно пътуващите в лекия автомобил - имало
мъж и жена, и потвърждават посоченото от свидетелят Х. Д., че след разговор
между водача на автобуса и този на лекия автомобил подсъдимият посочил, че
причината за навлизане в насрещната лента е, че бил заспал. Потвърждава
също, че маневрите, които извършил шофьорът на автобуса, за да се опита да
избегне ПТП - завил надясно, както и липсата на всякаква реакция от страна
на водачът на автомобила– нито със спирачки, нито да върне автомобила в
неговата лента за движение. Показанията й в останалата им част касаят
предприетите действия във връзка с травматичните увреждания – нейните и
на св. Д.. Показанията на обсъдените до тук свидетели имат отношение и
изясняват механизма и причините за реализиране на пътнотранспортното
произшествие. Изясняват и последиците от него.
Другите разпитани по ДП свидетели и техните показанията - св. Д. Г.,
М. Г. и Ивелина Попова, нямат отношение към реализиралото се ПТП. Те
имат отношение към семейните отношения във фамилията на подсъдимия и
пострадалата. Първите двама свидетели са родители на пострадалата, а
Попова – нейна сестра. От показанията на първите двама се установява по
категоричен начин, че те не са поддържали никакви отношения с дъщеря си –
пострадалата Т. Д.а и със зет си – подсъдимият Т.. Узнали са за смъртта на Т.
едва повече от месец по- късно и то след като св. М. Г. се обадила на съседка в
Плевен да попита виждала ли е дъщеря й, защото често я сънувала и именно
съседката им съобщила за ПТП. В допълнение и св. Попова сочи, че е била
близка със сестра си, но не поддържала отношения със зет си. Единственото
което тя посочва е потвърждение на обстоятелството, че пострадалата Т. Т.а е
била болна от Алцхаймер и е била много зле, когато се видели последния път
през м. 09.2023г.
На ДП е разпитвана и св. М. Т.а – дъщеря на подсъдимия и на
пострадалата. От показанията й се установява, че за катастрофата разбрала,
тъй като получила обаждане от болницата „Г. Странски“ в Плевен. Като
отишла там били и двамата й родители и двамата интубирани, не можело да се
води разговор с тях. По- късно майка й починала на 05.11.2023г., а баща й бил
изписан. За катастрофата знаела, че е станала около Златна Панега, но нищо
повече. Баща й е с премахнат далак. Тази свидетелка е разпитвана и в рамките
на съкратеното съдебно следствие по отношение характеристични данни за
6
подсъдимия. В допълнение на изложеното на ДП, и предвид вече изтеклия
период от време от събитието, пред съда тя е посочила повече обстоятелства
– основно за това как баща й преживява случилото се и нови обстоятелства,
касаещи семейните им отношения, за които е била питана. Свидетелката е
посочила, че отношенията между родителите й са били много близки, че
винаги са се обичали и разбирали. Майка й имала деменция и била в съС.ие, че
не можела сама да се справя, тъй като не знаела какво се случва и кой ден е.
Освен това майка й имала изключително доверие на баща й и винаги в
семейството царяло разбирателство. Добавя също, че не знае защо са се
развели родителите й, но и след развода продължили да живеят заедно, изобщо
не са се разделяли. Относно здравословното съС.ие на баща си след
катастрофата: физически - изваден далак, не можел да се движи, което
наложило тя да остава при него и да му помага; психически – много тежко
преживял катастрофата, плачел много често, бил стресиран, не можел да спи,
изпитвал вина, изживявал случилото се много болезнено. Пояснила е също, че
родителите й живеели в София, тя също и често ги посещавала. А докато
живеели в Плевен преди това били в едно домакинство. Посочила е, че
заболяването на майка й се проявило след като били в София от към 2018-
2019 г. и много бързо се развивало. Категорично е заявила, че не знае майка й
да е била обект на физическо или психическо насилие.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са изцяло
еднопосочни и непротиворечиви. Те, в своята цялост изясняват цялостната
фактическа обстановка. В тях не може да се коментира заинтересованост и
освен помежду си са в пълно съответствие и с инкорпорираните по делото
писмени доказателства и с изготвените съдебно-медицински експертизи и
автотехническа експертиза.
Фактологията, която съдът е приел за установена се доказва и от
събраните писмени доказателства.
Протоколът за оглед и фотоалбумът към него, от които ясно се вижда
местоположението на двете ППС на пътното платно и се установява
безспорно, че именно подсъдимият е навлязъл в насрещната лента за
движение.
Видно от протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в
кръв № 172/ 27.10.2023г. в представената за изследване кръв взета от И. Л. Т.
7
не е констатирано наличие на етилов алкохол.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно - медицинска
експертиза на труп № 116/ 2023 г. се установява какви травматични
увреждания е получила пострадалата Т. Т.а и които от тях са причините за
настъпилата й смърт, а именно: Травматичен и хеморагичен шок, полиорганна
недостатъчност, генерализирана контузия на тялото, фрактури на ребра
двустранно, пневмоторакс в дясно, контузия на корема, спленектомия поради
разкъсване на слезката, контузия на белия дроб, травматична руптура на тънко
и дебело черво, съС.ие след резекция на тънко и дебело черво, фрактури на 3-
ти и 4-ти лумбален прешлен, фрактура на крилото на илиачната кост в дясно,
фрактура на десен радиус на типично място, излив на кръв в коремната кухина
/хемиперитонеум/ и минимално количество чревно съдържимо, тежка
двустранна пневмония, мозъчен и белодробен оток, съС.ие след оперативна
интервенция на корема по повод коремната травма и усложненията й. Смъртта
на Т.а се дължи на остра дихателна и сърдечно- съдова недостатъчност,
резултат от съчетаната механична травма, усложненията и развилата се
полиорганна недостатъчност. Уврежданията са резултат от тъпа травма, в
условия на станалото ПТП /пътник в лек автомобил/ и са резултат от удари
върху прилежащите вътрешни части на купето, при рязката промяна на
скоростта на автомобила и инерционното движение на тялото. Налице е пряка
причинна връзка между получените при ПТП-то травми и настъпилата смърт.
Видно от заключението на съдебно ‐ медицинска експертиза №
230/2023г. на Х. С. Д. било причинено счупване с изкълчване на четвърта и
пета дланни кости на лявата ръка. Описаните увреждания били резултат от
тъпа травма и според вида и разположението си отговарят да са причинени от
удар в и от части от салона на автобуса, възможно волана, при рязката
промяна на посоката и скоростта му при челния удар в друг автомобил. Тези
увреждания са причинили на Х. Д. трайно затруднение на движението на
левия горен крайник за не по- малко от месец и половина - два, при нормално
протичане на оздравителния процес.
Изследвани са и уврежданията причинени на Д. Д.а и Г. Л..
От съдебно-медицинска експертиза № 213/2023г. се установява, че на Д.
П. Д.а било причинено - охлузвания и разкъсно - контузна рана на носа,
кръвонасядания на лявата мишница, оток на дясното коляно. Описаните
8
увреждания били резултат от тъпа травма и според вида и разположението си
отговарят да са причинени от удар в и от части от салона на автобуса, при
рязката промяна на посоката и скоростта му при челния удар в друг
автомобил. Така описаните травматични увреждания са причинили на Д. Д.а
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, покриващо
признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 , ал. 1 от НК. А от
изготвената съдебно‐ медицинска експертиза 230а /2023г. се установява, че на
Г. П. Л. било причинено болезнен оток в лявата половина на главата.
Описаното увреждане било резултат от тъпа травма и според вида и
разположението си отговарят да са причинени от удар в и от части от салона
на автобуса, при рязката промяна на посоката и скоростта му при челния удар
в друг автомобил. Така описаните травматични увреждания са причинили на
Г. Л. болки и страдания, покриващи признаците на лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 ал. 2 НК.
