№ 735
гр. Велико Търново, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110103458 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. ХР. ИВ. против ЗАД „О.”, с която
се иска осъждането на ответника за сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
настъпило на 9.4.2021 г. пътно-транспортно произшествие, както и за сумата от 86.27 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху търсените обезщетения от датата на увреждането до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че на 9.4.2021 г., около 18:10 часа, в гр. Велико Търново е настъпило
ПТП между лек автомобил „Пежо 206”, рег. № ВТ *** ВР, лек автомобил „Опел Астра”, рег.
№ ВТ *** КН и лек автомобил „Фиат”, рег. № ВТ *** КС, както и че в резултат на същото е
претърпяла увреждане на здравето, изразяващо се в мозъчно сътресение, отоци и хематоми
по тялото, продължително главоболие, гадене и общо неразположение, болки във врата и
кръста, безсъние и виене на свят. Заявява, че вина за произшествието има водачът на лекия
автомобил, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, както и че до
последния е отправена претенция за заплащане на обезщетение, по която и понастоящем
няма отговор.
Ответникът оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ВТ
*** КН, както и че в резултат на процесното ПТП са настъпили сочените в исковата молба
увреждания на ищцата. Оспорва и че в резултат на инцидента последната да е подложена на
продължително медика-ментозно лечение и че все още се оплаква от главоболие, виене на
1
свят и безсъние, дължащи се на въпросното ПТП. Прави и възражение за съпричиняване,
заявявайки че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан и е била паркирала на
забранено място.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване, считайки че са налице предпоставките за
това.
Ответникът не изпраща представител в проведените открити заседания, но с писмени
молби поддържа заявеното оспорване на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52
ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 9.4.2021 г., около 18:10 часа, в гр. Велико Търново е настъпило ПТП
между лек автомобил „Пежо 206”, рег. № ВТ *** ВР, лек автомобил „Опел Астра”, рег. №
ВТ *** КН и лек автомобил „Фиат”, рег. № ВТ *** КС.
Не е спорно също, а и се установява от събраните писмени доказателства, че към датата
на процесното ПТП за лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ВТ *** КН при ответното
дружество е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е представено писмо от ОД на МВР – Велико Търново, Сектор „Пътна
полиция“, изпратено до процесуалния представител на ищцата във връзка с
административно-наказателната преписка по повод процесното ПТП. Според въпросното
писмо, срещу водача на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ВТ *** КН Д. Г. П. е издадено
наказателно постановление, като последният, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП,
е наказан за нарушение по чл. 96 от ЗДвП, а именно - затова, че като водач на спряно за
престой или паркирано пътно превозно средство не е взел мерки същото да не се приведе в
движение или да потегли само, в резултат на което е създадена непосредствена опасност за
движението. В писмото е посочено, че наказателното постановление е влязло в законна сила
на 8.5.2021 г. и е заплатено.
Според заключението на допуснатата автотехническа експертиза, от данните по делото
следва извод, че лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ВТ *** КН вероятно по невнимание е
оставен, без да е обезопасен от самопотегляне, поради което същият е самопотеглил на
заден ход в посока към началото на ул. „Ц.“, като при скорост от около 30 км/ч. е ударил със
задната си част задната част на паркиралия в началото на улицата лек автомобил „Пежо
206”, рег. № ВТ *** ВР, а впоследствие - и лек автомобил „Фиат”, рег. № ВТ *** КС. Сочи
се, че водачът на лекия автомобил „Опел Астра” е трябвало да провери дали автомобилът му
е обезопасен от самопотегляне, както и че водачът на лек автомобил „Пежо 206”, рег. № ВТ
*** ВР не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието,
2
доколкото току-що се е бил качил в автомобила и на практика не го е управлявал.
В показанията си св. Д.П. – водачът на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ВТ *** КН
потвърждава, че на 9.4.2021 г. действително е управлявал посоченото превозно средство,
което впоследствие е паркирал в гр. Велико Търново, на ул. „Ц.”. Заявява, че въпросната
улица имало лек наклон, който към оня момент бил в посока откъм задната част на
автомобила, както и че на тази улица спирането и паркирането е разрешено, но тъй като е
„синя зона“ за времето от 9:00 до 17:00 часа това ставало срещу заплащане. Сочи, че няма
спомен дали е включил автомобила на скорост и дали е дръпнал ръчната спирачка, но че
след като се е прибрал в жилището си е получил телефонно обаждане от служител на КАТ,
който го е уведомил, че автомобилът му се намира спрял в други две превозни средства,
блъснати от него на площада зад летния театър. Твърди, че при пристигането си на място е
видял, че автомобилът му действително е спрял в други два автомобила, които същия бил
ударил със задната си част, които автомобили са били паркирани на площада зад летния
театър. Заявява, че на мястото са били водачките на другите два автомобила, пред които
изказал съжаление за случилото се и че именно той е виновен за инцидента. Сочи, че на
мястото, където са били паркирани автомобилите, в които се е ударил неговият, паркирането
е разрешено и е безплатно.
Предвид така обсъдените писмени доказателства и гласни доказателства, анализирани
в заключението по допуснатата автотехническа експертиза, съдът намира за установено, че
причината за настъпилото ПТП са именно действията водача на автомобила, чиято
„Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, който не е взел мерки автомобилът
му да не се приведе в движение или да потегли сам, в резултат на което същият е
самопотеглил и е реализирал ПТП с автомобила, в който току-що се е качила ищцата и с
още един автомобил.
Видът и размерът на претърпените от ищцата неимуществени вреди се установява
от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на допуснатата
съдебномедицинска експертиза.
В показанията си св. Георги И. – съпруг на ищцата, заявява, че при удара между
превозните средства ищцата е ударила главата си в страничното стъкло, както и че още
същата вечерта е започнала да се оплаква от главоболие, което на третия ден е било
съпроводено с повръщане. Твърди, че освен оплаквания от главоболие, съпругата му е имала
синини по крака и в областта на главата, болки в дясното ухо, като няколко дни след
инцидента същата е посетила лекар, който й е изписал шина за врата, забранил й е да гледа
телевизия, да ходи на работа и да работи на компютър. Сочи, че доколкото оплакванията от
главоболие са продължили дълго време, ищцата на два пъти е направила консултации с
невролог в местната поликлиника, а впоследствие - и в частна клиника, където са й
предписали медикаментозно лечение в продължение на два месеца, след което предстои нов
преглед. Св. И. заявява, че и към момента съпругата му има оплаквания от главоболие, че
вечерно време често се буди, а сутрин при ставане страда от замайване, за които си
оплаквания продължава да приема медикаменти. Твърди, че от инцидента ищцата избягва да
3
шофира, тъй като изпитва страх.
Първият по време медицински документ, съставен след процесния инцидент, е
амбулаторен лист от 12.4.2021 г., според който при преглед на посочената дата ищцата се е
оплаквала от постоянно главоболие, гадене и общо неразположение. В амбулаторния лист е
описан посттравматичен хематом зад лявото ухо и хематом на лявата ушна мида, хематом
по шията с ограничен обем на движението, оток и хематом на лявото бедро и лявата
подбедрица, хематом на лявото коляно с препателарен посттравматичен бурсит, хематом на
десен глутелус, както и оток и хематом на дясна китка с ограничен обе на движението –
всички хематоми с давност от 2-3 денонощия. Поставена е основна диагноза „други
повърхности травми, обхващащи няколко области на тялото“, издадено е медицинско
свидетелство и е предписана медикаментозна терапия. Впоследствие са издадени още
няколко амбулаторни листа от извършени прегледи на ищцата, в които са описани
оплаквания от главоболие, световъртеж, повръщане и безсъние, като в амбулаторните листи
от 12-ти и 23-ти август 2021 г. като основна диагноза вече е посочено мозъчно сътресение.
Междувременно, на 29.4.2021 г. на ищцата е извършена електро-енцефалография, като
поставената при изследването диагноза е мозъчно сътресение. Впоследствие, на 29.7.2021 г.
е извършена и контролна електро-енцефалография, като поставената при изследването
диагноза отново е мозъчно сътресение. На ищцата са издадени болнични листи по повод
предписаното й домашно-амбулаторно лечение за срок от общо 24 календарни дни. В
първото открито заседание ищцата представя и амбулаторен лист от 15.11.2021 г., който са
посочени все още налични оплаквания от световъртеж, замайване и шум в ушите, като й е
предписана медикаментозна терапия.
От заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че с
оглед механизма на ПТП е възможно травмите при ищцата да са получени по начина,
описан в исковата молба. Вещото лице е посочило, че данните от медицинските документи
свидетелстват за това, че срокът на лечение е продължил до около м. август 2021 г. с период
на главоболие и световъртеж до около м. декември на същата година, като през първите 30-
40 дни болките са били със значителен интензитет и са се отразили както на здравословното
състояние на пострадалата, така и на обичайния й ритъм на живот, но същите постепенно са
затихнали. Сочи, че диагнозата „мозъчно сътресение“ за първи път е отразена в
амбулаторния лист от 15.4.2021 г., като лечението е било медикаментозно и е било
придружено с гадене, световъртеж и повръщане. Отговаря, че при представените ЕЕГ-
изследвания е регистриран нормален алфа фонов ритъм с иритационни вълни,
представляващи неспецифични мозъчни електрофизиологични прояви, изразяващи
моментния начин на мозъка да преработва конкретна психо-емоционална проява. В тази
връзка сочи, че при мозъчните сътресения няма локални морфологични фокуси - исхемични
или хеморагични, както и огнища на мозъчни контузии, поради което промените в ЕЕГ-
записа може да се дължат и на други фактори. Сочи, че болковият синдром в резултат от
получените травми се проявява веднага и се засилва с времето, като част от описаните
травми е възможно да се проявят в период от няколко часа до едно денонощие след
4
инцидента. Заключено е, че към настоящия момент ищцата е възстановена напълно и при
необходимост може да провежда прегледи при наличие на преходни оплаквания от
главоболие с централен произход, както и че наличните съпътстващи заболявания при нея
биха могли да имат отношение към удължаване периода на възстановяване. Посочено е, че
няма характерните увреждания по гърдите и корема, свидетелстващи че пострадалата е била
с поставен предпазен колан, както и че при поставен такъв би могло да се предположи, че е
възможно някои от травмите да бъдат предотвратени, което обаче е свързано с механизма на
ПТП.
В съдебно заседание вещото лице д-р Г. заявява, че предвид наслагването на остра
стресова реакция към момента на ПТП, някои от признаците на мозъчното сътресение могат
да започнат да превалират и да се усещат от пострадалия след няколко часа или след 1-2
денонощия, както и че е възможно в периода между 9-ти и 12-ти април 2021 г. ищцата да е
имала оплаквания и именно по тази причина да е потърсила на лекарска помощ. Счита, че
макар при мозъчните сътресения да няма делене на степени, случаят на ищцата все пак касае
по-лека степен на мозъчно сътресение, при която обичайните срокове за възстановяване са
между 1 и 3 месеца. Сочи, че в хода на лечението при мозъчно сътресение се приемат
обезболяващи, церебо-протектори и съдоразширяващи медикаменти, като по делото са
налице данни, че пострадалата е провеждала лечение с въпросните медикаменти. Заявява, че
при мозъчно сътресение ЕЕГ-изследвания не отразяват никакви фокуси и на практика не
носят някаква съществена информация, поради което от същите не може да се каже дали
ищцата е губила съзнание, дали е била в тежко състояние и пр. Твърди, че в случая не се
касае за посттравматично късно травмено главоболие, което се запазва в границите на
година-година и половина, т.е. за т.нар. късна травмена болест, продължаваща с упорито
мигренозно главоболое, гадене, световъртеж и припадъци, която вече може да бъде
установена с ЕЕГ-изследване, като в тази връзка заявява, че изследванията са направени в
границите на обичайния възстановителен период от около 3 месеца. Заявява, че
установеното при доплеровата сонография уплътняване стените на кръвоносните съдове в
областта на шията със забавяне на кръвния ток в резултат на атеросклеротични изменения
може да има отношение към някои от симптомите, прекопиращи клиничната картина на
мозъчното сътресение, но предвид наличната медицинска документация не може да обсъжда
допълнително тази находка.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и
свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на
чл. 52 ЗЗД счита, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди е сумата от 10 000.00 лева. В тази връзка съдът съобразява
ангажираните писмени и гласни доказателства, но най-вече заключението и уточненията на
вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза, направени в открито заседание.
В заключението си д-р Г. е анализирал събраните по делото доказателства, от които се
установява, че освен посттравматични хематоми и отоци в няколко части на тялото си,
ограничения в обема на движението на шията и дясната китка, посттравматичен бурсит на
5
лявото коляно, ищцата е претъпяла и мозъчно сътресение, без загуба на съзнанието.
Последното, на свой ред, е довело до продължителни оплаквания от главоболие,
световъртеж, повръщане и безсъние, като в тази връзка ищцата е провела поредица от
консултации с лекари, направени са й няколко изследвания и на същата е предписано
медикаментозно лечение, което тя е провела. Както вече беше посочено, в
заключението си д-р Г. е заявил, че срокът на лечение е продължил до към м. август 2021
г., но главоболието и световъртежът са били налице до към м. декември на същата година,
като през първите 30-40 дни болките са били със значителен интензитет и са се отразили
както на здравословното състояние на пострадалата, така и на обичайния й ритъм на живот.
От своя страна, св. И. заявява, че към м. февруари 2021 г. съпругата му все още има
оплаквания от главоболие, че вечерно време често се буди, а сутрин при ставане страда от
замайване, по повод на които оплаквания продължава да приема медикаменти. Във връзка с
определяне размера на обезщетението съдът отчита и икономическата обстановка в страна и
най-вече нарастващата инфлация, при която паричните средства все по-бързо започват да се
обезценяват, което неминуемо следва да се отрази и на размерите на присъжданите
обезщетения. От друга страна, съдът съобразява и посоченото от вещото лице, че към
настоящия момент здравословното състояние на ищцата е възстановено напълно, че
установеното мозъчно сътресение все пак е от по-лека степен, както и че ЕЕГ-изследванията
са направени в границите на обичайния възстановителен период от около 3 месеца, а
приложеното изследване от доплерова сонография на практика не дава информация за
някакви последвали усложнения.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат,
основано на твърдението, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан, остана
недоказано. Тежестта за установяване на това възражение беше на ответника, но от
събраните доказателства, включително от заключението на съдебномедицинската
експертиза, не може да се направи извод за основателност на същото. Тук следва да се
отбележи както заявеното от д-р Г., че не при всяко ПТП по тялото на пострадалото лице се
позитивират отпечатъци от колана, така и липсата на данни, че автомобилът на ищцата е
бил в движение, за да има същата задължение да използва обезопасителен колан (арг. от чл.
137а, ал. 1 ЗДвП). В резултат на посоченото, по делото няма налични данни, още по-малко
категорични, че ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата, поради което и не
трябва да бъде изследван въпросът дали подобно нарушение стои в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат.
Мотивиран от гореизложено, съдът намира, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени е основателен и доказан за сумата от 10 000.00 лева, поради
което същият следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до 20 000.00
лева.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
съдът съобразява, че от приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява извършването на разноски от ищцата за закупуване на предписаните й лекарства
и шийна яка на обща стойност от 86.27 лева, поради което искът следва да се уважи в пълен
6
размер.
Ищцата търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на увреждането – 9.4.2021 г. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.
429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя (Решение № 128/4.2.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2466/2018 г., I т.о. и Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2020 г., I
т.о.). С оглед на това и на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията, в случая от 15.4.2021 г., а след изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение, както е в
разглеждания случай, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението вече за
собствената си забава. Предвид на горното, обезщетението за забава следва да бъде
присъдено от 15.4.2021 г., а не от датата на увреждането, както е поискано от ищцата.
По разноските.
С оглед изхода на делото, ищцата има право на сторените от нея разноски съразмерно с
уважената част от исковете, възлизащи на сумата от 1 310.02 лева.
Ответникът има право на сторените разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, а именно сумата от 353.48 лева - част от заплатените депозити за вещи лица и
свидетел и част от юрисконсултско възнаграждение, което в случая съдът определя в размер
на 250.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, ЕИК *** да заплати на Д. ХР. ИВ., ЕГН ********** сумата от
10 000.00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпило на 9.4.2021 г. пътно-
транспортно произшествие, сумата от 86.27 лева (осемдесет и шест лева и двадесет и седем
ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение
вследствие настъпилото на 9.4.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 15.4.2021 г. до окончателното
им изплащане, както и сумата от 1 310.02 (хиляда триста и десет лева и две ст.),
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете,
като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 20 000.00 лева.
ОСЪЖДА Д. ХР. ИВ., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „О.” АД, ЕИК *** сумата от
353.48 (триста петдесет и три лева и четиридесет и осем ст.) лева – разноски за
производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8