Р
Е Ш Е
Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Елин Пелин, 12 юли 2019 г.
Районен съд Елин Пелин, Пети състав в публично съдебно заседание,
проведено на четвърти юли през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Стефка
Славчева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 361/2019
година по описа на РС Елин Пелин, за
да се произнесе взе предвид следното:
С исковата си молба С.Б.К., ЕГН **********
*** предявила срещу ответника П.А.А., ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл.127а, ал.3 от СК. Моли се съдът да постанови решение, с което да даде
разрешение заместващо липсващото съгласие на П.А.А. за издаване и получаване на
паспорт на непълнолетното дете А. П. А., ЕГН ********** по заявление
подадено само от майка му и законен представител С.Б.К. без да се иска съгласие
на бащата П.А.А., както и да разреши на детето А. П. А. да напуска пределите на Република България и да пътува и пребивава в
държавите членки на Европейския съюз, Великобритания и Северна Ирландия,
Македония, Сърбия и Република Турция до навършване на пълнолетието й единствено
със съгласието на нейната майка и законен представител С.Б.К. без да се
иска такова от бащата, когато е
необходимо.
Моли се също съдът да допусне предварително
изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от ГПК и чл.127а, ал.4 от СК.
Твърди се, че ищцата и ответникът са бивши
съпрузи, като бракът им е разтрогнат с Решение от 04.12.2014 г. постановено по
гр.д. № 50231/2014 г. на Софийски районен съд, 91-ви състав. От брака си
страните по делото имат две деца – В. П. А., ЕГН ********** и А.П.А. ЕГН **********, като В. е пълнолетна.
Тъй
като ответникът се държал агресивно към бившата си съпруга и децата си,
след прекратяване на брака с протокол от 26 април 2016 г. бил предупреден по ЗМВР да не отправя заплахи
и обидни думи към децата си и ищцата.
С влязло в сила решение по ЗЗДН от
23.06.2016 г. по гр.д. № 289/2016 г. по описа на РС Елин Пелин, спрямо ищцата и
двете й дъщери били наложени марки за защита по ЗЗДН от ответника.
Вследствие поведението на ответника по
препоръка на Дирекция Социално подпомагане гр.Елин Пелин през 2016–2017 г. с
детето А. А. работи психолог, за да бъдат преодолени психическите й травми получени
вследствие поведението на ответника.
С решение № 283/26.03.2019 г. , І НО по
КНОХД № 1093/2018 г. по описа на Върховния касационен съд е оставено в сила решение № 338/17.09.2018 г.
по ВНОХД № 738/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърждаващо
присъда № 9/14.03.2018 г. на Софийски окръжен съд, НО, 6-ти състав по НОХД
375/2017 г., с която ответникът е признат за виновен в извършване на
престъпления от общ характер срещу
дъщеря му В. П. А. и ищцата С.К.. И по време на висящото наказателно производство пред
Софийски апелативен съд, ответникът бил предупреден с протокол по ЗМВР от
07.09.2018 г. да не упражнява психически тормоз над децата и ищцата. От
05.08.2016 г. до 26.03.2019 г. ответникът бил с мярка за неотклонение Задържане
под стража, а към настоящия момент е в Затвора гр.София, където изтърпява
наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 17 години и 6 месеца.
От
прекратяването на сключения между ищцата и ответника брак на 04.12.2014 г. до
задържането му с мярка за неотклонение
Задържане под стража, ответникът не е
заплащал издръжка на децата си и не се е
възползвал от правото си на лично свиждане с тях.
Още преди навършване на пълнолетие от
голямата дъщеря на страните по делото – В. П. А., ищцата изпратила на ответника декларации за съгласието му децата да могат
да напускат пределите на Република България, тъй като абитуриентският бал на В. бил в Гърция, но ответникът не дал такова съгласие и тя не можала да
присъства.
През месец март тази година ищцата с
препоръчано писмо изпратено до Затвора София предоставила на ответника проект
на две декларации за съгласие малката им дъщеря А. П. А. да пътува в чужбина и да й бъде издаден международен паспорт, заедно с
надписан пощенски плик до ищцата със залепена марка за страната. Ответникът
получил писмото, но не дал съгласие да
бъде посетен от нотариус, който да удостовери верността на положения от него
подпис.
Детето А. П. А. желае да пътува в чужбина и да
обогати мирогледа си, да види различни култури, традиции, нрави и места, тъй
като това ще се отрази положително на социалното
й и духовно развитие и ще обогати представата й за света, ще й донесе
положителни емоции след всичко, което е преживяла в семейството си. Сестра й В.П.А. е пълнолетна, студентка е и част от образованието й се провежда в чужбина
и има желание да бъде посещавана от
своята майка и сестра, когато се намира в чужбина. Това обаче не може да се
осъществи без изричното съгласие на
другия родител - ответника по
делото, който към настоящия момент не е дал одобрението си за това.
Изложеното обуславя правния интерес от водене
на настоящия иск.
В хода на размяна на книжата по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът П.А.А. депозира писмен отговор, с който оспорва иска.
Твърди, че изложеното в исковата молба не
отговаря на истината, тъй като е заплащал издръжка на двете си дъщери. Ищцата К.
извършвала престъпления по смисъла на НК – изнудване в особено големи размери
за дял от къщата им, придружено със заплаха за убийство и отказала да представи
по наказателното дело данъчните си декларации до декември 2014 г.. Твърденията
на ищцата за т.н. домашно насилие,
лишаване от свобода и пр. били опровергани от пострадалата в с.з. от 15.VІІІ.
2017 г. на САС и по този повод ответника завел установителен иск в СГС за
установяване на несъществуващо право –
лъжесвидетелски показания на лицето К.. В отговора се твърди, че по време на
брака на съпрузите ищцата поддържала извънбрачни връзки и това лице може да
упражнява родителски права по силата на закона, но няма качествата да бъде
родител освен във физически смисъл.
Преди да обучава малолетната й дъщеря как
се крадат чужди пари, следва ищцата да я научи как се печелят собствени, ако тя
самата изобщо може да усвои този подход.
Пътуването зад граница не е императивно право, а следствие от положено старание
за изграждане на финансова култура – обратното К. ги е усвоила от майка си
кур….ският подход, който винаги води до лош финал. В случая невинен пострадал
заради нея. Сочи се, че отказът на ответника да подпише декларация за пътуване
в чужбина и изваждане на задграничен паспорт е най-малкото което може да
направи за нея.
Съдът след като се запозна с представените по
делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно
от Удостоверение за раждане от *** г. С.Б.К. и П.А.А. са родители на детето А. П. А., ЕГН **********.
По делото е представено Решение от 04.12.2014
г. постановено по гр.д. № 50231/2014 г. по описа на СРС, с което съдът е
прекратил брака между С.Б.К. и П.А.А., като е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на децата В. П. А. и
А. П.А. на майката С.Б.К..
От удостоверения за настоящ адрес *** е
видно, че С.Б.К., В. П. А. и А.П. А. имат
настоящ адрес ***.
Представена е служебна бележка изх. №
418/22.04.2019 г. издадена от ОУ Васил Левски гр.Елин Пелин, в която е
отразено, че А. П. А. е
ученичка в Х клас през учебната 2018/2019 г.
Видно от студентска книжка на В. П. А. същата се обучава в Софийски университет Климент
Охридски – гр.София в Юридически факултет и е записана като студентка за учебната 2018-2019 г.
Установява се от удостоверение от
16.05.2019 г. издадено от Софийски университет Климент Охридски, че В. П. А., студентка в Юридически факултет, специалност
Право в периода м. февруари – м.юли 2019 г. осъществява студентска мобилност с
цел обучение по програма Еразъм в Университета на Загреб Република Хърватия. В
периода м.септември 2017 г. м. юни 2018 г. студентката е осъществила мобилност с цел обучение по
програма Еразъм в Университета Миколос Ромерис в Република Литва.
По делото е представено разпореждане на
полицейски орган от 26.04.2016 г. издадено от РУ Елин Пелин, с което на П.А.А.
е разпоредено да не нанася физически и психически тормоз на лицето С.К., да не
отправя закани обидни думи и заплахи към К. и децата и всички спорове да се
решават по законов ред. Представен е и протокол за предупреждение от 07.09.2018
г. издаден от СООМЛС-ГДИН, с който П.А.А. е предупреден да не упражнява
психически тормоз над бившата си съпруга С.Б.К. и дъщерите си В. и А., като всички спорни въпроси се решават по
законоустановения ред в РБългария.
От Решение от 23.06.2016 г. постановено
по гр. д № 289/2016 г. по описа на РС Елин Пелин и заповед за защита се
установява, че на П.А.А. е забранено да
приближава на не по-малко от 200 метра жилището на молителите С.Б.К., А. П. А. и В. П.А., местата за социални
контакти и отдих, които посещават, местоработата на молителката К..
По делото е представена присъда №
9/14.05.208 г. постановена по НОХД № 375/2017 г., ведно с мотивите към нея, с
която П.А.А. е признат за виновен в
извършване на престъпления по чл.143 ал.1 от НК и по чл.116, ал.1, т.3 пр.4 вр.
чл.115 вр. чл.18 от НК, която присъда е потвърдена с Решение на Апелативен съд
и Решение на ВКС.
Представено е писмо до П.А.А. от
19.02.2019 г. и приложени към него декларации, с което ищцата иска съгласие от
ответника да разреши надъщеря ми
Александрина да бъде издаден задграничен паспорт и да може да пътува в чужбина,
както и в тази връзка писмо от С.К. до началника на Централния Софийски затвор.
От докладна записка изготвена от Д. Г. – ИСДВР при Затвора
София се установява, че П.А.А. е получил
писмо от бившата си съпруга С.Б. К. във връзка с искане за даване на съгласие за
пътуване в чужбина на непълнолетната му дъщеря, но решението му е лично и
администрацията на затвора няма отношение.
По делото е представено удостоверение
издадено от ДСИ при РС Елин Пелин, в което се сочи, че по молба на С.Б.К. са
образувани изпълнителни дела във връзка със заплащане на издържка на дъщерите
му В. П. А. и А. П. А., както и присъдени обезщетения в размер на по
5000.00 лева за нанесени неимуществени вреди в резултат на престъпление, ведно
със законната лихва върху сумата за С.Б.К. и В.П. А..
По
искане на ищцата по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелката Д. В. В., която заявява, че познава страните по делото и
техните деца В. и А.. Твърди, че й е известно, че след като ответникът
се опитал да убие дъщеря си В., сега излежава присъда в
затвора за извършеното от него престъпление. След случая, В. заминала да учи в Литва, тъй като е студентка и е много
интелигентно момиче. Затова ищцата и по-малката й дъщеря А. искали да й гостуват, като това било и желанието
на В., но пътуването не можело да се
случи, тъй като ответникът не давал съгласието си детето да пътува в чужбина.
Именно заради това негово поведение преди години голямата дъщеря на ищцата – В. не можала да отиде на абитуриентския си бал,
който бил в Гърция. Тази учебна година В. заминала да учи в Хърватска и свидетелката казала на
ищцата и дъщеря А., че могат да отидат и да й гостуват, но А. казала «Знаеш, че няма как да отида», както и в
тази връзка «Поне веднъж да ми се случи нещо хубаво». Сочи, че В. много иска майка й и сестра й А. да я посетят в чужбина, за да може да сподели с
тях своите изживявания и местата, които посещава, но това е невъзможно, тъй
като ответникът отказва да даде съгласието си за издаване на задграничен
паспорт на А.. А. също много иска да вижда сестра си, която се
обучава в чужбина, но това не е възможно. Ищцата опитала да осъществи контакт с
ответника, за да разрешат помежду си този въпрос и да не се стига до съда, но
ответникът отказал. Свидетелката заявява, че ищцата е изключително грижовна и
всеотдайна майка, която полага необходимите грижи за децата си. Трудово
ангажирана е и се грижи и отглежда сама децата си, а ответникът няма никакви
ангажименти към тях. От
изготвения по делото социален доклад от Дирекция социално подпомагане Елин
Пелин се установява, че С.К. е мотивирана да осигури по най-добрия начин
интересите на детето А., поради което предлагат
съдът да постанови решение, което да защити в максимална степен интересите на детето
А. П. А.. Майката е
предразположена към сътрудничество с оглед осигуряване интересите на детето по
най-добрия начин. Търси съдействие от психолога към консултативния
кабинет. Детето има добри обучителни
възможности и отличен успех. Няма сигнали за допуснати отсъствия или лоши
прояви от детето. При извършена беседа на социален работник с детето А. е видима силна емоционална връзка между майката и
детето, както и между двете сестри. Непълнолетното дете споделя, че не
разговаря с баща си, тъй като той не се
обажда, а и тя самата не желае.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.127а от
Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването
на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът извършва
преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки
от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на
Република България е в интерес на детето и причината е определена
необходимост, свързана със здравословното му състояние, с
интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава
разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на
родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в
чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата
му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности. Преценката се извършва с оглед всички
обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на
страната. Установено е по делото, че към настоящия момент майката
на детето А. я отглежда и възпитава в отсъствието на баща й, тъй като същият
изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 17 години във връзка с
извършени престъпления от общ характер спрямо ищцата С.К. и дъщеря й В.А.. От представените по делото писмени
доказателства, както и от събраните гласни такива се установи, че ищцата е направила опит да комуникира с ответника по
въпроса за пътуването на А. в чужбина, но ответникът не отговорил на
искането й. Липсата на съгласие на бащата поражда невъзможност за детето А. да бъде издаден задграничен паспорт, за да може да пътува в чужбина, за да
могат да гостуват с майка й на сестра й В.,
която две поредни учебни години провежда обучението си извън пределите на
Република България. Установи се също
така, че от няколко години, бащата по никакъв начин не участва в отглеждането,
възпитанието и издръжката на децата си и не ползва дори възможността за лично
свиждане с тях в периода, в който се намира в местата за лишаване от свобода. Липсата на съгласие от страна
на ответника за издаване на задграничен паспорт на детето А.,
води до ограничаване възможността на детето от пътувания, ограничава
възможностите му да посещава други
държави, препятства и възможностите му да се среща със сестра си В.,
което по същество ограничава негови основни права и свободи, регламентирани и
защитени от закона. Затова и съдът счита, че пътуването на детето
с
цел да посещава своята сестра В., която участва в обучителни
дейности извън страната или с образователна цел или на почивки е в неин интерес и следва да й се даде
възможност да пътува извън територията
на Р България със своята майка, без съгласието на баща й. Правото на детето
А. да напусна пределите на страната не може да бъде ограничавано
поради трайната незаинтересованост на единия от родителите, който не
упражнява родителските права и не полага каквито и да било грижи за дъщеря
си А.. При преценка
основателността на иска, съдът следва да изходи от най-добрия интерес на детето.
В случая даването на претендираното
разрешение, заместващо съгласието на бащата,
би било изцяло в интерес на детето. Упражняването
на родителските права спрямо детето от страна на ищцата в пълен обем, предполага и разрешаването на всички конкретни въпроси,
включително и тези касаещи пътуванията в чужбина. Ето защо, съдът намира
искането за основателно, поради което следва да бъде уважено.
Предвид разпоредбата на чл.127а, ал.4 от СК, съдът счита,
че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно
разрешението за пътуване в чужбина. Недопускането на такова изпълнение, би
могло да доведе до необосновано засягане на интереса на детето, в хода на
евентуално обжалване на съдебния акт, с оглед заявеното желание
детето А. да гостува на своята сестра В.,
която се обучава в Република Хърватия. От друга страна, съдът счита, че
предварителното изпълнение не би могло да застраши, както правата на детето, така и правата
на ответника, доколкото същият през последните години не е
търсил контакт с дъщеря си, а и разполага с възможността да иска
промяна при изменение на
обстоятелствата.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И : ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето А. П. А., ЕГН ********** за издаване и получаване на паспорт за задгранични
пътувания, само по заявление подадено от майка му и законен представител С.Б.К.,
ЕГН ********** без да се иска съгласие
на бащата П.А.А., ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето А. П. А., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и
да пътува и пребивава в държавите членки на Европейския съюз, Великобритания и
Северна Ирландия, Македония, Сърбия и Република Турция до навършване на
пълнолетието й единствено със съгласието на нейната майка и законен
представител С.Б.К. без да се иска такова от бащата П.А.А., ЕГН **********. ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.4 от СК, предварително изпълнение на решението. Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: