Решение по дело №236/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 182
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20235500100236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Стара Загора, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20235500100236 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.31 и чл.108 от ЗС във вр. с чл.82- 86 от
ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на първоначална Искова молба вх.№
3439/15.03.2023г. и уточняваща Молба вх.№ 2402-20.02.2024г. от
пълнолетната българска гражданка А. Х. Д. от ***/след частичното
прекратяване на производството против първия ответник „Гарант- авто 2000“-
ООД относно първия облигационен иска по чл.31 от ЗС за парично
обезщетение в размер на сумата 3 600 лв., заедно със законните лихва върху
нея/, в която тя твърди, че тя заедно с втория ответник- пълнолетния
български гражданин С. Х. П./неин брат/ са собственици на по ½ ид.ч. от
недвижим имот, представляващ авто- сервиз и жилищни помещения в него,
находящ с в ***, че въпреки отправените покани вторият ответник С. Х. П. не
заплаща парично обезщетение за ползваните съсобствени имоти и
съоръжения в тях, поради което моли той да бъде осъден на осн. снование
чл.31, ал.2 от ЗС за периода от 26.01.2023г. до 13.02.2023г. да й заплати
парично обезщетение в размер на 3 600 лв. главница, ведно със законната
лихва върху тях от датата на завеждане на иска в съда/15.03.2023г./ до
окончателното изплащане на сумите. Също така твърди, че вторият ответник-
търговския субект „Гарант- авто 2000“- ООД, който ползва неправомерно
1
нейната 1/2 ид.ч. от недвижими имот, на осн. чл.108 от ЗС, да бъде
установено от съда и той, като нарушил нейното владение, и държащ го без
правно основание, да бъде осъден да й го предаде, ведно със законните
последици от това. Претендира всички свои разноски по делото, за което
представя и Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на
процесуалния й представител- адвокат, както и предварителната й писмена
Защита по делото.
В законните 1- месечни срокове по чл.131- 133 от ГПК с общ писмен
Отговор на ИМ вх.№ 8192/29.06.2023г. двамата ответници/ търговския субект
„Гарант- авто 2000“- ООД и пълнолетния български гражданин С. Х. П./и
двамата от ***/ заявяват, че оспорват изцяло по основание и по размер
исковите претенции против тях- паричната по чл.31, ал.2 от ЗС и
ревандикационната по чл.108 от ЗС, особено що се отнася до ½ ид.част,
собственост на самата ищца и на съпруга й, както и поради факта, че самата
ищца до 01.03.2023г. е работила по трудово правоотношение при първия
ответник „Гарант- авто 2000“- ООД, в който се явява и съдружник заедно с
втория ответник- брат й С. Х. П.. Поради което моли тези искови претенции
против всеки един от тях да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и
недоказани, ведно със законните последици от това. Претендират разноските
си по делото, за което представят и общ Списък по чл.80 от ГПК. В този
смисъл е пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат, както
и предварителната им обща писмена Защита по делото.
СЪДЪТ, след като обсъди становищата на всяка една от страните, като
взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми и писмените защити на всяка една от
страните, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин
следното :
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :
Съдът намира, че предявения от ищцата против двамата ответника
искове съответно паричен по чл.31, ал.2 от ЗС и ревандикационен по чл.108
от ЗС са процесуално допустими, родово и местно подсъдни с оглед цената на
недвижимия имот и и местонахождението му, като първа съдебна инстанция
на настоящия първоинстанционен Окръжен съд- Ст.Загора, и следва по него
2
съдът да се произнесе по материалното същество на спора с настоящото
съдебно Решение.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Видно от събраните по делото писмени доказателства- Нотариален акт за
констатиране на право на собственост върху недвижим имот № 28 от
23.07.2021 г., Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот № 39 от 20.12.2022 г., Удостоверение за наследници на Х.С.
П. № 753/19.12.2022 г., Препис-извлечение от акт за смърт № 728/21.12.2016
г. на Община – К., Удостоверение за наследници изх. № 222/23.12.2016 г. на
Община – К., Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/09.12.2022 г., Скица на поземлен имот № 15-1397410-01.12.2022
г. на СГКК – Стара Загора, Договор за доброволно делба от 27.12.2016 г.,
Протокол на едноличен собственик на капитала от 27.12.2016 г., Договор за
продажба на дружествен дял от 16.01.2017 г., Обезщетение за използване на
съсобствен имот от 06.01.2023 г., Придружително съобщение за връчване на
извънсъдебни книга от 26.01.2023 г., Покана за доброволно изпълнение от
26.01.2023 г. – 2 бр., Отговор на покана от 08.02.2023 г., Справка на адрес и
телефон за контакт на „Гарант авто“ 2000 ООД, Договор за покупко-продажба
на автомобилно оборудване от 21.06.2004 г., Справка от Имотния регистър №
26517/09.01.2023 г., Счетоводен баланс за 2021 г., Отчет за приходите и
разходите за 2021 г., Молба за обезпечение на бъдещ иск от 14.02.2023 г.,
Определение № 238/15.02.2023 г. на ОС – Стара Загора, Удостоверение за
сключен граждански брак № 138/17.05.2022 г. на Община – Стара Загора,
Удостоверение за семейно положение изх. № 758/04.05.2023 г. на Община –
К., Молба от А. Д. от 21.02.2003 г., Заповед № 22/16.02.2023 г., Споразумение
от 21.03.2023 г., Договор за наем на недвижим имот от 28.06.2023 г.,
Допълнително споразумение към трудов договор № 1560/23.11.2020 г.,
Трудов договор № 3922/26.04.2018г., Удостоверение за техн. изправност на
МПС – 2 бр., Допълнително споразумение № 1169/03.01.2023 г., Протокол за
изпълнение на обезпечителна мярка от 28.06.2023 г., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-3187/07.09.2023 г. на РДАА –
Стара Загора, Договор за покупко-продажба от 21.06.2004 г., Удостоверение
за сключен граждански брак № 138/17.05.2022 г. на Община – Стара Загора и
Удостоверение за техническа изправност на МПС от 08.07.2023 г., Справка за
Среден годишен наем за жилище на кв.м от НСИ от 13.12.2023 г., Справка от
3
„Аlo.bg“ за наеми на складове, промишлени и стопански имоти – 7 листа,
Справка от Google за работното време на ГТП „Гарант Авто-Автосервиз П. –
Хотел П.“ от 14.12.2023г., и оригиналите на строителните книжа на
процесния обект/недвижим имот/, бащата на страните в настоящото
производство и майка им са се развели приживе, като процессния недвижим
имот е бил придобит още по време на брака им, като майката/свидетелката/
М.П. П.а е притежавала ½ ид. ч. от него. Същевременно ищцата Д. и
ответникът П. от своя страна придобиват след смъртта на баща им другата ½
идеална част, като по този начин всеки един от тях двамата придобива по
наследство по 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот. Наред с това, за
обективиране на притежаваните от всеки един от двамата съсобствениците
идеални части от процесния имот, на 23.07.2021г. е бил съставен Констативен
нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, съгласно който,
идеалните части от имота са разделени така, както е посочено по-горе. На
20.12.2022г. и съответно на 29.12.2022г. майката на страните прехвърля на
всеки един от тях по 1/2 ид.ч. от своята 1/2 ид.ч., като по този начин двете й
деца/брат и сестра/ стават съсобственици на по ½ ид.ч. от недвижимия имот и
на построените сгради върху него. Наред с това, поради наличието на
сключен граждански брак с третото за спора лице В.Д.Д., ищцата Д.
придобива своята ½ ид.ч. от процесния недвижим имот в режим на СИО по
СК. А след смъртта на общия им баща, страните/брат и сестра/ придобиват по
наследство и дружествените дялове на баща си в търговското дружество
„ГАРАНТ-АВТО 2000“- ООД, като през 2017г. те извършват доброволна
делба на дружествените дялове, като през същата година, посредством
покупко- продажба на дружествени дялове, отново страните стават
съсобственици в притежаваното приживе от баща им дружество „ГАРАНТ -
АВТО 2000“- ООД, като съотношението на притежаваните от тях
дружествени дялове е съответно 590 дружествени дяла от ответника С. Х. П.
и 10 дружествени дяла от ищцата А. Д.. Следователно, след смъртта на
21.12.2016г. на бащата на страните С. Х. П., децата му/страни по делото/
придобиват по наследство, заедно със своята майка/свидетелката/ М.П. П.а
процесния недвижим имот с идентификатор 27499.501.1237 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-18-
97/30.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот
4
от 01.12.2022г., с адрес на имота- ***, с площ от 1 434 кв.м., с трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1237, 1238 в квартал 125, парцел X, при граници и съседи-
поземлени имоти с идентификатори № 27499.501.3094, 27499.501.3117,
27499.501.3120, 27499.501.1236, 27499.501.3065, 27499.501.2178 и
27499.501.3116, заедно с построените в имота сгради- 2 помещения за
автосервиз, диагностичния пункт за автомобили и хотел. Наред с това видно
от извлечението от Търговски регистър за актуалното състояние на
ЕТ„Христо П.“ към 02.11.2023г., същият е негова собственост и развива
основно авторемонтна дейност. Най- вероятно заради това и уговорката
между брата и сестрата е била, ответникът П. да извършва самостоятелно, но
посредством „ГАРАНТ - АВТО 2000“- ООД, търговска дейност, изразяваща
се в осъществяване на годишни технически прегледи и автосервизна дейност,
като заплаща наем на своите съсобственици за използването на недвижимите
вещи от търговското дружество. Най- вероятно за да не се извършват
промени в лиценза на търговското дружество „ГАРАНТ - АВТО 2000“- ООД,
дружеството е останало ООД, а не ЕООД- притежавано само от
ответника/брат/ П.. Във връзка с тези изисквания на Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“/ИААА/, ищцата е останала да фигурира като
минонитарен съдружник в ООД с 10 дяла, заедно с мажоритарания
съдружник- ответника П. с 590 дяла.
Видно от събраните по делото гласни доказателства, се установява
следното :
Съгласно отговорите на ищцата на поставените й от ответниците въпроси
по реда на чл.176 от ГПК, от 28.06.2023г. тя притежавала ключове за имотите,
била е назначена на работа, но ралеално не била ходила, защото се скарали с
нейния брат- ответника и не били в добри отношения.
Съгласно показанията на разпитаните по делото общо 6 бр. свидетели,
водени от всяка една от страните по делото, се установи следното :
Свидетелката Б.Г.М./без родство и особени отношения със страните по
делото/, заявява, че постоянно ползвала услугите на ответната фирма, тъй
като били в приятелски отношения с ищцата А. Д., и предишните години, и
тази година също била на преглед за колата си там. Заявява, че в сервиза
5
живее ответника П. над ресторанта, в нещо като апартамент над ресторанта, с
по-голямата си дъщеря и с П., като тя не знае официалното му семейно му
положение. Твърди, че ищцата А. Д. не била владяла процесния недвижим
имот, като е била там само като служителка, където са били прегледите, като
тази календарна 2023г. ищцата не била посещавала сервиза, понеже преди
Коледа на 2022г. е станал конфликта с брат й иот тогава тя не била
посещавала обекта. Ищцата работела в Булсатком – гр.К.. Винаги била
виждала ответника П. да използва това място за отдих, където той и живеел.
Влизало се от едната страна на имота и се излиза от другата страна на имота.
Винаги отпред имало паркирани коли, които чакали за ремонт, като по
принцип било денонощно обслужването. Тя знаела за хотела и ресторанта в
имота, но не знае те да работят за трети лица. Тя била там на гости на ищцата,
но външни хора и трети лица не може да каже дали е имало. Била
присъствала само на семейни събирания, на рожден ден на ищцата само била
присъствала. Съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетелка, тъй
като тя е без родствени или други особени отношения с която и да е от
страните по делото, показанията й са пълни, обективни и безпристрастни, и
по делото липсват данни тя да е по някакъв пряк или косвен начин
заинтересована от фактическия и правен изход на процесния спор по делото.
Още повече, че те са в унисон с останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства, както и със заключенията на съдебната експертиза по
делото.
Свидетелят В.Д.Д. е съпруг на ищцата А. Д. и желае да свидетелства.
Същият заявява, че от 17.05.2022г. са законни съпрузи с ищцата А. Д., като
над 5 г. преди това били живяли заедно на семейни начала. Винаги е бил
живял на адреса си по лична карта в ***. След 19.11.2022г. заявява, че
съпругата му- ищцата А. Д. не била ходила в процесния недвижим имот,
защото на 20.11.2022г. той имал рожден ден, който двамата празнуваби в гр.Б.
и на 21.11.2022г. сутринта тя звъннала на служителката в с.Е. да й даде час за
технически преглед за нейна позната. Служителката й казала, че не работят по
нареждане на ответника С. П. и не било нужно да я уведомява. А преди това
сервизът бил работил. Свидетелката казва, че откакто е починал баща им през
2016- 217г., ответникът С. П. живеел в хотела на сервиза в с.Е., където е
хотела, сервиза. Помещението имало отделен вход, но било в сградата на
хотела. Там тя била ходила много пъти, защото него той познавал още преди
6
да познава жена си- ищцата. Ответникът С. П. ползвал общите части, защото
трябвало да мине през тях- навес с маси, където си храни кучето. Ако
съпругата му- ищцата А. Д. се допуснела до процесния недвижим имот,
нямало как да ползва имота, понеже нямало как да влезе в халето, защото там
се извършвали ремонтни дейности в едното, а в другото се извършвали
годишните технически прегледи/ГТП/, а в третия имот живеел ответника С.
П. със семейството си.Хотела никога не бил функционирал, като такъв.
Двамата/брат- ответник и сестра- ищца/ се били разбрали кой какво да
получи, след смъртта на баща им правили него, прехвърляли всички, като и
до ден днешен ищцата/съпругата му/ А. Д. работела в Булсатком- К., но не
знае кой какво е получавал. До миналата 2023г. всичко било наред, били
приятели, събирали се със С. П.. Знае, че е имало някакъв договор с „Гарант-
авто 2000“- ООД, но не знае конкретно какъв е бил. Съдът кредитира в
значителна степен показанията на този свидетел, макар че той е съпруг на
ищцата, понеже показанията му са пълни, външно обективни и изглеждат
безпристрастни, макар да има вероятност той да е по някакъв пряк или косвен
начин заинтересована от фактическия и правен изход на процесния спор по
делото. Още повече, че те са в унисон с останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, както и със заключенията на съдебната
експертиза по делото.
Свидетелката М.Ж.М./без родство с която и да е от страните по делото,
работеща при ответника/ заявява, че познава ищцата А. Д. от около 15 г., а
ответникът С. П. откакто й е работодател от 12 г. във фирмата, а с втория
ответник от 6- 7 г. на длъжността „Диагностик МПС“. Преди това също
работила в тази фирма/първия ответник/, но при баща им. Предполага/без да е
сигурна/, че ищцата А. Д. е работила във фирмата/първия ответник/ „Гарант-
авто 2000“- ООД, около 4 г., пак на същата длъжност „Диагностик МПС“.
Мисли, че е била на 4 часов работен ден, но не сигурна. Ищцата не била
управлявала хотела и ресторанта, като ресторанта въобще не бил работил по
принцип. Не знае С. П. да е гонил сестра си А. Д. от недвижимия имот и да не
й е давал да влиза в имота. Ог близо 1 г. тя не била виждала ищцата А. Д. в
имота, ответникът С. П. в момента живеел над сервизното помещение, за
жилището имало отделен вход, но не знае дали се води към хотела или не, но
било залепено към хотелската част и към сервиза. Докато била работила в
първия ответник „Гарант-авто 2000“- ООД, ищцата А. Д. била работила и в
7
Булсатком- К.. Принципно ищцата можела да ползва имота, да идва по всяко
време в сервиза, вратите били отворени за всеки. Съдът кредитира в
значителна степен показанията на тази свидетелка, която е без родство с
която и да е от страните по делото, макар тя да е служител на първия
ответник/ООД/, управляван от втория ответник/ФЛ/, понеже показанията й са
пълни, външно обективни и изглеждат безпристрастни, макар да има
вероятност тя да е по някакъв пряк или косвен начин заинтересована от
фактическия и правен изход на процесния спор по делото. Още повече, че те
са в унисон с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства,
както и със заключенията на съдебната експертиза по делото.
Свидетелят В.Т.Я./без родство с която и да е от страните по делото/
заявява, че познава ищцата А. Д. и брат й- ответника С. П. от 7 г, от както
работи в „Гарант-авто 2000“- ООД, като „Диагностик МПС“. Знае, че ищцата
А. Д. е работела там като негов колега на длъжността „Диагностик МПС“ по
трудов договор, но не помни дали от самото начало на неговото постъпване
или по- късно. Работела е там до 2023г., като не помни точния месец. Мисли,
че е работела и при друг работодател Булсатком- гр.К.. Тя не идвала всеки
ден редовно на работа. В негово присъствие не се било случвало някой да й
забранява да идва в имота. От близо 1 г. не бил виждал А. Д. да посещава
обекта в с.Е.. Мисли, че не е задължително да имаш средно-специално
образование, за да работиш като „диагностик на МПС“. Не знае къде живее
ответника С. П.. Виждал бил лични събирания да са се случвали в хотела към
сервица, организирани от С. П.. Работел за ответниците С. П. и за „Гарант-
авто 2000“- ООД. Мисля, че се било случвало ищцата А. Д. да прави лични
събирания, на които той и тя са били присъствали. От 1 г. той и тя не били
присъствали на такива лични събирания. Съдът кредитира в значителна
степен показанията на този свидетел, която е без родство с която и да е от
страните по делото, макар той да е служител на първия ответник/ООД/,
управляван от втория ответник/ФЛ/, понеже показанията му са пълни,
външно обективни и изглеждат безпристрастни, макар да има вероятност той
да е по някакъв пряк или косвен начин заинтересована от фактическия и
правен изход на процесния спор по делото. Още повече, че те са в унисон с
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и със
заключенията на съдебната експертиза по делото.
Свидетелката М.П. П.а/майка на страните по делото/, желаеща да
8
свидетелства заявява, че от около 1 г. живее в процесния недвижим имот,
където се намират автосервиза, пункта за технически прегледи и хотела. Тя
лично ползвала единия апартамент в този имот, а синът й С. П. ползвал
другия апартамент. В последно време, повече от половин година дъщеря й-
/ищцата/ А. Д. не била идвала в този имот. По принцип дъщеря й А. Д.
отключвала и заключвала този хотел и приемала гостите на хотела. Според
нея няма случай, в който синът й С. П. да е казвал на сестра си/дъщеря й/ А.
П.а да не стъпва в хотела, да се маха оттук, да не ползва автосервиза. Дъщеря
й А. П.а била правила семейни сбирки в ресторанта на хотела. До м.01-
02.2023г. ищцата А. Д. се занимавала с градинките, хотела, ресторанта, а тя
само й помагала. С А. си комуникирала, понеже А. си ги стопанисвала
официално тези имоти. Тя имала ключове и когато се е налагало й ги остави,
майката само вършела това, което трябвало да свърши- чистене на хотелската
част и ресторанта. Синът й С. не й бил отключвал и заключвал понеже той не
се занимавал с тези работи. Само бил пренасяла понякога друбни вещи на
сестра си А. Д. в този имот- домашни чинии и други подобни. Не знае дали
този багаж и сега се намира в хотела. Според нея децата й се били разбрали
навремето, че С. П. ще ползва прегледите и халето със сервизната част, а А. Д.
ще се занимава с хотела и ресторанта. Не помни точно от коя дата А. Д. не
живеела в апартамента. Заявява, че в периода м.01– м.02.2023г. тя/майката/
още не живеела в апартамента в имота в с.Е.. След като децата й се скарали
дъщерята А. Д. не била идвала там, като със сигурност след прехвърлянето на
нейната/на майката/ идеална част на тях двамата/сина й и дъщеря й/ А. Д. не
била идвала в имоти тя не я е виждала там. Не била виждала сина й С. П. да
организира събития и да кани свои приятели в хотелската част на обекта, като
хотелската част нямала разрешение да извършва такава търговска дейност и
да прави такива събития. Съдът кредитира в значителна степен показанията
на тази свидетелка, макар че тя да е майка на страните по делото, понеже
показанията й са пълни, външно обективни и изглеждат безпристрастни,
макар да има вероятност тя да е по някакъв пряк или косвен начин
заинтересована от фактическия и правен изход на процесния спор по делото.
Още повече, че те са в унисон с останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства, както и със заключенията на съдебната експертиза по
делото.
Свидетелят Р.П.П./без родство с която и да е от страните по делото/,
9
заявява, че познава страните по делото още от 1992г., през последните години
имал впечатления от техните взаимоотношения, контакти и проблеми. Знаел
за недвижимия имот в с.Е., защото почти всеки ден след работа ходел там.
Ищцата А. Д. също била идвала в този имот, като тя имала ключове за всички
тези имоти. Дори на един С.овден я чакали цели 2 ч. да дойде и да им
отключи, защото гостите чакали пред ресторанта да влязат, понеже
ответникът С. П. нямал ключ за там. Не бил чувал или виждал ответникът С.
П. да спира А. Д. да идва в тези имоти. Една година, когато се били
скарали/2022г./, бил свидетел, когато ответникът С. П. лично поканил ищцата
А. Д. да дойде със съпруга си на гости, за да се разберат като брат и сестра. А
тя му била отговорила с SMS, че С. П. я бил уволнил и вече нямало какво да
си говорят. Свидетелуят знае, че В.Д./съпруга на А. Д./ е бил там в имота,
защото му помагал да си разглоби колата. След това я оставил там,
ремонтирали й и ответникът С. П. я сглобил. Не знае С. П. да е заключвал
имотите и да не е давал на сестра си А. Д. да влиза в тях. Ищцата А. Д.
работели в сервиза за прегледи, стопанисван от „Гарант авто- 2000“- ООД, но
не знае в кой период от време. Виждал я бил в пункта за прегледи да работи и
да изпълнява задълженията си. Присъствал бил в ресторанта на имота на
организирани от А. Д. лични събития, на които и тя лично е присъствала поне
3- 4 пъти. По- късно видял ищцата в процесния недвижим имот след като се
скарали с брат й през м.11.2022г. По – рано през 2021г. на С.овден чакали
ищцата А. Д. да им отвори ресторанта. И преди това я виждал рядко, защото
идвала за малко на работа, а той самият бил на работа и не можел да каже
дали през дните е идвала. Той лично не я бил виждал там от м.01.2023г., като
по-рано идвала там по-често. Като е бил в отпуска, като почивал, я бил
виждал през деня, понеже тя работела доста години там- през 2021г., 2022г. и
2023г. Той присъствал заедно с майка им, когато ответникът С. П. прочел на
глас съобщението от сестра му А. П.а, че е уволнена от фирмата и няма за
какво да говорят със С.. „Гарант авто- 2000“- ООД извършвала търговска
дейност там в имота през периода м.01, м.02, м.03.2023г., където и ищцата е
съдружник. В този период ответникът С. П. живеел в апартамента в имота. Не
знае кой е предоставил апартамента в имота на майка им. Съдът кредитира
изцяло показанията на този свидетел, тъй като той е без родствени или други
особени отношения с която и да е от страните по делото, показанията му са
пълни, обективни и безпристрастни, и по делото липсват данни той да е по
10
някакъв пряк или косвен начин заинтересована от фактическия и правен
изход на процесния спор по делото. Още повече, че те са в унисон с
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и със
заключенията на съдебната експертиза по делото.
По делото са поискани, назначени, изготвени и приети без никакви
оспорвания от която и да е от страните по делото общо 3 бр. съдебно-
оценителни експертизи/първоначална, първа допълнителна и втора
допълнителна/, изготвени от едно и също вещо лице- специалист. Съгласно
техните писмени заключения и дадените допълнителни устни пояснения от
вещото лице в откритите съдебни заседания, са дадени средните пазарни цени
за възмездно ползване през претендирания период от време на процесните
отделни видове недвижими имоти, находящи се в ***. Съдът кредитира
изцяло заключенията и на трети експертизи, като изготвени мотивирано,
пълно, компетентно и безпристрастно, и следва да постанови своя
окончателен съдебен акт въз основа и на техните резултати.
Те се потвърждават изцяло и от останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
Предвид тази изяснена, установена и доказана фактически и правна
обстановка по делото съдът счита, че обезщетение за владение на имота се
претендира само срещу втория ответник/физическо лице/ С. П., понеже
правната квалификация на чл.31, ал.2 от ЗС предвижда, че такова следва да се
претендира от съсобственик, каквато е ищцата. Терминът „лично ползване“
съгласно ТР № 7/02.11.2012г. тълк. д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС- София е
всяко поведение на съсобственика/ответника П./, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици/каквато е ищцата Д./ да ползват общата
вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Владеейки лично П. и чрез другия ответник „ГАРАНТ АВТО 2000“- ООД,
процесния имот и построените сгради върху него, той фактически
възпрепятства ищцата Д. да го владее лично и с действията си пречи тя да
може да извършва каквито и да е действия с оБектите в него- автосервиза,
пункта за ГТП и хотел.
Безспорно вторият ответник П. е ползвал и продължава да ползва
апартамента в хотелската част, както и целия хотел и съпътстващата
инфраструктура към него/място за отдих, барбеюо , басейн и други/, като
11
видно от представените строителни книжа, апартаментът е неразделна част от
хотела и чрез него се преминава, както в останалата част от хотелската част,
така и в автосервизната част и избените помещения. Самият апартамент
очевидно и безспорно се състои от стълбищна клетка, антре - коридор,
дневна, кухня и столова, две спални, тоалетна, дрешник, баня и две тераси, с
обща площ от 151, 22 кв.м. съгласно строителните книжа за него по делото.
Доказа се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че самият
хотел представлява двуетажна сграда, в която първият етаж се състои от
ресторант и от 3 стаи за гости, както и фоайе, а вторият етаж се състои от 2
стаи за гости и фоайе, като общата застроена площ на хотела е 578, 80 кв.м.
Доказа се по делото, че първият ответник „ГАРАНТ-АВТО 2000“- ООД
от своя страна е ползвал и продължава да използва и владее диагностични
пункт за автомобили и автосервиза, които са с обща площ от от 210 кв.м.
Наред с това към диагностичния пункт и автосервиза се използват
механичната работилница с площ от 41, 69 кв.м., помещение за монтаж с
площ от 12, 96 кв.м./намиращо се между помещение с номера 14, 20, 22 и
тоалетната на сервиза/, както и се използват подземните помещения с
неустановено по делото площ.
По отношение незастраената част от недвижимия имот се доказа, че една
част се ползва от втория ответник С. П. за лични цели/барбекю, басейн,
мястото за отдих/, а друга незастроена част от имота се използва от първия
ответник „ГАРАНТ-АВТО 2000“- ООД, понеже там се паркирали повредени
автомобили и през нея преминават през тази част автомобилите, които
минават прегледи.
Вторият вещен иск по чл.108 от ЗС е насочен изцяло срещу първия
ответник „ГАРАНТ-АВТО 2000“- ООД, тъй като претенцията е, че
дружеството владее имота без никакво правно основание. В тази връзка
никъде в отговора на поканата не се оспорва владението на имота от страна на
ответниците „ГАРАНТ АВТО 2000“- ООД и С. П.. Тъърговската дейност се
извършва с лиценза на „ГАРАНТ АВТО 2000“- ООД.
Не се установи и доказа по делото след завеждането му в съда ищцата Д.
да владее и ползва процесния недвижим имот, в който ответното търговското
дружество извършва прегледи на автомобили в едното хале и в другите две
халета ремонтира автомобили. Дори и да има някакъв ключ за имотите, тя
12
няма как фактически да извършва някаква дейност в тях, предвид
непрестанния работен процес на дружеството в тях. А безспорно в хотелската
част живее ответникът Пангугов.
Разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС предвижда, че всеки съсобственик има
право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един от тях, а
другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си
служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите обезщетение за
ползите, от които ги е лишил, след поканата за това. Размерът на
обезщетението за недвижим имот поначало се определя в съответствие със
средномесечното наемно възнаграждение, тъй като това е реалната стойност
на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, и на припадащата
се част от която би имал право, ако имотът бе отдаден под наем, като се
съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик надхвърля своята
квота в съсобствеността и дела на неползващия съсобственик, в който смисъл
е и ТР № 129/1986г. на ОСГК на ВС- София. За евентуалното уважаване на
исковата претенция по чл.31, ал.2 от ЗС следва да е налице съсобственост по
отношение на конкретен обект/и на правото на собственост, единият
съсобственик да ползва лично имота така, че да препятства останалите също
да го ползват, и отправено и надлежно получено от ползващия имота писмено
поискване за заплащане на обезщетение. В тази връзка с ТР № 7/2012г. ОСГК
на ВКС- София е прието, че "лично ползване" по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС
е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ съразмерно с правата си.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или
може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по
смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ. По изключение, обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС може да се претендира за разликата между уговорената от
такъв съсобственик наемна цена, съобразно сключения от него наемен
договор, и средната пазарна цена, когато първата е по-висока. Гражданските
плодове, които са получени от ползването на процесния недвижим имот от
ответника П. са в размер на 47 000 лв. за календарната 2021г.- видно от
13
годишния финансов отчет на дружеството, което практически представлява
лична му печалба, получена в резулатат на експлоатацията на обекта,
извършвайки прегледи и ремонти на автомобили. Наред с това се установи и
доказа по несъмнен и безспорен начин в хода на делото, че видно от договора
за покупко-продажба от 21.06.2004г. не са собственост на никой от двамата
ответници движимите вещи, намиращи се в обекта, като баща на страните
приживе през 2004г. е закупил за 84 000 лв. спирачен стенд, устройство за
странично приплъзване, стенд за амортисьори и други уреди.
Относно втория ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това, като основателността на ревандикационния иск оизисква
наличието кумулативното на предпхоставките ищецът да е собственик на
претендирания имот, имотът да се владее или държи от ответника, и
ответникът да упражнява фактическата власт над имота без правно основание,
което да е противопоставимо на ищеца.
В процесния случай по делото не се оспорва от ответниците и се доказва
от приетите по делото писмени доказателства, че ищцата се легитимира като
съсобственик в режим на СИО ведно със съпруга си/свидетел по делото/ на
общо 1/2 ид.ч., придобити от нея с Нотариалните актове от 2022г. От своя
страна пасивната материално-правна легитимация на ответника „ГАРАНТ
АВТО 2000“- ООД произтича от липсата на сключен помежду двамата
съсобственици в ООД и самото ООД под формата на писмен договор за наем
на процесния недвижим имот и построените върху него сгради. Така
упражняваната фактическа власт върху имота, обаче е непротивопоставима на
ищцата, понеже между страните по делото безспорно няма сключен договор
за наем и такъв никога не е бил сключван от съсобствениците. Един такъв
евентуален договор за наем по презумпция има изцяло облигаторен характер
и поражда действие, съответно обвързва с насрещни права и задължения
единствено страните по него, не и третите лица(в това число и останалите
съсобственици). Като акт на управление на вещта, той може да бъде сключен
от всеки съсобственик, но за да обвърже останалите съсобственици,
договарящият трябва да разполага с управителни правомощия съгласно
правилото на чл.32, ал.1 от ЗС, според което общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на мнозинството от съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ. Следователно, дори ако
14
съсобствената вещ е отдадена под наем само от един от съсобствениците,
който не притежава повече от половината от имота, този договор е
противопоставим на останалите и всеки от тях може да иска връщане на
общата вещ от третото лице. Между страните по делото вписан договор за
наем в Агенция вписвания и такъв обективно не съществува. Следователно
дори и да имаше подписан договор за наем, наемателят би разполагал само с
облигационни права на обезщетение за неизпълнение, произтичащи от
договора за наем, и то само срещу договарялия съсобственик, който не е
могъл да предостави ползването на имота, така, както се е задължил.
Следователно, той няма правомощието да сключва сам договор за наем за
целия имот, и съответно дори и да има договор за наем, последният не може
да бъде противопоставян на ищцата. Следователно законовите предпоставки
по чл. 108 от ЗС са налице по делото, поради което предявеният
ревандикационен иск се явява изцяло основателен и доказан, и следва да бъде
уважен, ведно с всички законни последици от това.
Също така защитата на правото на собственост по чл.108 от ЗС е обща и
се отнася както за собственика, така и за съсобственика, като липсва законова
разпоредба, която да изключва съсобствениците от кръга на адресатите на
тази правна норма. Поради което владеещият чуждите идеални части
несобственик е всъщност съсобственик на невладеещия съсобственик, и това
не му дава основание да задържи това свое владение над обема от права,
които има, нито е от естество да отблъсне претенцията на съсобственика да
получи владението на съсобственик имот, съразмерно с правата си/лични или
в режим на процесното СИО/.
Следователно ответникът/брат/ продължавал да ползва този процесен
недвижим имот, без правно основание и с вече наличното официално
противопоставяне от ищцата- съсобственик, но не го е освободил и към
настоящия момент.
Поради което се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че
ищцата е съсобственик в режим на СИО на ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот, че той се владее и ползва от двамата ответници и в тази ½ ид.ч. те го
владеят без правно основание, и въпреки изричната писмена покана от
съсобственицката- ищца отпреди завеждане на иска в съда, да го освободят
доброволно по искане на самата ищца- съсобственик, което не е станало до
15
завеждането на иска в съда/15.03.2023г. и до обявяване на делото за
решаване/06.06.2024г./.
Следователно искът по чл.31 от ЗС относно втория ответник-
пълнолетния български гражданин С. Х. П. от ***/брат на ищцата/, се явява
изцяло основателен и доказан по основание, както и в значителна степен по
размер, поради което следва да бъде уважен в тази му безспорна част в
рамките на установените и доказани по несъмнен и безспорен начин точно
2 460, 47 лв., а в останалата му част до общо претендираните първоначално
3 600 лв. следва да се отхвърли, със законните последици от това.
Предвид гореизложеното ревандикационният иск по чл.108 от ЗС на
ищцата- съсобственик против първия ответник- ползувател без правно
основание върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот за предаване
владението и собствеността върху собствения му недвижим имот, която ½
ид.ч. се владее и ползва изцяло от него, доказано без правно основание, се
явява изцяло основателен и доказан. Поради което исковата ревандикационна
претенция по чл.108 от ЗС се явява напълно основателна и доказана против
ответното ООД, и следва да бъде напълно уважена, ведно с всички законни
последици от това.
Тъй като придобиването на дружествените дялове в ООД и
придобиването на ½ от собствеността върху процесните недвижими имоти е
станало преди официалното сключване на гражданския брак на 17.05.2022г.
между ищцата А. Д. и съпруга й/свидетеля/ В.Д.Д., процесните недвижими
имоти и съответните искови претенции против ответниците са били тогава и в
момента са в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/ по смисъла
на чл.21- 32 от СК. Като двамата съпрузи/ищца- съпруга и свидетел- съпруг/
не са задължителни необходими другари в процеса съгласно константната
задължителна практика на ВКС- София по аналогични казуси.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата всички направени от нея разноски по делото пред
настоящата първа съдебна инстанция в размер на общо сумата 3 012, 25 лв.
съгласно представения от нея Списък по чл.80 и чл.81 от ГПК.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в
законния 2- седмичен срок, от връчването му на всяка от страните, чрез
настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора пред въззивния му ПАС-
16
Пловдив.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.31, ал.2 и
чл.108 от ЗС във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК и чл.82- 86 от ЗЗД,
първоинстанционният Окръжен съд- Стара Загора
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.31 от ЗС С. Х. П.- ЕГН ********** от ***, *** да
заплати на А. Х. Д.- ЕГН ********** от ***, *** парично обезщетение в
размер на 2 460, 47 лв./две хиляди четиристотин и шестдесет лева и
четиридесет и седем стотинки/, дължимо за периода от деня на писменото
поискване/26.01.2023г./ до датата на депозиране на молбата за обезпечение на
бъдещ иск/13.02.2023г./ за използването на намиращите се в режим на СИО ½
ид.ч. от недвижимия имот и построените върху него сгради- поземлен имот,
с идентификатор 27499.501.1237/двадесет и седем хиляди четиристотин
деветдесет и девет точка петстотин и едно точка хиляда двеста тридесет и
седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със
Заповед № РД-18-97/30.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 01.12.2022 г., с адрес на имота: с.Е., ***, с площ
от 1 434 кв.м./хиляда четиристотин тридесет и четири кв.м./, с трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1237 /хиляда двеста тридесет и седем/, 1238 /хиляда двеста
тридесет и осем/, квартал: 125 /сто двадесет и пет/, парцел: X /римско десет/,
при граници /съседи/: поземлени имоти с идентификатори №
27499.501.3094,27499.501.3117,27499.501.3120,27499.501.1236,27499.501.3065,
27499.501.2178 и 27499.501.3116, заедно с построените в имота сгради, а
именно хотел, съгласно строителни книжа с площ от 578, 80 кв.м., с
идентификатор 27499.501.1237.1, жилище /апартамент/, с площ съгласно
строителни книжа с площ от 151.22 кв.м., 3 /три/ помещения за извършване на
автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м., съгласно
строителни книжа и данъчна оценка, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.31 от ЗС за парично обезщетение над присъдения
размер от 2 460, 47 лв. до първоначално претендирания размер от 3 600 лв.,
17
като неоснователен и недоказан.
ПРИЕМА за установено по чл.108 от ЗС, че „ГАРАНТ-АВТО 2000“-
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, *** владее
и ползва без правно основание собствеността и владението върху
представляващата СИО ½ ид.ч. на А. Х. Д.- ЕГН ********** от ***, *** от
недвижимия имот и построените върху него сгради- поземлен имот, с
идентификатор 27499.501.1237/двадесет и седем хиляди четиристотин
деветдесет и девет точка петстотин и едно точка хиляда двеста тридесет и
седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със
Заповед № РД-18-97/30.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 01.12.2022 г., с адрес на имота: с.Е., ***, с площ
от 1 434 кв.м./хиляда четиристотин тридесет и четири кв.м./, с трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1237 /хиляда двеста тридесет и седем/, 1238 /хиляда двеста
тридесет и осем/, квартал: 125 /сто двадесет и пет/, парцел: X /римско десет/,
при граници /съседи/: поземлени имоти с идентификатори № 27499.501.3094,
27499.501.3117, 27499.501.3120, 27499.501.1236, 27499.501.3065,
27499.501.2178 и 27499.501.3116, заедно с построените в имота сгради, а
именно хотел, съгласно строителни книжа с площ от 578, 8 кв.м., с
идентификатор 27499.501.1237.1, жилище /апартамент/, с площ съгласно
строителни книжа с площ от 151.22 кв.м., 3 /три/ помещения за извършване на
автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м., съгласно
строителни книжа и данъчна оценка.
ОСЪЖДА на осн. чл.108 от ЗС „ГАРАНТ-АВТО 2000“- ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в ***, *** да предаде на А. Х.
Д.- ЕГН ********** от ***, *** собствеността и владението върху
представляващата СИО ½ ид.ч. от недвижимия имот и построените върху
него сгради- поземлен имот, с идентификатор 27499.501.1237/двадесет и
седем хиляди четиристотин деветдесет и девет точка петстотин и едно точка
хиляда двеста тридесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-18-97/30.12.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 01.12.2022 г., с
18
адрес на имота: с.Е., ***, с площ от 1 434 кв.м./хиляда четиристотин тридесет
и четири кв.м./, с трайно предназначение на територията - Урбанизирана,
Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1237 /хиляда двеста тридесет
и седем/, 1238 /хиляда двеста тридесет и осем/, квартал: 125 /сто двадесет и
пет/, парцел: X /римско десет/, при граници /съседи/: поземлени имоти с
идентификатори №
27499.501.3094,27499.501.3117,27499.501.3120,27499.501.1236,7499.501.3065,
27499.501.2178 и 27499.501.3116, заедно с построените в имота сгради, а
именно хотел, съгласно строителни книжа с площ от 578, 8 кв.м., с
идентификатор 27499.501.1237.1, жилище /апартамент/, с площ съгласно
строителни книжа с площ от 151.22 кв.м., 3 /три/ помещения за извършване на
автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м., съгласно
строителни книжа и данъчна оценка.
ОСЪЖДА „ГАРАНТ-АВТО 2000“- ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в ***, *** и С. Х. П.- ЕГН ********** от ***, *** да
заплатят на А. Х. Д.- ЕГН ********** от ***, *** общо сумата 3 012, 25
лв./три хиляди и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки/ разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 - седмичен срок, от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС-Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
19