Решение по дело №7242/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 230
Дата: 17 януари 2019 г.
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20185330107242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 230                           17.01.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 7242 по описа за 2018 година.

 

Предявеният иск намира основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД твърди, че е доставил в жилище, собственост на ответника, електричество за периода от 25.03.2015г. до 07. 03.2018г., за което се дължало общо сумата 310,48 лева. Тъй като задълженията не били платени в срок, се дължало и обезщетение за забава в размер на 80,83 лева. За тези суми било по дадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Иска се да бъде установено съществуването на вземането. В хода на производството ищецът е заявил изменение на претенцията, чрез частично оттегляне на иска, след което висящността на делото е запазено за следните суми: 156,40 лв. стойност на консумирана ел. енергия за периода 25.04.2015г. до 22.07.2017г.; 23,91лв. обезщетение за забава за периода от 26.06.2015г. до 22.07.2017г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Ответникът А.С.Б. не оспорва наличието на задължението. Поддържа обаче, че поради тежко финансово състояние не може сумата да бъде изплатена изцяло и желае нейното разсрочване.

Съдът намери за установено следното:

            Установява се, че дружеството ищец - „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД предоставя на ответника електроснабдителни услуги в качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ. Ответникът е абонат с клиентски номер № ************* относно място на потребление с ИТН ********* намиращо се в гр. П.**************  /лист 4/.

Видно е от приложените фактури, че в периода от 25.04.2015г. – 22.07.2017г. дружеството ищец е начислило за обекта на ответника цена на използвана енергия на стойност 156,40 лв. Върху която се дължи обезщетение за забава от 23,91 лв., начислена за времето от 26.06.2015г. до 07.03.2018г. 

            Установява се, че на 08.03.2018г. дружеството ищец е подало заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано приложеното гр.дело № 3905/2018г. на Районен съд Пловдив и издадена заповед за изпълнение. Ответникът е заплатил частично задълженията по заповедта, като за този размер е постановено и частичното прекратяване на настоящото производство.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между дружеството ищец и ответника е налице договор за снабдяване с електрическа енергия, като съгласно Общите условия към него, ответникът дължи заплащане на цената на доставеното електричество. Ответникът Б. не оспорва, че е ползвал енергията, нито размера на задължението за което е издадена заповед за изпълнение.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск е основателен в размера му поддържан след изменението на иска и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца суми за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело в общ размер на 157  лева, от които 75 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение; за производството по ч.гр.дело № 3905/2018г. на ПРС – 75 лева, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът взе предвид искането на ответника относно това вземането срещу него да бъде разсрочено. Предвид представените по делото писмени доказателства – решение на ТЕЛК от 09.01.2018г. и разпореждане на НОИ за получавана пенсия от 210 лв. съдът намира, че са налице основанията на чл.241, ал.1 ГПК. Ето защо следва да се разсрочат задълженията по настоящото решение на шест равни месечни вноски.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД съществуването на вземането на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, ЕИК: ********* против А.С.Б., ЕГН ********** с адрес *** за следните суми: 156,40 лв. /сто петдесет и шест лева и 40ст./, представляваща стойността на ел. енергия, предоставени за периода 25.04.2015г. – 22.07.2017г. за обект с клиентски № *********** на адрес гр. П.**************; сумата 23,91 лв./двадесет и три лева и 91ст./, представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2015г. до 07.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.03.2018г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед №2383/09.03.2018г. по ч.гр.дело № 3905/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА А.С.Б. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 157 лв./ сто петдесет и седем лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 75лв./седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.дело № 3905/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

РАЗСРОЧВА, на осн. чл.241, ал.1 ГПК, по искане на А.С.Б., ЕГН ********** с адрес ***, изпълнението на задълженията по настоящото решение на шест равни месечни вноски, с падеж на първата вноска – един месец, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за забава, върху всяка неплатена част от задълженията, дължима от влизане в сила на решението до окончателното им заплащане.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД