Номер 50103.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело №
20201000600949 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК. Образувано е по
жалба на адвокат С. С. от САК, действащ в качеството на повереник на частните
обвинители по НОХД № 62/2020 г. по описа на ОС Видин- малолетния Й. О. С. и
непълнолетния Г. О. С. , чрез законния им представител О. С. С.. С частната жалба се
атакува протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 31.07.2020 г. с
което е оставено без уважение искането на повереника на частните обвинители за
произнасяне по чл. 69а от НПК – за отнемане свидетелството на управление на
подсъдимия по делото Б. Г..
В жалбата се изтъква, че подсъдимият Г. е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с
чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В конкретния случай,
подсъдимият причинил смърт на едно лице, а към момента СУМПС на този водач не е
отнето. Според жалбоподателя произнасянето на съда е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. За постигане целите за един справедливо воден процес, според
повереника е наложително на подсъдимия да бъде наложена мярката за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС. За да се аргументира, адв.С. се
позовава на факти по обвинението – че към датата на престъпното деяние подсъдимият
управлявал автомобила си в населено място, на оживена улица с концентрация на
хора, в най - светлата част на деня, с превишена скорост, надхвърляща почти
двукратно разрешената за този пътен участък. Според повереника от вниманието на
първоинстанционния съд е убягнало обстоятелството, че след извършване на деянието
и въпреки причинената от него смърт, подсъдимият продължава да управлява МПС,
живее си спокойно и ежедневно шофира различни автомобили с неправомерно висока
скорост (по данни на частните обвинители). Поддържа се, че такива действия на
подсъдимия не биха могли да бъдат оправдани от никакви наложителни причини,
включително и от това, че работата му като шофьор е единственият източник за
препитанието му. В допълнение на доводите си, повереникът изтъква и получените от
съда данни, че подсъдимият е бил санкциониран 5 пъти за нарушения на правилата за
движение, като наложените му административни санкции не са оказали
дисциплиниращ ефект по отношение на подсъдимия.
1
В обобщение, в жалбата се поддържа, че единствено чрез временното отнемане
на свидетелството на МПС ще се въздейства ефикасно, ще се предотврати оформянето
на тенденция към неправомерното поведение у подсъдимия и може да се очаква
положителен резултат на корекция в поведението му.
Формулирано е искане за отмяна на атакуваното определение и произнасяне на
въззивния съд и уважаване на искането за прилагане на чл. 69а, ал.1 от НПК.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото,
намира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.69а от НПК когато обвиняемият е привлечен за престъпление по
глава 11 от НК, при което е причинена смърт или телесна повреда, прокурорът в ДП
може да постанови временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
лицето. Същите правомощия са предоставени на първоинстанционния съд във фазата
на съдебно производство, съгл.чл.69а, ал.7 от НПК. Касае се за диспозитивно
предвидена възможност за налагане на такава принудителна мярка, като преценката за
наличие или липса на основания за това е предоставена на решаващия орган във всеки
конкретен случай. За да се произнесе по искането на повереника на частните
обвинители, съставът на Видински окръжен съд е съобразил, че с оглед действието на
презумпцията за невиновност налагане на такава мярка за процесуална принуда не
следва да се обосновава единствено с тежестта на внесеното обвинение и мащаба на
настъпилата вреда. Съдът се е позовал на събраните в хода на делото доказателства,
обективирани в свидетелските показания на св.Д. С., в насока, че подсъдимият
принципно е проявявал нормално поведение като водач на МПС. Отчетено е от съда и
обстоятелството, че подсъдимият работи като шофьор и това се явява и единствен
източник на доходи за него, а също така и че установените нарушения на ЗДвП от
подсъдимия са били допуснати от него до 2013 година, откогато и до настоящия
момент не е извършвал нови такива.
Софийски апелативен съд намира, че крайният решаващ извод на
първостепенния съд се явява правилен и не се опровергава във въззивното
производство. За да се произнесе, съставът на окръжния съд се е основал на налични по
делото доказателства. На същите не могат да бъдат успешно противопоставени
твърденията на повереника за демонстрирано към момента на съдебно произнасяне
неправомерно поведение на подсъдимия Г. като водач на МПС, в това число шофиране
с висока скорост на различни автомобили. Тези фактически твърдения по изявление на
жалбоподателя произтичат от частните обвинители, но доказателства в подкрепа тях не
са представени и налични по делото. Не може да бъде пренебрегнато
обстоятелството, че подсъдимият управлява МПС по професия, като отнемането на
свидетелството за управление ще рефлектира съществено с накърняване на други
защитени негови права и интереси.
Всички изложени от повереника доводи, свързани с време, място и обстановка
на извършване на вмененото престъпление са относими към произнасянето на
решаващия съд с присъдата, по съществото на внесеното обвинение. Всички
обстоятелства, изложени подробно от повереника в частната жалба и свързани с
отегчаващи отговорността обстоятелства имат отношение към индивидуализацията на
наказанието единствено в хипотеза на доказаност на обвинението и постановяване на
2
осъдителна присъда, но тези обстоятелства не са пряко относими към произнасянето
по чл.69а, ал.1 от НПК. Същото се отнася и за целените от частните обвинители
резултати с налагане на мярката по чл. 69а НПК – да се въздейства ефикасно върху
личността му, да се предотврати оформянето на тенденция към неправомерно
поведение у подсъдимия и да се постигне корекция в поведението му. Така заявените
цели са релевантни към тези по чл.36 от НК при определяне на наказание за извършено
престъпление и се разминават с предвидените от законодателя функции на мерките за
процесуална принуда- да обезпечават провеждането на наказателното производство.
В обобщение САС намира, че обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 2, вр.с чл.69, ал.7, вр.с ал.1 от
НПК‚ Софийски апелативен съд, 7 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от съдебно заседание на 31.07.2020
г. постановено по НОХД № 62/2020 г. по описа на Окръжен съд Видин, с което се
оставя без уважение искането на повереника на частния обвинител за налагане на
мярка за процесуална принуда по чл.69а, ал.1 от НПК „лишаване от правоуправление
на МПС“ на подсъдимия Б. М. Г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3