№ 23488
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110128460 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 98991/28.03.2024г. инкорпорирана във въззивна жалба
на ищците С. Х. С., ЕГН **********, с адрес *** и Р. Ц. С., ЕГН ********** , с адрес ***
за изменение на Решение № 4880/19.03.2024г., постановено по гр. д. № 28460/2023г. по
описа на Софийския районен съд, 37. състав настоящото дело) в частта за разноските. С
допълнителна молба от 08.05.2024г. ищците са заявили, че решението на съда в частта за
разноските е неправилно, защото с поведението си ответникът П. П. – С. е дала повод за
образуване на делото с поведението и следна да понесе отговорност за това. В молбата се
твърди, че предявеният иск е с правно основание чл. 128 СК, ищците са доказали
извършване на разноски и с оглед изхода на делото такива им се следват. По изложените
съображения иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Ответникът П. С. е депозирал отговор на 31.05.2024г., с който е заявил, че
претенцията на ищците за възлагане на разноските е основателна. Ответникът П. П. –С. не е
взела становище по молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че молбата е
допустима като подадена срещу подлежащо на изменение решение от страна, срещу
интереса на която е постановено същото и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като отговаряща на
изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от пълномощник с пълномощно по делото.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството е образувано по иск
с правно основание чл. 128 от СК с искане за определяне на режим на лични отношения на
ищците, които са баба и дядо по бащина линия Радост С.. В постановеното по делото
решение съдът е отхвърлил изцяло искът на ищците като неоснователен. По общите правила
на гражданския процес на страната, чийто иск е отхвърлен не се дължат разноски.
Освен посоченото по-горе производството е такова на спорна съдебна администрация
на страните по повод на наличие на неразрешен въпрос между тях относно упражняване на
родителски права. По изложените съображения на страните не се следват разноски и същите
следва да останат в нейна тежест така, както са направени, поради което и искането за
присъждането им от страна на ищците е оставено без уважение.
За да обоснове този свой извод съдът съобрази следното :
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е
1
право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е
постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски.
Съответно съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът пък има право да иска
заплащане на направените от него разноски съобразно отхвърлената част на иска. Като се
има предвид, че претенцията по чл. 128 от СК се разрешава чрез съдебно
администриране се налага извода, че правилото на цитираната законова разпоредба не
намира приложения, така като в теорията се приема и от проф. Ж.Сталев. Този извод на
съда не се променя, от наличието съдебна практика в обратния смисъл - Определение №
252/25.09.2016г., постановено по ч.г.д.№ 3895/2015г. на ВКС, ІІ ГО. По този въпрос е
налице противоречива съдебна практика, а настоящият съдебен състав застъпва практиката
съобразно, която съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора – Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 3423/2015г., І ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Разпределението на деловодните разноски по претенции, по които предявяването на
молба (искова молба) е законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, не е
съобразно правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото спора между роднини за родителската
отговорност се разрешава само по съдебен ред, дори и когато родителите постигнат
споразумение по чл.127, ал.1 от СК, то също следва да бъде утвърдено от съда с решение.
Касае се за акт на спорна съдебна администрация, решението по което няма сила на
присъдено нещо, което при промяна на фактическите обстоятелства, може да бъде изменяно
във всичките му части.
По изложените съображения молбата на ищците С. Х. С. и Р. Ц. С. за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 98991/28.03.2024г. инкорпорирана във
въззивна жалба на ищците С. Х. С., ЕГН **********, с адрес *** и Р. Ц. С., ЕГН
**********, с адрес *** за изменение на Решение № 4880/19.03.2024г., постановено по гр.
д. № 28460/2023г. по описа на Софийския районен съд, 37. състав в частта за разноските
като неоснователна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2