№ 184
гр. Ловеч , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100673 по описа за 2021 година
Отрицателен установителен обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124,
ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Седимент Приват“ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., чрез законния представител Ив. Люб. М., действащ чрез пълномощника
си адв.С.П. от АК-гр.София срещу Община Угърчин, представлявана от Кмета на Общината Ст. Й. П., в която
изтъква, че на 19.11.2015 год. срещу „Седимент Приват“ЕАД е съставен Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК №**********-1/19.11.2015 год., издаден от Отдел МДТ на Община Угърчин, с който
последната установява негови задължения за местни данъци и такси, подробно описани в акта. През 2016 год.
Общината образува изпълнително дело 20168800400041 по описа на ЧСИ Р.Д., район на действие ОС-гр.Ловеч, за
събиране на установените с акта задължения. Съответно „Седимент Приват"ЕАД е получил покана за
доброволно изпълнение на задълженията. Това означава, че Общината е избрала реда за принудително събиране
на задълженията, предвиден в ГПК, съответно защитата на длъжника следва да се реализира по реда на ГПК,
разписан в чл.439 ГПК, съответно при уважаване на иска може да иска частично прекратяване на принудителното
изпълнение, на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК. Това обосновава и правния интерес на ищеца от водене на
настоящия иск.
Цитира текста на чл.171, ал.2 ДОПК, съгласно който : „С изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността...". Давността за
задълженията за 2010 год. започва да тече от 01.01.2011 год. и изтича на 01.01.2021 год. Това означава, че към
датата на завеждане на исковата молба, а именно 02.04.2020 год., публичните задължения за местни данъци и
такса смет за 2010 год. са се погасили по давност, с изтичане на абсолютната погасителна давност и не подлежат
на принудително събиране.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за следните задължения :
1.Задължения по партиден номер М1101471_020607 - местни данъци за 2010 год. в размер на 119,90 лева
главница и лихва в размер на 70,65 лева.
2.Задължения по партиден номер М1101471_020607 за 2010 год. - такси битови отпадъци в размер на
879,21 лева главница и лихва в размер на 518,01 лева.
1
Моли съда да признае за установено, че са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране
задължения, установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №**********-1/19.11.2015
год., както следва :
1.Задължения по партиден номер М1101471_020607 - местни данъци за 2010 год. в размер на 119,90 лева
главница и лихва в размер на 70,65 лева.
2.Задължения по партиден номер M1101471_020607 за 2010 год. - такси битови отпадъци в размер на
879,21 лева главница и лихва в размер на 518,01 лева.
Моли съда да им присъди и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба вх.№2671/07.05.2021 год. от
Община Угърчин, чрез пълномощника й адв.Д.П. от АК-гр.Ловеч, в който счита, че така предявения иск е
неоснователен и недоказан. Твърди, че давността прекъсва с издаването на акта или предприемането на действия
по принудително изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК. Актът за установяване на
задължения №**********-1/19.11.2015 год. на Община Угърчин, по чл.107, ал.3 от ДОПК, е издаден на
19.11.2015 год., не е обжалван и е влязъл в сила. Предаден е за принудително събиране на ЧСИ рег.№880 - Румен
Димитров, като е образувано изпълнително дело №41/16 год., действия по което се извършват и до момента. С
оглед на това моли съда да остави исковата молба без уважение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощник си адв.П., който от
името на доверителя си поддържа исковата молба и пояснява, че изпълнителното дело е висящо и все още не е
приключило. Счита, че иска е доказан и моли съда да го уважи като присъди на доверителя му и направените по
делото разноски.
Ответникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.П., оспорва подадената искова
молба и поддържа отговора, представен в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Пледира съдът да остави иска без
уважение като неоснователен и недоказан по аргументи, изложени в отговора на исковата молба. Няма претенция
за разноски и не претендира такива, но прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
пълномощника на ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на процесуалните
представители на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по
вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
По отрицателния установителен обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.439
във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявените обективно съединени искове са допустими, тъй като са подадени от лице с активна
процесуална легитимация, при наличието на правен интерес. Искът за установяване недължимост на
задължението може да предшества, съпътства или следва изпълнителното производство.
По отношение на основателността на предявените искове : Съобразно практиката на ВАС /Решение
№2746/27.02.2009 год. на ВАС по адм.д.№11797/2008 год., VI о., Решение №452/15.01.2016 год. на ВАС по
адм.дело №1528/2015 год., VII о./, погасителната давност, макар и уредена в процесуалния кодекс - ДОПК, е
институт на материалното право и не се прилага служебно от органите по приходите. За да настъпят нейните
правни последици, съгласно чл.120 от ЗЗД, не е достатъчно само изтичането на предвидения в закона срок на
бездействие на носителя на публичното вземане. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с
което да се позове на изтеклата давност. Изключение от горното правило е предвидено единствено във връзка с
абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Срокът на абсолютната погасителна давност е 10
годишен и същата не се спира или прекъсва, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено,
или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Служебното прилагане на абсолютната погасителна давност
се обосновава с разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК, според която вземанията се отписват служебно с
2
изтичането на срока по чл.171, ал.2 от същия кодекс. Тази разпоредба няма обратно действие, поради което до
влизането й в сила на 01.01.2016 год. за прилагането на абсолютната погасителна давност е необходимо
волеизявление на длъжника, който да се позове на нея. На още по-силно основание това се отнася за
петгодишната погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, която разпоредба предвижда, че публичните
вземания се погасяват с изтичането на срок с посочената продължителност, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Петгодишната давност подлежи на
спиране и прекъсване на основанията, уредени в чл.172 от ДОПК. Според чл.172, ал.2 от ДОПК давността се
прекъсва и с издаването на акта за установяване на публичното вземане.