Видно от писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ № 24-00-
261/02.11.2023г./стр.122,т.1ДП/локализацията на пътнотранспортното
произшествие е извън границите на с. Златна Панега. На 13.10.2023г. и в двете
посоки максимално допустимата скорост е била съгласно чл. 21 ал.1 от
ЗДП/т.е. 90км/ч/. Пътното платно е с широчина 8,50м, налични банкети в
двете страни по 2,20м и надлъжен наклон от 1,89% в посока с. Коритна.
Съответни са данните на показаният на свидетелите.
От писмото на Националния институт по метеорология и хидрология се
установява климатичната обстановка в диапазона 07.00- 09.00ч на 13.10.2023г.
– регистрирана роса. Валежи, намалена видимост или силен вятър няма
регистрирани. Температурата е била 6,2 градуса. Не е регистрирана облачност.
Данните са съответни на изложеното от св. Х. Д. относно атмосферните
условия и съС.ието на пътя.
Видно от данните, предоставени от Национална система 112
действително първият съобщил за настъпилото ПТП е св. Х. Д. – това се е
случило в 08,07,33ч., след това са последвали и други обаждания. Справката е
в пълно съответствие с показанията на св. Д. относно часът на ПТП.
Фактологията се подкрепя и от цялата приложена медицинска
документация по отношение на пострадалите, както и писмените
доказателства, касаещи собствеността и лиценза на дейността по превоз на
9
пътници, досежно участвалия в ПТП автобус.
В хода на ДП е изготвена и автотехническа експертиза която дава
отговор на важни за изясняване на фактологията въпроси. Експертите са
изчислили скоростите на двете ППС към момента на удара – автобус
„Мерцедес“ – 35,21км/ч, а лекия автомобил „Мазда“ – 89,27км/ч. Автобусът се
е движил по посока гр. София, а л.а. „Мазда“ посока гр. Луковит. Мястото на
удара е извън населеното място. Причината за възникване на ПТП от
техническа гледна точка е внезапното навлизане на л.а. „Мазда“ в лентата за
насрещно движение – полагаща се на автобуса, поради неправилна работа с
волана. Опасната зона – вещите лица са посочили, че спирачния път за двете
ППС е над 130м. – като опасната зона за автобуса при скорост 74,5км/ч, с
каквато се е движил преди да предприеме намаляване на скоростта е 60м, а за
лекия автомобил при установената скорост от 89,27км/ч е 75м. Л.а. „Мазда“ се
е отклонил от идеалната крива на траекторията на около 60-70м преди мястото
на удара и след отклонението не е могъл да спре автомобила и да предотврати
ПТП. А водачът на автобуса „Мерцедес“ не е имал време да осъществи
спиране, тъй като „Маздата“ е навлязла в неговата лента на около 28м. от
мястото на удара, което разС.ие е изминато от лекия автомобил за 1,2 сек. А
предвид наличните следи от аварийно спиране на автобуса, според вещите
лица водачът на автобуса е реагирал още преди момента на навлизане в
неговата лента за движение – към момента на отклоняване на лекия
автомобил. Експертите са изчислили и критичната скорост за преодоляване на
кривата на завоя, като са посочили, че тя е 221км/ч и поради тази причина са
заключили, че скоростта не е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Заключението на изготвената автотехническа експертиза е компетентно и
обосновано и дава мотивиран отговор на всички относими за изясняване на
делото въпроси. Освен това то е в пълно съответствие с останалите писмени и
гласни събрани в хода на ДП доказателства по делото.
Подсъдимият не е давал обяснения на ДП. Но фактическата обстановка
се подкрепя от направеното от него пред първия съд признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
В изпълнение на задълженията си по инстанционния контрол, в
производство приключило по реда на чл. 371 т.2 от НПК, въззивният съд
констатира, че са били налични предпоставките да провеждането му: 1/
10
налице е депозирано от подсъдимия признание по реда на чл. 371, т. 2 НПК и
2/ самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното
производство. Спазен е и реда за провеждането на тази диференцирана
процедура от решаващия съд.
По правната квалификация
От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които се извежда приетата по-горе фактическа обстановка,
решаващият съд е достигнал до извода, че подсъдимият е осъществил както
от обективна така и от субективна страна съставът 343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“ пр. 1
вр. ал.1 б. „в” и б. „б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, който правен извод се споделя
изцяло от настоящия състав на въззивния съд.
От обективна страна подсъдимият Т. на 13.10.2023г. при движението си
с управлявания от него автомобил „Мазда “ 3 с ДК № ЕН 67 **** в посока
София – Плевен, в близост до с. Златна Панега, нарушил правилата за
движение по чл. 20 ал. 1 от ЗДП, като загубил контрол върху управляваното от
него МПС.
В принципен план нарушението по чл. 20 ал.1 от ЗДП е самостоятелно.
То няма връзка със скоростта. Такива са случаите на изгубване контрола върху
автомобила поради заспИ.е на водача, отклоняване на вниманието, разсейване
и др. Точно такъв е и настоящият казус - налице е изгубване на контрола
върху управлението на автомобила, поради заспИ.е на волана на водача му, за
каквото самият подсъдим е съобщил на св. Х. Д. след като е дошъл в съзнание
след реализирането на пътнотранспортното произшествие. Установената от
експертите от автотехническата експертиза скорост също е в рамките на
разрешената за извън населено място. От заключението на вещите лица по
автотехническата експертиза, което е изцяло еднопосочно с показанията на
свидетелите очевидци безспорно се установява, че лекият автомобил е
навлязъл рязко след излизане от кривата в насрещната пътна лента, полагаща
се за движение на автобуса. Установява се също липса на всякаква реакция от
страна на водача – и за намаляване на скоростта, и за връщане на автомобил в
полагащата му се лента за движение чрез завъртане на волана. Ето защо
неконтролирането на ППС се изразява в едно недопустимо бездействие на
подсъдимият. Опасността за движение е възникнала за подсъдимият от
11
момента, в който той не е противодействал на отклонението на посоката на
движение, продължил е да се движи със същата скорост и не е извършил
никакви действия с които да предотврати създадената от него опасност.
Липсата на спирачни следи и показанията на свидетелите, возещи се в
автобуса, както и липсата на обективни причини – технически по автомобила
или съС.ието на пътното платно за това отклонение, навлизането в
насрещната лента за движение потвърждават извода, че подсъдимият не е
упражнявал необходимия контрол в съответствие с изискванията на закона
върху управляваното от него превозно средство така, че да не допусне
настъпването на пътнотранспортното произшествие и да запази живота и
здравето на пътуващите в автомобила лица. В този смисъл изводът, че
подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която повелява,
че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват е верен. С оглед на посоченото, относно причината
за загубване на контрола и извода, че тя се изяснява от показанията на св. Д.,
възражението на повереника на частните обвинителни, че не била установена
причината за извършване на нарушението по чл. 20 ал.1 от ЗДП, както и, че
следвало да се приеме, че то е умишлено извършено като неоснователно бе
оставено без уважение.
Вследствие на извършеното нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДВ е
извършено и второто вменено на подсъдимия нарушение – това по чл. 16 ал.1
т.1 от ЗДП, според което е забранено навлизането в насрещната лента за
движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Маневра доказано по
делото подсъдимия не е извършвал. Навлизането в насрещната лента за
движение се дължи на загубата на контрол и липсата на реакция за
продължаване движението в собствената лента за движение.
Вследствие на това и по непредпазливост причинил смъртта на неговата
бивша съпруга, с която продължавал съвместното си съжителство – Т. Т.а.
Причинил също и средна телесна повреда на водача на другото ППС – автобус
– св. Х. Д..
От субективна страна деянието е извършено при по- леката форма на
непредпазливост. Подсъдимият И. Т. е извършил деянието при форма на
вината несъзнавана непредпазливост тъй като у него са липсвали представи
относно възможния престъпен резултат, но той, макар и да не е предвиждал
12
настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да
предвиди, че ако не е отпочинал и му се спи е възможно да заспи на волана и
това може да доведе до реализиране на ПТП.
Материалния закон е приложен правилно от първостепенния съд, но
това не се спори и от подсъдимия и неговата защита.
По възраженията на частното обвинение
Процесуални представител на частните обвинители Г.и прави
възражение в допълнителното си изложение към жалбата, че предвид
изявлението на защитника на подсъдимия, направено в неговата пледоария за
оказана помощ от страна на подсъдимия на пострадалата - това не
съответствало на волята на подсъдимият за протичане на съкратено съдебно
следствие, тъй като във фактологията на обвинителният акт липсвали
твърдения за оказана помощ. Твърди, че предвид липсата на такова изложение
в обвинителният акт, то била налице „разкривена“ обективна истина по
смисъла на ТР№ 1 /2008г. и това налагало постановеният съдебен акт да бъде
отменен и делото да се върне за разглеждане по общия ред. Внимателният
прочит на атакуваният съдебен акт сочи, че първостепенният съд е приел за
установена фактическа обстановка точно такава, каквато е изложена в
обвинителния акт от прокурора. На базата на така приетата фактическа
обстановка, която безспорно се доказва от приобщеният доказателствен
материал, съдът е формирал своите правни изводи, относно виновността на
подсъдимия. Обстоятелството, че в защитната си пледоария защитникът на
подсъдимият е пледирал приложението на чл. 343а от НК не може да бъде
тълкувано като оспорване на фактология на ОА /това е правната
интерпретация, която защитата е направила/, но дори да е така видно от
мотивите на съда, тази позиция не е възприета, напротив – оставена е без
уважение, именно защото нито в обвинителният акт, нито в хода на събраните
по делото на ДП доказателства са констатирани такива обстоятелства. Самият
подсъдим също в нито един момент не е твърдял да е оказвал помощ на
своята съпруга, още повече, че по делото е установено, че той също е бил в
критично съС.ие. В хода на проведения пред съда разпит, свидетелката М. Т.а
е предала думите на баща си – че е откопчал колана на майка й в автомобила
след катастрофата, тъй като не можела да диша и в контекста на
13
обстоятелството, че той винаги е полагал грижи за нея- включително да й маха
и слага колата в автомобила. А това, че защитата на база това обстоятелство е
претендирала приложението на привилегирования състав е въпрос на правна
интерпретация на една от страните, която съдът категорично е отхвърлил. Ето
защо не са налице предпоставки за отмяна на атакувания съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане по общия ред.
По- нататък следващото възражение на повереника на частното
обвинение е свързано с представеното от защитата и прието от първия съд
психологическо становище по отношение на подсъдимия. Няма спор, че за
съда съществува не само право, но и задължение да изследва всички
обстоятелства имащи значение за определяне размера на наказанието по
отношение на подсъдимия. В рамките именно на това е поискан разпит на св.
М. Т.а – дъщеря на подсъдимия и пострадалата и е представено становище от
психолог за психологичното съС.ие на подсъдимия след ПТП. Събирането на
тези доказателства е допустимо при условие, че е съвместимо с фактологията
по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания.
Точно това е направил по настоящото дело първостепенният съд. Събраните
доказателства чрез представеното писмено становище и разпита на св. Т.а,
касаят личността на подсъдимия и по- конкретно – неговото психологично
съС.ие след деянието, което се установява еднопосочно от тези две
доказателства. Касаят и въпросите, свързани с отношенията в семейството.
Тези обстоятелства нямат никакво отношение и не променят фактологията в
обвинителния акт, а същевременно имат важно значение за размера на
наказателната отговорност на подсъдимия и правилно окръжният съд ги е
обсъдил в тази насока. Психологическото становище се цени като писмено
доказателство не изолирано от доказателствения материал, а в съвкупен
анализ с показанията на св. М. Т.а в тази насока, ето защо не е пречка и се
ползва и от настоящият състав относно обстоятелството как подсъдимият
преживява последиците от ПТП, което той е реализирал и загубата на своята
съпруга. Едновременно с това не се налага назначаването на
съдебнопсихиатрично-психологична експертиза, която да изследва личността
на Т. така, както е поискана от повереника на частните обвинители. Такава
експертиза няма отношение към деянието и не би могла да игнорира
останалите събрани доказателства относно коментирания факт как
подсъдимият е изживял последствията от ПТП и смъртта на своята съпруга.
14
Поради това искането бе оставено от настоящият състав без уважение.
На следващо място по делото са инкорпорирани достатъчно
характеристични данни по отношение личността на подсъдимия, което не
налага да се издирва кой е кварталния по местожителството на подсъдимия в
гр. София, за да бъде питан за характеристични данни. Приобщена е
личностна характеристика от дружеството на работодателя му, в което имат
преки впечатления от личността на подсъдимия и начина, по който
комуникира с колектива и изпълнява трудовите си задължения. Личностни
характеристични данни се извеждат и от показанията на св. Т.а. Безспорно се
установи, че родителите на пострадалата не са поддържали отношения със
своята дъщеря и своя зет. Сестрата на пострадалата е поддържала отношения
само с нея, но не и със зет си. Тя е потвърдила в рамките на проведения на ДП
разпит, че съС.ието на пострадалата вследствие на заболяването от
Алцхаймер е било тежко, но не е изложила факти за упражнявано физическо
насилие над нея. Подобни обстоятелства и самите частни обвинители - Д. и
М. Г.и не са твърдели по време на разпита си на ДП. Но от тях безспорен
начин става ясно, че те са се дезинтересирали напълно от своята дъщеря, от
здравето и психичното й съС.ие, дотолкова, че дори не са й звъннали лично, за
да я чуят, а са се обадили на съседка, от която са узнали за нейната смърт и то
повече от месец и половина по- късно. Освен това семейството на подсъдимия
от години поС.но е живеело в гр. София, поради което въззивният съд не
намери за необходимо и остави без уважение и искането за допускане до
разпит в качеството на свидетел на съсед на семейството и то от адреса им в
гр. Плевен, който да установява за твърдения/ не лично възприети от тях/ от
частните обвинители Г.и за наличие на данни за осъществявано насилие от
подсъдимия над пострадалата.
По наказанието
За това престъпление Ловешки окръжен съд е наложил наказание на
подсъдимият И. Т. в размер на три години лишаване от свобода. Приложил е
разпоредбата на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК. Законодателят е предвидил
наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода.
Обществената опасност на деянията от този тип е висока, защото освен
обществените отношения, уреждащи безопасното движение по пътищата, е
15
засегнато и най-ценното благо - човешкият живот и здраве. В рамките на
общата обществена опасност, деянието предмет на настоящото производство
разкрива много по- ниска такава. Това е така, тъй като не се касае за
фрапантно нарушение на правилата за движение по пътищата, нарушение от
категорията на основните, които най- често стават причина за реализиране на
ПТП – скорост, алкохол или неправилна маневра. Искането на повереника на
частните обвинители да бъде прието, че деянието е с много висока степен на
обществена опасност не се споделя от настоящата инстанция. Наказанието за
дадено престъпление не може да бъде определяно в зависимост от тенденции
относно тежестта на престъпните прояви от определен вид и ефекта им върху
обществото, защото наказателната отговорност е лична и се понася в
зависимост от степента на обществената опасност на самото деяние и на
дееца, както и от всички останали обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54
НК.
Обществената опасност на дееца също е ниска. Той е с добри
характеристични данни. Не могат да бъдат изведени факти, завишаващи
обществената му опасност и от начина на извършване на деянието, така както
е поискал повереника на частните обвинители. Касае се за нарушение на
правилата на ЗДП, извършено не умишлено, а непредпазливо. Нарушението
не е свързано със скоростта, нито с употребата на алкохол или наркотични
вещества, нито е резултат от необмислени нарочни действия по извършване на
маневра. Цитираните в допълнението към въззивната жалба решения на ВКС
на БР касаят съвсем друга фактология и различни извършени нарушение на
ЗДП, поради което не могат да бъдат отнесени към настоящия казус.
Като смекчаващи вината обстоятелства първият съд е обсъдил чистото
съдебно минало на Т.; трудовата му ангажираност. Безспорно установено е, че
пострадалата е била негова съпруга, макар бивша - двамата са продължили да
живеят заедно, не са се разделяли. Живели са в разбирателство дълги години
/30г./. Нещо повече пострадалата в последните години е страдала от деменция
предизвикана от болестта на Алцхаймер, била е дезориентирана и единствено
подсъдимият е полагал грижи за нея, близките й са били дезинтересирани от
тях – до степен, че дори майка й не се обадила на дъщеря си да я чуе, а на
съседката и са разбрали за ПТП повече от месец по- късно. Той съчетавал
упражняването на трудовите си задължения с грижите по своята съпруга. От
представеното решение на ТЕЛК се установява, че пострадалата действително
16
е страдала от деменция при болестта на Алцхаймер и е била 100%
нетрудоспособна/т.2 стр. 132 и сл. от ДП/. Видно от заключението на
психичният статус на пострадалата, посочено в решението се установява, че
съС.ието е било тежко, невъзможно е самостоятелно функциониране,
нуждаела се е от поС.ни грижи. Очевидно трудностите, които подсъдимият
изпитвал свързани с обстоятелството, че единствен се грижите за нея,
едновременно с това необходимостта от полагането на труд са довели до
натрупаната умора, която също може да бъде разглеждана и като причина за
ПТП – обстоятелство, което в допълнение, според настоящият състав, следва
да се разгледа като изключително смекчаващо вината. Възраженията на
повереника на частните обвинители, изложени в допълнителните
съображения, че не било доказано от какво заболяване е страдала
пострадалата, а от там и необходимостта подсъдимия да полага грижи да нея
предвид на изложеното е неоснователно и показва непознаване на
материалите, приобщени към ДП, поради което настоящият състав го остави
без уважение.
Решаващият съд е пропуснал да отчете като смекчаващо вината
обстоятелство и възрастта на подсъдимия – същият е на близо 60 години.
Подсъдимият изживява тежко и болезнено случилото се – факти, които се
установяват най - вече от показанията на разпитаната в качество на свидетел
негова дъщеря, а факта на представяне на психологическо становище
означава, че същият е търсил и помощта на психолог, за да се справи с
психичните последици от реализиралото се ПТП. Т. не само е разбра
последиците от престъпното си деяние, но и искрено съжалява – той им дава и
своята негативна морална оценка. Отсъстват обективни факти, които да
опровергаят искреността на направената от него морална оценка на деянието
си и неговото искрено съжаление за съпругата му, в изказванията му и пред
двете инстанции в каквато насока са исканията на повереника на частните
обвинители.
Решаващият съд е отчел две отегчаващи вината обстоятелства –
налаганите наказание на подсъдимия по ЗДП и леките телесни повреди на две
лица.
По отношение на налаганите наказания по ЗДП настоящият състав
изразява своето несъгласие по две съображения – внимателният прочит и
17
проверка на нарушенията, за които му са налагани наказания – чрез НП и
фишове сочи, че основна част от тях са: нарушение за липса на винетка,
неизползване на обезопасителен колан, неносене на изискуемите документи,
за неизползване на светлини – все нарушения, които не могат да бъдат
определени като тежки. Има два фиша единствено, наложени за превишена
скорост и то с неголямо превишение на скоростта. На следващо място
наказанията са наложени за период от около 10 години. Ето защо според
настоящият състав подсъдимият не е наказван за сериозни нарушения на
закона за движение по пътищата и наказанията му по- скоро следва да бъдат
отчетени при определяне размера на наказанието по чл. 343г от НК, отколкото
да бъде прието, че същият е недисциплиниран шофьор.
Що се касае до второто отчетено като отегчаващо вината обстоятелство
– действително причинени са леки телесни повреди на две лица, но те са
съвсем незначителни и не биха могли да окажат такова влияние за определяне
на наказанието на фона на значително по- ниската степен на обществена
опасност, отчетена за деянието и ниската на дееца.
При така обсъдените смекчаващи обстоятелства, настоящият въззивен
състав се съгласява с извода на първия съд, че се касае за многобройност.
Едновременно с това отчете и едно изключително такова. На фона на тази
многобройност и наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство,
действително и най- лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко за конкретния случай.
При определяне размера на наказанието съдът е дължал извършване на
съпоставка при налагане на минималното предвидено в закона наказание по
реда на чл. 58а ал.1 от НК и приложението на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК и
становище кое наказание би било по- благоприятно за подсъдимия. Въпреки,
че това не е изрично направено в съдебният акт, правилна е преценката, че по-
благоприятна е разпоредбата на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК. Минимално
предвиденото в закона наказание е 5 години лишаване от свобода. Ако бъде
определено то и намалено с 1/3 то окончателното наказание, което ще следва
да изтърпи подсъдимият е в размер на три години и четири месеца лишаване
от свобода. Този размер е по- висок от размера на определеното по реда на чл.
58а ал.4 вр. чл. 55 от НК наказание от три години лишаване от свобода. Ето
защо преценката на решаващият съд е законосъобразна и е приложена
18
правилно именно тази разпоредба.
Що се касае до преценката за приложението на чл. 66 от НК, и
настоящият състав счита, че предвид гореизложеното не е необходимо деецът
да бъде отделян от обществото за неговото поправяне и превъзпитание. От
една страна налице са формалните предпоставки за приложение на този
институт. От друга - Т. искрено съжалява за стореното, не е желаел по никакъв
начин настъпването на такъв резултат. Деянието е изолиран случай в живота
на подсъдимия. Пострадалата е била негова съпруга, той е полагал
непрекъснато грижи за нея и фаталният инцидент, при който е бил увредена
неизменно ще съпътства живота му, а последвалият съдебният процес явно е
предизвикал поправителен ефект. Поради това и въззивният съд намира, че
правилно решаващият съд е приложил разпоредбата на чл. 66 от НК, като е
отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от пет години.
Така определено наказанието – в неговият размер и изпитателен срок ще
окаже своето поправително и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия Т., така и възпиращото си въздействие върху останалите членове
на обществото.
Окръжният съд е наложил кумулативно предвиденото наказание
лишаване от права за срок от три години. То е съобразено с изискванията на
закона – да не е по- малко от наложеното наказание лишаване от свобода от
една страна и да не го надвишава с три години – от друга. Това наказание
според въззивният съд също е справедливо определено. Това е така ней- вече
предвид обсъдените по- горе от данни по делото, касаещи поведението му
като водач на МПС и установените налагани наказания по отношение на Т.,
които в рамките от 2015 до 2023г., т.е. в рамките осем години са 15, което в
принципен план не е малък брой, но съдът по- горе аргументира, че по
съдържание нарушенията, извършени от него като водач на ППС не са тежки.
Съобразно изложеното по- горе, настоящият въззивен състав не намира
да са налице предпоставки за увеличаване размера на наложеното наказание.
Това налага жалбата на частните обвинители, депозирана от техния повереник
да бъде оставена без уважение, а постановената присъда – потвърдена като
правилна и законосъобразна.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл. 314 ал.1 от НПК,
съдът не констатира нарушения, които да водят до нейната отмяна или
19
изменение.
Воден от горните съображения и на основание чл. 338 от НПК
Великотърновския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 16 от 03.07.2025г., постановена по
НОХД № 236/2025 г. по описа на Ловешки окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
петнадесетдневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20