№ 1891
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Деспина Г. Георгиева
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100502645 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 34190/01.10.2021г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Таурс
– Г, бул. „Владислав Варненчик”, № 258,чрез процесуален представите, срещу Решение №
1166 от 16.09.2021г., постановено по гр.дело № 6193/2021г. на Варненския районен съд, 25
състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Г. Д. Н., ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ж.к."Възраждане" бл.65, вх.2,ап.43 сумата от 507.24 /петстотин и седем лева
и двадесет и четири ст./лева, представляваща платена и получена от ответника без
основание по начислена корекция на сметка за ел.енергия за периода 15.11.2017г. до
14.11.2018г. за обект кл.№**********, аб. №**********, находящ се в гр.Варна, ж.к."***,
за която е издадена фактура №**********/30.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 28.04.2021г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната
процедура за законосъобразна,а предявения иск за неоснователен. Твърди се, че начислената
сума е за реално доставено и потребено от абоната количество ел. енергия и се дължи на
основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 от ЗЗД, като са налице всички предпоставки на
правопораждащия фактически състав. Спазена е процедурата по чл.10 от ПИКЕЕ.В случай,
че се приеме неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, то сумата по
фактурата се дължи на основание чл.183 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата
1
претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни
разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който жалбата се оспорва с твърдения, че първоинстнационнто решение е правилно и
законосъобразно. Отправено е искане същото да бъде потвърдено. Изложени са и
твърдения, че спорът между страните е решен с влязло в сила Решение № 1279/10.03.2020г.
по гр.дело № 17627/2019г. по описа на ВРС, с което е прието за установено между страните,
че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 4899.80лева , представляваща стойност
на начислена за периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. без правно основание ел.енергия за
обект на потребление гр.Варна, ж.к."*** с кл.№**********, абонатен №**********, за
които е издавена фактура № **********/16.10.2019г.Излага се, че иска е бил предявен от Г.
Д. Н. за сумата от 5407.31 лева, като в хода на производството на основание чл.214 от ГПК
е допуснато изменение на иска до уважения размер. Процесната фактура е издадена след
сторниране на сумата от 504.27лева от фактура № **********/16.10.2019г., поради което е
налице обективен и субективен идентитет.Процесната сума от 507.24 лева се претендира на
същото основание, въз основа на едни и същи документи, юридически факти като по
приключилото между страните съдебно производство, а именно извършена проверка на
14.11.2018г. и тя представлява разликата от стойността на първоначално издадената
фактура -5407.31 лв. и частта, за която има влязло в сила решение, че не се дължи – 4899.80
лева.Позовава се на т.5 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГКТ на ВКС.Оспорва
по същество реалната доставка на посоченото в процесната фактура количество ел.енергия
за посочения период.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, с писмена
молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото
разноски. Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск предявен от Г. Д. Н., ЕГН
********** срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 с правно
основание чл.55 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
507.24 лева, представляваща платена и получена от ответника без основание по
начислена корекция на сметка за ел.енергия за периода 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за
обект кл. №********** и аб. №**********, находящ се в гр.Варна, ж.к."***, за
която е издадена фактура №**********/30.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 28.04.2021г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че през месец декември 2020г. при проверка на
текущата си сметка на каса на ответника узнал, че от него се претендира сума в размер на
507.24 лева по издадена фактура №**********/30.11.2020г., като същият я заплати на
06.12.2020г. По информация на ответното дружество процесната сума представлявала
корекция на сметка и била служебно начислена. Твърди, че не е изконсумирал количеството
ел.енергия на тази стойност, но я заплатил, за да не бъде спряно ел.захранването на обекта.
Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на
корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен
произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни
2
процедури. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в който
се твърди недопустимост на претенцията, тъй като между страните за цялото вземане в
размер на 5407.31 лева било образувано гр.д. №17267/2019г. по описа на ВРС, 39 с. в
първото по делото с.з. ищецът намалил претенцията си и претендирал сумата от
4899.80 лева, като същата не била заявена като частична.Иска се оспорва иска и като
неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество
електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено
правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при
която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е
съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.Изготвения с
обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за
начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи
заплащането му, на основание чл.200 от ЗЗД. В случай, че се приеме неприложимост на
чл.50 от ПИКЕЕ, сумата се дължи на основание чл.183 от ЗЗД.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Във
въззивната жалба не се поддържат възраженията на ответника за недопустимост на
предявения иск. Обжалваното решение е допустимо, като постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в
настоящото производство е да установи главно и пълно, че е платил процесната сума като
стойност служебно начислено /след корекция/ количество ел. енергия за процесния обект и
период. В тежест на ответника – въззивник е да установи чрез главно и пълно доказване, че
е налице основание за плащането, респ. налице е основание да задържи платената сума.
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е титуляр на партида за обект,
находящ се в гр.Варна, ж.к."***, с клиентски №********** и абонатен №**********,
както и, че сумата от 507.24 лева е заплатена на ответното дружество.
Безспорно е между страните и служебно известно на съда, че с влязло в сила Решение
№ 1279/10.03.2020г. по гр.дело № 17627/2019г. по описа на ВРС, е прието за установено, че
ищеца не дължи на ответника сума в размер на 4899.80лева, представляваща стойност на
начислена за периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. без правно основание ел.енергия за
3
обект на потребление гр.Варна, ж.к."*** с кл.№**********, абонатен №**********, за
които е издавена фактура № **********/16.10.2019г.
Няма спор, а и е видно от приетото по дело извлечение за фактури и плащания
/л.33,34 от дело/, че процесната фактура №**********/30.11.2020г., е издадена след
сторниране на сумата от 504.27лева от фактура № **********/16.10.2019г. за сумата от
5407.31 лева. Като основание за нея е посочено заявление № 5599609/непредставено по
дело/ и влязло в сила съдебно решение.
И двете фактури са издадени за период 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за процесния
абонат с процесния адрес на потребление, като коригиране на сметките за използвана от
потребителя електрическа енергия за изминал период – чл.50 от ПИКЕЕ,въз основа на КП №
1105183/14.11.2018г. изготвен от служители „Електроразпределение Север“АД и КП №
2348/07.10.2019г. –АУ-Е-000029-64627/15.11.2018г. на БИМ – Варна.
Посочените доказателства са приети и в настоящото производство.
От заключението на изслушаната пред ВРС СТхЕ, която съда кредитира,
се установява, че за целия период на фактуриране, а именно 15.11.2017г. до 14.11.2018г.
левовата равностойност на преминалата през невизуализирания регистър на СТИ ел.енергия
и начислена такава от 28399 кВтч е в размер на 5 392.98 лева.
От изложеното следва, че предметът на настоящото производство е инкорпориран
във вече приключилото производство по гр.дело № 17627/2019г. по описа на ВРС.
Правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/ при
идентичност на страните по материалното правоотношение са били предмет на обсъждане и
по тях е прието за установено,че начислената от корекция сума за ел.енергия въз основа на
КП № 1105183/14.11.2018г. изготвен от служители „Електроразпределение Север“АД и КП
№ 2348/07.10.2019г. –АУ-Е-000029-64627/15.11.2018г. на БИМ – Варна за периода
15.11.2017г. до 14.11.2018г. е недължима от ищеца –въззиваем на ответника въззивник.
Базирайки се на идентични с приложените по гр.дело № 17627/2019г. по описа на
ВРС доказателства, въззивника при условията на пълно и главно доказване не е установил
наличие на основание за плащането на процесната сума, респ. наличие на основание за
задържането й.
Ето защо макар и с различен предмет/ правно основание чл.55 от ЗЗД/ настоящата
претенция на Г. Д. Н. срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: ********* за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 507.24 лева, представляваща
платена и получена от ответника без основание по начислена корекция на сметка за
ел.енергия за периода 15.11.2017г. до 14.11.2018г. за обект кл. №**********,
абонатен №**********, находящ се в гр.Варна, ж.к."***, за която е
издадена фактура №**********/30.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 28.04.2021г. до
окончателното й изплащане, е основателна.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, но с други
мотиви,обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00
лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък по чл.80
4
от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1166 от 16.09.2021г., постановено по гр.дело №
6193/2021г. на Варненския районен съд, 25 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Д. Н., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к."Възраждане" бл.65, вх.2,ап.43, сумата от
300.00 /триста/ лева – разноски за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско
възнаграждение,на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5