№ 14678
гр. София , 05.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ в закрито заседание на пети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Р.П.Ф.
като разгледа докладваното от Р.П.Ф. Частно гражданско дело №
20211110149637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ............ срещу М.С. ,,,,,,,,, с ЕГН
**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 164,88 лв. – стойност на възнаграждение за допълнителна услуга „......“, 495 лева –
възнаграждение по допълнително закупена услуга „..............“ по Договор за потребителски
кредит № .......................... г.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения Договор за
потребителски кредит Профи кредит стандарт и Общи условия към него се установява, че
между длъжника и „ПКБ“ ЕООД е сключен Договор за кредит № .......................... г. В чл. 15
от Договора са изброени допълнителни услуги, в случай, че клиентът е избрал такива при
подписването на договора.
Съгласно твърденията в заявлението длъжникът е избрал закупуването на услуга „......“ и
услуга „..............“. От съдържанието на чл. и 15.2, където се съдържа дефиниция на
допълнителната услуга „..............“ се установява, че заплащането на това възнаграждение е
предварително, т. е. същото е дължимо само за възможността за промяна на погасителния
план, като е без значение дали такава промяна ще бъде използвана по време на действие на
сключения между страните договор, доколкото в чл. 4.4 от договора е посочено, че
възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с
подписването му, като страните се съгласяват то да бъде разсрочено за срока на договора
при равни месечни вноски. Коментираната по-горе клауза на чл. 15.2 от договора безспорно
е във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй
като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно.
Едновременно с това разпоредбата на чл. 15.2 е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в оборота, като
се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Ето защо за тази сума не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на парично
задължение.
Не по-различно е становището на състава на съда и по отношение на клаузата на чл. 15.1 от
договора,съдържаща дефиниция на услугата „......“, според която кедитополучателят
получава право на приоритетно разглеждане на искането си, пред клиенти, които не са
заявили тази услуга. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
1
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита.
Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не представляват и реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да
може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. От друга страна, съгласно чл.
10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и
точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от услугите
какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение. С оглед горното
е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
От данните по делото и твърденията на заявителя става ясно, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като
плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.
Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска
включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни
услуги, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това
са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и
уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения
по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност
представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21
ЗПК. Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за допълнителни услуги
„......“ и „..............“ са недължими.
Тези изводи се мотивират на предварителен етап в хода на заповедното производство и въз
основа само на изложените в заявлението обстоятелства. При евентуално предявен иск по
реда на чл.415 ГПК, в хода на състезателното исково производство въпросът ще бъде
разрешен по същество, след изслушване становищата на двете страни и обсъждане на
събраните по делото доказателства.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
„ПКБ“ ЕООД, ЕИК ............ срещу Р М.С. ,,,,,,,,, с ЕГН ********** за сумата от 164,88 лв. –
стойност на възнаграждение за допълнителна услуга „......“, 495 лева – възнаграждение по
допълнително закупена услуга „..............“ по Договор за потребителски кредит №
.......................... г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на чл.415 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2