Решение по дело №366/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

25.05.2021 год.

 

Номер  260051                                      Година 2021                      Град Велики Преслав

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                                първи състав

На 05 (пети) април                                                                          Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 366 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба  от „Винекс Преслав“ АД, ЕИК ****, със седалище и  адрес на управление ***, представлявано по закон заедно и поотделно от изпълнителните директори К.Б. Й. и Н.С.Б., представлявано от прокуриста Т. Н. Т., срещу Наказателно постановление №27-0001177/30.10.2020 г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

            В жалбата не се оспорват фактическите констатации направени в обжалваното НП. Твърди се, че за извършване на нарушението са налице обективни причини, а именно пандемията, която е довела до драстично намалява обема на работа на дружеството и забавяне на плащанията от контрагенти в чужбина. Налагането на санкция за неизплащане на трудови възнаграждения,  според жалбоподателя ще доведе до липса на ресурс за заплащането им в бъдеще. Поради изложеното моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Алтернативно моли за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. 

            В съдебно заседание жалбоподателя не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено изцяло.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            При извършена проверка на 09.07. и 13.07.2020 г. от служители на Дирекция „ИТ“-Шумен на жалбоподателя „***“ АД, ЕИК ***, в седалището и на адреса на управление ***, са констатирани нарушения и са дадени задължителни предписания, за които е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2019090/15.07.2020 г., връчен на жалбоподателя. Даденото предписание в т. 5 от протокола-работодателят да изплати на работника В. К. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец май 2020 г. съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. Крайният срок за изпълнение на предписанието бил до 31.08.2020 г. На 24.09.2020 г. отново е извършена проверка в същия обект от служители на Дирекция „ИТ“ – Шумен и е констатирано неизпълнение на даденото предписание в т. 5 от протокола за работника В. К.. За извършената проверка е съставен протокол № ПР2027779/30.09.2020г. За установеното нарушение – неизпълнение на задължително предписание на жалбоподателя е съставен АУАН № 27-0001177/30.09.2020 г. за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на 24.09.2020 г. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.

Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

            Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е умишлено, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В конкретния случай чрез бездействие. Нарушението е с особен субект - работодател или длъжностно лице по § 1, т.т. 1 и 5 от ДР на КТ. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат – законните представители на дружеството. Предвид на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят със своята деятелност е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

            Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – протокол за проверка от 15.07.2020 г., както и протокол от последваща проверка с дата 30.09.2020 г., показанията на свидетеля М., освен това този факт не се оспорва от жалбоподателя, на посочената в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление дата в гр.***, жалбоподателя в качеството на работодател не е заплатил трудовото възнаграждение на работника В. К. за месец май 2020 г. съгласно трудовия договор и чл.128, т.2 от КТ. Т.е. към датата на проверката не е било изпълнено даденото задължително предписание при предходна проверка.

            С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

            Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл. 415, ал.1 от КТ. Наложеното наказание е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определено към минималния предвиден в закона размер. Служебно известно е на съда, че при проверката са установени и други неизпълнения на предписания, както и че по делото не са налице данни за изпълнение на предписанието, които обстоятелства са отегчаващи отговорността, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива.

            Съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Неизпълнението на това изискване – за изплащане на трудово възнаграждение, поставя работника в ситуация в която той не е в състояние да задоволява най-неотложните си нужди и то при наличието на пандемия.

            По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление  следва да бъдат потвърдени изцяло.

Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган – Д“ИТ“-Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0001177/30.10.2020 г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление ***, представлявано по закон заедно и поотделно от изпълнителните директори К. Б. Й. и Н. С. Б., за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същият законов текст е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 800.00  лева.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление ***, представлявано по закон заедно и поотделно от изпълнителните директори К. Б. Й. и Н. С. Б., представлявано от прокуриста Т. Н. Т. направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

                                                                                              Районен съдия: