РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Видин, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО
НПК С УЧАСТИЕ НА ГР. СЪДИИ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Й. М.
Г.П. Й.
при участието на секретаря А. АНГ. Т.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211300600133 по описа за 2021 година
С присъда № 194/11.05.2021г. по НОХД № 384/2019г. по описа на Районен съд-
Видин, подсъдимия: ПЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на
14.05.2015 г. в град Видин по гр. дело №170/2015 г. по описа на Районен Съд, гр.Видин,
пред 2-ри състав на съда, като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че
на 27.08.2012 г., между 12-13 часа на обяд в гр. Варна, на паркинг на „Гранд Мол Варна“ в
лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, е станал свидетел на предаване на парична
сума от Р. А. К. от гр. Варна на Е. Ц.Б. от гр. Видин - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК,
за което и на основание същия текст от НК, на подсъдимия е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от три месеца, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила; Ж.
ХР. М. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 14.05.2015 г. в град Видин
по гр. дело №170/2015 г. по описа на Районен Съд, гр. Видин, пред 2-ри състав на съда, като
свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 27.08.2012 г. около 12-13
часа на обяд в гр. Варна на паркинг на „Гранд Мол Варна“ в лек автомобил е станал
свидетел на предаването на сумата от 4700 лв. от Р. А. К. от гр. Варна на Е.Ц. Б. от гр.
Видин - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, на подсъдимия е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от три месеца, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимият М., чрез защитника му
адвокат Д.Й.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна, не кореспондира със събраните доказателства и е постановена при
нарушение на процесуалните правила. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде
1
постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен.
Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимият И., чрез защитника му
адвокат С.И.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна, не кореспондира със събраните доказателства и е постановена при
нарушение на процесуалните правила. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен.
В с.з. подсъдимите- жалбоподатели, чрез своя защитник- адвокат Е. П., поддържат
жалбите и молят обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга с
която подсъдимите да бъдат признати за невинни.
Представителят на Окръжна прокуратура Видин в с.з. заяви, че присъдата на ВРС е
правилна, законосъобразна и справедливаи, поради което следва да бъде потвърдена.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила, което може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първата
инстанция, но не може да бъде отстранено от настоящата.
По делото пред ВРС са проведени множество с.з. в които не е даден ход на делото,
поради различни процесуални пречки. С молба входена в Районен съд- Видин на
04.07.2019г., всеки от подсъдимите е заявил, че не желае да участва в настоящото
производство занапред. Последните две с.з. по делото на ВРС, по които е даден ход и са
събирани доказателства, са проведени съответно на 28.10.2020г. и на 11.05.2021г. За
първото с.з.- на 28.10.2020г. подсъдимия Ж. ХР. М. не е бил редовно призован. Призовката
му е върната в цялост /л.249 от делото на ВРС/, с отбелязване, че призовкаря не е открил М.
на адреса, на който за други с.з. по делото М. е бил намиран и призоваван редовно.
Защитникът на подсъдимия М.- адвокат Д.П. Й. не е поемал ангажимент за уведомяването
на своя подзащитен и не е посочил, че го е сторил. Липсва удостоверяване за извършено
призоваване по реда на чл.178, ал. 8 от НПК. ВРС на посочената дата е приел, че и двамата
подсъдими са редовно призовани /неправилно за М./ и е дал ход на делото. В това с.з. е
разпитана свидетелката Б, четени са показанията пред друг състав на съда и на ДП от
17.06.2017г./на която дата свидетелката не е давала показания на ДП/, приети са експертни
заключения на ВЛ Г. Д., прочетени са показанията на свидетелите И.а, К и В, дадени пред
друг състав на съда и от ДП, с посочено основание чл.281, ал.1, т.4 и 5 от НПК. За
последното с.з. на 11.05.2021г. подсъдимия ПЛ. ИВ. ИВ. не е бил редовно призован- не е
върнат отрязък от призовката му. Защитникът на подсъдимия И.- адвокат С.В. И. не е
поемал ангажимент за уведомяването на своя подзащитен и не е посочил, че го е сторил.
Липсва удостоверяване за извършено призоваване по реда на чл.178, ал. 8 от НПК. ВРС на
посочената дата е приел, че и двамата подсъдими са редовно призовани /неправилно за И./ и
е дал ход на делото. В това с.з. е разпитана свидетелката А, четени са показанията пред
друг състав на съда и на ДП, разпитан е свидетеля К., четени са показанията му пред друг
състав на съда, прочетени са показанията на свидетеля Р.К. пред друг състав на съда, на
основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК, четени документи на основание чл.283 от НПК и след
2
съответните процесуални действия е постановена обжалваната присъда.
В посочените с.з. ВРС е дал ход на делото в отсъствие на подсъдими. Това ВРС е
могъл да го стори при някоя от хипотезите на чл.269, ал.3 от НПК. В случая не е била
налице нито една от тях, включително и тази по чл.269, ал.3, т.3 от НПК, с оглед
нередовното призоваване на подсъдими, както е посочено по- горе. Изложените
обстоятелства обосновават извода, че при разглеждане на делото от ВРС е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване на правото на
защита на подсъдимите. Поради нередовното призоваване и неявяване на подсъдимите в
с.з., както е конкретизирано по- горе, те са били лишени от право да участват във важен етап
на производство, да участват в събирането на доказателства и да правят искания, бележки и
възражения. По този начин е нарушено и правото им на справедлив процес по смисъла на
чл.6, § 1 от ЕКПЧ, защото елемент от него е правото на лично участие на подсъдимия в
процеса. Заявлението на подсъдимите, че не желаят да участват в процеса не променя
горния извод. При наличие на известни по делото адреси на подсъдимите, на които те
живеят, горното изявление не освобождава съда от процесуалното изискване за надлежно
призоваване или уведомяване на всеки от подсъдимите за насроченото с.з. Не може да се
приеме отказ от страна на подсъдимия да присъства и да се защитава лично, при положение,
че не е бил надлежно уведомен за насроченото заседание. Като е дал ход на делото, въпреки
нередовното призоваване и неявяване на подсъдими, ВРС е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, довело до
ограничаване правото на защита и правото на лично участие в производството на
подсъдимия.
ВРС е допуснал и друго съществено процесуално нарушение.
Постоянна е съдебната практика, че за да не се ограничават правата на страните /да
получат отговор с убедителни и аргументирани мотиви на съда защо се приема извършено
престъпление от подсъдимия и какви са съображенията за наложената санкция, и да
упражнят впоследствие правото си на жалба, с оглед изложените правни и фактически
съображения от съда/, съдът следва да изложи ясни и конкретни мотиви по делото, каквито
в настоящия случай липсват поради наличието на непълноти в тях. В съответствие със
законови изисквания Съдът е длъжен в диспозитива на съдебния акт да обективира своето
решение по посочените в чл. 301 от НПК въпроси /извършено ли е виновно
инкриминираното с обвинителния акт деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление
и правната му квалификация; параметрите на наказателните санкционни последици и др./,
като предложи съответната подкрепяща го аргументация в мотивите към него.
В настоящия случай, същественото нарушение на процесуалните правила, допуснато
от първоинстанционният съд, е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е
абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Озаглавеното като „мотиви“ писмено
изложение към атакуваната присъда не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.
По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за
установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения
3
за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат
съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Видно от т.нар. мотиви, в
тях, като фактическа обстановка, почти напълно е интерпретирана обстоятелствената част на
обвинителния акт. Разбира се, сам по себе си такъв преразказ, не е порок, но в случая е израз
на формално отношение, което се потвърждава от липсата на извършен от ВРС анализ на
събраните доказателства, като и на липсата на правни съображения за взетото решение.
Вместо фактическа обстановка, установена след анализ на всички събрани
доказателства, по отделно и в съвкупност, ВРС е посочил какво, според показанията на
свидетелите К.и А, се е случило „…по това време и на тази дата“, относно свидетелката Е.
Ц. Б, в инкриминирания времеви интервал. „12-13 часа на обяд“.
Обобщено е отбелязано, че фактическата обстановка се доказва „…от показанията на
свидетелите: Б, К, А, И.а, К. и В., съдебно-почерковата експертиза, допълнителната
съдебно-почеркова експертиза, медицинско направление, два броя карти за обвиняеми лица
и две справки за съдимост, както и от веществено доказателство един брой пластмасово
копче за печка, между които досежно това, което съдът е приел за безспорно доказано и
категорично установено няма противоречия, допълват се и си кореспондират, за което Съда
ги възприема и кредитира.“ В действителност, видно от т.нар. „мотиви“, анализ на
доказателствата не е извършен. Не е ясно които показания на посочените свидетели има
предвид ВРС: Е. Ц. Б. е разпитана пред съда, като са прочетени показанията дадени пред
друг състав на съда и на ДП, на дата 19.06.2017г., макар че тази свидетелка е разпитана два
пъти на ДП, съответно на 18.07.2016г. и на 19.06.2017г., но не на 17.06.2017; Б.Я. Ке
разпитан пред съда, като са прочетени и показанията му пред друг състав на съда; А. Л. А. е
разпитана пред съда, като са прочетени показанията дадени пред друг състав на съда и на
ДП; Д. С. И.а, редовно призована, не се е явила пред първоинстанционния съд, постановил
обжалваната присъда, като са прочетени показанията които е дала пред друг състав на
Съда и на ДП; Г. М. К. нередовно призована- не е намерена на адреса и не се е явила пред
първоинстанционния съд, постановил обжалваната присъда, като са прочетени
показанията които е дала пред друг състав на Съда и на ДП; К. С. В., редовно призована, не
се е явила пред първоинстанционния съд, постановил обжалваната присъда, като са му
прочетени показанията, които е дал пред друг състав на Съда и на ДП. Отделно от въпроса,
доколко правилно ВРС е извършил четене на показанията на посочените свидетели, следва
да се отбележи, че ВРС не е посочил на кои техни показания дава вяра.
Не е ясно какво отношение към фактическата обстановка имат и имат ли изобщо
такова, посочените от ВРС два броя карти за обвиняеми лица и две справки за съдимост.
ВРС напълно е пренебрегнал свидетеля Р. А. К., чиито показанията пред друг състав
на съда, са прочетени от първоинстанционния съд, постановил обжалваната присъда. Името
на този свидетел, единствения който е поискан от защитата, липсва в т.нар. „мотиви“. Освен
това, видно от показанията на този свидетел, те са в противоречие с показанията на
свидетелите Б., К., А, което също не е обсъдено от ВРС.
Не е ясно по какви причини ВРС е посочил, че фактическата обстановка се доказва и
4
от „веществено доказателство един брой пластмасово копче за печка“. Такова веществено
доказателство, освен, че не е предявявано на страните, не фигурира в настоящия наказателен
процес.
В протокола от последното с.з. на 11.05.2021г. по делото на първоинстанционния
съд, е протоколирано, че на основание чл.283 са прочетени протоколите и другите
документи, които съдържат факти имащи значение за изясняване на обективната истина в
процеса. Извън това, че не е ясно кои точно документи са прочетени по горния процесуален
ред и инкорпорирани в доказателствената маса, следва да се посочи, че ВРС в мотивите е
посочил само един документ- „медицинско направление“. Напълно са пренебрегнати в т.нар.
„мотиви“ следните документи от ДП: протокол от с.з. от 14.05.2015г. по гр.д. 170/2015г. по
описа на Районен съд- Видин; писмо № 24-00-18/1/ от 12.08.2016г. от РЗОК-Варна, относно
това, че д-р Даниела Станева И.а е била изпълнител на специализирана извънболнична
медицинска помощ по пакет „Акушерство и гинекология“ до договор с НЗОК в МЦ „Света
Анна“ ЕООД от 17.02.2012г. и в „СБАГАЛ-Майчин дом“ ЕООД от 29.02.2021г., като
специалист работещ по клинични пътеки. На дата 27.08.2012г. няма отчетени медицински
дейности по договор с НОЗК за лицето Е. Ц. Б.; справка от РЗОК Варна, за пролежаванията
в болница на Е. Ц. Б.за период от 01.07.2011г. до 31.07.2016г. /видно е че на 17-21.09.2012 е
лежала в болница в София, където е извършена оперативна интервенция чрез коремен
достъп за отстраняване на болестни изменения на женските полови органи; справка от РЗОК
Варна, за извършените прегледи на Е. за времето от 01.07.2011г. до 31.07.2016г.;писмо № 08-
13-2/11.10.2016г. от „Агрополихим“ АД, относно това, че Ж. ХР. М. работи в дружеството,
като на 27.08.20132г. не е бил на работа в съответствие с присъствена форма за м.08.2012г.
на цех „Пара, вода и канал“, М. е бил на работа от 19 часа на 24.08.2021г. до 7.23 на
25.08.2021г., а дните 26.08.2012г. и 27.08.2012г. са неприсъствени по график; писмо № 08-
13-2/11.10.2016г. от „Агрополихим“ АД, за това, че ПЛ. ИВ. ИВ. не е работил и не работи в
„Агрополихим“ АД; справка за задгранично пътуване в чужбина на С. И. П. Същото е по
отношение и на документите приложени по предишно дело на ВРС в същия процес:
диплома за завършено висше образование на Д.С. Д.; диплома за призната специалност на д-
р Д. С. Д.; 3 бр. трудови договори на д-р Д.С.Д.; допълнително споразумение към трудов
договор на Д.; таблица за отчитане на явяването и неявяването на работещи в „Джорданс“
ЕООД; справка от БНБ, Централен кредитен регистър, за кредитополучател Е.Ц. Б..
В т.нар. „мотиви“ е визирано, че фактическата обстановка се доказва и от „…
съдебно-почерковата експертиза, допълнителната съдебно-почеркова експертиза“.
Всъщност по делото са назначени три съдебно-почеркови експертизи и съответно са
изготвени три заключения, както следва: заключение № Г-17/26.06.2019г. на съдебно
почеркова експертиза със задача да се установи дали ръкописния текст „от 14 ч.“ в графа
„изпраща се за:…“ в медицинско направление от медицински комплекс „Майчин дом“, гр.
Варна/фотокопие/ е изпълнено от някое от лицата Е.Ц. Б и А.Л. А. Заключението е, че
поради липса на съпоставимост между обекта и сравнителните образци от почерк на Е. Ц. Б,
не е възможно да бъде извършено адекватно сравнително изследване. Относно А.Л. А. не са
5
открити образци за сравнително изследване; заключение № Г-31/16.10.2019г. на съдебно
почеркова експертиза със задача да се установи дали ръкописния текст „от 14 ч.“ в графа
„изпраща се за:…“ в медицинско направление от медицински комплекс „Майчин дом“, гр.
Варна/фотокопие“ е изпълнено от някое от лицата Е. Ц. Б. и А.Л. А.. Заключението е, че
ръкописния текст „от 14 ч.“ в графа „изпраща се за:…“ в медицинско направление от
медицински комплекс „Майчин дом“, гр. Варна/фотокопие/ не е изпълнен от Е. Ц. Б..Няма
представен сравнителен материал от почерк от и А. Л. А., поради което сравнителното
изследване не е извършено; заключение № Г-06/13.02.2020г. на съдебно почеркова
експертиза със задача да се установи дали ръкописния текст „от 14 ч.“ в графа „изпраща се
за:…“ в медицинско направление от медицински комплекс „Майчин дом“, гр.
Варна/фотокопие“ е изпълнено от лицето А. Л. А.. Ръкописния текст „от 14 ч.“ в графа
„изпраща се за:…“ в медицинско направление от медицински комплекс „Майчин дом“, гр.
Варна/фотокопие/ не е изпълнен от А. Л. А..
В т.нар. „мотиви“ ВРС не е обсъдил конкретно никое от заключенията, не е посочил
какво следва от него и какво отношение има към значимите обстоятелства по делото, в
съпоставка с всички доказателства по него.
ВРС не е извършил необходимия анализ на доказателствата по отделно и в
съвкупност. Напълно е пренебрегната тезата на защитата. Това не се санира от общите
изрази в края на т.нар. „мотиви“, с които ВРС е направил опит да аргументира защо не
приема тезата на защитата. ВРС с общи фрази, самоцелно многословно, но без връзка с
доказателствата по делото, респ. без конкретно позоваване на съдържанието на което и да
било от доказателсвените средства, е посочил, че не възприема становището на защитата на
двамата подсъдими, че „…те не са автори на твърдяното престъпно деяние…“. ВРС си е
послужил с набор от клиширани фрази, без никаква обосновка въз основа на събраните по
делото доказателства. Тезата на защитата на всеки от подсъдимите, видно от пледоариите на
защитниците, се позовава и на показанията на свидетеля Р. А.К., както и на графика за
работа на свидетелката Е. Б.. Тези доказателства напълно са игнорирани в т.нар „мотиви“ на
ВРС и в крайна сметка липса отговор на аргументите на защитата.
Във връзка и като продължение на горното е пълната липса на правни съображения
на ВРС за неговото решение.
ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерноста на
деянието, за което е обвинен всеки от подсъдимите. Вместо обсъждане на обективната
страна, първоинстанционния съдия е преписал дословно диспозитива на обвинителния акт,
без да отдели и обоснове съставомерните елементите от обективната страна.
Първоинстанционният съдия си е послужил с общи формулировки за субективната страна.
Визирал е регламента на чл.11, ал.2 от НК за пряк умисъл, с допълнение от общи фрази, без
анализ на конкретното поведение, и субективно отношение на съответния подсъдим към
стореното.
Предвид горното, изправени сме пред същественото процесуално нарушение,
представляващо липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на присъдата,
6
съобразно чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Отмяната на присъдата и връщането на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване
на това съществено процесуално нарушение.
Жалбата на подсъдимия ПЛ. ИВ. ИВ. е основателна доколкото се прави оплакване за
нарушение на процесуалните правила.
Жалбата на подсъдимия Ж. ХР. М. е основателна доколкото се прави оплакване за
нарушение на процесуалните правила.
С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение от ВРС, въззивния Съд
следва да отмени присъдата като неправилна и да върне делото за ново разглеждане, от друг
състав на ВРС.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК,
Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 194/11.05.2021г. по НОХД № 384/2019г. по описа на Районен
съд- Видин.
ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се
отстрани допуснатите съществени процесуални нарушение, посочени в обстоятелствената
част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7