Р Е Ш Е Н И Е
№
7/15.02.2018г.,
град
Трън
В ИМЕТО НА НАРОДА
Трънски районен съд,
втори състав в
публично съдебно заседание
на шести февруари две хиляди и
осемнадесета година
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При
участието на секретар
Ренета Милтенова като
разгледа докладваното от
съдията
НАХД № 5 по
описа на съда
за 2018г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано
е по жалба на Т.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Наказателно
постановление № 18-0361-000005/15.01.2018г. на Началника на РУ – гр. Трън, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН,
чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, чл.183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” общо в размер на 130лв., за извършени административни нарушения на
разпоредбите на чл.150а ал.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП
и чл.190 ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си
въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление №
18-0361-000005/15.01.2018г. на Началника на РУ – гр. Трън е незаконосъобразно,
тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното
постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на
наказателното постановление.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на
основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2018г.
свидетелите Б.Н.Г.А.Б.А. в състав на автопатрул на РУ-Трън се намирали в района
на път втори клас № II -63,
км.43+30, местност „Секирица“. Към 15.10ч. забелязали трактор „Зетор“ 150 с
рег.№ ***с посока на движение към гр.Перник. Св. Б.Г. подал сигнал със стоп
палка за спиране и автомобила спрял. Водач на автомобила бил въззивника Т.М.Й.. При проверката свидетелите
Г. и А. поискали документите за правоспособност на водача, както и тези са
собственост на автомобила. При извършване на проверката св.Г. установил, че в
СУМПС няма отбелязване с буква за правоспособност за управление на МПС трактор-
Ткт. Възивникът обяснил, че има документ от Министерството на земеделието,
храните и горите, което представил. Служителите на полицията установили и, че Т.Й.
не носи свидетелство за регистрация на МПС, както и управлявал МПС с наложено
наказание са НП- фиш М/737068, М/488824, 590238 от 2017г. незаплатени в срока
за доброволно плащане. На място св. Б.Г., съставил на въззивника АУАН №
392167/08.01.2018г. Св. Г. предоставил
акта на жалбоподателя, който подписал АУАН не попълнил графата с възраженията,
след което се подписал и свидетеля А.А.. В графата иззети доказателства било
записано, че това е СУ МПС № ********* и
контролен талон № 3424044.
По
наказателното постановление :
Въз
основа на така съставения акт Началникът
на РУ на МВР-Трън, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на
Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно
постановление № 18-0361-000005/15.01.2018г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, чл.183
ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП наложил на Т.М.Й. административно
наказание „глоба” общо в размер на 130лв., за извършени административни
нарушения на разпоредбите на чл.150а ал.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП
и чл.190 ал.3 от ЗДвП.
В описанието
на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „на 08.01.2018г.,
около 15.10 часа в община Трън на път втори клас № ІІ-63- Перник- Мещица-Брезник-Трън-Стрезимировци,
като водач на товарен автомобил „Трактор
Зетор150 „, с рег.рег.№ РК ***, държава България, при обстоятелства: при км.
43+300 с посока на движение към гр.Перник, при извършена проверка на разклона за с.Ездимирци, като водач на ППС-
трактор, водача не представя свидетелство за управление валидно за категорията,
към която спада управляваното ПС / трактора/. Водача не носи свидетелство за
регистрация на МПС. Водача управлява с наложено наказание с НП-фиш фиш
М/737068, М/488824, 590238 от 2017г. незаплатени в срока за доброволно
плащане.“ Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Б. А. Г. и А.Б.А., както
и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от
страна на свидетелите Г. и А., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени
в акта за установяване на административно нарушение.
При
постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по
административно наказателната преписка
писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.
Въз основа на АУАН серия Г, №392167 /08.01.2018г., началника на РУ-гр.Трън издал процесното НП с №18-0361-000005/15.01.2018г., против Т.М.Й., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, според констативно-съобразителната част на същото, като
в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло
фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН, както и дадената
правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.150а ал.1
от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.190 ал.3 от ЗДвП, поради което
и на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177 ал.1 т.2, 183 ал.1 т.1 пр.3 и
чл.185 от ЗДвП, наложил административно наказание – ГЛОБА в размер общо на 130лв. НП е редовно връчено – лично на 19.01.2018г.
От правна страна:
Съдът, на
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е тя
се явява неоснователна по следните причини:
Материалната компетентност на
Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се
оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от
съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни
доказателства - показания на св.Г. и А., както и от писмените такива – находящи
се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра
и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко
относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и
при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали
е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по
аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така
и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който
препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая
нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното
преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае
разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или
същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно,
независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този
случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването
на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи
служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено
НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно
наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или
авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността
на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството
на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението,
НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На основание събраните и приложени по делото
доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на
процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
НП. Чл. 42. От ЗАНН
регламентира подробно реквизитите, които актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа: В жалбата, въззивникът навежда
доводи, че има съответната правоспособност като представя свидетелство за
правоспособност за работа със земеделска
,градска и мелиоративна техника, издадено по надлежен ред от оторизиран за това
орган в лицето на Министерството на земеделието и храните. От представеното и
прието по делото писмено даказателство е видно, че в случая се касае за
придобита по реда на ЗАКОН за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника / ЗРКЗГТ/ и по точно
чл. 13 ал.4 т.1 от него, където са определени и категории правоспособност на
лицата за работа с техниката като
категория Твк - колесни и верижни
трактори и агрегатирани към тях работни машини. Съгласно чл.1 от ЗРКЗГТ „Този закон урежда обществените отношения,
свързани с пускането на пазара, регистрирането, пускането в употреба, спирането
от работа, контрола по техническото състояние и безопасността на земеделската,
горската техника, включително на превозните средства и машините за земни
работи, както и придобиването и отнемането на правоспособност за работа с
техника.“
Т.е
придобиването на документ за правоспособност за работа с такава техника не
замества изискването за притежаване на съответната категория правоспособност съгласно
чл.150 а от ЗДвП когато се касае за движение на колесна техника по асфалтов път
в случая ПП II-63, който е част от републиканската пътна мрежа.
В случая актът е бил предявен на
жалбоподателя и му е разяснен от
актосъставителя. В АУАН е отбелязано,
че нарушителят няма възражения по него,
което най-вероятно се дължи на факта, че е запознат със съдържанието
му. Отбелязано е какви документи са иззети с акта, но никъде не
отбелязано, че е представено свидетелство за регистрация на МПС при проверката,
включително и такова съобразно ЗРКЗГТ.
Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита
на нарушителят са били осъществени от контролния орган – актосъставителя, както
и от АНО съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на процесуалните
правила е от категорията на съществените. Съществено
нарушение
е такова, което пряко рефлектира върху правото на защита
на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го
поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната
действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се
защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които законът му
предоставя за защита. В случая съдържанието на описанието на нарушението
съответства на текста на ЗДвП, действал по време на констатиране н нарушението,
а чл.150 а ал.1 от ЗДвП гласи: „ За да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.“
При
тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателя Т.М.Й. е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 150 А,
ал.1, от ЗДвП като на процесната дата е управлявал МПС, без да притежава СУМПС
с валидната категория. Съгласно разпоредбата на чл. 150А, ал.
1 ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. По делото не се спори, че жалбоподателят е управлявал МПС
със СУМПС без съответната категория по ЗДвП, а че свидетелство за
правоспособност за работа със земеделска техника издаден по реда на ЗРКЗГТ
замества определената категория по ЗДвП. Предвид на
това е обоснован извода, че жалбоподателят, като водач на МПС, не е притежавал
валидно СУМПС за категорията МПС, което е управлявал- същия притежава категории
В и АМ / справка картон на водача л.12 от делото/. Валидността на СУМПС,
изискуема от нормата на чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП се отнася както до срока на действие на свидетелството, така и до
категорията на управляваното превозно средство. Що се касае за нарушението по чл. 190 ал.3 от ЗДвП видно от приложена към делото справка
за водача с актуалност от 24.01.2018г. наложените с НП наказания глоба по фиш
както следва: М/737068, М/400024 и 590238 от 2017г. са платени. В настоящото
производство не се доказа по несъмнен и безспорен начин, че към момнта на
проверката въпросните глоби по фиш не са били в срока за доброволно плащане по
чл.190 ал.3 от ЗДвП. В този смисъл се касе за недоказаност на последното
административно обвинение, съответно санкцията наложена в тази част следв да бъде отменена.
При определяне на вида и размера на
административното наказание административнонаказващия орган се е съобразил с
разпоредбата на чл. 27, ал.1
от ЗАНН и като е отчел тежестта на останалите две нарушеня правилно е
наложил на жалбоподателя Й. административно наказание глоба в размер на 110 лв.
за извършените административни нарушения по чл. 150а ал.1
и 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в
частта досежно определяне на наказанието за нарушение по чл. 190 ал.3 от ЗДвП и потвърдено в
останалата част.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0361-000005/15.01.2018г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП на Т.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** му е наложено административно
наказание „глоба” общо в размер на 20лв., за извършено административно
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0361-000005/15.01.2018г. на Началника на РУ – гр. Трън, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН,
чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, чл.183
ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Т.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***
му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 110лв., за
извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.150 ал.1 от ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: