РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ан. Д.а
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Ан. Д.а Административно наказателно дело №
20251450200398 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0300-
000528//07.10.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М., упълномощен
да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителят А. М. К. от
гр. Б. С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер
на 100 /СТО/ ЛЕВА за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, като
законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
А. М. К. от гр. Б. С., община М. е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 25-0300-000528//07.10.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР
В., РУ-М.
Жалбоподателят редовно уведомен, не се явява,нито пък се
представлява от редовно уведомения си процесуален представител в лицето
на адв. Т. Н. от ВАК. С депозираната по делото жалба и с взетото писмено
становище се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно и издадено в
противоречие с материалния закон, като следва да бъде отменено. Акцентува
се, че при описване на фактическата обстановка не е станало ясно къде е
извършено нарушението, а именно в с. Д. К. посока с.К. или в с. Г. К., ул. „Г.
Д.“. Визира се, че не уточнен номер на дом или сграда, пред която да е
извършено нарушението и липсва описание на неговото място. На следващо
място се отбелязва, че в НП е отразено, че към 07.10.2025 г. жалбоподателя е
останал с „0“ контролни точки. Посочва се, че не е отбелязано отнемат ли се
контролни точки от наказващия орган и колко съответно.
Ответникът РУ гр.М. редовно призован, представител не е изпратил и
не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че
атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 26.10.2025 г., а жалбата
е депозирана пред ответника на 03.11.2025 г., респективно е изпратена на
31.10.2025 г., като в тази насока е приложеният по делото в оригинал
пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №25-0300-000528/07.10.2025 г., АУАН
Серия GA №4549974/23.09.2025 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач от 06.11.2025
г. , Заповед под №369з-1591/10.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР В.,
Заповед под №369з-1774/25.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР В. и
2
Заповед под №369з-223/21.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР В.
Съответно са разпитани свидетелите Н. Н. Е. и Д. К. Д. и двамата служители в
РУ гр.М., като първият е актосъставител, а вторият свидетел при констатиране
на нарушението и при съставяне на акта.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Акт за установяване на административно нарушение №
4549974/23.09.2025 год. е съставен на жалбоподателят затова, че на 23.09.2025
г., около 15:21 ч. в обл.В., общ.М., с.Г. К., ул.“Г. Д.“ №.. е управлявал лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. №..., негова лична собственост с посока на
движение от с.Д. К. към с.К., като водача не е използвал обезопасителен колан
по време на движение, с който автомобила е оборудван. С това е прието, че е
нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така
съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
23.09.2025 г. свидетелите Н. Н. Е. и Д. К. Д. и двамата служители в РУ-М. са
били служебно позиционирани в с. Г. К. на ул.“Г. Д.“ №.. Около 15:21 ч.
свидетелите спрели за проверка лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ...
собственост и управляван от жалбоподателя А. М. И двамата свидетели
констатират, че жалбоподателя се е движил с посока на движение от с. Д. К.
към с. К., като в с.Г. К. на посочената улица е бил спрян за проверка, тъй като
не е бил поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е бил
оборудван автомобила. Свидетелите го попитали има ли причина да не
използва колана и последният заявил, че няма такава причина, просто е
забравил да го сложи, за което се извинил. За процесното нарушение бил
съставен акт на жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на
свидетелите. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, подписал
го и му бил връчен препис от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган.
В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената заповед са
3
определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност
по ЗДвП, следните държавни служители от МВР: заемащи длъжност
„Полицейски инспектор VI-IV степен с функционални задължения по контрол
на пътното движение, „Младши автоконтрольор 11-1 степен" и командир на
отделение (пътен контрол) в ОДМВР и в техните териториални структурни
звена; изпълняващи служебните си задължения в звената „Сигма" в ОДМВР,
за дейностите по чл. 165 от ЗДвП; от звената, осъществяващи охранителна
дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2 (териториално
обслужване на населението) от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за дейностите
по чл. 165, ал. 1, т. 1 - 3, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗДвП: от отделите
„Охранителна полиция“ при СДВР/ОДМВР, осъществяващи методическо
ръководство, контрол и практическа помощ на служителите по т. 1.3.3, за
дейностите по чл. 165, ал. 1 т. 1-3, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗДвП.Със същата
заповед са определени да издават фишове за налагане на глоби и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, следните
полицейски органи: 2.1. определени в т. 1.1, т. 1.3.1 и т. 1.3.2; 2.2. определени
в т. 1.2.1, т. 1.3.3 и т. 1.3.4, след успешно положен изпит за познаване
съдържанието на ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ).Към посочената
заповед са приложени и допълнителнио таквиа, а именно: Заповед под №369з-
1591/10.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР В., Заповед под №369з-
1774/25.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР В. и Заповед под №369з-
223/21.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР В. От така приложената по
делото заповед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи се установява, че за да състави АУАН актосъставителя е
достатъчно да заема някоя от длъжностите, посочена в т.1 от заповедта, без да
е необходимо издаване на нарочна писмена заповед, определяща персонално
длъжностните лица за съставяне на актове по ЗДвП. Видно е от АУАН №
4549974/23.09.2025 год. и от издаденото, въз основа на него Наказателно
постановление, както и от разпита на самият актосъставител, че същият към
датата на съставяне на акта е заемал длъжността младши полицейски
инспектор при РУ гр.М., който успешно е издържал изпитен тест за проверка
теоретичната подготовка по ЗДвП и КЗ, поради което е бил компетентен да
съставя актове. В същата заповед е посочено, че компетентни да издават
наказателни постановления за констатираните нарушения са именно Началник
4
на РУ при СДВР/ОД на МВР на обслужваната територия. От посочените
писмени доказателства, по един безспорен и категоричен начин се установява,
че както АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са издадени от оправомощени и съответно компетентни лица.
При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и
чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.
Безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил, без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван
автомобила. Отбелязването в Наказателното постановление, че управляваното
от жалбоподателя МПС е било лек автомобил, сочи, че същото е от категория
М 1 съгласно чл.149 ал.1 т.2 б.”а” от ЗДвП.От показанията на свидетелите Н.
Е. и Д. Д. по безспорен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е
управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто
превозното средство е било оборудвано. Именно този факт, който
полицейските служители са възприели е станал и причина водачът да бъде
спрян за проверка. Показанията на посочените свидетели изцяло
кореспондират помежду си и липсват доказателства, които да ги опровергават.
Настоящият съдебен състав намира, че е безспорно доказано, че с поведението
си жалбоподателя е нарушил изискването на чл.137а ал.1 пр.първо от ЗДвП
когато са в движение водачите на МПС от категория М 1 да използват
обезопасителни колани. Поведението на жалбоподателя е съставомерно по
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, който за неизпълнение на задължението за
използване на предпазен колан предвижда наказание глоба в размер на 100
лева. Размерът на наказанието е правилно определен от наказващия орган. Не
5
се установи в случая да е било налице някое от изключенията, визирани в
разпоредбата на чл.137а ал.2 от ЗДвП. Законодателят не е предвидил в
посочената разпоредба минимум и максимум и не е предоставил на
административнонаказващият орган възможността за преценка при
определяне на размера на наказанието. Следователно
административнонаказващият орган ще наложи посоченото наказание в
законоустановения му фиксиран размер. Съдебния състав не споделя така
отразеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че не е описано
мястото където е извършено нарушението. Видно от отразеното в акта и в
НП както и от събраните гласни доказателства се установява, че
жалбоподателят е спрян за проверка в с. Г. К., на ул. „Г. Д.“ №.., като се е
движел с посока от с. Д. К. към с. К. По един ясен, безспорен и
непротиворечив начин е посочено мястото на извършване на нарушението, а
именно с. Г. К. Съдебния състав намира за обоснован от фактическа страна
изводът на административнонаказващия орган относно безспорност на
визираното в наказателното постановление нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП. Цитираната норма разпорежда, че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и № 1, № 2 и № 3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Събраните по делото доказателства и по-конкретно
показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители сочат, че
жалбоподателят е управлявал автомобила, описан в акта и в наказателното
постановление, без да използва обезопасителен колан, с който същият е
оборудван. Нарушението е установено непосредствено от страна на
актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са имали пряка и непосредствена
видимост на превозното средство. Липсата на поставен колан не се оспорва и
от жалбоподателя.
Съдебния състав намира за основателно отново да акцентува, че
правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП - Посочената за нарушена норма регламентира, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Съдът възприема изцяло
свидетелските показания на свидетелите Н. Е. и Д. Д., които поддържат
фактическата обстановка и заявяват, че на процесната дата съвместно при
6
изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното движение, са
спрели за проверка жалбоподателя, като са установили, че същият управлява
МПС без поставен предпазен колан, с какъвто е оборудвано МПС-то. Освен
това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на
жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни
доказателствени средства, разколебаващи или опровергаващи фактическата
обстановка в АУАН и НП в тази му част.Правилно е приложена и
санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда
административно наказание Глоба във фиксиран размер от 100 лева. По
силата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който
не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на
каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска. Следователно, деянието, за което на
жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка "Опел
Вектра", с рег. № ..., за което превозно средство няма спор, че е категория М1,
съгласно чл. 149, ал. 1, т.2 б. "а" от ЗДвП, без да използва обезопасителен
колан, след като е установено, че е било оборудвано с такива.Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава
на административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, във вр. с
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана
отговорността, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца
при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния
му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението
си, предвидено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чиито адресат се
явява и не попада в категориите, за които е предвидено изключение по чл.
137а, ал. 2 от ЗДвП. От събрания доказателствен материал се установи от
субективна страна умисълът за извършване на административното
7
нарушение, каквато е единствено възможната в случая форма на вина. Освен
това, изискването е ползването на обезопасителен колан да става при
упражняване на правно – регламентираната дейност по управление на МПС,
по време на която именно, неизпълнението на това задължение е било
констатирано и установено от контролните органи и водачът е съзнавал
нейното осъществяване.Предвид изложеното, в съответствие с материалния и
процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на
основание цитираните по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил
възможност за съобразяване на размера на предвиденото административно
наказание "Глоба", като размерът в случая съответства на материалния закон и
предвидено в приложимата санкционна разпоредба.По аргумент от чл. 3, ал. 1
от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи
преценката за отнемане на контролни точки и съдът не следва да се произнася
по този въпрос. Тук е мястото да се отбележи, че действително в атакуваното
НП е отразено че към 07.10.2025 г. водачът е с „0“ контролни точки. Това
означава, че всичките точки са му отнети. За правна прецизност следва да се
посочи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17 12. 2012 г. на МВР
контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Следователно отнемането на контролни точки настъпва по
силата на закона и в тази им част НП не подлежат на самостоятелен съдебен
контрол – в този смисъл е Решение № 986/28.01.2008 г. по адм. д. №
10098/2007 г. на ВАС – Пето отделение. По естеството си отнемането на
контролни точки не е нито административно наказание, тъй като не фигурира
сред изброените такива в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗАНН, нито се явява
принудителна административна мярка, тъй като не е сред визираните такива в
нормата на чл. 171 ЗДвП. Това положение налага извода, че отнемането на
контролни точки е фактическо действие с контролно – отчетен характер, което
изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно –
статистическа(от гледна точка на контролните органи) функция. Предвид
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17 12. 2012 г. на
МВР при отнемане на контролни точки органът действа в условията на
обвързана компетентност, т. е. не преценява дали и какъв брой точки да
8
отнеме, а отнемането и броят на отнетите контролни точки се определя по
силата на закона и настъпва като последица от влязлото в сила НП. Едва при
обжалване на НП по отношение на установеното в него административно
нарушение и наложено административно наказание, и отмяната му, ще
настъпи като правен ефект отпадане на изискването за отнемане на контролни
точки. В този смисъл са и Решение № 10046/23.10.2007 г. по адм. д. №
6366/2007 г. на ВАС – Пето отделение и Решение № 4901/09.05.2006 г. по адм.
д. № 11968/2005 г. на ВАС – Пето отделение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Настоящият случай обаче не разкрива белезите на маловажност с оглед
дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която
маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Предвиждайки административнонаказателна
отговорност за неизползване на предпазен колан, се дава защита на важни
обществени отношения, свързани с безопасността на движението по
пътищата. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП е израз за държавната
политика за превенция на пътно-транспортните произшествия и цели
дисциплинираност на участниците в движението. Деянието е на формално
извършване и настъпването на вредни последици не е съставомерен елемент.
Ако беше настъпил вредоносен резултат, деянието би било квалифицирано по
Наказателния кодекс или по друг състав от ЗДвП. Фактологията по делото
сочи, че се касае за типичната за този вид нарушения обществена опасност и
липсват каквито и да било доказателства в обратна насока.Дори напротив,
установява се от Справката за нарушител/водач от 06.11.2025 г., че
жалбоподателят е наказван многократно за извършени нарушения по ЗДвП и
неговия правилник включително за девет броя нарушения по чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП. Срещу жалбоподателя са издадени 47 броя НП, 62 броя електронни
фиша и десет броя заповеди за прилагане на принудителни административни
9
мерки. В битието си на водач на МПС жалбоподателят се е проявил като
твърде склонен да нарушава правилата за движение по пътищата, което
поведение с устойчиви темпове продължава и досега. Завишената лична
обществена опасност на жалбоподателя опровергава извода за маловажност на
извършеното нарушение.
Отново следва да се посочи, че не са налице основания за прилагането
на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе
установено, че жалбоподателя не е спазвал правилата за движение по
пътищата. В тази насока, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от
ЗАНН.
Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че не приема за
основателни така направените възражения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От страните не са поискани разноски и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.1
от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 25-0300-
000528//07.10.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
10