Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 10.04.2019г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 1762 по описа за 2018г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на „А.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност на „Н и Н 2.“ ЕООД.

Молителят твърди, че  ответникът има парично задължение към него, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ.  По договор за наем от 20.02.2017г. относно магазин № 13, гр. София, район „Студентски“, ул.“Николай Стоянов“, ПК, по който ответникът е заместил предходния наемател „Ф.Б.“ ЕАД, съгласно споразумение от месец март 2017г., от ответника са останали дължими 163 лева за потребена в имота електрическа енергия, 259 лева за потребена вода и 16 500 лева неустойка за забава по т. 3.7 от договора за наем  при предсрочното му  прекратяване  от молителя–наемодател – 11 месечни наема.

 „Н и Н 2.“ ЕООД не е дало становище по молбата.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза,  и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от фактическа страна следното:

„Н и Н 2.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2015г.

 Към датата на приключване на устните състезания по делото  „Н и Н 2.“ ЕООД има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и  непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително към молителя - 163 лева за потребена електрическа енергия, за което е била издадена фактура № ********** от 04.04.2018г., със срок за плащане 04.04.2018г.,  и 259 лева за потребена вода, за което е била издадена фактура № ********** от 04.04.2018г., със срок за плащане 04.04.2018г., по договор за наем на недвижим имот от 20.02.2017г. с анекс от 21.02.2017г., споразумение от месец март 2017г. и анекс от 29.03.2017г.,  с предмет на договора за наем предоставяне от молителя ползването на магазин № 13 на адрес  гр. София, район „Студентски“, ул.“Николай Стоянов“ ПК и наемател ответникът.

По делото са представени договорите с анексите, както и  издадените фактури.

Съгласно договора за наем от 20.02.2017г., имотът  е бил отдаден под наем на дружеството „Ф.Б.“ ЕАД за фреш бар за срок от две години, считано от датата на подписване на договора (т. 1 и т. 3.2), при заплащане на месечна наемна цена от 250 лева и при дължимост на всички разходи, свързани с ползването на имота, които са включвали вода, ел. енергия, топлинна енергия, телефон (т. 5.1, б.“в“). Наемодателят е имал право да прекрати едностранно договора, освен другото, при забавяне плащането на наемната вноска повече от 10 календарни дни от датата на падежа (т. 3.5). В този случай предварително внесения депозит е имал характер на неустойка за неизпълнение на задълженията на наемателя. Съгласно т. 3.7 от договора, във всички случаи на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на наемателя, последният е дължал в полза на наемодателя  парична неустойка равна на сбора от дължимата наемна цена, изчислена от датата на прекратяване до изтичане на двугодишния период от датата на сключване на договора. С анекса от 21.02.2017г. наемната цена е била променена на 1 500 лева.  Съгласно споразумението от месец март 2017г. и анекса от 29.03.2017г., ответникът е заместил „Ф.Б.“ ЕАД по договора за наем и допълнително сключения анекс.

При констатирана забава за плащания на ответника – наемател, молителят е прекратил (развалил) договора за наем, като е претендирал неплатените консумативи, както и сумата от 16 500 лева неустойка при прекратяване на договора – 11 месечни наема, на основание клаузата на т. 3.7 от наемния договор. За обстоятелството е представена покана от молителя, дадена за връчване чрез ЧСИ У.Д.на 18.05.2018г. Със същата  покана е направено изявление, че стойността на заплатения депозит ще бъде задържан от наемодателя, на основание клаузата на т. 3.5 от договора.       

Публичните задължения на ответното дружество за данъци и осигурителни вноски са поне 32 666. 64 лева, от които  27 508. 06 лева главница и 5 158. 58 лева лихви.  В този смисъл е изготвената и представена по делото справки от НАП за актуални задължения към 28.02.2019г.  Задълженията са със срок за плащане от 25.01.2016г. и след това. По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника.

Върху имуществото на ответника са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК през 2017г., конкретно посочени в изготвена от НАП справка, съгласно писмо вх. № 15815 от 06.02.2019г. - Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170022-022-0025853/09.05.2017г., но няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК. Няма данни за частни държавни вземания на дружествата.

Ответното дружество има задължения и към персонала, но не се установява да се касае за неизпълнени задължения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, които да не са изплатени повече от 2 месеца.

Дружеството е подало  годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2015г. и 2016г., както и е представило ОПР и ГФО  за същите финансови години (така заключението на вещото лице). ГФО за 2015г. е бил обявен в търговския регистър при Агенция по вписванията, а този за 2016г. – заявен за обявяване. 

За 2017г. и 2018г. не са били подавани годишна данъчна декларация и годишен финансов отчет, нито такива са представени по делото  за работата на вещото лице по назначената съдебна финансово-икономическа експертиза, съгласно изложеното в експертизата и разясненията на вещото лице  в открито съдебно заседание при приемане на изготвеното от него заключение (в открито съдебно заседание на  28.03.2019г.). Липсват заявени за обявяване финансови отчети в търговския регистър.

 Документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество  за 2017г.  и 2018г. не са били представени и след изричното указание на съда в съдебно заседание на 28.02.2019г., че ако такива документи не се представят, съдът ще приеме, че коефициентите за ликвидност на дружеството за тези години не са  в норма.

Не са представени  и документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество  за 2019г., включително след изричните указания на съда в същия смисъл.    

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза, изследвала състоянието на ответното дружество въз основа на представените от ТД на НАП документи, за 2015г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил съответно 4.5000. Наличните краткотрайни активи са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Ответникът е имал положителен нетен работен капитал, а финансовият резултат от обичайната дейност е бил печалба (коефициентът за рентабилност е положителна стойност). Под норма са били единствено коефициентите за финансова автономност и   задлъжнялост (0.1176 и 8. 5000), като показател за способността дружеството да посреща дълготрайните си задължения.  В този смисъл също е заключението на съдебната експертиза по делото.  

Към 31.12.2016г.  коефициентът на обща ликвидност е възлизал на 0.1818  - наличните краткотрайни активи вече не са били достатъчни за покриване на неговите краткосрочни задължения, коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са били 0.0909 – под норма, коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост са били отрицателна величина,  дружеството е имало отрицателен нетен (работен) капитал, симптом за недобро финансово здраве, предполагащ недоверие от страна на кредиторите, както и  финансовият резултат от обичайната дейност на дружеството е бил загуба и са били отчетени показатели на рентабилност с отрицателна стойност. Към 31.12.2016г.   и всички активи на ответника (обща балансова стойност) не са били достатъчни за покриване на задълженията му.

Не се установяват неотразени счетоводно задължения през 2015г. – 2016г.

За ответното дружество не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с имущество.  

Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието. В този смисъл са данните по писмо вх. № 13687от 01.02.2019г.

 Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 16218 от 06.02.2019г., както и липсват данни изобщо за налични активи по настоящем. 

Данни за такива активи като налични понастоящем не се съдържат и в заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза. Към 31.12.2016г. дружеството е отчело наличие на парични средства от 1 000 лева, но няма данни за такава наличност понастоящем.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 28.03.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сума от 2 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 29.03.2019г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителя, както  и публичноправни задължения към държавата.

Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че липсват  подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО след 2016г., заявени за обявяване в търговския регистър годишни финансови отчети, както и представени по делото  счетоводни документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество понастоящем, за което то  е било изрично предупредено от съда по несъстоятелността. Фактически не се установява и имущество (активи) при ответника. 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2016г.

Съгласно възприетото от фактическа страна, не по-късно от 31.12.2016г. ответникът - длъжник  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи –  коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил  под характерната стойност 1.

Без значение е дали след 31.12.2016г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Следва да се приеме, че поне от 31.12.2016г. е настъпило  и трайно влошаване на икономическото състояние на длъжника.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Напротив, длъжникът има освен задължения по търговски сделки и  публични задължения, още и задължения към  персонала.     

Установява се активна легитимация на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу ответника – ответникът има към него задължения, произтичащи от  търговска сделка – договор за наем, която е била сключена от ответника в качеството му на  търговец,  във връзка с упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ). По договора за наем,  от 04.04.2018г. са били дължими консумативи за потребена електрическа енергия и за потребена вода.

Не се установява дължимост на неустойка по т. 3.7 от наемния договор, така както също твърди молителят. Съгласно трайно установената съдебна практика, неустоечна клауза, предвиждаща заплащане като неустойка на  дължимата наемна цена до изтичане на срока на договора за наем след прекратяване (развалянето му)  е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,  (така например Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.),  но по делото се установяват другите твърдени като съществуващи  вземания на молителя към ответника - длъжник, съответно качеството на молителя кредитор на длъжника по търговска сделка.

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на ответника преди 31.12.2016г. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Към 31.12.2015г. коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество е значително  над релевантния  показател (4.5000).

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни и за свръхзадълженост на ответника – също  от 31.12.2016г.

Съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те не са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. 

По вече възприетото, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 28.03.2019г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

На молителя са дължими направените разноски за платена държавна такса от 250 лева и 700 лева разноски за вещо лице (чл. 78, ал. 1 от ГПК,  вр. чл. 81 от ГПК).

Разноските ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността при евентуално възобновяване на производството по несъстоятелност.

Воден от горното съдът

           

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н И Н 2.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2016г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Н И Н 2.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Н И Н 2.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Н И Н 2.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Н И Н 2.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 1762/2018г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „Н И Н 2.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на «А.» ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***,   сумата от 950 лева (деветстотин и петдесет лева)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТР, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

                                                                СЪДИЯ: