№ 11488
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110157516 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно и активно субективно съединени
искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,вр.чл.99,ал.1 от ЗЗД от
Н. Т. Н.,ЕГН **********,с адрес адрес,и Й. А. К.,ЕГН **********,с адрес
адрес,против фирма,ЕИК номер,със седалище и адрес на управление
адрес,представлявано поотделно от всеки от управителите си Х. и М. Рамчева
с искане да бъде постановено решение,с което ответникът да бъде осъден да
заплати на всеки от ищците неустойка в размер на по 5000 лева,предявена
като частичен иск от 48048 лева,начислена за периода 28.09.2020 г. до
05.07.2022 г.,съгласно договор за заем между „ФИРМА“ООД и
„М.“ООД,сключен на 28.09.2017 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 24.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,както и мораторна лихва в размер на
по 94,44 лева за всеки от ищците за периода 15.08.2022 г. до 24.10.2022 г.
В исковата молба се твърди,че на 28.09.2017 г. между
„ФИРМА“ООД,като заемодател,и „М.“ООД,като заемател,бил сключен
договор за заем за сумата от 13000 лева с падеж за връщане на 28.09.2020 г. В
исковата молба се сочи,че страните са уговорили възнаградителна лихва в
размер на 4 %,а в случай на забава заемополучателят дължи неустойка в
размер от 1 % от просрочената парична сума за всеки ден забава. Сочи се,че
на 05.07.2022 г. ответното дружество е върнало заемната парична сума заедно
с договорната лихва като е платило сумата от 14560 лева,но към датата на
плащането периодът на забава е 645 дни и в полза на заемодателя е
възникнало вземане за неустойка в размер от 96096 лева. Ищците
поддържат,че съгласно сключен договор за цесия от 17.06.2022 г.
„ФИРМА“ООД им прехвърлило вземанията си за неустойка при равни
дялове,а за цесията ответникът бил уведомен. В исковата молба се сочи,че до
1
ответника е изпратена покана,връчена на 15.08.2022 г.,по която не е
постъпило плащане. Претендирана е парична сума за неустойка в размер на
по 5000 лева за всеки от ищците. С оглед това,че главницата не е
заплатена,всеки от ищците предявява иск за мораторна лихва в размер на по
94,44 лева за всеки от ищците за периода 15.08.2022 г. до 24.10.2022 г.
Ищците молят съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
Ответното дружество „М.“ООД в депозирания писмен отговор изразява
становище за недопустимост на исковете поради липса на активна
легитимация,защото не е доказано ищците да са носители на вземането. Ако
исковете бъдат възприети за допустими,то същите са неоснователни,защото
със съгласието на единия ищец Й. К. е одобрено продължаване на срока за
връщане на заемната парична сума с две години до 28.09.2022 г.,за което е
постигнато съглашение от 21.03.2022 г. В писмения отговор се поддържа,че
при прехвърляне на дружествени дялове от „М.“ООД заемът става
предсрочно изискуем заедно с договорната лихва. Твърди се,че вземане за
неустойка не съществува,тъй като не е осчетоводено вземането за неустойка в
счетоводството на ищеца. Изразено е становище за недействителност на
клаузата на т.2 от раздел „Лихви и неустойки“ от договора за заем,защото
тази договорна клауза противоречи на закона и на добрите нрави. Ответното
дружество се позовава,че ищците недопустимо кумулират договорна
неустойка с мораторна лихва. Поддържа се,че разпоредбата на чл.309 от ТЗ е
неприложима,защото ищците не са търговци. Ответникът моли съда да
отхвърли иска,респективно да бъде намалена неустойката до размера на
действително претърпените вреди.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С определение на съда е признато за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че между „ФИРМА“ООД и
„М.“ООД е сключен договор за заем на 28.09.2017 г. за сумата от 13000 лева.
Видно от договор за заем от 28.09.2017 г.,“ФИРМА“ООД,като
заемодател,и „М.“ООД,като заемополучател,са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което се предоставя заемната сума от
13000 лева,която следва да бъде върната в срок до 28.09.2020 г. при
възнаградителна лихва от 4 %,а при забава на плащанията заемополучателят
дължи неустойка в размер на 1 % върху просрочената парична сума за всеки
ден забава. Според допълнително споразумение от 21.09.2020 г.,постигнато
между „ФИРМА“ООД и „М.“ООД,срокът на договора за заем се продължава
с две години,считано от 28.09.2020 г.,а при прехвърляне на дружествени
дялове от притежаваните от Н. Н. или Й. К. от капитала на „М.“ООД заемът
заедно с възнаградителната лихва става предсрочно изискуем.
Установява се от договор за цесия от 17.06.2022 г.,сключен между
„ФИРМА“ООД,като цедент,и Н. Т. Н. и Й. А. К.,като цесионери,съгласно
който цесионерите прехвърлят вземания по договор за заем от 28.09.2017
г.,включително начислените лихви и неустойки.
2
Представени са уведомления за цесия,с които „ФИРМА“ООД
уведомява „М.“ООД,че съгласно договор за цесия вземането за неустойка по
договор за заем от 28.09.2017 г. е прехвърлено на Н. Т. Н. и Й. А. К..
Уведомленията са връчени с известие за доставяне на 15.08.2022 г.
Приет е договор от 15.12.2015 г. за продажба на дружествени
дялове,сключен между Н. Т. Н. и Й. А. К.,като прехвърлители,и „М.“СА,като
приобретател,съгласно който всеки от прехвърлителите продава по 30
дружествени дяла от капитала на „М.“ООД.
Видно от договор от 25.10.2022 г.,сключен между Н. Т. Н. и Й. А.
К.,като прехвърлители,и „М.“СА,като приобретател са прехвърлени и
останалите 40 дружествени дяла.
С преводни нареждания от 05.07.2022 г. „М.“ООД нарежда на Й. А. К. и
Н. Т. Н. парични суми в размер на по 7740,09 лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че на 05.07.2022 г. е заплатена от „М.“ООД парична
сума в размер на 15480,18 лева,която включва 13000 лева главница и 2480,18
лева договорна лихва. Според справка от счетоводството на „ФИРМА“ООД
вземане за неустойка не е осчетоводено,респективно не е внесен
корпоративен данък.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.92 от
ЗЗД,вр.чл.99 от ЗЗД,следва да бъде доказано,че е сключен договор за
цесия,прехвърлено е вземане за неустойка,вземането за неустойка
съществува. Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за
недопустимост на исковите претенции предвид това,че не е доказано
прехвърляне на вземането на основание цесия. В тази насока следва да бъде
посочено,че преценката за допустимост на исковете съдът реализира въз
основа на твърденията,изложени от страната ищец,а въпросът дали
действително ищците се явяват носители на вземането е въпрос по
съществото на спора,на който съдът следва да даде отговор при
постановяване на съдебното решение,тъй като този въпрос касае
материалноправна предпоставка за уважаване на иска,но не е налице
основание за прекратяване на производството по делото поради
недопустимост.
Договорът за цесия е консенсуален договор,съгласно който едната
страна в производството – цедент се задължава да прехвърли свое вземане
към трето лице на насрещната страна – цесионер,а цесионерът приема да
придобие вземането при условията,каквито са посочени в договора за цесия.
Със сключването на договора за цесия вземането преминава към нов
кредитор,който има право да претендира изпълнение,за което законът
предвижда задължение длъжникът на вземането да бъде уведомен.
Съдът,отчитайки представените по делото доказателства приема,че е
доказано,че е сключен договор за цесия,а се явява доказано и уведомяването
за сключения договор,в която насока съдът отчете известието за доставяне от
15.08.2022 г. Провеждането на доказване,че ищците са цесионери не е
достатъчно,за да бъде възприета като основателна исковата претенция,тъй
3
като за уважаването на иска е необходимо да бъде доказано и наличието на
действително вземане в съответен размер. В настоящия случай ищците Н. и
К. претендират изпълнение на вземане,представляващо мораторна неустойка
като спорът между страните е концентриран относно това дали вземането за
неустойка е валидно възникнало. Софийският районен съд приема,че
исковете подлежат на отхвърляне като счита,че предвид постигнатото
споразумение,с което се продължава срока на договора за заем и предвид
обстоятелството,че заемополучателят реализира плащане преди настъпване
крайната дата на издължаване на заемната парична сума,вземане за неустойка
не е възникнало. Със сключването на договор между страните при
съобразяване принципа на договорна автономия страните по своя воля
уговарят права и задължения,които са длъжни да изпълняват като не
съществува пречка страните да изменят съдържанието на договорното
правоотношение при взаимно съгласие на страните. В настоящия случай със
сключването на договора за заем страните са постигнали съгласие заемната
парична сума да бъде върната до 28.09.2020 г.,но със споразумение от
21.09.2020 г. е уговорено срокът на договора да бъде продължен с две
години,т.е. до 28.09.2022 г.,респективно плащането,реализирано на 05.07.2022
г. е направено в рамките на уговорения между страните срок за връщане на
заемната парична сума,т.е. страната заемополучател не е в забава. Предвид
това,че неустойката е уговорена като мораторна,ако плащането е направено в
рамките на срока на действие на договора за заем и преди настъпване на
падежа на заемната парична сума,то вземане за неустойка няма да възникне.
Така мотивиран,съдът счита,че исковете,предявени от ищците за сумата в
размер на по 5000 лева,претендирани като частични искове,подлежат на
отхвърляне. Дори да не бъдат възприети изложените съображения и да бъде
счетено,че заемната парична сума е следвало да бъде върната в срок до
28.09.2020 г.,каквато е била уговорката според сключения през 2017 г.
