№ 311
гр. Перник, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251720201242 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. Й. Е. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
гр. П., ул. ***, чрез адв. П., против НП № 313а-30 от 13.05.2025 г. издадено от
директора на ОДМВР - Перник, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за
закрила на детето (ЗЗдет.) й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗдет.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Счита, че в НП и АУАН са описани две извършени нарушение, за които е
наложено едно наказание, поради което е налице нарушение на чл. 18 от
ЗАНН. Претендира присъждането на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът – директор на ОДМВР - Перник, не се явява. Представлява
се от юрк. В., която счита жалбата за неоснователна. Моли НП да бъде
потвърдено като законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 15.03.2025 г., около 00:30 часа в гр. Перник, ул. „Карл Маркс“ № 30 в
ресторант „Романтика“ Б. Е. не е придружила и не е осигурила пълнолетно
1
дееспособно лице да придружава непълнолетната и дъщеря Г.В. Е. с ЕГН:
**********, като същата при извършване на надлежна полицейска проверка
за установяване на самоличността и не представя декларация във връзка с чл.
8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
При така изложената обстановка бил издаден АУАН № 7, бл. № 380915
от 15.03.2025 г., а въз основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на свидетелите Т. и
Т., тъй като същите се явяват логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат
изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.
Св. Т. заявява, че при извършване на проверката е пристигнало
наказаното лице Б. Е., която е заявила, че е излязла до магазина да си закупи
цигари.
По делото като писмени доказателства са приети два броя сведения на Б.
Е. и Г. Е.. В писмените сведения и двете заявяват, че майката е излязла за
някакъв период до магазина за закупуване на цигари, като преди това е била в
заведението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението
са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните
процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията
за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно
предоставените доказателства, приложени по делото.
В НП е посочено, че нарушението, за което е наложено административно
наказание, е такова по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на
детето, което напълно съответства с описание на нарушението, както в АУАН,
2
така и в обжалваното НП. Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет. предвижда,
че на санкция подлежи "родител, настойник, попечител или друго лице, което
полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или
друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.
8, ал. 4". В този смисъл от логическото тълкуване на нормата следва изводът,
че всякога когато е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет е нарушена
едновременно с това и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗЗДет, поради което
нарушителят подлежи на санкциониране по реда на чл. 45, ал. 3 ЗЗДет. Макар
и санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет да очертава алтернативно
формите на изпълнителното деяние /извършване на нарушение на чл. 8, ал. 3
от ЗЗДет или на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет/, съдът в настоящия си състав намира, че
самостоятелно нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт е обективно невъзможно.
Деянието на родител, който не придружава на обществени места след 22 ч.
детето си, навършило 14 г., но ненавършило 18 г., не би съставлявало
нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт, ако родителят изпълни задължението си по
чл. 8, ал. 4 от същия закон, като осигури пълнолетно дееспособно лице за
придружител на детето си. Ако пък родителят не придружава лично детето си
и не изпълни задължението си по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт, той не би извършил две
нарушения /по чл. 8, ал. 3 и по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт/, тъй като противоправният
резултат би бил един-единствен - присъствие на детето на обществено място
след 22 часа, без родителят пряко или косвено да осъществява надзор над
него. С оглед този именно противоправен резултат е предвидено и
административното наказание по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт - за виновно извършено
нарушение на логически свързаните разпоредби на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДт.
(В този смисъл РЕШЕНИЕ № 435 ОТ 11.03.2025 Г. ПО А. Н. Д. № 60/2025 Г.
НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК).
От гореизложеното се достига до извод, че не е налице процесуално
нарушение при издаването на АУАН и НП.
По отношение на приложението на материалния закон:
Нормите на ЗЗДет. определят рамката за регулиране на обществени
отношения свързани със защита и гарантиране основните права на детето във
всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно
възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо
състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и
културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. 3аконът
императивно и изчерпателно определя правата и задълженията на
участниците в конкретните обществени отношения винаги по начина, избран
от законодателя и това положение трае до последваща промяна или отмяна по
волята на НС. Законовите разпоредби са императивни и с тях се въвежда
режим за самостоятелно и за придружено пребиваване на обществени места,
диференциран според възрастта на децата.
Закона за закрила на детето, чл. 8, ал. 3, въвежда задължение за
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
3
грижи за дете, да го придружават на обществени места след 20. 00 ч., ако
детето не е навършило 14- год. възраст, съответно след 22. 00 ч., ако детето е
навършило 14- год. възраст, но не е навършило 18- год. възраст, ал. 4 сочи, че
ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете,
не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно
лице за негов придружител на обществени места след 22. 00 ч., ако детето е
навършило 14- год., но не е навършило 18 г. възраст
Според Тълковния речник на българския език на БАН глаголът
„придружавам“ означава „Вървя, пътувам или отивам някъде с някого, за да
му правя компания, да го пазя, да съм му в услуга и др.; съпровождам,
съпътствам“.
Видно то семантичното тълкуване на глагола, законодателят е въздигнал
в задължение родители да придружават непълнолетните си деца след 22 часа
на обществени места. Задължението на родителите да придружават
непълнолетните си деца на обществени места не означава, че същите не могат
да се отделят от тях. Целта на закона в този случаи е малолетните и
непълнолетните деца дa не бъдат оставяни без надзор на обществени места в
късните часове на вечерта.
Това задължение кореспондира с целта на ЗЗДет. за осъществяване
правата, принципите и мерките на закрила на детето. Освен това най-добрият
интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи при подобни
хипотези, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет и чл. 3 от Конвенцията за правата на
детето.
От свидетелските показания и писмените сведения се установява, че Б.
Е. е придружила непълнолетното си дете в ресторант „Романтика“, като в
момента на проверката е излязла до магазина. Това се потвърждава и от
показанията на полицейския служител св. Т., който заявява, че майката е
пристигнала в заведението и е заявила, че е била до магазина. Тези доводи са
изложени и при подписване на АУАН като са отбелязани като възражения.
От фактическата обстановка по делото се установява, че действително Е.
не е била в заведението при започване на проверката, но е пристигнала при
провеждането й и е обяснила на проверяващите органи, защо е отсъствала. Не
се споделят доводите на АНО, че това е защитна версия, тъй като е попълнено
и в двете сведения дадени пред полицейските органи, както е и посочено като
възражение в АУАН. Св. Т. извършващ проверката в своите показания също е
посочил, че Е. му е заявила, че е била до магазина.
По отношение приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в актуалната към
датата на произнасяне на административнонаказващия орган редакция,
настоящият състав съобрази следното за конкретния случай:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълкувателно
дело № 1/2005 г. на Наказателната колегия на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от
4
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ето
защо, когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са били
налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради противоречие със закона.
Според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата и община, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Т.е., маловажността е
конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от
страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в
сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че в случая целите на
административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН биха могли да се
постигнат в необходимата степен и чрез постановяване на предупреждение,
каквато е единствената възможност по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, отчитайки, че
извършеното от жалбоподателя нарушение отговаря на критериите, разписани
в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, обуславящи възприемането му като "маловажен
случай", поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази гореизложеното, прие за
приложим към конкретния случай института на маловажност, доколкото
процесното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните нарушения от този вид, поради това, че
непълнолетното лице е било оставено без надзор за кратък период от време.
Следва да се отбележи, че при издаването на АУАН Б. Еренина е била на 17
години и 2 месеца, т. е на прага на пълнолетието, което по своята същност
води до по-ниска степен на обществената опасност на констатираното
нарушение.
Ето защо, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 63,
ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство, такива
следва да бъдат присъдени съобразно чл. 63д от ЗАНН в размер на 400 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие на л. 19 по
делото.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от
5
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 313а-30 от 13.05.2025 г. издадено от директора на
ОДМВР - Перник, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на
детето (ЗЗдет.) на Б. Й. Е. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. П., ул. ***
й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗдет.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Й. Е. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.
П., ул. ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник да заплати на Б. Й. Е. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: гр. П., ул. *** сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6