Решение по дело №316/2024 на Административен съд - Силистра

 

Производството е образувано по жалба на С. А. Н., подадена чрез представител по пълномощие адв.М.Д. от АК-Силистра, срещу Решение №1/01.08.2024г. на Комисия за установяване на конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията в Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр.Силистра, назначена със Заповед №РД-07-33/10.05.2024г., изменена със Заповед №РД-07-33-2/01.07. 2024г. на Директора на ОДЗ-Силистра, по открито производство за установяване на конфликт на интереси на С. А. Н..

С жалбата се твърди, че оспореното решение било издадено от некомпетентен орган, тъй като съгласно чл.26 ал.1 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси (Обн.ДВ,бр. 81/02.10.18г.-занапред Наредбата), органът по назначаването се произнася с мотивирана заповед, съответно решение, за наличието или липсата на конфликт на интереси в срок до 2 месеца от образуване на производството. Оспореното решение било издадено от комисия от служители, овластени от органа по назначаването да осъществяват и тези функции, съгласно §2 ал.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК), като същата правна логика била вложена и чл.11 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредбата. В тази връзка жалбоподателката поддържа, че определената от директора на ОДЗ-Силистра комисия била само с помощни функции (без решаващи такива) към същия орган по назначаването, комуто законът бил възложил компетентността да установява конфликт на интереси и съответно правомощието да налага административни наказания (арг.§2 ал.8 ДР ЗПК). Ето защо настоява за прогласяване на нищожността на оспореното решение като издадено от некомпетентен орган (в случая помощен). Освен това твърди, че процесното производство се било развило недопустимо, която недопустимост са проявявала в няколко направления:

- по отношение на лице, което не е заемало публична длъжност; нещо повече, към периода на образуване и провеждане на процесната проверка, оспорващата изобщо не е изпълнявала държавна служба (без значение с технически или аналитични функции), тъй като служебното ѝ правоотношение с ОДЗ-Силистра е било прекратено на 07.02.2024г.,а сигналът е подаден до Комисията за противодействие на корупцията (КПК) с изх.№РД-12-02-237 на 15.03.2024 година;

- атакуваното решение било издадено след формиран мълчалив отказ, който не бил отменен по законоустановения ред;

- оспореният акт бил издаден след изтичане на императивно определените срокове със ЗПК и Наредбата, като базовият двумесечен срок (преклузивен според оспорващата) бил изтекъл към 15.07.2024г., а решението е от 01.08. 2024 година;

- не бил спазен и шестмесечният срок от откриване на нарушението, за образуване на производството;

- нарушено било нормативното изискване за форма на акт от вида на процесния, доколкото нямало формиран установителен диспозитив за наличие/липса на конфликт на интереси, което било задължителна предпоставка за постановяване на разпоредителната му част с налагане на глобите по чл.113 ал.1 и чл.116 ал.1 ЗПК. Последното сочело, че наложените санкции са без нормативно основание, което също следвало да обоснове нищожност на процесното решение.

Извън доводите за недопустимо развилото се производство пред и от ответната комисия, обосноваващо нищожност на издадения от нея акт, се поддържа, че и по същество установяванията в обстоятелствената част на атакуваното решение,не кореспондирали с действителните факти по случая, като същите били формирани при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този контекст се поддържа, че в сегмента на проверката на декларациите по чл.49 ал.1 т.2 ЗПК, в противоречие с чл.13 ал.10 и чл.15 от Наредбата, жалбоподателката не била уведомявана за констатирано несъответствие между декларираните факти и получената информация от комисията, с предоставянето ѝ на 14 дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Нарушението било съществено и достатъчно, на самостоятелно основание, да обоснове отмяна на атакувания акт. На същия терен, за допуснати съществени процедурни нарушения, се поддържа още и, че в нарушение на чл.25 ал.6 от Наредбата, оспорващата не била уведомявана, а още по-малко изслушана, от ответната комисия, за каквото изслушване нямало и съставен протокол. Последното обаче, било задължителна предпоставка за произна-сянето на органа по назначаването, съгласно чл.26 ал.2 т.4 от Наредбата.

Твърди се още, че неправилно бил приложен материалният закон по отношение на несъставомерни факти, защото от една страна, оспорващата нямала задължение за последващо/ежегодно деклариране на релевираното обстоятелство, щом веднъж вече го е декларирала през 2017г. (вх.№ОДЗ-Сс -3-9/16.10.17г.-л.55).От друга страна, съгласно §2 ал.1 т.1 пр.“посл.“ ДР ЗПК, същият (законът) не се прилагал по отношение на служители, заемащи технически длъжности, на каквато била назначена до уволнението ѝ на 07.02.2024г. и преди откриване на процесното производство. Позовава се на ТР №3/15.11. 2013г., постановено по т.д.№3/13г. на ОСГТК на ВКС, с чиято т.2 е прието, че по отношение на органното представителство на юридическите лица, вкл. търговските дружества, с какъвто статут е и земеделската кооперация, не се прилага забраната от чл.38 ал.1 ЗЗД. Страна в административните производства по регистриране на земеделските стопани чрез подаваните анкетни карти; както и за приемане на декларациите им за произведената зърнена продукция и вземане на проби от същата, е самата кооперация, а не представляващият я по закон неин председател. Същият не представлява свои лични интереси, което изключвало наличието на какъвто и да е частен интерес за него, а още по-малко за оспорващата като негова съпруга. В обобщение се твърди, че не били извършени нарушения на разпоредбите на чл.75, чл. 76, чл.81 и чл.83 ЗПК.

С оглед на изложеното се настоява за прогласяване нищожността на оспореното Решение и, алтернативно - за неговата отмяна като несъответно на фактите по делото и закона. Претендира се присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.329).Излагат се доводи срещу заявеното възражение по чл.78 ал.5 ГПК, като се поддържа искането за присъждане на разноските в пълния им удостоверен в процеса размер.

Ответникът по жалбата - Комисия за установяване на конфликт на интереси по ЗПК в Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, като издател на оспореното Решение №1 от 01.08.2024г., чрез упълномощен представител адв.Ир.Р. от АК-Силистра, изразява становище за не-основателност на оспорването. Относно твърдяната нищожност на акта поради липса на компетентност на неговия издател счита, че след като КПК гр.София и Инспектората при МЗХ са преценили, че ОДЗ-Силистра следва да развие процесното производство, то правилно и, за да не се обсъжда като злонамерено евентуалното произнасяне на подалия сигнала директор на ОДЗ-Силистра (органът по назначаването), била приложена оспорената процедура. В този контекст поддържа, че описаните указания, вкл. препращането на сигнала, имали задължителен характер, което изключвало твърдяната нищожност, както и недопустимост на процесното производство. Същото се било провело съобразно регламентацията от приложимата Наредба, като заповедта за неговото образуване била връчена лично на оспорващата, както и писмо изх.№РД-12-02-237-6/04.06.2024г., с което ѝ е предоставена възможност да се запознае с материалите по проверката и да изрази становище по тях, от която се е възползвала. Възразява срещу твърдението, че заеманата от нея длъжност ***, била „техническа“, поради което я извеждало от кръга на лицата по §2 ал.1 т.1 от ДР на ЗПК.

Поддържа още, че несъмнено и правилно бил установен конфликт на интереси по релевираните случаи - приемани и обработвани Анкетни карти за регистрация на земеделски стопани по Наредба №3/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл.изм.ДВ,бр.31/15г.,посл.изм.ДВ,бр.62/23г.), представяни от***Н. Д. Н. за ЗК“К. 93“, като неин председател. Както и за извършена, възложена ѝ със Заповед №РД-04-69/01.03.2023г., проверка на местата за съхранение на зърно и на наличното количество в тях, в складовете на ЗК„К. 93“. В обобщение твърди, че съгласно задължителните указания на КПК-София и Инспектората при МЗХ, за които няма данни дали и как са съобразили обстоятелството, че С. А. Н., считано от 08.02.24г., не е служител в ОДЗ-Силистра, ответната комисия, определена със заповед на органа по назначаване, била провела оспореното производство, съобразно процесуалните изисквания и, била постановила крайния си акт - предмет на настоящия съдебен контрол. Твърди още, че несъмнено били установени нарушенията на чл.75 и чл.76 ЗПК, както и на чл.81 ЗПК, тъй като в релевираните случаи, вместо да си направи самоотвод (да се отстрани от извършваната административна дейност от ОДЗ) по отношение на ЗК “К. 93“ [населено място], жалбоподателката е участвала в дейностите и е подписвала актовете, с които същите са завършвали. В съдебно заседание поддържа, че към датата на подаване на сигнала тя е била служител в ОДЗ-Силистра, но поради забавяне на процедирането му (с два месеца заради препращането между КПК-София, Инспекторат при МЗХ и директора на ОДЗ Силистра), към датата на приключването му, вече е било прекратено служебното ѝ правоотношение. И защото „конфликтът на интереси“ се обективирал не в резултата (придобита облага), а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията на оспорващата държавна служителка, моли съдът да приеме за установени процесните нарушения на ЗПК и да потвърди оспореното Решение №1/01.08.24г.,във всичките му части,като санкционните такива били изцяло обусловени от установителните. С оглед на всичко това настоява да се приеме, че оспореният акт е валиден и допустим, както и съответен на материалния закон,поради което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 120 лева - адвокатско възнаграждение,като заявява категорично възражение за преко-мерност на заплатеното такова от оспорващата, по реда на чл.78 ал.5 ГПК.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във връзка с §2 ал.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупция- та (ЗПК) и Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси. Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след преценка на доказателствата по делото,съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна - адресат на обжалваното решение; с установен правен интерес от оспорването; в предвидения срок с чл.149 ал.1 АПК, във връзка с §2 ал.9 ДР ЗПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Решение №1/01. 08.2024г.,взето по открито производство на Комисията за установяване на конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията в Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, назначена със Заповед №РД -07-33/10.05.2024г.,изм. със Заповед №РД-07-33-2/01.07.2024г на Директора на ОДЗ гр.Силистра.

С оспореното Решение, в обстоятелствената му част, е прието, че се установява конфликт на интереси по отношение на С. А. Н., по конкретно обсъдени случаи и, на основание чл.92 ал.2 т.3 ЗПК, във връзка с чл.113 ал.1 от с.з., е наложена глоба в размер на 5000 лева, както и на основание чл.116 ал.1 ЗПК - глоба в размер на 1000 лева за невярно декларирани обстоятелства за 2022, 2023 и 2024 години. От правна страна установените факти са квалифицирани като нарушения на чл.75, чл.76, чл.81 ал.1 и чл.83 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК). Приложеното основание от чл.92 от ЗПК, обаче, е създадено за целите на самия ЗПК, съгласно чиято Глава втора „Комисия за противодействие на корупцията“ - същата, по хипотеза, е орган за превенция и противодействие на корупцията (чл.7-чл.8 ЗПК);юридическо лице; дефинирана като независим колективен орган и т.н., а не комисия от служители по чл.11 ал.1 т.2 от Наредбата, издадена по законовата делегация от §2 ал.6 ДР ЗПК, каквато е ответната по делото.

Според регламентацията от §2 ал.1-ал.11 ДР ЗПК, за служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт, в това число на териториалните звена (каквато до уволнението ѝ със Заповед №РД 05-01-18 /07.02.2024г. на директора на ОДЗ-Силистра, е била оспорващата), с изключение на служителите,които заемат технически длъжности,се прилагат разпоредбите на глави пета, осма и единадесета. Нормативното уточнение (с допълнителна разпоредба), като законодателна техника, е необходимо доколкото самият закон визира като субекти на регулираните с него обществени отношения -лицата, заемащи публични длъжности, лимитативно изброени в чл.6 с.з., извън който кръг са останали държавните служители с експертни (аналитични и решаващи) функции, посочени в §2 ал.1 т.1 ДР ЗПК. Последното детерминира правната рамка на настоящия процес, обхващаща посочените в §2 от ДР ЗПК глави на същия закон и Наредбата по §2 ал.6 ДР ЗПК.

От административната преписка се установява, че С. А. Н. е изпълнявала длъжността *** при ОДЗ-Силистра, с ранг ***, от която е уволнена със Заповед №РД 05-01-18/07.02.24г., считано от 08.02.24г. (л.7). Същата е била оспорена по съдебен ред и отменена, видно от приложените съдебни решения на л.10-л.11 и на л.192-л.193 от делото. Съгласно чл.124 ал.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) обжалването на актовете,вкл. по чл.106 ал.1 т.2 ЗДСл,не спира тяхното изпълнение, което сочи, че считано от 08.02.2024г. жалбоподателката не е заемала длъжност като държавен служител в ОДЗ-Силистра, обратно на твърдението на ответника,че към датата на подаване на сигнала до КПК-София (15.03.2024г.) е било налице валидно служебно правоотношение с нея. Относно обстоятелството, че не е заемала публична длъжност, не може да има спор с оглед изчерпателното изброяване на кръга от лица, попадащи в тази категория, с чл.6 ал.1 ЗПК, където под т.23 са посочени директорите на областните дирекции „Земеделие“, но не и други държавни служители в техните администрации. В тази връзка основателно е възражението, че неправилно е обсъждана в обстоятелствената част на оспореното решение, като „лице, заемащо публична длъжност“. Не е спорен и фактът, че към момента на иницииране на процесното производство (без значение, че сигналът е подаден до некомпетентен орган и препращан двукратно), оспорващата не е изпълнявала изобщо държавна служба и следователно, не е попадала в кръга от лица, визирани с §2 ал.1 т.1 ДР ЗПК - „служителите … в администрацията на органите на изпълнителната власт в това число на териториалните звена …“. Щом към правнозначимия момент тя не е била служител в ОДЗ-Силистра, дори и да бъде установен конфликт на интереси, то механизмът за неговото реализиране/санкциониране не е приложеният по отношение на лице, което не заема държавна служба, а свързаният с ограниченията от Раздел IV на Глава осма на ЗПК, както и от Раздел III на Глава четвърта на ЗДСл. Следователно, проведеното производство по реда на §2 ал.1-ал.9 ДР ЗПК по отношение на лице, което не попада в кръга на адресатите на нормативния текст на §2 ал.1 т.1 ДР ЗПК, е недопустимо проведено, както основателно счита жалбоподателката.

От административната преписка се установява още, че производството е започнало по Сигнал, подаден до Комисията за противодействие на корупцията (КПК) с изх.№РД-12-02-237/15.03.24г. на ОДЗ-Силистра (л.85-л.87) относно неправомерни действия/бездействия, извършени от С. А. Н., докато е била служител в дирекцията, изпълняваща длъжността ***. Същите са били свързани с изпълняваната от нея държавна служба,налагаща приемане, обработване и заверяване на подавани анкетни карти, декларации и други документи, с правно значение за признаване на нормативно уредени права на земеделските стопани, като какъвто е регистрирана по Наредба №3/99г. и Земеделската кооперация „К. 93“ [населено място] с председател - *** на С. А. Н. - Н. Д. Н.. В изрично описаните случаи, вместо по силата на чл.81 ал.1 ЗПК, да се самоотведе от административната дейност със стана ЗК“К. 93“, служителката е осъществявала съответните функции, независимо, че в други аналогични случаи се е отвеждала поради това, че са „свързани лица“ с представляващия кооперацията.В подаваните декларации по чл.49 ал.1 т.2 ЗПК (в сила от 06.10.2023г.), а преди това - по чл.35 ал.1 т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Обн.ДВ,бр.7/18г.,посл.изм.ДВ,бр.104/22г.-Загл.изм.ДВ, бр.84/23г.), не е посочвала същото конфликтно обстоятелство (че *** ѝ е председател на ЗК) за годините 2022, 2023 и 2024, като твърдението в сигнала е, че и за предходни години, вкл. 2019г. не е било декларирано.

Процесното производство по §2 ал.5-ал.6 ДР ЗПК, съответно по чл.18 от Наредбата, е било образувано, в случая служебно (арг.чл.18 т.2 с.н.) от органа по назначаването,след проведена кореспонденция по подаден сигнал от директора на ОДЗ-Силистра до Комисията за противодействие на корупцията гр.София. Последната с Решение №КИ-120 от 27.03.2024г. (л.84) приела, че липсват основания за образуване на производство за конфликт на интереси по подадения сигнал срещу С. А. Н., тъй като не е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6 ал.1 ЗПК и е препратил същия, с писмо с рег.№37-40/04.04.2024г. (л.137), на Инспектората към Министерството на земеделието и храните. Последният е приел, че също няма компетентност да се произнесе, позовавайки се на §2 ал.5 и ал.8 ДР ЗПК и изпратил преписката на директора на ОДЗ-Силистра, като компетентния орган по назначаването, да установи наличието/липсата на конфликт на интереси, съгласно §2 ал.8 ДР ЗПК. С писмо изх.№37-40/13. 08.24г. изискал обратна информация от директора на ОДЗ-Силистра, поради изтичане на тримесечния срок за проверка, с настояване Инспекторатът при МЗХ да бъде уведомен за резултата от същата, като с изх.№РД-12-02-237-16 /18.09.2024г. на ОДЗ-Силистра, е изпратено заверено копие на преписката от проведеното производство,приключило с оспореното Решение.В тази връзка процесуалният представител на ответната комисия поддържа, че указанията на Инспектората при МЗХ, включително препращането на сигнала, имали задължителен характер за тях, което изключвало твърдяната нищожност, а и недопустимост на производството, поради липса на компетентност на издателя на акта.

Със Заповед №РД-04-84/10.05.2024г. (л.181) на директора на ОДЗ-Силистра е открито производство както за установяване на конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката, като бивш служител в Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, освободена от длъжността ***, считано от 08.02.2024г., така и за проверка на подадените от нея декларации за имущество и интереси. Предвид препратения сигнал на директора на ОДЗ-Силистра до самия него, настоящият състав приема, че спорното производство е образувано в хипотезата „служебно, от органа по назначаването …“ съобразно чл.18 т.2 от Наредбата.Заповедта е връчена на оспорващата чрез пощенски оператор на 27.05.24г. (л.182).Със Заповед №РД-07-33/10.05.24г. на директора на ОДЗ Силистра е определена комисията по чл.11 от Наредбата за извършване на проверката, изменена със Заповед №РД-07-33-2/01.07.2024г., засягаща персоналния ѝ субстрат в частта за първия определен член на комисията и, съответно за първия резервен такъв. С Писмо изх.№РД-12-02-237-6/04.06. 2024г.(вж.Известие за доставяне на л.184) С. Н. е уведомена, че може да се запознае със събраните материали в производството,вкл. в частта за проверка на подаваните декларации за интереси (арг.чл.13 ал.3 от Наредбата). В този сегмент, проверката приключила с Доклад за не-съответствие между декларираните факти и получената информация относно отразеното в графа: „Свързани с мен лица по смисъла на §1 т.1 от Допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (отм.ДВ,бр.7/19.01.2018г.)“ -„нямам“, а в отделни случаи сама е отказвала да подпише служебно съставени документи и актове, с мотива „съм свързано лице с Н. Н. - председател на ЗК “К. 93“. Спазено е нормативното изискване от чл.4 ал.5 от Наредбата, като проверяваните декларации са предадени с Протокол №1 от 15.05.2024г. на членовете на комисията по чл. 11 ал.1 т.2 с.н. (л.139-л.142). С посоченото по-горе писмо е предоставена възможност на жалбоподателката да се запознае с всички материали от проверката и да изрази становище по тях, от което се е възползвала с депозираното с вх.№РД-12-02-237-10/17.06.2024г. (л.185) такова. Същото е обсъдено в оспореното Решение, като е прието за неоснователно,тъй като при всеки служебен контакт с председателя на ЗК “К. 93“, е била длъжна да се самоотведе, без значение дали е извършвала действия на техническа съпоставка на данни и механично регистриране или други действия, свързани с определени последици за кооперацията като земеделски стопанин. Ето защо, с оспореното решение е прието, че се установява конфликт на интереси по отношение на С. А. Н. по конкретно описани в същото случаи, както и деклариране от нейна страна, като „лице заемащо публична длъжност“,на неверни обстоятелства, които е била длъжна да декларира по ЗПК с подадени декларации (при съобразяване с 3-годишния срок от чл.91 ЗПК), както следва: на 08.05.2022г. с вх.№ЧР-10-8; на 03.05.23г. с вх.№ЧР-10-11 и за 2024г. с вх.№ЧР-10-3/06.03.2024г.

На тази база ответната комисия, без колебания, установила конфликт на интереси по релевираните случаи - приемани и обработвани Анкетни карти за регистрация на земеделски стопани по Наредба №3/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл.изм.ДВ,бр.31/15г.,посл.изм.ДВ,бр.62/23г.), представяни от съпруга на жалбоподателката Н. Д. Н. за ЗК“К. 93“; както и за извършена, възложена ѝ със Заповед №РД-04-69/01.03.2023г., проверка на местата за съхранение на зърно и на наличното количество в тях, в складовете на ЗК„К. 93“, с което нарушила не само специалното законодателство за предотвратяване на конфликт на интереси, но и пряко разпоредбите на чл.11 ал.1 и чл.14 ал.1 от Наредба №23/29.12.2015г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно (Обн.ДВ,бр.8/16г.,изм. ДВ,бр.94/19г.). В тази връзка всеки месец приемала подавани декларации (за количеството произведено зърно и местата на неговото съхранение) от***Н. Н. за ЗК“К. 93“, като в две декларации от 01.04.2023г. земеделската кооперация, чрез нейния председател, посочила различни количества зърно - 3070т. и 1000т.,което пораждало основателно съмнение за верността на данните, подавани в МЗХ от ОДЗ-Силистра, в резултат на недобросъвестно изпълняваната служба от оспорващата. Освен това, на 14.06.2023г., при извършване на проверка в склад на ЗК“К. 93“, когато не си е направила самоотвод, а ефективно е осъществила контрола в обект за съхранение на зърно в [населено място], а на контролния лист са се подписали тя и *** ѝ (л.119-л.119-гръб). Ето защо е прието, че съответно на установените факти и закона, се констатира конфликт на интереси за нея по време и по повод изпълняваната държавна служба. Съобразно с чл.25 ал.4 от Наредбата, ѝ била предоставена възможност за запознаване със събраните от ответната комисия доказателства и за изразяване на становище/възражение (л.183), каквото както се посочи по-горе, било подадено и обсъдено в процесното Решение.

При горните фактически установявания, настоящият състав приема от правна страна следното: Оспореното решение е издадено от некомпетентен колективен орган, назначен със Заповед на директора на ОДЗ-Силистра в хипотезата на чл.11 ал.2 от Наредбата. Същият е с нормативни правомощия да извърши проверка на декларациите (арг. Глава втора на Наредбата), както и да проведе производство по чл.23 и сл. (Глава трета) от Наредбата за установяване на наличието или липсата на конфликт на интереси, по подробно разписана процедура.Комисия, от вида на ответната по делото, е с помощни функции в процесното производство.Тя представя на компетентния орган доклад за съответствие относно декларациите и становище, заедно с цялата преписка,за конфликт на интереси,съгласно чл.25 ал.9 от Наредбата, което обаче,задължително следва да приключи с мотивиран акт на органа по назначаването, съгласно чл.26 ал.1 от Наредбата.Напълно идентична е уредбата и с §2 ал. 5 и ал.8 ДР ЗПК. Следователно, установяването на конфликт на интереси в случая, се извършва единствено от органа по назначаването, какъвто не е ответната комисия от служители, изрично овластени от същия орган да осъществяват и тези функции, по разума на §2 ал.5 ДР ЗПК. Последното сочи, че оспореното Решение е издадено от некомпетентен орган, което винаги се е свързвало с неговата нищожност. Във връзка с това,основателно е и възражението за неспазена форма на акт от процесния вид, поради липса на формиран установителен диспозитив относно наличието/липсата на конфликт на интереси, което следва да се ирелевира с оглед на главния извод за липса на компетентност на издателя на оспореното решение.

Неоснователно се твърди от оспорващата, че изпълнявайки държавна служба като ***, всъщност попадала в изключението от §2 ал.1 т.1 пр.“посл.“ ДР ЗПК, като заемаща „техническа длъжност“. Наименованието на длъжността ѝ сочи на експертни функции, свързани с аналитична дейност, което следва пряко и от Класификатора на длъжностите в администрацията (Обн.ДВ,бр.49/12г.,посл.изм.ДВ,бр.7/ 25г.), в чиято т.264, Експертно ниво 5, попада длъжността ****в териториалната администрация и в териториалните звена на централната администрация …, където се класифицира заеманата длъжност от оспорващата преди 08.02.2024г.

Неоснователен е и доводът за недопустимост на настоящото производство в хипотезите на чл.22 ал.2 т.2 и т.4 от Наредбата, понеже бил формиран „мълчалив отказ“ за издаване на акта от страна на компетентния орган, без мълчаливият отказ да е бил отменен по предвидения в закона ред и, извън преклузивните срокове от чл.21 от Наредбата. В производство от вида на настоящото, което е с контролно-санкционен характер, а не за издаване на административен акт, съгласно дефинициите от чл.21 АПК, не може да бъде формиран „мълчалив отказ“ по смисъла на чл.58 ал.1 АПК. В производства като настоящото по ЗКП, се съблюдава стриктно разписаната процедура, вкл. регламентираните срокове, тъй като със същата особено чувствително се засягат права и интереси на лицата, срещу които се образува и провежда. В този контекст следва да се посочи, че по правило органът по назначаването се счита, че е открил нарушението „наличие на конфликт на интереси“ с получаване на материалите от проверката и становището на помощната комисия по чл.11 ал.1 т.2 от Наредбата, а по-дългият срок от три години по чл.21 от Наредбата, е изрично съобразен. При това положение очевидно погасяващите публичното правомощие на органа по чл.26 ал.1 от Наредбата срокове, не са изтекли, но съвсем отделен е въпросът, че не той е постановил завършващия акт в конфликтното производство.

С оглед на формирания по-горе извод за некомпетентност на издателя на процесния по делото акт, не се налага обсъждане на останалите възражения в жалбата, но за пълнота на изложението, настоящият състав намира за нужно да посочи още и следното: Фактическият състав на „конфликт на интереси“ по смисъла на чл.70 ЗПК, изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:- лице, което заема публична длъжност съгласно чл.6 ал.1 от с.з., а в хипотезите на §2 ал.1 т.1 ДР ЗПК и „служител в администрацията на органите на изпълнителната власт, в това число на териториалните им звена; - частен интерес на това лице по смисъла на чл.71,във връзка с чл.72 ЗПК и - възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо съответната длъжност, или на задълженията му по служба.

Поради обстоятелството, че жалбоподателката не е заемала публична длъжност съгласно чл.6 ал.1 ЗПК,както и, че е била освободен (не действащ) служител в хипотезите на §2 ал.1 т.1 ДР ЗПК, не се налага разглеждане на повдигнатия спор относно втората и третата материални предпоставки, които, въпреки това и с оглед на събраните доказателства по делото, следва да се приемат за неосъществени. Основателно се възразява с жалбата, че предвид продължителния служебен стаж на оспорващата в ОДЗ-Силистра и обстоятелството, че през 2017 година (л.55) е декларирала съпружеските си отношения с председателя на ЗК“К. 93“ [населено място], която кооперация по хипотеза е с качеството на земеделски стопанин, както и регламентация- та, че с всяко последващо (извън първоначалното) деклариране, следва да се посочват само настъпилите промени, то не е осъществено нарушението по чл.116 ал.1 ЗПК. Още повече, че от показанията на изслушаните трима свидетели, бивши служители на ОДЗ-Силистра, не се остава съмнение, че всички в дирекцията, вкл. и нейният директор, са знаели за конфликтното обстоятелство. Основателно, в случая е и позоваването на ТР №3/15.11.13г. на ВКС по т.д.№3/2013г., ОСГТК, че в административните правоотношения с ОДЗ-Силистра, страна е била самата кооперация, юридическото лице, а нейният законен представител, само е изразявал интересите на ЮЛ, нямал е свои частни интереси в техните параметри, което изключва и наличието на частен интерес за оспорващата - бивша държавна служителка в същата администрация.

При този изход на делото и с оглед своевременното им поискване, разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката, съобразно удостоверения им размер. В приложения на л.329 от делото списък по чл.80 ГПК, е посочено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1 920.00 лева с включен ДДС (1600 лева хонорар и 320 лева ДДС по §2а пр.“посл.“ от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.изм.ДВ,бр.14/2025г.)-реално заплатено, съгласно приложените писмени доказателства), както и държавна такса за съдебното производство от 10 лева. С възражението по чл.78 ал.5 ГПК, ответникът счита, че независимо от развилата се проверка на декларациите по Глава втора от Наредбата и отделно- производството за установяване на конфликт на интереси по Глава трета от с.н., в крайна сметка е определена глоба в общ размер от 6000 лева, макар и на различни основания, което сочело, че случаят попадал в параметрите на чл.8 ал.1,вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/04г., формирайки размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева + 10% от 5000 лева, равняващо се на 900 лева. В противовес на последното адвокатът на оспорващата поддържа, че дори заплатеното възнаграждение било под минимума по Наредба №1/04г., тъй като са налице наложени две наказания, в рамките на две, макар и развили се едновременно различни производства, като по едното от тях е наложена „глоба“ на основание чл.113 ал.1 ЗПК, а по другото - на основание чл.116 ал.1 ЗПК. За обжалване на глобата от 5000 лева, съгласно горните правила от Наредба №1/2004г., възнаграждението възлиза на 800 лева без ДДС, а за обжалване на втората- на 400 лева без ДДС. По делото са проведени 4 съдебни заседания, с разпит на свидетели и събиране на доказателства от трети за процеса лица, като за заседанията след второто се дължи още сумата от 500 лева (по 250 лева за всяко от тях), по аргумент от чл.7 ал.9 с.н. Така било формирано основното възнаграждение в размер на 1700 лева без ДДС, а съгласно §2а ДР на с.н., косвеният данък за регистрираният по ЗДДС адвокат, какъвто е адв.М. Д., начисленият ДДС се счита за неразделна част от дължимото от оспорващата адвокатско възнаграждение, което сочи, че общият му размер възлиза на 2040 лева с ДДС. По делото са представени доказателства, удостоверяващи реалното плащане на сумите (л.4-л.6), както и на ДТ на л.3 от делото. Настоящият състав приема за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното от оспорващата възнаграждение за един адвокат, доколкото в процеса са релевирани множество възражения от двете страни, срещу които е проведена адекватна защита (също от двете страни), събрани са писмени и гласни доказателствени средства в голям обем, проведени са четири съдебни заседания, което в съвкупност сочи на фактическа сложност, а предвид липсата на формирана съдебна практика по релевираните въпроси - и на правна такава. По аргумент от чл.143 ал.1 АПК, във връзка с §1 т.6 ДР АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на администрацията, в чиято структура е органът, издал акта и, която може да се разпорежда,вкл. да генерира, бюджетни средства както и да отговаря по имуществени задължения като юридическо лице, каквото е Областната дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, съгласно чл.2 ал.2 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“ (Обн.ДВ,бр. 7/2010г.,посл.изм.ДВ,бр.3/2024г.)

В обобщение, настоящият състав приема,че оспореното Решение на ответната комисия по чл.11 от Наредбата, като издадено от некомпетентен орган и срещу лице, което не е служител по смисъла на §2 ал.1 т.1 ДР ЗПК, при неспазване на изискуемата форма, съгласно чл.26 ал.2 от същата наредба и §2 ал.8 ДР ЗПК, е нищожно, която нищожност следва да бъде прогласена за да не остава привидност за неговата валидност, воден от което и на основание чл. 172 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с §2 ал.9 ДР ЗПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за нищожно Решение №1 по открито производство на Комисията за установяване на конфликт на интереси по ЗПК в Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, назначена със Заповед №РД-07-33/10.05. 24г. на Директора на ОДЗ-Силистра от 01.08.2024г., с което са наложени „глоби“ в размер на 5000 лева, на основание чл.113 ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и на 1000 лева - на основание чл.116 ал.1 от същия закон.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с ЕИК:********* и административен адрес: гр.Силистра, ет.3, да заплати на С. А. Н. с [ЕГН], от гр.Силистра, [улица]***, сумата от 1 930.00 (Хиляда деветстотин и тридесет) лева - съдебни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.