В конкретният казус се установява, че изпълнителното производство по ИД №20168800400041 по описа на
ЧСИ Р.Д., с рег.№880 при КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч е образувано въз основа на молба на
взискателя С.П. – Кмет на Община Угърчин срещу длъжника „Седимент Приват"ЕАД на основание влязъл в сила
Акт за установяване на задължение за данък върху недвижим имот и ТБО №**********-1, съставен на 19.11.2015
год. за сума в размер общо на 11 867,90 лева, по което са предприети изпълнителни действия, свързани с
изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, на основание чл.182 от ДОПК, получена от негов
представител на 25.11.2015 год., видно от известието за доставяне по изпълнителното дело.
Съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното изпълнение се
извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В
конкретният казус Община Угърчин се е възползвала от хипотезата за събиране на задължението по реда на ГПК
чрез ЧСИ Р.Д., с рег.№880 при КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч.
Видно от Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, по който е образувано
изпълнителното дело е, че същият е издаден на 19.11.2015 год., връчен е на „Седимент Приват“ЕАД на 25.11.2015
год. и след като не е обжалван в 14-дневен срок от връчването му пред Община Угърчин, на основание чл.107,
ал.4 от ДОПК във връзка с чл.4, ал.5 от ЗМДТ, е влязъл в законна сила на 09.12.2015 год., т.е. прекъсната е
възможността да бъдат погасени по давност дължимите публични задължения за конкретните години, посочени в
АУЗД.
Съгласно чл.172, ал.3 от ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Според т.2 на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците, в сила от 13.03.2020 год., обн. Д.в-к бр.28 от
24.03.2020 год. до отмяната му, освен в случаите по чл.172, ал.1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на
обявеното извънредно положение, а в т.1 на същия Параграф е посочено, че срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК не се
прилага. В случая поради изтичане на 10 годишната погасителна давност съдът приема, че тя е настъпила
единствено и само за задължението на длъжника към Община Угърчин за 2010 год., касаещо местни данъци за
2010 год. и за такса битови отпадъци за същата 2010 год., за които две задължения съдът е сезиран видно от
петитума на исковата молба.
Върху тези две публични вземания са начислени и лихви, по отношение на които е приложима кратката
тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, поради което те също са погасени по давност.
Всичко изложено дотук прави исковата претенция на „Седимент Приват“ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., чрез законния представител Ив. Люб. М., действащ чрез пълномощника
си адв.С.П. от АК-гр.София срещу Община Угърчин, представлявана от Кмета на Общината Ст. Й. П., за
признаване на установено, че са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране задължения,
установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №**********-1/19.11.2015 год., както
следва :
1.Задължения по партиден номер М1101471_020607 - местни данъци за 2010 год. в размер на 119,90 лева
главница и лихва в размер на 70,65 лева.
2.Задължения по партиден номер M1101471_020607 за 2010 год. - такси битови отпадъци в размер на
3
879,21 лева главница и лихва в размер на 518,01 лева, изцяло основателна и доказана, поради което и искът с
правно основание чл.чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, следва да се уважи от съда.
По разноските.
С претенция за присъждане на разноски съдът е сезиран само от страна на ищеца, поради което и предвид
уважаване на иска му изцяло, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, право на разноски се поражда именно в негова
полза. Разноските, направени от ищеца са в размер на 65,57 лева, представляваща платена по сметка на съда
държавна такса, поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да ги
заплати на ищеца.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответната страна, което
съдът приема за основателно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по отношение
възнаграждението на адв.С.П.. Видно от Договор №987498/02.04.2021 год. за правна защита и съдействие е, че
договорното възнаграждение между ищцовото дружество и адв.С.П. е в размер на 500 лева, което следва да бъде
намалено до предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум от 341,14 лева /1587,77-1000=587,77х7%= 41,14+300=341,14/. Или ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв.С.П. сумата в размер на 341,14 лева, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, а за сумата
158,86 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 500 лева, претенцията на адв.С.П.
против Община Угърчин, се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от „Седимент Приват“ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., чрез законния представител Ив. Люб. М., действащ
чрез пълномощника си адв.С.П. от АК-гр.София срещу Община Угърчин, с адрес : ггр. У., представлявана от
Кмета Ст. Й. П., отрицателен установителен обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.439 във
връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, че са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране задължения,
установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №**********-1/19.11.2015 год., както
следва :
1.Задължения по партиден номер М1101471_020607 - местни данъци за 2010 год. в размер на 119,90 лева
главница и лихва в размер на 70,65 лева.
2.Задължения по партиден номер M1101471_020607 за 2010 год. - такси битови отпадъци в размер на
879,21 лева главница и лихва в размер на 518,01 лева.
ОСЪЖДА Община Угърчин, с адрес : ггр. У., представлявана от Кмета Ст. Й. П. да заплати на
„Седимент Приват“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С. сумата 65,57 /шестдесет
и пет лева петдесет и седем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, представляваща платената по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса.
ОСЪЖДА Община Угърчин, с адрес : ггр. У., представлявана от Кмета Ст. Й. П. да заплати на адв.С.П.
П., вписан в АК-гр.София, с адрес на кантората : гр. С. сумата 341,14 /триста четиридесет и един лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, а за
сумата 158,86 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 500 лева, ОТХВЪРЛЯ
претенцията на адв.С.П. П. против Община Угърчин, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Постановеното първоинстанционно решение може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в законна сила, препис от него да се връчи на ЧСИ Р.Д., рег.№880, с район на
4
действие ОС-гр.Ловеч, за сведение.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5