№ 14073
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Е. М. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20231110210549 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ А. Х. Н., явява се лично, доведен от следствения
арест на НСлС. За него се явява адвокат Н. Г. – служебен защитник.
СРП - редовно призована, изпраща прокурор И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по лична карта
№ *********:
А. Х. Н., роден на 28.09.1973 г., в гр.София, българин, български
гражданин, осъждан, женен, висше образование, работи като „управител“ на
„Х“ ЕООД, ЕГН **********, постоянен адрес: Х, настоящ адрес: ХХХ,
мобилен телефон:ХХ
1
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по хода на съдебното
следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане искането на СРП по чл.64 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо
обвиняемия Н..
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.
ЗАЩИТАТА: Оспорвам изцяло искането.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Естествено оспорвам искането.
СЪДЪТ покани обвиняемия да даде обяснения, ако желае.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Желая да дам обяснения. Искам да кажа, че аз самият
имах 15 години шпиц-померан. Това е породата на кучето, което почина
няколко месеца, преди това да се случи, да се вземе това куче и ми беше
много мъчно за моето куче. Това кученце го наблюдавах няколко дни и то
плачеше в клетката и просто реших да го взема, за да се грижа него и го взех.
Кученцето, според мен, беше на 2-3 месеца, не съм сигурен, нямам идея.
Кучето е като лисичка, не знам как да го опиша, в момента съм и много
объркан. Жълто е, с дълга козина, не е изцяло жълто, ушите му са къси и
изправени, сигурно е било 2-2,5 килограма. Почина моето куче и затова ми
беше мъчно и за това куче и това даже е отбелязала и полицайката от 03 РУ-
СДВР. Съпругата ми, дъщерите ми и внучката ми са в Германия и аз съм сам
и кученцето, де факто, ми почина 2 месеца преди това и ми беше твърде
тежко и исках да си имам дружка. Грешка е от моя страна, недопустима.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Взех кучето. Признавам си, че взех кучето. Мога
да споделя как го взех. Врата на магазина беше отворена, влязох, то
2
кученцето скимтеше, отворих клетката и го взех. В този момент нямаше човек
в магазина. До магазина стигнах с колело. Колелото е най-обикновено, то е
старо и няма марка, нормално колело със скорости, с никакъв цвят. То е
толкова старо и очукано, към някакво червено бие, към бордо. Тръгнах си от
магазина, излязох, качих се на колелото и си тръгнах с кученцето в ръчичка.
Не помня как бях облечен. Кученцето го гледам. Сега го гледам вкъщи,
където съм го прибрал. Не е там на адреса, на който живея. Сега в момента
съм го дал в мой приятел, защото не знаех какво ще стане. Приятелят ми, не
мога да дам точни имена, наричаме го Ц.
Имам и друго да кажа: Аз съм освидетелстван с „биполярно разстройство“ в
Бургас, в клиниката, преди 5 години беше. Настаняван съм в стационар за 14
дни. Бях в Централна психиатрична клиника в Бургас, имам издадена
документация, бяха ми назначени медикаменти. Там ме лекуваха. Аз съм
зависим от кокаин от доста години. Тази зависимост е активна към момента.
Аз не съм спрял и точно това е проблемът. Не мога да кажа какви
медикаменти са ми издали, те ми биеха постоянно инжекции. Домашно
лечение не съм имал, домашното ми лечение е било само с кокаин. Аз самият
искам лечение и имах намерение и приятели, които се притесняват за мен, че
отслабвам и на нищо не приличам. То, човек си мисли, че той контролира и
може да спре, когато иска, но де факто, в крайна сметка се оказва, че
наркотиците ме контролират. Моите близки- съпругата и децата ми, знаят за
моя проблем. Помощ от тях получавам.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Адресът, от който взех кучето, е на бул.
„Стамболийски“, близо до ул. „Средна гора“. На датата на деянието бях
употребил наркотични вещества. Употребявам наркотици нон-стоп, всеки
ден. Кокаин употребявам. Не знам в какво количество.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Аз пуша кокаин, не го шмъркам и не мога да
кажа каква доза приемам, сигурно грам, не знам колко…
НА ВЪПРОСИ НА ЗАЩИТАТА: Когато в понеделник ме заведоха в ареста
на „Г. М. Димитров“, потърсих лекарска помощ, но тогава нямаше и чак на
другия ден. Пия лекарствата, които ми дадоха да пия. Аз имам голяма нужда
от лечение, не е да се оправдавам и вече аз самият съм осъзнал, че трябва да
се подложа на лечение и да си взема живота в ръце и да се оправям. Сега,
въпреки тези хапчета, които са ми дадени, аз се чувствам ужасно, тялото ме
3
боли, аз не мога да спя вечер. Имам готовност и желание за връщане на
кучето, ако бъда пуснат. Имам възможност да го върна и аз не намирам защо
съм задържан - аз нито съм се укривал. В момента, в който ме извикаха в
полицията, аз съм отишъл. Аз нито ще извърша друго престъпление, нито
нищо. Казах Ви какъв беше мотивът за моето неадекватно действие, да го
наречем, защото аз също отчитам грешката и голямата си вина.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Данни за контакт с Ц не мога да дам.
След това ще имам проблеми, а и Вие не можете да го вземете. След това аз
ще имам проблеми, а и Вие нищо няма да получите. Няма да предоставя
данни за Ц. Абсурд. Казах, че имам желанието да върна кученцето на
неговите собственици.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам въпроси.
СЪДЪТ приключва изслушването на обвиняемия.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което и на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и доказателствени
средства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам, че са налице
императивно изискуемите от закона предпоставки за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия А. Х. Н.. На първо
място, от събраните в настоящия етап доказателства може да се направи
обосновано предположение, че Н. е осъществил престъплението, за което е
привлечен, като обвиняем, за което се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ . Обоснованото предположение за съпричастността на обвиняемия е
видно от протокол за оглед на местопроизшествие, протоколите за разпит на
Й И.а, З.Е. и Н.Я., изготвените видео-техническа и лицево-идентификационна
експертизи, оценителна експертиза, а както и от обясненията, които днес даде
обвиняемият и останалите доказателствени материали. От материалите по
4
делото не се установява опасност обвиняемият Н. да се укрие, доколкото
същият има известен адрес в страната, но относно опасността обвиняемият да
извърши друго престъпление, от материалите по делото се установява, че
обвиняемият Н. е неколкократно осъждан за извършени престъпления против
собствеността и с оглед на повторността, налице е реална, а не предполагаема
опасност, в случай, че бъде освободен от ареста, обвиняемият Н. да извърши
друго престъпление. Същото, освен че се презюмира по силата на чл. 63, ал.
2, т. 1 от НК при условията на повторност, се обосновава и от факта, че
настоящото деяние е извършено от Н. в изпитателния срок на изтърпявано от
него наказание „Лишаване от свобода“. Тези факти идват да покажат, че
обвиняемият Н. е лице с установени престъпни навици и наложените
наказания спрямо него, не са изиграли своята роля съгласно целите на чл. 36
на НК. Той се явява личност с висока обществена опасност. Относно
твърденията на обвиняемия, че страда от „биполярно разстройство“, с което е
бил диагностициран преди 5 години, това обстоятелство става ясно за първи
път в наказателното производство, като за същото не са ангажирани до този
момент доказателства в тази връзка. Следва да се отбележи, че осъжданията
на Н. са от 2019 г. и впоследствие, т. е., в периода, след като евентуално
същият е бил диагностициран с поставена диагноза. При така изложените
съображения става ясно, че спрямо обвиняемия е налице предпоставка за
налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на основание чл.
63, ал. 1 от НК и същата би реализирала целите, посочени в чл. 57 от НК.
Моля да се произнесете в този смисъл!
ЗАЩИТАТА: Уважаема госпожо съдия, моля да не уважите искането на
СРП за налагане на най-тежката мярка на обвиняемия Н. „Задържане под
стража“. Основанията са ми следните: Категорично и по безспорен начин
подробната практика на Върховния съд и тази на съдилищата при
приложението на чл. 63 и чл. 64 от НПК, както и съпътстващите норми, с
които императивно се налага най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, считам, че не са налице законовите основания за вземане на
исканата най-тежка мярка за неотклонение. В конкретния случай, с оглед на
събраните доказателства, които няма да коментирам, мога да кажа, че не са
налице тези кумулативни изисквания на чл. 63. От всички събрани до
5
настоящия момент доказателства, смея да твърдя, че няма доказателства, че
съществува реална опасност той да се укрие или да извърши друго
престъпление. Искането – в него липсват мотиви и аргументи за определяне
на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Липсва
причинно-следставената необходимост за налагането на този тип мярка.
Съгласно трайната съдебна практика, липсата на мотиви и аргументи относно
необходимостта за всяка от възможните мерки, както и необсъждането на
възможностите на обвиняемия да се защити, е основание за налагане на по-
лека мярка. Процесуалното поведение на подзащитния от момента на
повдигане на обвинението, наличие на постоянен адрес, липса на данни за
съществуваща опасност за извършване на престъпление, както и събраните до
този момент доказателства, не дават основания да се предполага, че трябва да
му бъде наложена мярка „Задържане под стража“. В конкретния случай, с
оглед етапа на производството, не смятам, че подзащитният ми е в състояние
по какъвто и да било начин да осуети или да попречи на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина по случая, а
истината беше изнесена от обвиняемия пред Вас. При доброволното му
довеждане пред разследващия орган, същият не е оказал съпротива и е
съдействал максимално. Мярката за неотклонение е строго индивидуална за
всяко отделно извършено деяние, която винаги следва да бъде съобразена с
множество предпоставки, начин на извършване на съответното деяние, както
и обществената опасност на извършеното. Считам, че в конкретния случай
Съдът следва да вземе предвид следното: постоянен адрес и липса на
неприключили наказателни производства срещу него. Мярката за
неотклонение не може и не следва да има репресивен характер. Тя не е
наказание за извършено престъпление. И за в бъдеще той също няма да се
укрие и избяга, няма да извърши друго престъпление. С оглед на горното,
моля да приемете, че не са налице основанията на чл. 63 и чл. 64, които да са
съставомерни в конкретния случай. Престъплението не е тежко умишлено и
не може да се говори за наказание „Лишаване от свобода“ за повече от 10
години и не са налице условията на ал. 3. Предвид гореизложеното и след
преценка на събраните доказателства, Ви моля да не уважите искането на
СРП за вземане на постоянна мярка „Задържане под стража“, а да определите
по-лека такава, като считам, че една по-лека мярка за неотклонение е
достатъчна за постигане на целите на досъдебното и съдебното производство.
6
Една такава по-лека мярка ще покрие изискването на закона, няма да попречи
на разкриване на обективната истина и за укриването на обвиняемия, както и
за извършване на друго престъпление. Надявам се искането ми да бъде
уважено. Благодаря Ви!
ОБВИНЯЕМИЯТ: Аз също бих искал да помоля, да ми бъде изменена в
по-лека мярката, като се ангажирам да направя всичко възможно да върна по
законния ред отнетата от мен вещ, демек, кученцето, на хората. Не бих
направил никакво друго престъпление и просто искам да изляза и да се
лекувам. Ще бъда винаги налице. Моля да ми бъде изменена мярката. Не
смятам, че това да седя вътре по някакъв начин допринася за нещо.
Ангажирам се и обещавам да бъде така.
На основание чл.297 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми бъде наложена друга мярка, а не
„Задържане под стража“. Обещавам, че няма да извърша никакво
престъпление, напротив ще съдействам на органите и бих върнал взетата вещ
- кученцето на собствениците, по реда, по който следва. Аз не съм Ви лъгал и
поех вината изцяло, направих така, че да съдействам на съда. Моля да ми
бъде изменена мярката!
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК. Образувано е във връзка с
7
постъпило искане от представител на СРП за постановяване на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия А. Х. Н.,
ЕГН **********.
За да вземе най-тежката мярка за неотклонение, освен базисните
предпоставки за валидното привличане на едно лице в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
и/или по-тежко наказание, съдът следва да формира извод въз основа на
събраните по делото допустими и относими доказателствени източници и за
съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние, както и
за наличието на някоя от алтернативно дадени опасности – да се укрие или да
извърши престъпление.
Н. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем с постановление
от 31.07.2023 г., предявено му на същата дата, за извършено на 10.06.2023 г.
престъпление с правна квалификация по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.28, ал.1 от НК, наказуемо с „Лишаване от свобода” в размер от 1 до 10
години.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото
релевантни доказателствени източници съдебният състав достигна до извод,
че към настоящия етап от разследването фактът на извършеното престъпно
посегателство, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм,
пострадало лице, настъпилите общественоопасни последици и неговото
авторство са подкрепени от събраните доказателства в достатъчна степен, за
да формират наличието на обосновано предположение, като първа и основна
процесуална предпоставка, изискуема от нормата на чл.63, ал.1 от НПК.
В подкрепа на този извод следва да бъдат съобразени показанията на
свидетелите ННЯ, Й Д И.а, ЗМЕ, тълкувани ведно с протокол за оглед на
местопроизшествието и писмените доказателства със заключенията на
изготвената оценителна и видеотехническа експертиза, посредством които се
фиксират приблизително характеристиките на отнетите вещи - предмет на
посегателство, нейното местонахождение преди реализацията на
престъплението, мястото и механизма на инкриминираното по делото деяние,
както и персоналитета на неговия автор. Представената от свидетелите
хронология на събитията прави възможен изводът на този етап от
разследването относно правилността на наказателноправната квалификация
8
на инкриминираното поведение. Приобщените в хода на производството
свидетелски показания са последователни, вътрешно непротиворечиви и
житейски правдиви, като изграждат с останалите писмени доказателства и
доказателствени средства стройна система от макар и преимуществено
косвени доказателствени материали, които този съд цени като достоверен
източник на факти, еднопосочно относими към обективни признаци на
състава на процесното деяние и позволяващи на този ранен етап неговото
установяване.
Решаващият орган споделя като способстващи за консолидацията на
доказателствения материал и допълващи тезата за обоснованото
предположение за авторство на деянието обясненията на обвиняемия, дадени
по време на разпита му в днешното съдебно заседание по повод разглеждане
на искането за вземане на мярка за неотклонение. Те разкриват синхрон с
формираната до момента доказателствена съвкупност, включително с
извлечените в рамките на приетите заключения на видеотехнически
експертизи отделни кадри от охранителните камери, монтирани на различни
обекти, върху които се различават особеностите на обстановката, в която е
реализирано деянието, неговият автор, средството велосипед, с който той се е
придвижил до и се е отдалечил от магазина за домашни любимци, в
последния етап, носейки със себе си предмета на посегателство – кученце.
Правилно, с оглед справката за съдимост на Н. е прието от органите на
досъдебното производство и че деянието е проявено при условията на
квалифициращи признаци, включително и наличието на повторност.
Изводимите от обсъдените по- горе доказателствени материали факти,
разглеждани поотделно и в своята съвкупност дават достоверна и достатъчна
информация за връзката между Н. и реализираното посегателство.
Действително, формираната материална съвкупност разкрива обстоятелства,
които следва да бъдат изяснени посредством поставяне на задачи в рамките
на допълнителна видеотехническа експертиза, евентуално изискване на
трафични данни, допълнителен разпит на свидетели, както и прилагане на
други способи за събиране и проверка на доказателствен материал, така че да
се достигне безспорност на изводите по същество в насока изграждане на
окончателната теза на държавното обвинение. Включително е наложително да
бъде проверена и лансираната от Н. версия не само за местонахождението на
9
откраднатото животно, но най – вече за актуалното му психологическо
състояние, наличието или липсата на повлияване на същото върху неговото
поведение, включително съществуването на предпоставки в спешен порядък
да бъдат предприети мерки за неговото лечение, респ. годността му въобще
да бъде субект на наказателна отговорност. Въпреки това понастоящем
формираната съвкупност е достатъчна, за да послужи за обосновка на
търсената от прокуратурата мярка за процесуална принуда. Удовлетворено е
изискването доказателствените източници на пръв поглед да позволяват
разумен извод и обосновано предположение с висок по степен интензитет, че
обвиняемият е съпричастен към деянието, за което е обвинен. Решаващият
орган изхожда и от позицията, че към настоящия етап от производството, с
оглед характера на мерките за неотклонение и заложените в тях цели, първата
и основна предпоставка, установена в чл.63, ал.1 от НПК, не следва да бъде
доказана с онази категоричност, изискуема от закона при повдигане на
обвинение от страна на Прокуратурата с обвинителния акт, с който в пълнота
се развива обвинителната теза и се детерминират фактическите рамки на
процеса.
По отношение на предвидените в закона алтернативно дадени
опасности този съдебен състав констатира, че липсва такава от укриване на
обвиняемия. Н. е с установена самоличност и с известен по делото адрес,
което указва неговата трайна фактическа обвързаност с посоченото населено
място, като липсват доказателствени източници за обосноваване на склонност
у обвиняемото лице към радикална промяна на местоживеенето.
От налагащите се от доказателствените източници по делото факти
обаче не се установяват оборващи установената в нормата на чл.63, ал.2 от
НПК презумпция. Съществуването на реална опасност от извършване на
друго престъпление е пряка и непосредствена, а не хипотетична.
Приобщената по делото справка за съдимост, от една страна, сочи наличието
на предходни осъждания, чието превъзпитателно и предупредително
въздействие върху Н. очевидно не е било постигнато. Обект на неговата
насоченост се явява преимуществено правоохранявани отношения, засягащи
неприкосновеността на личната собственост, което дава основание да се
коментира завишена степен на обществена опасност на личността му и
категорично опровергава твърденията за постигната ресоциализация и
10
утвърдено правосъзнание. Наличието на наложени и съответно търпени, в
изпитателния срок на едно от които именно се сочи да е предприето
инкриминираното престъпление, очевидно не е формирало в съзнанието на
обвиняемия своеобразен контрамотив за въздържане от общественоопасни
прояви.
Действително, предходната съдимост не следва да се разглежда априори
като обвързваща съда при преценката на вида и тежестта на разумното
ограничение в правната сфера на привлеченото към отговорност лице.
Последователно обаче, включително и в практиката на ЕСПЧ, е възприето, че
самостоятелно тежестта на деянието и изводимата от други източници степен
на опасност на дееца дори и при чисто съдебно минало могат да послужат за
обосновка за необходимостта от налагане на най- тежката форма на
процесуална принуда, изцяло в духа на нормата на чл.57 от НПК и без да се
накърнява забраната за самоцелност при приложението на процесуалния
институт на мярката за неотклонение „Задържане под стража”. В конкретния
случай механизмът на извършване на деянието се отличава с настойчивост,
включително като хронология на предприетите действия, предвид
декларираното и от обвиняемия ясно съзнание за противоправността на
проявата. Разкрива се демонстрация на пренебрежение към установения
запрет да се накърнява чуждата правна сфера. Последната констатация не
само сочи изключителността на случая, но позволява да се аргументира
съответността на най- тежката мярка за неотклонение спрямо извършеното. В
този смисъл, искреният стремеж да бъде защитен общественият интерес
следва да надделее над респекта към личната свобода и презумпцията за
невиновност.
В отговор на възраженията на защитника, този съд споделя разбирането
си, че по настоящото дело не се разкриват обстоятелства, способстващи
извод, че по – ниска по интензитет мярка за процесуална принуда би изиграла
възпиращата роля, която е поставена пред нея спрямо обвиняемия. Противен
извод не налагат предложените на вниманието на съда здравословни
проблеми, доколкото отсъстват категорични доказателства за
несъответността на условията на следствения арест с актуалното физическо
състояние на лицето и неговите нужди. Адекватността на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ не се опровергава и от обясненията на
обвиняемия, в които той сочи себе си като автор на посегателството,
11
доколкото това поведение в случая очевидно е дадено преимуществено с цел
подпомагане на защитната теза и постигане на по- леко ограничение върху
правната сфера. В тази връзка, не може да се сподели декларирано устойчиво
намерение да се съдейства за пълното разкриване на обстоятелствата по
делото, видно от непоследователните изявления на обвиняемия, касателно
въпросите за местонахождението на предмета на посегателство и
възможността същият да бъде възстановен или обезпечен за производството.
Не на последно място, именно заявените твърдения на обвиняемия, че страда
от психично заболяване, което не лекува, съчетано с акцента върху
дългогодишна наркоманна практика, която повлиявала, по собствените му
думи, върху способността му да въздържа поведението си, макар и да не е
изследвано като нов факт в нужната степен чрез експертни познания, се явява
индиция за съществуването на допълнителни рискове, които завишават
степента на обществена опасност на личността на Н..
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
адекватната мярка за неотклонение към този момент, която ще обезпечи
ритмичното приключване на наказателното производство в рамките на
изискуемия от закона разумен срок и същевременно ще осигури
спокойствието на гражданите с оглед ограничаване възможността на
обвиняемия да извърши друго престъпление, е най-тежката такава, а именно -
задържане под стража.
Така мотивиран, на основание чл. 64, ал. 4, предл. 1 НПК, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” на А.
Х. Н., ЕГН **********, в качеството му на обвиняем по досъдебно
производство № 227 ЗМК 893/2023 г. по описа на 03 РУ - СДВР, прокурорска
преписка №27007/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
На основание чл.64, ал.5 от НПК, определението подлежи на незабавно
изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС,
12
НО в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба и протест насрочва делото пред СГС за 08.08.2023 г.,
в 10:00 ч., за която дата страните уведомени от днес.
След влизане в сила на определението, копие от същото да се изпрати на
СРП за изпълнение.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:20
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13