Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3148 23.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
- ти състав, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 10663 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Теленор България ЕАД, ЕИК: ********* е
предявил против А.Х.Д. искове за
признаване на установяване, че ответникът
дължи сумата в общ размер от 551,26
лв., от която: 29,95 лв. по Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за отчетен период
01.09.2015г. - 31.10.2015г.; неустойка и размер па 89,45 лв. по Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***, формирана па основание Раздел IV, чл. 6 от стандартните
месечни абонаменти за срок от 24.11.2015г. до 12.09.2016г; лизингови вноски в
общ размер на 17,16 лв. по Договор
за лизинг към Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г. - 31.12.2015г.; абонаментни
такси и използвани услуги в общ размер на 34,27
лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за отчетен период
01.09.2015г. - 31.10.2015г.; неустойка в размер на 145,74 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,
формирана на основание чл. 11 от стандартните месечни абонаменти за срок от
24.11.2015 г. до 03.12.2016г.; лизингови вноски в общ размер на 180,65 лв. по Договор за лизинг към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г.
- 31.12.2015г.; абонаментни такси в общ размер на 14,86 лв. по Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г.-31.10.2015г.
неустойка в размер на 39,18 лв. по
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,
формирана па основание Раздел III, чл. 4 от стандартните месечни абонаменти за
срок от 24.11.2015г. до 02.07.2016г. , за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4146 по описа за 2018 г. на ПРС.
Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.
В
исковата молба се сочи, че на 02.07.2013 г. между А.Х.Д. и Космо България
Мобайл ЕАД (понастоящем с наименование Теленор България ЕАД) бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок 24 месеца. На
09.08.2014г. между същите страни било сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, с което срокът на договора
бил продължен до 12.09.2016г. със стандартен месечен абонамент в размер на
10,99 лв. Ответницата не изпълнила задълженията си по споразумението в общ
размер на 29,95 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 01.09.2015г.-31.10.2015г. На същата дата -
09.08.2014г. между страните бил сключен Договор за лизинг, с който на
ответницата било предоставено устройство марка Globul M100, срещу заплащане на
обща лизингова цена от 35,88 лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 1,56 лв. По договора за лизинг ответницата дължала общо 17,16
лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.09.2015г. -
31.12.2015г., както следва:
- 1,56
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.09.2015 г, -
30.09.2015 г., начислена във фактура № ***/01.10.2015 г.;
- 1,56
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.10.2015 г. -
31.10.2015 г., начислена във фактура № ***/01.11.2015 г.;
- 1,56
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.11.2015 г. -
30.11.2015 г., начислена във фактура № ***/01.12.2015 г.;
- 12,48
лв. - сбор от 8 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг за
отчетен период 01.12.2015г. - 31.12.2015г. и начислена във фактура № ***/01.01.2016
г.
В исковата молба се твърди, че на
02.07.2013г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***за срок 24 месеца. На 01.06.2015г. страните сключили Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, с което
срокът на договора се продължава до 02.07.2016г. със стандартен месечен
абонамент в размер на 6,39 лв. Ответницата не изпълнила задълженията си по
споразумението в общ размер на 14,86 лева, представляваща неплатени абонаментни
такси за отчетен период 01.09.2015г. - 31.10.2015г.
Сочи
се, че на 03.12.2014г. между ответницата и Теленор България ЕАД с ЕИК *********
бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок 24 месеца
по план Резерв 13.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди със стандартен
месечен абонамент в размер на 13,99 лв. Ответницата не изпълнила задълженията
си по договора в общ размер на 34,27 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 01.09.2015г. - 31.10.2015г. На
същата дата - 03.12.2014г. и между страните бил сключен Договор за лизинг, с
който ищецът предоставил на ответника устройство марка ********** ***, срещу
заплащане на обща лизингова цена от 289,57 лв., чрез внасяне на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 12,59 лв. По посочения договор за лизинг
ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 180,65 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 01.09.2015г. - 31.12.2015г., както следва:
- 12,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г., начислена във фактура № ***/01.10.2015
г.;
- 12,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г., начислена във фактура№ ***/01.11.2015
г.;
- 4,39 лв. - лизингова вноска след приспаднати
отстъпки за отчетен период 01.11.2015 г. -30.11.2015 г, начислена във фактура №
***/01.12.2015 г.;
- 151,08 лв. - сбор от 12 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към договора за лизинг за отчетен период 01.12.2015г. -31.12.2015г. и
начислена във фактура № ***/01.01.2016 г.
Твърди се ,че на 02.12.2015 г. мобилният оператор
отправил писмена покана за доброволно плащане до ответника. След поканата и в
предоставения 10 - дневен срок неизпълнението на ответницата продължило, поради
което мобилният оператор прекратил едностранно договорите и начислил
предвидените в тях неустойки в общ размер от 274,37 лв., както следва:
- за предпочетен номер ***, неустойка в размер на
89,45 лв., за срок от 24.11.2015г. до 12.09.2016г. и начислена във фактура № ***/1.1.2016г.
- за предпочетен номер ***, неустойка в размер на
39,18 лева, за срок от 24.11.2015 г. до 02.07.2016г. и начислена във фактура № ***/01.01.2016г.
- за предпочетен номер ***, неустойка в размер на
145,74 лева, за срок от 24.11.2015г. до 03.12.2016г.
В исковата молба се твърди, че за претендираните
вземания ищецът се бил снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4146/2018г. на ПРС, която
обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеният
му особен представител, е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск
като неоснователен, недоказан и недопустим.
Ответникът твърди, че ищецът следва да установи
предоставянето и използването на твърдените мобилни услуги по сключените между
страните договори. Посочва, че представените от ищеца и неподписани от
ответника фактури представлявали частни свидетелстващи документи, които били
доказателство само за изявлението на лицето, което ги е подписало. Посочва, че
издадените фактури не били подписани от ответницата, поради което не можело да
се направи извод, че последната била подписала и приела изпълнение по
договорните задължения за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Отделно от горното ответникът посочва, че уговорената
между страните неустойка не била за неизпълнение на задълженията за заплащане
на стойността на ползваните далекосъобщителни услуги, а за била за неспазване
срока на договора. Ищецът от своя страна не бил ангажирал доказателства, че
срокът не е спазен. Излага съображения, че вземането за неустойка не било
предмет на издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното моли за отхвърляне
на иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение №
2619/ 19.03.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 4146/ 2018
г. на ПдРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на
551,26 лева- главница, произтичаща от допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***и договор за лизинг, Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***и договор за лизинг, Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.03.2018 г. до окончателното погасяване,
както и разноските в заповедното производство: 25 лева- за държавна такса и 360
лева- за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени
доказателства по делото са приети процесните договори и фактури.
По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, по
която вещото лица след извършена проверка е установило, че за процесния период
са били издадени четири фактури с №№ ***/01.10.2015
г.; ***/01.11.2015 г.;***/01.12.2015 г. и № ***/01.01.2016 г. на обща стойност
551,26 лв. Нямало данни в счетоводството за погасени задължения по фактурите от
абоната.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Видно от представените
договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по
силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати,
при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
твърденията в отговора за наличие на предпоставките за нищожност на договорите
поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, същите са редовни от
външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил съответните услуги на
ответника, който ги е ползвал за периода, определен във фактурите. В
счетоводството на оператора липсват данни да са били погасени сумите по тях, а
и принципно в тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени
доказателства за погасяването на сумите, които са установени по размер и с
експертизата, следва да се приеме, че същите са още дължими. Действително
задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но
основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги. След
като ответникът има сключени договори, по които получава изпълнение, следва да
дължи и насрещно такова.
От фактури с №№ ***/01.10.2015
г.; ***/01.11.2015 г.;***/01.12.2015 г. и № ***/01.01.2016 г. се установява, че
по тях има неплатен остатък от общо 551,26 лева. Тези фактури касаят ползваните
от абоната услуги по договорите в общ размер от 16,34 лв., месечни абонаментни
такса в общ размер от 62,74 лв., лизингови вноски в общ размер от 197,81 лв.,
както и 274,37 лв. – неустойка. След
като ищецът е изпълнил своите задължения по процесните договори, ответникът
следва да заплати предоставените му от оператора услуги и дължимите му
абонаментни такси, които са в обща размер от 79,08 лв./ 16,34 +62,74/ .
Поради това претенцията
за съответната сума се явява основателна и следва да се уважи.
По отношение на
лизинговите вноски в общ размер от 197,81 лв., следва да се има предвид, че
между страните са сключени договори за лизинг, в които с положения в тях
подпис, абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилни
апарати), които отговарят на съответните технически характеристики. С
договорите тези вещи са предоставени за ползване срещу месечно възнаграждение в
размер на определени лизингови вноски, които е следвало да се заплащат.
Изпълнение обаче липсва, ответникът не доказва погасяване на задължението,
поради което основателно са му били начислени тези вноски, формиращи цената на
устройствата, като за тях исковата претенция също следва да се уважи.
По отношение обаче на неустойката в общ
размер от 274,37 лв. за предсрочно прекратяване, съдът намира, че тя е нищожна
поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника,
поради следното:
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка предвиждаща задължение за длъжника за
заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за
предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо от момента
на разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл
са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.
№ 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, І т.о.
Аргумент за това е и разпоредбата на
чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес,
при който обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от
страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на
формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън
присъщите й функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3
на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със
закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Относно нищожността на подобна клауза
на „Теленор България“ ЕАД – виж и решение
№ 1743 от 9.11.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2291/2015 г. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за
неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на
дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за предоставения
телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза обаче е да
дoведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да
получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната
услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се
толерира от закона.
В заключение следва да
се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане,
по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Искът е
основателен за сумите за неплатения остатък по четирите фактури- 79,08 лв. за
абонаментни такси и услуги и 197,81 лева за неплатените лизингови вноски, а неоснователен-
за сумата от 274,37 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване.
По отношение на разноските:
Вземането за разноски
по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/
2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в
заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като на
страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно
уважените вземания за главница, разноските в полза на ищеца- заявител следва да
възлизат на сумата от 193,38 лева, като разликата до пълния им присъден в
заповедното производство размер от 385 лева, остава за сметка на страната,
която неоснователно е претендирала установяване на суми в по- висок от реалния
им размер.
Предвид изхода на
делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и
ал. 3 от ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Тъй като само ищецът претендира разноски , на него следва да се
присъдят такива. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните разходи в
процеса:държавна такса в размер на 125 лева, депозит за вещо лице – 130 лв.,
депозит за особен представител – 300 лв. и 360 лв. - адвокатско възнаграждение.
Така по съразмерност на ищеца се дължат общо 459,59 лева.
Поради
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2619/ 19.03.2018 г., издадена по частно гр. дело №
4146/ 2018 г. на ПдРС, А.Х.Д., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата в общ размер от 276,89 лв., която сума включва следните парични суми: 29,95 лв. по
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за
отчетен период 01.09.2015г. - 31.10.2015г.; лизингови вноски в общ размер на 17,16 лв. по Договор за лизинг към
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за
отчетен период 01.09.2015г. - 31.12.2015г.; абонаментни такси и използвани
услуги в общ размер на 34,27 лв. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г.
- 31.10.2015г.; лизингови вноски в общ размер на 180,65 лв. по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г. - 31.12.2015г.; абонаментни
такси в общ размер на 14,86 лв. по
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за
отчетен период 01.09.2015г.-31.10.2015г., , ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 13.03.2018 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за признаване на установено, че А.Х.Д., ЕГН ********** дължи сумата в общ
размер от 274,37 лева по фактура № ***/01.01.2016 г., която сума включва неустойка в размер на 89,45 лв., дължима по Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, формирана на основание Раздел IV, чл. 6
от стандартните месечни абонаменти за срок от 24.11.2015г. до 12.09.2016г;
неустойка в размер на 145,74 лв., дължима
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, формирана на основание
чл. 11 от стандартните месечни абонаменти за срок от 24.11.2015 г. до
03.12.2016г. и неустойка в размер на 39,18
лв., дължима по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***, формирана на основание Раздел III, чл. 4 от стандартните
месечни абонаменти за срок от 24.11.2015г. до 02.07.2016г.
ОСЪЖДА А.Х.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6, разноските в заповедното производство, изчислени по
съразмерност, възлизащи общо на сумата от 193,38 лева, както и разноските по
настоящото дело, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 459,59 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Н. Стоянов
Вярно с оригинала:
Ц.В.