договор за заем,съдът счита,че исковете за заплащане на неустойка подлежат
на отхвърляне. Неустойката представлява договорен способ,съгласно който
страните със сключване на договорното правоотношение уговарят начин на
обезвреда на едната страна при допуснато неизпълнение на задължение на
насрещната страна по договорното правоотношение. В конкретния случай
неустойката е уговорена като мораторна – начислява се за забава на
плащанията като страните са уговорили,че се начислява неустойка по 1 % от
заемната парична сума за всеки ден забава. С оглед това,че договорът за заем
е сключен между търговски дружества,никоя от страните не може да релевира
доводи относно прекомерност на неустойката,но преценка за
действителността на клаузата за неустойка може да бъде реализирана. В тази
насока с Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.,постановено по тълк.дело
№ 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС е възприето,че е нищожна клауза за
неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и
санкционна функции като преценката за нищожност се реализира във всеки
отделен случай към момента на сключване на договора. Това означава,че
макар да не е допустимо релевиране на довод за прекомерност на неустойката
по размер при съобразяване качеството на търговци на страните по
правоотношението,допустимо се явява обсъждане на доводи относно
нищожност на клаузата за неустойка поради това,че същата не отговаря на
присъщите на неустойката функции. Следва да бъде отбелязано,че доводът за
4
прекомерност на неустойката предполага,че клаузата за неустойка е
действителна,докато ако неустойката не отговаря на функциите,присъщи на
неустойката,клаузата за неустойка е нищожна. Както беше
посочено,неустойката представлява договорен способ,съгласно който
страните към сключване на договора уговарят начин на обезвреда и
страната,в чиято полза е уговорена неустойка може да претендира получаване
на неустойката,без да е необходимо да доказва вреди. Когато се уговаря
мораторна неустойка,целите на тази неустойка са да има санкционен характер
предвид допуснатото неточно изпълнение във времево отношение,както и
обезщетителен характер предвид неизпълнение на задължението за заплащане
на паричната сума. Софийският районен съд намира,че при наличието на
уговорена неустойка не е задължително неустойката да се равнява на размера
на действително възникналите вреди,но при съобразяване общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване следва начинът на определяне на
неустойката и размерът на същата да са относително съпоставими спрямо
вредите от договорното неизпълнение. Софийският районен съд намира,че
договорната клауза за неустойка в размер на по 1% от заемната сума
дневно,т.е. в размер на 365 % годишно е недействителна поради
противоречие с добрите нрави,защото би довела до неоснователно
обогатяване на заемодателя,а и при съобразяване на обстоятелството,че нито
обичайните размери на възнаградителна лихва,нито размерът на мораторна
лихва надвишават 10 %. Така мотивиран,съдът приема,че исковете за
главница подлежат на отхвърляне.
С оглед извода на съда,че са неоснователни исковете за главница – за
вземане за неустойка съдът приема,че следва да бъдат отхвърлени и
предявените искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва в размер на по 94,44 лева за всеки от ищците за периода
15.08.2022 г. до 24.10.2022 г. Исковата претенция за мораторна лихва,макар
да представлява самостоятелна искова претенция,има акцесорен характер и за
нейното уважаване е необходимо доказване,че вземане за парична сума
съществува. Когато искът за главница е отхвърлен и е възприето,че ищецът не
разполага с вземане,то и искът за мораторна лихва подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 350 лева депозит за експертиза и 2880
лева възнаграждение за адвокат като съдът възприема за основателен доводът
на ищците за прекомерност на уговореното от ответника адвокатско
възнаграждение при съобразяване вида и цената на всеки от исковете,предвид
фактическата и правна сложност на казуса и с оглед това,че по делото е
проведено едно открито съдебно заседание,в което делото е обявено за
решаване.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените при обективно кумулативно и активно
субективно съединяване искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 от
5
ЗЗД,вр.чл.99,ал.1 от ЗЗД от Н. Т. Н.,ЕГН **********,с адрес адрес,и Й. А.
К.,ЕГН **********,с адрес адрес,против фирма,ЕИК номер,със седалище и
адрес на управление адрес,представлявано поотделно от всеки от
управителите си Х. и М. Рамчева за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците неустойка в размер на по 5000 лева,предявена като частичен
иск от 48048 лева,начислена за периода 28.09.2020 г. до 05.07.2022 г.,съгласно
договор за заем между „ФИРМА“ООД и „М.“ООД,сключен на 28.09.2017 г.,
както и мораторна лихва в размер на по 94,44 лева за всеки от ищците за
периода 15.08.2022 г. до 24.10.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Т. Н.,ЕГН **********,с адрес адрес,и Й. А. К.,ЕГН
**********,с адрес адрес да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3
от ГПК на фирма,ЕИК номер,със седалище и адрес на управление
адрес,представлявано поотделно от всеки от управителите си Х. и М.
Рамчева,сумата от 3230 ( три хиляди двеста и тридесет ) лева сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6