Решение по дело №433/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 528
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Явор Данаилов
Дело: 20204110100433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

Гр. В. Търново, 16.06.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                Великотърновския районен съд, първи състав, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Явор Данаилов

 

при секретаря Милена Радкова, като разгледа докладваното от съдията Данаилов  гр.д. № 433 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 152 от СК и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на П.А.Ц., ЕГН **********, в качеството й на законен представител на Адриана Искренова Колева, ЕГН ********** и Ачелия Искренова Колева, ЕГН **********, с постоянен адрес ***6 чрез пълномощник адвокат Р.В.. Ищецът желае да установи съществуването на вземания спрямо ответника Община Велико Търново за сумата от 2400 лева, представляваща дължимата издръжка за двете деца за периода от юли 2018 до септември 2019 вкл., дължима на основание чл. 152 от СК и Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на за задължението. За посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 3659/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. В исковата молба се твърди, че ответникът неправилно и в нарушение на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, е отказал изплащането на дължимата издръжка за изминалия период на двете деца на ищцата. Счита, че изплащането на издръжката е било спряно на основание чл. 9 от Наредбата, поради непредоставянето от съдебния изпълнител на изискваната информация, но след нейното представяне, изплащането следвало да се възобнови от датата на нейното спиране. Предвид изложеното ищцата моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 2400 лева, представляваща неизплатена издръжка за двете й малолетни деца, ведно със законна лихва. Претендира и разноските по делото.

Ответникът Община Велико Търново, представлявана от кмета на общината, чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Памела Георгиева оспорва основателността на иска. Навежда доводи, че в случая не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, при която се спира изплащането на издръжката, а е налице прекратяване на основание чл. 12 от Наредбата вр. чл. 152, ал. 2 от СК, поради откриване на секвестируемо имущество в патримониума на задълженото лице – бащата Искрен Иванов Колев. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен. Претендира за присъждане и направените разноски.

Великотърновският районен съд, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 616 от 01.07.2014 г. по гр. д. № 848/2014 г. по описа на Районен съд – Велико Търново бащата Искрен Иванов Колев, ЕГН **********, е осъден да заплаща на П.А.Ц. като законен представител месечна издръжка в размер на 85 лева за всяко от малолетните деца Адриана Искренова Колева и Ачелия Искренова Колева. Срещу длъжника Искрен Иванов Колев е издаден изпълнителен лист № 703 от 23.03.2015 г. и в съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Велико Търново е образувано изпълнително дело № 52/2015 г. за присъдената издръжка. На 20.05.2015 г. по изпълнителното дело е депозирана молба с рег. № 1700/20.05.2015 г. от П.А.Ц., с която се иска изплащането на издръжката да бъде поето от Община Велико Търново по реда на Наредбата, поради неплащането й от длъжника.

Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Велико Търново е съставил Констативен протокол на 29.05.2015 г. по чл. 4 от Наредбата. С него е констатирано, че длъжникът по изпълнително дело № 52/2015 г. Искрен Иванов Колев не притежава движимо и недвижимо имущество, не получава месечно възнаграждение нито обезщетение, както и че притежаваните от него банкови сметки са без авоар. Констативният протокол ведно с молба на взискателя, изпълнителния лист и справките от извършените проверки са изпратени на органа, изплащащ издръжката по Наредбата, с писмо с изх. № 4687/01.06.2015 и вх. № 11-357/04.06.2015 г. С писмо с изх. № 11-357/16.06.2015 г. Община Велико Търново е потвърдила, че ще изплаща издръжката. В периода от месец юли 2015 г. до месец юли 2018 г. издръжката е била изплащана от общината, като ищцата е подавала ежемесечно изискуемите декларации съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата, а държавният съдебен изпълнител е извършвал служебни проверки на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата.

С удостоверение с вх. № 11-51-157/31.07.2018 г. ДСИ е уведомил ответника, че длъжникът Искрен Иванов Колев има новооткрита 1/16 идеална част от недвижим имот, находящ се в с. Дичин, общ. Велико Търново, представляващ парцел УПИ IV 118 в квартал 29 по плана на с. Дичин, с площ 900,00 кв. м., с построената в него къща, гараж и навес с оградни стени, при граници: УПИ III 119, УПИ V 117, поляна и улица, с административен адрес Дом № 172.

Община Велико Търново преустановява изплащането на издръжката от месец август 2018 г., видно от Служебна бележка с изх. № 818/19.07.2019 г.

Наложена е възбрана върху новооткрития недвижим имот за обезпечение на вземането за издръжка и е извършен опис. Насрочена е публична продан от 27.05.2019 г. до 27.06.2019 г. Видно от Протокол по ИД 20154110400052 от 28.06.2019 г. и Писмо вх. № 11-48-202/04.07.2019 г. същата е обявена за нестанала поради неявяване на наддавачи. С Писмо № 11-48-202#1/12.07.2019 г. от общината е поискано извършването на повторна продан, което е отказано от ДСИ с Постановление от 18.07.2019 г.

Поради невъзможността да се осъществи принудително изпълнение върху установеното имущество на длъжника, ищцата е подала молба вх. № 56116/10.09.2019 г. до съдебния изпълнител, с която е поискала изплащане на издръжката от държавата. Видно от приложените в преписката удостоверения през м. септември 2019 г. е направена нова пълна имуществена проверка на длъжника, в резултат на която не са открити нови обстоятелства. Въз основа на писменото искане на взискателя и след направената проверка от ДСИ е изготвено и депозирано в деловодството на ответника с изх. № 10963/11.10.2019 и с вх. № 11-51-241/17.10.2019 г. Удостоверение от ДСИ при Районен съд – Велико Търново. С последното се удостоверяват обстоятелствата на чл. 152, ал. 2 от Семейния Кодекс.

С молба до Община Велико Търново вх. № 94-ПП-744-2/04.11.2019 г. ищцата е поискала изплащането на издръжката от ответника, както и заплащане за изминалия период от 01.07.2018 г. до 01.10.2019 г.  Към молбата са приложени 16 декларации за всеки един от посочените месеци, че бащата на децата не е плащал издръжка. Всички тези декларации са входирани ведно с молбата на 07.11.2019 г.

С писмо с изх. № 94ПП-744-2#1/14.11.2019 г. кметът на Община Велико Търново се е произнесъл, че изплащането на издръжката ще продължи от 01.10.2019 г., а за изминалия период от 01.07.2018 г. до 01.10.2019 г. е било отказано плащането.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни.

Съгласно чл. 152, ал. 1 от СК, държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закон за държавния бюджет на Република България. Задължението на държавата за изплащане на присъдена на български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник има акцесорен характер и е израз на конституционните принципи за закрила на децата (чл. 14 от Конституцията) и подпомагане на отглеждането им (чл. 47, ал. 1 от Конституцията). Едно от проявленията на този акцесорен характер e, че държавата не замества в дълга по изпълнителното дело неизправния длъжник, а единствено изпълнява вместо него и за негова сметка задължението, като изплаща ежемесечно присъдената издръжка при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки и доколкото са спазени нормативно регламентираните процесуални изисквания.

От анализа на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от СК вр. с Наредбата се извежда извода, че материалноправните предпоставки за изплащане на издръжка по този ред са: 1. Да има влязло в сила съдебно решение, с което длъжникът да е осъден да заплаща издръжка на непълнолетен български гражданин; 2. Да има образувано изпълнително дело; 3. Съдебният изпълнител да установи, че длъжникът няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, както и 4. Установяването на тези обстоятелства да стане от съдебния изпълнител с констативен протокол.

Първата предпоставка е налице, тъй като с Решение № 616 от 01.07.2014 г. по гр. д. № 848/2014 г. по описа на Районен съд – Велико Търново бащата Искрен Иванов Колев, ЕГН **********, е осъден да заплаща на П.А.Ц. като законен представител месечна издръжка в размер на 85 лева за всяко от малолетните деца Адриана Искренова Колева и Ачелия Искренова Колева.

На следващо място от данните по делото става ясно, че е налице образувано изпълнително дело №52/2015 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Велико Търново срещу длъжника въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2015 г., издаден по гр.д. №848/2014 г. на Районен съд – Велико Търново. 

По-нататък, въз основа на писмено искане от взискателя, ищец в настоящото производство, ДСИ е извършил цялостно проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника. Заключено е, че длъжникът не притежава движима, недвижима собственост, както и декларирани доходи, няма действащи трудови договори и не получава пенсия. Установени са банкови сметки с титуляр длъжника, по които е наложен запор, но същите са били без авоар.

Налице е и последната предпоставка, тъй като направените изводи от ДСИ относно доходите и имущественото състояние на длъжника са обективирани в Констативен протокол от 29.05.2015 г. по чл. 4, ал. 1 от Наредбата.

Не е спорно между страните, че въз основа на наличието на гореизброените предпоставки, в периода от юли 2015 до юли 2018 ответникът е заплащал издръжката вместо длъжника. Спорът по делото е концентриран до това дали при откриването на секвестируемо имущество у длъжника – 1/16 идеална част от недвижим имот, изплащането на издръжката по реда на чл. 152, ал. 1 от СК е спряно на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата или е прекратено на основание чл. 12 от Наредбата вр. чл. 152, ал. 2 от СК.

Следва да се посочи, че наличието на секвестеруема собственост у длъжника, представлява отрицателна материалноправна предпоставка за изплащане на издръжка от бюджета на държавата – арг. от чл. 152, ал. 2 от СК. Съгласно чл. 12 от Наредбата при отпадане на една от двете кумулативни предпоставки по чл. 152, ал. 2 - длъжникът да няма доходи и да не притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението, изплащането на издръжката се прекратява.

Между страните не се спори, че ДСИ е установил наличие на недвижима собственост у длъжника през месец юли 2018 г. и е предприел принудително изпълнение. Следователно появата на имущество, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение е освободила общината от изплащането на издръжката. Нужно е да се припомни и, че общината не замества длъжника, а само изпълнява вместо него. За периода 01.07.2018 г. – 01.10.2019 г. не са били налице всички предпоставки по чл. 152, ал. 2 от СК и ответникът правилно не е изплатил издръжката, тъй като е обвързан от законовите изисквания за условията и реда на изплащането й, които са били установени от компетентния за това орган – ДСИ.

Недоказани остават твърденията на ищцата, че имотът е съществувал и преди неговото откриване от ДСИ, тъй като правно релевантна в тази насока за изплащането на издръжка е единствено констатацията на ДСИ по чл. 2, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Разпоредбата на чл.152, ал.2 от СК, според която изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение, е ясна и категорична, и не е нуждае от тълкуване. В случай, че размерът на имуществото на длъжника би бил от значение според законодателя за дължимостта на тази издръжка, то това обстоятелство следваше да намери изрично отражение в разпоредбата на чл.152, ал.2 от СК. Според закона, притежанието на каквото и да било имущество е основание за недължимост на издръжката от Държавата. Още повече, че при непосредственото откриване на такова имущество на длъжника липсва изобщо яснота и какъв е конкретния му размер, предвид разписаните в ГПК производства за осребряването му.

Предвид на изложеното съдът приема, че искът за установяване на вземането на ищеца против ответника за сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за двете деца, както и законна лихва върху нея е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

                   Р Е Ш И:

  

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените искове по чл.415 от ГПК от П.А.Ц., ЕГН **********, в качеството й на законен представител на Адриана Искренова Колева, ЕГН ********** и Ачелия Искренова Колева, ЕГН **********, с постоянен адрес ***6 да се приеме за установено, че ответникът Община Велико Търново, адрес гр. Велико Търново, площад „Майка България“ № 2, представлявана от кмета на общината дължи на ищеца сумата от 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева), представляваща издръжка за двете й деца за периода от 01.07.2018 до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3659/2019г. на ВТРС.

ОСЪЖДА П.А.Ц., ЕГН **********, в качеството й на законен представител на Адриана Искренова Колева, ЕГН ********** и Ачелия Искренова Колева, ЕГН **********, с постоянен адрес ***6 да заплати на Община Велико Търново, адрес гр. Велико Търново, площад „Майка България“ № 2, представлявана от кмета на общината сумата от 100 лева (сто лева), юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: