№ 193
гр. С., 31.03.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
СъдебниИвелина Кръстева Диковска
заседатели:Георгиева
Мариана Х. Ставрева
при участието на секретаря Камелия Люб. В.
и прокурора Ст. Ив. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Ив. Тодорова Наказателно
дело от общ характер № 20221800200029 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
За С. ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - прокурор П.;
ПОДСЪДИМАТА Р.Н. Д.А - Х., редовно призована, се явява лично и с
УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК А.М. от САК;
Явява се и УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК на подсъдимата Х. - а.Д. с
пълномощно от днес;
ПОСТРАДАЛАТА Р. Д. В., редовно призована, се явява лично;
ПОСТРАДАЛИЯТ Ант. Н. Ант., редовно призован, се явява лично;
ПОСТРАДАЛИЯТ Д. Н. Ант., редовно призован, се явява лично;
За тримата пострадали се явява ПОВЕРЕНИКЪТ им А.Н., с
пълномощно представено днес;
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Н.: Да се даде ход на делото.
ПОСТРАДАЛИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М.: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА Д.А - Х.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните намира, че липсват
процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО
СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
ДОКЛАДВА постъпила молба от пострадалите Р.В., А.А., Д.А.,
подадена чрез повереникът им А.Н., с която е направено искане същите да
бъдат конституирани като частни обвинители в съдебното производство.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Н.: Поддържаме молбата. Нямаме граждански
претенции.
ПОСТРАДАЛАТА Р.В.: Моля да бъде уважена.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.А.: Поддържам молбата.
ПОСТРАДАЛИЯТ Д.А.: Поддържам молбата.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М.: Няма пречка да бъдат конституирани като
частни обвинители.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.: Становището ми е, че молбата не отговаря на
изискванията на чл. 77, ал. 2 от НПК, където императивно е посочено
задължението освен данни за личността на лицата от които изхожда молбата,
следва да бъдат описани и фактическите обстоятелства въз основа на, които
са обосновани и основава тази молба. Ако прочетете внимателно молбата,
всъщност това е становище по чл. 248 от НПК, в края на молбата в едно
изречение е дефинирано искането им по чл. 77 от НПК да бъдат
конституирани в качеството им на частни обвинители. Поне аз мисля, че
клиентката ми не би могла да разбере в каква връзка се поддава тази молба.
Освен, че е описан номера на производството, в молбата няма никакви други
фактически данни, въз основа на които се основава тази молба.
ПОДСЪДИМАТА Д.А - Х.: Поддържам становището на адв. Д..
Съдът след проведено тайно съвещание, намира следното: искането на
пострадалите Р.В., А.А., Д.А., за участието на всеки един от тях в
процесуалното качество на частен обвинител в настоящото съдебно
производство, е основателно.
Молбата на посочените лица за участието им в процеса като частни
обвинители е депозирана в срока по чл. 77, ал. 3 от НПК, както и същите
попадат в очертаният кръг лица, съобразно Постановление № 4 от 25.05.1961
г., допълнено с Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния
съд и ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Поради това, без съмнение пострадалите Р.В., А.А., Д.А., следва да
бъдат допуснати до участие в наказателния процес като частни обвинители.
Воден от това СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
2
КОНСТИТУИРА Р. Д. В. в процесуалното качество на частен
обвинител в съдебното производство.
КОНСТИТУИРА Ант. Н. Ант. като частен обвинител в съдебното
производство.
КОНСТИТУИРА Д. Н. Ант. като частен обвинител в съдебното
производство.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 248, АЛ. 5 ОТ НПК, ПРИСТЪПВА
КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА
ОБСЪЖДАНЕ В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ.248,
АЛ. 1 ОТ НПК.
ПРОКУРОР П.: Уважаема Госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, делото е подсъдно на С. окръжен съд, с оглед повдигнато срещу
подсъдимата Д.а обвинение.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Не са налице основания към настоящия момент за разглеждане на
делото по реда на особените правила, визирани в глава 27 и 29 от НПК
Няма основание за разглеждане на делото при закрити врати, за
привличане на резервен съдия или съдебен заседател.
Няма основания за вземане на мярка за неотклонение спрямо
подсъдимата.
Искания за събиране на нови доказателства към момента нямам.
С оглед горното, моля да насрочите делото за разглеждане на делото в
открито съдебно заседание с призоваване на лицата посочени приложението
към обвинителния акт.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Н.: Уважаема Госпожо Председател, уважаеми
съдебни заседатели, депозирал съм с молбата становището по въпросите.
Считам, че делото е подсъдно на С. окръжен съд.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считаме, че не е допуснато в хода на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на правата на обвиняемия, на пострадалите.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за
назначаване на защитник, на вещо лице, преводач или тълковник или за
извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
3
Считам, че не са налице основания за промяна на мярката за
неотклонение на подсъдимата.
На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ /поотделно/: Поддържаме становището на
повереникът ни.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.: Уважаема Госпожо Председател, уважаеми
съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на С. окръжен съд, пред
който е насрочено и започнало настоящото производство.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считам обаче, че на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на моята доверителка. Считам, че и косвено, респективно е довело до
ограничаване на правата на пострадалите, респективно наследниците на
починалия.
Считам, че в обвинителния акт има допуснати съществени процесуални
нарушения, а също така считам, че няма единство между обстоятелствената и
диспозитивната част на обвинителния акт.
Имам предвид, че в обвинителния акт съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК,
следва да бъдат посочени, освен престъплението което е извършено от
обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършване на престъплението,
също следва да бъдат посочени и обстоятелствата, които отегчават или
смекчават отговорността на обвиняемия.
Безспорно прокуратурата поддържа обвинителната теза в съдебното
производство, но тя не е освободена от основните принципи залегнали в чл.
12 и чл. 13 от НПК. В този смисъл законодателя е предвидил разпоредбата на
чл. 246, ал. 2 от НПК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени единствено
обстоятелства и доказателства, които отегчават отговорността на
обвиняемата, респективно подкрепят обвинителната теза.
В обстоятелствената част на обвинителния акт няма посочен, нито един
разпит на свидетел, няма направен анализ на доказателственият материал,
няма напарвани изводи, от които да може да се направи обоснованото
предположение, че така повдигнатото обвинението срещу доверителката ми е
доказано в достатъчна степен, че да може да бъде внесен настоящия
обвинителен акт и да бъде разгледан пред Вас.
Друго съществено процесуално нарушение което е допуснато в
обвинителния акт е, че в диапозитива на обвинението, поне аз не разбрах, в
какво точно се изразява неправомерното поведение на доверителката ми и по
какъв начин това поведение е в пряка и непосредствена причинно следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Според обвинителния акт излиза,
че смъртта, така както е описана в диспозитива на обвинителния акт е
настъпила на 16.03.2017 г. Този проблем, всъщност мултиплициран в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Това е свързано с първата част
4
на моето изложение, че наистина липсват основни факти и обстоятелства,
които би следвало да бъдат изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Всъщност, кога е починал пострадалия? Ако прочетете
обвинителния акт, Вие не може да разберете. Единствената посочена дата в
това обвинение е датата 16.03.2017 г., само че това е датата на самото
пътнотранспортно произшествие. Смъртта е настъпила на 10.04.2017 г., исках
да покажа, че тази дата я няма посочена в нито една от частите на
обвинителния акт.
Друго съществено процесуално нарушение, поне според мен и което е
свързано с правото ни на защита е това, че в обвинителния акт в неговото
приложение, предполагам, не е умишлено, прокуратурата е пропуснала да
изпише, респективно да номинира за участие в съдебната фаза няколко
свидетели, които са изключително важни, поне за защитата. Липсват
свидетелите: М. И. Й., Р. И. Б., Л. И. Б., И. Д. А., С. Д., И. П. И. /последното
лице е едно от поемните лица/ считам, че това на практика се получава от
свидетелите, които са разпитани във фазата на ДП.
В този смисъл, считам, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита и на това
основание Ви моля да прекратите настоящото производство и да върнете
делото на досъдебната му фаза, където да бъдат отстранени сочените от мен
процесуални нарушения.
Считам, че няма основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Не намирам основания за разглеждане на делото при закрити врати, за
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на
резервен защитник, на вещо лице, преводач или тълковник или за извършване
на съдебно-следствени действия по делегация.
Считам, че взетата мярка за процесуална принуда спрямо подзащитната
ми, не следва да бъде променяна.
На този етап искания за събиране на нови доказателства имаме, а
именно да бъдат призовани ако не приемете това мое възражение по т. 3, че са
налице съществени процесуални нарушения и на същото основание да
върнете делото в досъдебната му фаза, тъй като ще се яви безпредметно
искането за събиране на нови доказателства.
Като искане за събиране на доказателства, това е да бъдат призовани
посочените от мен свидетели и разпитани в ДП, а също така правя искане да
бъде изискано от служба КАТ при РПУ – гр. Б. констативния протокол
изготвен от дежурния екип на КАТ, които е посетил местопроизшествието,
който констативен протокол по този род дела, винаги трябва да се намира в
кориците на делото, но в настоящото производство такъв констативен
протокол липсва. Имам предвид, за изготвен констативен протокол под № 63
от 16.03.2017 г., изготвен от младши автоконтрольор В. В., дежурен КАТ на
РУ – гр. Б..
Също така правя искане делото да бъде разгледано по общия ред и за
следващият път предлагам на страните първоначално да бъдат призовани
само свидетелите за разпит и в последвали заседания да бъдат призовани и
вещите лица.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М.: Присъединявам се изцяло към изложеното
5
становище на адв. Д..
ПОДСЪДИМАТА С.: Поддържам становището на двамата защитници –
адв. Д. и адв. М.. Нямам какво да допълня.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че възражението на защитникът адв. Д., е
неоснователно.
В обвинителния акт са посочени и отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства.
Относно датата за смъртта на пострадалия считам, че не е от
съществено значение, тъй като наличието на причинно следствена връзка
между пътнотранспортното произшествие и смъртта на пострадалия е процес,
които ще се установява в съдебното производство, въпрос които ще се
установява в съдебното производство с всички способи.
Относно свидетелите, които не са посочени според адв. Д., същите не са
посочени, тъй като техните показания не допринасят за изясняването на
обстоятелствата, а не виждам пречка същите да бъдат допуснати, както
направи искане към момента колегата адв. Д. за участие в съдебното
заседание.
ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Н.: Считам, че обвинителния акт отговоря на
всички изисквания на закона и подробно, изчерпателно са описани всички
факти и обстоятелства имащи значение и право за повдигане на обвинение.
По отношение на свидетелите, поддържам мнението на прокуратурата и
считам, че конкретните свидетели, които не са в списъка на приложението
към обвинителния акт не допринасят с показанията си за изясняване на факти
и обстоятелства по отношение на извършване на престъплението. Няма
пречка при необходимост да бъдат разпитани и приобщени към делото
техните показания.
По отношение на направеното искане от колегата за насрочване на
делото и за призоваване първо на посочените свидетели, нямам против.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ /поотделно/: Поддържаме становището на
повереникът си.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д. /реплика/: Становището ми е следното:
Съобразно становището на държавното обвинение, го номинирам и
същото е в полза на защитата. Ако Вие приемете това становище, че датата на
която е настъпила смъртта не е важна за обвинението, категоричен съм, че
настоящия съдебен състав няма да бъде компетентен да разгледа настоящото
производство, защото искам да отбележа, че на датата на която е настъпило
произшествието, както правилно отбеляза прокурора 16.03.2017 г., безспорно
е установено със съдебно медицинските експертизи, че на пострадалия са му
били причинени само среди телесни повреди. Това категорично говори за
друг вид квалификация на деянието, респективно това е определящо за
родовата подсъдност, тъй като взехме становище и по този въпрос и сега
правя корекция на моето становище по този въпрос, дали делото е подсъдно
на настоящия съдебен състав. С оглед на това което каза представителят на
държавното обвинение, настоящото производство следва да бъде прекратено
поради липсата на компетентност от настоящия съдебен състав.
ПРОКУРОРЪТ: Не се оспорва факта, че е починал, защитата иска
преквалификация на деянието, това е всичко въпрос по същество.
6
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание и след като обсъди съвместно
със страните по делото, въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:
- Запознавайки се с материалите по делото намира, че последното е
подсъдно на настоящия съд.
- Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
- Не се налага привличане по делото на резервен съдия и съдебен
заседател по реда на чл. 260, ал. 1 от НПК, и/или разглеждането на делото при
закрити врати - чл. 263 от НПК.
- Не се налага по делото да бъде назначаван служебен защитник на
подсъдимата.
- Не се налага на този етап по делото да бъдат назначавани и изслушвани
нови експертизи, извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Не се налага да бъде назначаван преводач или тълковник в съдебното
производство.
- Не са налице основания за разглеждане на делото по особените
правила на Глава 28, 29, 30, 30а, 31, 31а от НПК.
- По отношение на подсъдимата Р. Д.а Х. към настоящия момент не се
изпълнява мярка за неотклонение, поради което съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Относно заявеното от защитата на подсъдимата Д. – адв. Д. искане за
прекратяване на настоящото съдебно производство и връщане на делото на
прокурора, поради допуснати процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт, рефлектирали на процесуалните права на подсъдимата, и в
частност нарушили правото на защита, СОС намира същото за
неоснователно.
Внесеният от СОП обвинителен акт е съответен на изискванията,
поставени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК и не се наблюдават
сочените от защитата недостатъци при изготвяне на неговото съдържание,
които да имат характер на съществени процесуални нарушения.
Разпоредбата на чл. 246 от НПК поставя изискването обвинителния акт
да съдържа съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират
извършеното престъпление т.н. „фактическа страна на обвинението“. Тоест
тези факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемото лице в осъществяването му. Липсата на посочване в
обвинителния акт именно на всички факти от тази категория, съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като всякога води до
ограничаване правата на участниците в съдебното производство. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
В случая, съставът на СОС не съзря в съдържанието на внесения от
СОП обвинителен акт непълноти /пороци/, касаещи именно такива
съставомерни признаци на деянието, инкриминирано на обвиняемата. Освен
това и по същество възраженията на защитата не касаят именно такава
непълнота на обвинителния акт, относно въвеждането на съставомерни
7
елементи на претендираното престъпление.
Така, твърдението на адв. Д., че в обвинителния акт не са посочени
отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, е невярно, тъй
като на л. 9 от обвинителния акт, прокурора е посочил, в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като отегчаващи отговорността обстоятелства на
подсъдимата – „предишни административни наказания за нарушение на
ЗДвП“.
Възражението на защитата за това, че в диспозитива на обвинението не
е посочено неправомерното поведение на подсъдимата, обусловило
съставомерността на инкриминираното й деяние, също е несъстоятелно. При
внимателният прочит на обвинителния акт е видно, че прокурорът дори и в
диспозитива на обвинението е посочил с какви фактически действия
подсъдимата Х. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението, а
именно /цитирано дословно/: „като е навлязла от ул. „Г.С. Р.“ в кръстовището
образувано от бул. „*****“ и ул. „Г.С. Р.“ в гр. Б., С. област, на светеща на
светофара червена светлина, в резултат на което причинила по
непредпазливост смъртта на Н. В.“.
Останалите възражения на защитникът, а именно, че в приложението на
обвинителния акт не са посочени за разпит цитираните от него свидетели,
разпитани на ДП, също не може да обуслови такъв порок на обвинителния
акт, които да съставлява съществено процесуално нарушение и да налага
връщане на делото в предходната процесуална фаза, с оглед на това, че
принципно нарушенията и пропуските при събирането на доказателства, не
могат да бъдат разглеждани като съществени процесуални нарушения. В този
смисъл е и изричната норма на чл. 248, ал. 4 от НПК, съгласно която в
разпоредително заседание не се обсъждат нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства.
По всички изложени съображения, съдът намира, че възраженията на
защитата са неоснователни.
Този съдебен състав на СОС намира обаче, че са налице други
основания по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на настоящото
съдебно производство и връщане на делото на С. окръжна прокуратура. Това
е така, доколкото съдът констатира допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на пострадали от инкриминираното в
обвинителния акт престъпление.
Съгласно националното ни законодателство и по-точно разпоредбите на
Глава 8 от НПК, пострадалият е лицето, което е претърпяло имуществени и
неимуществени вреди от престъплението - чл. 74 от НПК. Именно той е
лицето, което може да участва като частен обвинител, а след смъртта му
неговите наследници. В посочените разпоредби не са изчерпателно
определени лицата - наследници на пострадалото лице, с право да участват в
наказателния процес като частни обвинители и съответно с право на
обезщетение, поради което тълкуването на тези приложими разпоредби се
осъществява на плоскостта на националното ни право. В тази насока
съдебната практика, установена с Постановление № 4/25.05.1961 г.,
допълнено с Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и Постановление № 2 от
30.11.1984 г., всички на Пленума на Върховния съд, до момента беше
8
последователна и неизменна. Очертаният кръг лица с право на обезщетение за
неимуществени вреди в наказателния процес, съобразно цитираните
Постановления на Пленума на Върховния съд, включваше деца, съпруг и
родители на пострадали от престъплението, като с Постановление на Пленума
на Върховния съд № 5/1969 г. беше допълнен и с отглежданото, но
неосиновено дете, отглеждащият го и лицето, съжителствало на съпружески
начала с починалия. С Постановление на Пленума на Върховния съд № 2 от
1984 г. изрично са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен
изчерпателно в Постановления на Пленума на Върховния съд № 4 от 1961 г. и
№ 5 от 1969 г. и няма основание за разширяването им, включително и по
отношение на братята, сестрите, възходящите и низходящите от втора степен
на починалия. С приетото обаче ново Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на Общо събрание на наказателната, гражданска и търговска
колегия на ВКС е обявено, че Постановление на Пленума на Върховния съд
№ 2 от 1984 г. е изгубило сила и съответно е предоставена материална
легитимация да получат обезщетение за моралните вреди от престъплението
в наказателния процес, на лицата, изброени в Постановление № 4 от 1961 г. и
Постановление № 5 от 1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и на
братята и сестрите на починалия и на неговите възходящи от втора степен и
низходящи също от втора степен (внуци, баба, дядо).
Именно тези указания по тълкуването и прилагането на закона не са
били съобразени от прокурора в досъдебната фаза на настоящото
производство, в процесуалния стадий - „Действия на прокурора след
завършване на разследването“ като е изготвен от СОП и съответно внесен за
разглеждане в С. окръжен съд обвинителен акт. За правото да участват като
пострадали в наказателния процес са уведомени единствено следните
наследници на жертвата от процесното транспортно престъпление –
пострадалите Р.В. /негова съпруга/, А.А. и Д.А./негови деца/. Не са били
положени процесуални усилия от страна на наблюдаващия досъдебното
производство прокурор да събере доказателства за наличие и на низходящи
от втора степен на пострадалия Н. А. В.. Видно от служебно изисканите от
съда справки от Национална база данни „Население“ от 08.02.2022 г.,
пострадалото лице Н. А. В. има двама низходящи наследници от втора степен,
а именно Е. А.а А.а и Б. А.а А.а, които макар и малолетни е следвало да бъдат
уведомени за образуваното досъдебно производство, чрез техния законен
представител /родител/.
По този начин е препятствана възможността на тези лица да упражнят
правата си по чл. 75 от НПК, а именно - да бъдат уведомени за образуваното
досъдебното производство и за неговото процесуално развитие, да участват в
същото, да правят искания, бележи и възражения. Нарушението на всички
тези права на пострадалите, допуснато на досъдебното производство,
изчерпателно е дефинирано в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК като
съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което
именно в случая е допуснато.
Тук съдът счита за необходимо да подчертае, че систематичното
тълкуване на разпоредбата на чл. 249, ал.4 от НПК във връзка с разпоредбата
на чл. 249, ал. 2 от НПК налага несъмнен извод, че когато е констатирано
някое от изброените в последната разпоредба нарушения, делото
задължително следва да се върне на прокурора, за да бъдат отстранени
9
същите. В този смисъл е Определение № 590/02.11.2018 г. на Апелативен съд
– гр.С., както и Определение № 419/11.09.2019 г. на Апелативен съд – гр.С..
Това от своя страна налага, на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК настоящото съдебно производство, да бъде прекратено
и делото да бъде върнато на С. окръжна прокуратура за отстраняване на
отбелязаните по-горе съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед на така приетата необходимост за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му в предходната процесуална фаза
съдът намира, че на този етап не следва да се произнася по доказателствените
искания направени от защитата.
Поради всичко горе изложено, С. ОКРЪЖЕН СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 29/2022 г. по описа
на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на С. окръжна прокуратура за отстраняване на
констатираните и посочени в обстоятелствената част на настоящото
определение, отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати на досъдебното производство.
ПРИЕМА писмените доказателства, а именно 5 броя справки,
изходящи от Национална база данни „Население“ от 08.02.2022 г.
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и
частен протест пред Апелативен съд – гр. С. в 7-дневен срок, считано от днес
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1
2
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:00
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
10
2._______________________
Секретар: _______________________
11