към присъда по НЧХД № 109 /
2014 година
Частният тъжител А.Ф.Р.,
ЕГН **********,***, повдига обвинения срещу подсъдимите (баща и син) Р.Б.К., ЕГН **********, и Ю.Р.К., ЕГН ********** ***, както
следва:
Ø срещу Р.Б.К. за това, че:
ü
на 17.05.2014
година в землището на село ***, ***, ***, му нанася (на А.Ф.Р.) лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на охлузване на лявата предмишница (предна
повърхност) и кръвонасядане по задната повърхност на лявото бедро (болка и
страдание без разстройство на здравето) – престъпление по чл. 130, ал. 2, предложение второ от НК;
ü
по същото време
и на същото място в негово присъствие (на А.Ф.Р.) му казва обдни думи - „ще еба
майка ти”, с което унизява честта и достойнството му – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК;
Ø срещу Ю.Р.К. за това, че:
ü
на 16.05.2014
година в землището на село ***, ***, ***, в негово присъствие (на А.Ф.Р.) му
казва обидни думи - „педераст” и „ще отида да спя при жена ти”, с което унизява
честта и достойнството му – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК;
ü
на 17.05.2014
година в землището на село ***, ***, ***, в негово присъствие (на А.Ф.Р.) му
казва обдни думи - „ще отида да спя при жена ти”, с което унизява честта и
достойнството му – престъпление по чл. 146,
ал. 1 от НК;
ü
на 17.05.2014
година на същото място поврежда негова (на А.Ф.Р.) движима вещ – трактор ЮМЗ 6
км с ДК № *, като счупва дясното огледало за обратно виждане и две стъкла на
трактора от десния му край - на вратата и на кабината, и изкривява рамката на
вратата от десния край, с което му причинява щета (на тъжителя) в размер на 270
лева – престъпление по чл. 216, ал. 4
във връзка с чл. 218 от НК;
ü
на същата дата и
на същото място му нанася (на А.Ф.Р.) лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на масивно кръвонасядане на лява мишница - горна трета (болка и
страдание без разстройство на здравето), – престъпление по чл. 130, ал. 2, предложение второ от НК.
За
съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева срещу подсъдимия Ю.Р.К.
- обезщетение за причинените на 17.05.2014 година от престъплението по чл. 216,
ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК имуществени вреди, както и направените деловодни
разноски. Частният тъжител е конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание повереникът
на А.Ф.Р. адвокат М.Д.Х. *** намира повдигнатите от страна на частния тъжител срещу
подсъдимите Р.Б.К. и Ю.Р.К. обвинения за изцяло доказани и напълно
съответстващи на фактическата обстановка, описана в Тъжбата и установена в хода
на съдебното следствие. Счита, че с акта си Съдът следва да признае и двамата
подсъдими за виновни по така повдигнатите им с Тъжбата обвинения и да им наложи
предвидените в разпоредбите на чл. 130, чл. 146 и чл. 216 от НК наказания,
както и да бъде уважен допуснатият за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск в размер, установен от оценителната експертиза, и
да се присъдят в полза на тъжителя направените съдебноделоводни разноски,
явяващи се сбор от държавна такса за образуване на настоящото производство,
депозити за изготвяне на съответните експертизи и заплатения размер на
адвокатско възнаграждение.
Частният тъжител и
граждански ищец А.Ф.Р. се присъединява към адвоката си.
Защитникът на Р. и Ю.К.
адвокат Н.Б.Д. *** изтъква, че отношенията между тъжителя и подсъдимите,
датиращи от около 10 години, са изцяло неформални във връзка с отдаването по
устни договорки от А.Р. на семейството на Р.К. на земеделска земя за обработка,
а когато има формални договори, те са с неясен и категоричен характер. Счита,
че отправна точка в отношенията между тъжителя и подсъдимите са изменения от 13.05.2014
година с брой 40 на Държавен вестник в Закона за подпомагане на земеделските
производители в схемата за единно плащане на площ за земеделски земи, които се
отдават без правно основание за тяхното ползване и без знанието и съглА.то на
техните собственици, и това има логична връзка с последващите действия.
За първата от
инкриминираните дати – 16.05.2014 година, смята, че е установено Р.К. и
семейството му да са в местността *** в село ***, за да сеят тютюн и да поливат
вече засят тютюн, като голяма част от тази нива е предварително обработена от
арендодателя А.Р., за което авансово му е платена такса от 470 лева. Не пледира
във връзка обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК.
За втората от
инкриминираните дати – 17.05.2014 година, защитникът също не взема отношение по
повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК. Спира се на обвинението по чл.
216, ал. 4 от НК, като намира за беспорно установено, че тракторът „ЮМЗ” с
прикачен инвентар - лястовички, се е намирал навлязъл в засятата с тютюневи
насаждения част на нивата, върху лехите. Заявява, че по машината има нанесени
щети – счупени стъкла на кабината и на вратата й, но от активна защита на
семейство К. – баща и син, спасила труда им, като нападението към имота им от
страна на А.Р. остава недовършено по независещи от него причини и подзащитните
му действат при неизбежна отбрана по чл.
12 от НК, позволяващ на гражданите да противодействат, когато са обект на
престъпно посегателство, а в случая са защитени от увреждане интересите на
семейство К., свързани с пряката им трудова дейност – отглеждане на тютюн.
Счита, че подзащитните
му Ю. и Р.К. са провокирани от тъжителя А.Р. и ръководят действията си изцяло в
пределите на неизбежната отбрана и от тази гледна точка деяния, осъществени от
тях, не са общественоопасни, поради което моли за присъда, с която да бъдат признати
за невиновни и оправдани и двамата подсъдими за престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, както и по чл. 216, ал. 4 от НК.
Подчертава, че чл. 46,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите изключва деликтната отговорност в
тези случаи и моли да се отхвърлят предявените граждански искове като
немотивирани и необосновани. Претендира присъждане в полза на доверениците му
разходи за изготвените експертизи и адвокатския хонорар.
Подсъдимият Р.Б.К. се
присъединява към защитника си и заявява, че тъжителят се е подиграл с неговия и
на семейството му труд, с хляба им, цяла година. При последна дума счита, че
съдът ще отсъди правилно.
Подсъдимият Ю.Р.К. не
се явява в съдебното заседание по същество, за да упражни лично правото си на
защита.
Съдът след проверка
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Р.Ю.К.
е роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, женен,
неосъждан, с основно образование, земеделски производител, от ***.
Подсъдимият Ю.Р.К.
е роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, женен, неосъждан,
с основно образование, земеделски работник, ***.
Подсъдимите
Р.Б.К. и Ю.Р.К. с близките си – свидетеля С.Е.К. (съпруга на първия и майка на
втория), Е.Р.К. (по-малък син на първия и брат на втория) и свидетелят Н.П.К.. (съпруга
на втория подсъдим) живеят в едно домакинство в село *** и се препитават със
земеделие (тютюнопроизводство) и животновъдство, а Р.К. е пастир и на добитъка
на други хора от селото. Тютюна К. садят и обработват на арендувани ниви, някои
от които собственост на тъжителя А.Ф.Р. ***, на когото, тъй като има пункт в
село ***, К. продава и млякото от животните си. От своя страна, тъжителят се
занимава със земеделие и животновъдство, а при договорка оре срещу заплащане със
свой трактор отдадената под наем земеделска земя.
Няколко
години преди инцидента К. вземат по устна договорка с тъжителя ниви под аренда
за тютюнопроизводство и неформалните им взаимоотношенията са точни.
През
есента на 2013 година Р.К. иска от А.Р. да му даде 10 декара земя за работа и
тъжителят обещава, като за целта в землището на селото, от което са и двамата,
му изорава 10 декара земя – 2 декара в местността *** и 8 декара в местността ***
от дългата страна на имота, след предварително уточняване по телефона.
По
същото време - през есента на 2013 година, тъжителят обещава и на свидетеля С.Х.Я
3 декара за засаждане на тютюн в местността *** и изорава площта до мястото на К.,
а свидетелят поставя колчета на подготвените трапове.
През
пролетта на 2014 година Р.К. отново пита А.Р. за местата си, получава отговор:
„Сявай! Нямаш проблеми” и на 5-6 май 2014 година семейство К. започват сеитба
на предварително подготвен за 10 декара разсад на тютюн.
На
16 май 2014 година подсъдимият Ю.К. и свидетелите С.К.. и Н.К.. са в местността
*** и продължават сеитбата, а през това време бащата Р.К. е с изведения на паша
добитък.
След
обяд покрай земеделската земя минава свидетелят С.Я. и установява, че семейството
сади и на отреденото за него място. Отива до А.Р., разказва му и двама с колата
на последния пристигат на нивата. Тъжителят паркира на стотина метра от нея и идва
пеш до подсъдимия Ю.К., майка му и съпругата му, а С.Я. остава в автомобила.
Тъжителят
се приближава до К., заявява, че няма да сеят повече тютюн на това място и им
казва да се махат – да излизат от нивата. Ю.К. му отвръща, че ще продължат,
защото на това разчитат, а А.Р. ги напада – посяга към подсъдимия и псува жена
му, къса найлоновия ръкав, с който К. напояват засятото, и си тръгва. Ю.К.
набира спешен номер 112 и съобщава на дежурния оператор за инцидента, а след
това, когато го свързват - и на дежурния в оперативната част на РУ на МВР –
Първомай.
Когато
вечерта Р.К. се прибира в дома си, казва на семейството, че А.Р. му е
телефонирал да отиде у тях, а те, от своя страна, му разказват как същият е
дошъл на блока, тръгнал е срещу тях и ги е изгонил, което поведение на тъжителя
спира подсъдимия да ходи до него.
Рано сутринта на 17 май 2014 година Е.К.. е с
животните на паша, а в местността *** на нивата с тютюн, вече засята в
по-голяма си част и оставащи незасети около декар и половина – декар и осем ара,
работата по сеитбата продължават подсъдимите, майката С. и снахата Н.. Идва А.Р.
с трактор „ЮМЗ-6КМ” (рег. № *) с прикачен инвентар, като в кабината до него е
свидетелят И.Ш.Ф.. Тъжителят навлиза в имота и без да слиза от машината, заявява
на К., че вчера им е казал да не садят повече. Между него и подсъдимите започва
разправия, при която те се псуват взаимно. Тогава А.Р. тръгва с трактора към
посевите, за да ги изоре. Като вижда какво ще се случи с труда им, свидетелят С.К..
ляга на земята пред машината, но тъжителят не спира. Уплашен за майка си,
подсъдимият Ю.К. хвърля буца пръст по трактора, но безрезултатно и тогава
грабва мотиката си и чупи десните странични стъкла на трактора – на вратата и на
кабината, и дясното странично огледало (от ударите леко се изкривява и рамката
на задното стъкло и се подбива калника под нея). Другите от семейство пък
хвърлят камъни и буци пръст по машината. Тогава А.Р. спира, безуспешно замеря от
кабината Н.К.. с метален предмет и размахва чук срещу Р.К., но не го достига,
тъй като последният е встрани.
След това А.Р. и И.Ф. слизат от трактора, който
остава на нивата, и си тръгват пеш, като тъжителят телефонира на свидетеля М.Р.М.
(кмет на село *** тогава) и му казва, че е нападнат от семейството на Р.К..
Разстроена от случилото Н.К.. плаче, а от своя страна
Р.К. също телефонира на кмета, потвърждава за инцидента и разказва как А.Р. е
искал да разоре посевите им.
Свидетелят М.М., който по това време се приготвя за
работа в дома си, отива в местността ***. По пътя среща А.Р. и И.Ф., които му
обясняват набързо, че са се скарали с К., и той им казва да отидат в кметството,
а когато пристига на нивата, казва и на подсъдимите да отидат там и сигнализира
органите на реда.
По разпореждане на дежурния от оперативната
полицейски част в администрацията на село *** са изпратени свидетелите Г.Д.Г. и
Т.В.В. – младши автоконтрольори при Районно управление – Първомай, които
изслушват версиите на тъжителя Р. и подсъдимите К. за инцидента, както и
причините, довели до скандала, предупреждават ги да не се саморазправят и отиват
на местопроизшествието в местността ***, където правят снимки на юмезето.
След събитията на същия ден– 17 май 2014 година – А.Р.
отива с трактора си в местността *** на обещаната през есента на 2013 година от
него на Р.К. 2 декара нива, която все още е необработена, изорава я и я засажда
с жито.
На 18.05.2014 година тъжителят посещава за преглед
хирург в МБАЛ „Първомай” ЕООД – Първомай и се снабдява с медицинско свидетелство
за пред съда, съгласно което е установено охлузване по лявата му предмишница
(предна повърхност), кръвонасядане по задната повърхност на лявото бедро и
масивно кръвонасядане с размери 4/5 см по лявата мишница (горна трета).
На 19.05.2014 година А.Р. се жали в Районна
прокуратура – Първомай и е образувана Преписка № 359 / 2014 година за
евентуално извършени срещу него престъпления по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал.
1 от НК, чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК,
приключила на 27.06.2014 година с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство.
По делото са
назначени и изготвени експертизи за причинените на А.Ф.Р. имуществени вреди и
телесни увреждания и комплексни съдебнопсихиатрична и психологична експертизи
на Р.Б.К. и Ю.Р.К..
От заключението на стоковооценъчната
експертиза (л. 89 – л. 94) се установява, че колесен трактор „ЮМЗ-6км” с рег. №
*, произведен през 1989 година, закупен от тъжителя на 31.05.2012 година и
рециклиран, е в добро техническо състояние, поддържан е, като за възстановяване
на щетите, включващо смяна на двете странични стъкла и дясно странично огледало
с нови, ремонт на рамката и калника, необходими труд и допълнителни материали
(изчукване, китосване, боядисване, гумени уплътнения и лепило) е нужна сумата
от общо 320,95 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло
представеното писмено заключение и пояснява, че при изготвянето на експертизата
ползва средни пазарни цени на автотенекеджийските услуги (за стъклата са
представени фактура и фискален бон от тъжителя). Уточнява още, че при оглед на трактора
са установени щети единствено от дясната му страна и изразява категорично
становище, че повредата по калника и рамката на прозореца също са от механично
въздействие, като видимата от приложения снимков материал на тези места по
ламарината корозия е възможно да се получи в следствие на това, че от датата на
деянието до извършения експертен оглед на 06.04.2015 година не е правено нищо
за ремонт на машината.
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза (л. 80 – л. 88 от делото), на 17.05.2014
година на А.Ф.Р. е причинено охлузване по лявата предмишница, кръвонасядане по
лявото бедро и лявата мишница, които по отделно и в съвкупност водят до болка и
страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2
от НК).
Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар
или притискане с или върху твърд предмет или неговото тангенциално действие или
от предмет с остър връх и режещ ръб – от неговото тангенциално действие, и е
възможно да се получат по начина, по който се посочва от пострадалия в тъжбата
по делото и от свидетелите, а именно: при удари с камъни или буци пръст по
лявата мишница и лявото бедро и охлузване на лявата предмишница от върха на нож
или счупени стъкла.
Непосредствено след
инцидента пострадалият изпитва незначителни по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно затихват до пълното им изчезване след приключване
на оздравителния процес, траял около 10 - 15 дни при благоприятен ход, без
настъпване на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства
по делото.
В съдебно заседание
експертът поддържа изцяло представеното писмено заключение. Уточнява, че по
медицинската документация охлузването по лявата предмишница се намира на предна
повърхност, кръвонасядането по лявото бедро е по задната му повърхност, а това,
което е по лявата мишница - е в горната трета, без по-точно описание. Сочи, че всяко
от травматичните увреждания поотделно и всички в съвкупност причиняват болка и
страдание без разстройство на здравето, тъй като няма как човек да определи в
своята нервна система от кое травматично увреждане колко болка изпитва.
От заключенията на съдебнопсихиатричните
и психологични експертизи на Р.Б.К. и Ю.Р.К. (л. 151 - л. 167 и л. 169 - л. 179
от делото) се констатира, че към инкриминираната дата – 17.05.2014 година – всеки
от подсъдимите е със запазена психична годност да ръководи постъпките си, правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни
обяснения за тях; при който и да е от тях не се установяват състояния на уплаха
или смущение; не са налице каквито и да било психопатологични нагласи, които да
дават отражение върху възможността му да разбира свойството и значението на
предприетите действия и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание
двамата експерти поддържат всяко от изготвените заключения.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимите, частично от показанията на свидетелите С.Е.К., Н.П.К.. и И.Ш.Ф., от показанията на свидетелите С.Х.Я, А.Ф.
Р., Ш.С.И., М.Р.М., Г.Д.Г. и Т.В.В.; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Постановление №
359 / 14 / 27.06.2014 година за отказ да се образува наказателно производство
на Районна прокуратура - Първомай (л. 4 – л. 5 от делото), Медицинско
свидетелство за пред съда от 18.05.2014 година (л. 6 от делото), Фиш за спешна
медицинска помощ рег. № 1622310 (л. 7 от делото), Свидетелство за регистрация
на земеделска и горска техника, серия № *** (л. 8 от делото), Фотоалбум от
инкриминираната дата 17.05.2014 година, изпратен с Писмо рег. № ********** /
18.03.2015 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай (л. 72 – л. 75 от
делото), копия от договори за наем на земеделска земя (л. 105 – л. 108, л. 112
от делото), Писмо рег. № 105850-663 / 12.12.2015 година на Началника на
„Районен център – 112” – Кърджали в Дирекция „Национална система 112” към
Министерство на вътрешните работи (л. 145 от делото), снимки на електронни
картони № ********* и № ********* за повикването на спешен номер 112 (л. 149,
л. 150 от делото), Справки за съдимост рег. № 67 и рег. № 68 от 15.02.2016
година (л. 185, л. 186 от делото); от приложената
Преписка № 359 / 2014 година на Районна прокуратура – Първомай и от приобщения
като веществено доказателство
компактдиск (л. 146 от делото) със снимка на електронните картони за спешните
повиквания и аудиозапис на приемането му.
При постановяване на решението си
настоящата инстанция не взема предвид молбата, съдържанието на изготвените писма
и докладна записка и обясненията в приложената Преписка № 359 / 2014 година на
Районна прокуратура – Първомай, тъй като не са събрани и проверени лично от
съда в съответствие с принципа за непосредствеността по чл. 18 от НПК и не
представляват доказателствени средства по смисъла на закона.
Съдът кредитира всяка от изготвените по делото
експертизи с направените уточнения в съдебно заседание като пълна, ясна и
обоснована и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Възраженията на защитника по оценъчната експертиза в
насока за причинените от Ю.Р.К. щети по калника под рамката на задното стъкло при
нанесените от него удари с мотиката по трактора намира за несъстоятелни, тъй
като не почиват на фактите по делото, а е отделен въпросът, че тъй нареченото от
вещото лице „подбиване” на калника не е включено в повдигнатото с Тъжба вх. № 3157
/ 04.07.2014 година обвинение по чл. 216, ал. 4 във връзка с чл. 218 от НК,
като е отделен и въпросът дали при изключването му от общата инкриминирана
имуществена щета, равностойността за обезвреда на тъжителя възлиза на
претендираните 270,00 лева.
За
събитията на 16.05.2014 година Съдът изцяло приема показанията на присъствалите
там свидетели – С.К.., Н.К.. и С.Я., както и обясненията на подсъдимия Ю.К. за
действията и думите на А.Р. и към тримата К. на нивата в местността ***. Но по
никакъв начин не се установява Ю.К. да е отправял обидни реплики към тъжителя,
като да го е нарекъл „педераст” и да е заявил, че ще отиде да спи при жена му.
Нещо повече – от записа на спешен номер 112 може да се прави извод, че А.Р. е
този, който псува големия син К., а не обратното. Същевременно С., Н. и Ю. отричат
последният да е нагрубявал по какъвто и да е начин тъжителя и макар и тримата
да са заинтересувани от изхода на делото, думите им не се опровергават от нито
едно доказателство – свидетелят Я. заявява, че е бил през цялото време в отдалечения
на стотина метра автомобила на А.Р. и нищо не е чул от разговора по между им, а
свидетелят А.Р. (съпруга на тъжителя) в показанията си преразказва чутото от
мъжа си за събитията на следващия ден, но не свидетелства нищо за случката на 16.05.2014
година.
С
оглед на горното, Ю.Р.К. следва да бъде признат за невинен в това на 16.05.2014
година в землището на село ***, ***, ***, в присъствието на А.Ф.Р. ***, да е
казал нещо унизително за честта и достойнството му – „педераст”, „ще отида да
спя при жена ти” – и на основание чл. 304 от НПК да бъде оправдаван по
повдигнатото с Тъжба вх. № 3157 / 04.07.2014 година обвинение по чл. 146, ал. 1
от НК.
За събитията на 17.05.2014 година Съдът
не приема обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите С. и Н. в
частта, че никой от мъжете К. на нивата не е псувал и обиждал тъжителя. На
думите им противостоят показанията на свидетеля И.Ф., който по това време е бил
с тъжителя и който е категоричен, че А.Р. е псуван и е получавал закани и от Р.,
и от Ю.. Този свидетел (заинтересуван до известна степен от изхода на спора,
тъй като е мъж на братовчедка на тъжителя), не сочи А.Р. от своя страна да е нагрубявал
подсъдимите, но независимите по делото свидетели – полицейските служители,
изпратени в кметството в село *** във връзка със събитията, са категорични: „Те
и двете страни казаха, че другият им се е заканвал – псувал ги е, че ще ги бие,
че това нещо няма да остане така. Както единият каза, че другият го е заплашил,
така и другият каза, че първият го е заплашил” (свидетелят Г.Г.) и „И двете
страни казаха, че са си разменяли обиди и закани. Но в какво са се изразявали,
точно не си спомням” (свидетелят Т.В.).
За осъществяване на състава по чл. 146,
ал. 1 от НК деецът следва да е дал своята негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата
информация и се обективират с такава цел пред него (Решение № 93 / 22.05.2013 година
на ВКС по н. д. № 163 / 2013 година).
Не възниква
съмнение у Съда, че Р. и Ю.К., като псуват А.Р. на майка и му казват, че ще
спят с жена му (инкриминираните думи), засягат по този начин субективна му чест
– самочувствието и неговата самооценка, но двамата подсъдими също са псувани от
тъжителя и отправените към тях от него оскърбителни реплики също са способни за
засегнат честолюбието им и да предизвикат огорчение у всеки от тях, а от субективна
страна деянията и на трите лица са осъществени при наличието на пряк умисъл с
желани и настъпили обществено опасни последици.
При това положение според настоящия
състав следва да се приложи институтът на реторсията,
тъй като страните са изравнили позициите си – на обиждащия веднага е отвърнато
с обида и е без значение коя от двете страни първа засяга честта и
достойнството на другата, защото на злото веднага е отвърнато със същото зло,
намерено е удовлетворение с причиняване същото деяние (в този смисъл – Тълкувателно
решение № 51 / 1989 година на ОСНК и Решение № 255 / 17.06.1992 година по н. д.
№ 144 / 1992 година).
По изложеното настоящата инстанция счита,
че и двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни в това на 17.05.2014
година в землището на село ***, ***, ***, в присъствието на А.Ф.Р. ***, всеки
от тях да е казал нещо унизително за честта и достойнството му – Р.Б.К.: „ще ти
еба майката”, а Ю.Р.К.: „ще отида да спя при жена ти” – престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК, но тъй като пострадалият А.Ф.Р. отвръща веднага и на двамата
с обиди – с псувни, на основание чл. 146, ал.
2 от НК и подсъдимите, и тъжителят следва да бъдат освободени от
наказание.
Относно повдигнатите с Тъжба вх. № 3157
/ 04.07.2014 година срещу Ю.Р.К. обвинения за извършени от него на 17.05.2014
година престъпления по чл. 216, ал. 4 във връзка с чл. 218 от НК и по чл. 130,
ал. 2, предложение второ от НК, Съдът е на следното становище:
Безспорно се установява от кредитираните
гласни доказателства, че сутринта на втората инкриминирана дата А.Р. навлиза с
трактора си „ЮМЗ 6 км” с рег. ДК № * в нивата в местността *** с цел да изоре
вече посадения от семействата на подсъдимите тютюн и са изолирани твърденията
на И.Ф. в насока, че с тъжителя на път за земеделската му земя (на свидетеля)
просто минават от там, че А.Р. спира машината над нивата, където са подсъдимите
и жените им, само да им каже да не садят повече, а онези от своя страна ги
нападат, като им се нахвърлят с псувни и закани. На тези му думи противостоят
показанията на Г.Г. и Т.В. (изцяло кредитирани от Съда като обективни и
логични), от които се установява, че при беседата им малко по-късно с А.Р. ***
той сам им е заявил намеренията си – да премахне посевите на К., когато му
отказват да спрат сеитбата. Същевременно М.М. и Г.Г. са единни, че малко
по-късно, когато отиват до отдадената на подсъдимите нива, виждат оставеното в
нея юмезе с натрошени стъкла.
Във връзка с горното, настоящата
инстанция приема за достоверни обясненията на Ю. и Р.К. и показанията на С. и Н.К..
(а и разказаното от тях в тази част не се опровергава от други кредитирани гласни
доказателства), че когато виждат А.Р. да тръгва с трактора към посевите им, за
да ги изоре, първата от жените ляга на земята пред машината, а синът й –
уплашен от случващото си и виждайки, че тъжителят не спира - чупи десните
странични стъкла: на вратата и на кабината, и дясното странично огледало на „ЮМЗ
6 км”.
От фактите по делото се констатира, че
с поведението си Ю.К. осъществява повреждане на чуждата вещ, тъй като умишлено
упражнява такова непосредствено въздействие върху нея, че с оглед на
спецификата й я прави временно технически неизправна, а деянието му е волево,
защото подсъдимият разбира свойството и значението на предприетите действия и
може да ръководи постъпките си. От друга страна посегателството върху трактора
на А.Р. може да се квалифицира като маловажен
случай по чл. 93, т. 9 от НК с оглед на причинения вредоносен резултат (под
минималната работна заплата за сраната към 2014 година) и данните за личността
на извършителя (с чисто съдебно минало, без данни за противообществени прояви,
семейно и трудово ангажиран). Но това деяние на Ю.К. не е противоправно - не
съставлява престъпление, защото не е общественоопасно и на подсъдимия не следва
да бъде реализирана наказателна отговорност.
Инициатор на стълкновението е тъжителят,
който тръгва със земеделската си техника, за да унищожи труда на семействата на
подсъдимите, а Ю.К. извършва деянието си при неизбежна отбрана, без да
превишава пределите й, тъй като в стремежа да защити телесната неприкосновеност
и дори живота на майка си, която ляга пред трактора, както и да предпази
реколтата си – прехраната, на която всички разчитат, първо хвърля буца пръст по
юмезето, но А.Р. не спира, и тогава Ю.К. с мотика чупи елементи по трактора,
което вече кара тъжителя да преустанови движението му. Поведението на Ю.К. е
обусловено от обективно съществуваща опасност, предизвикана от реално нападение,
а самият той нито го е провокирал, нито нападението е предполагаемо или вече
завършило. В случая се засягат правата на другиго и на самото лице, което с повреждане
на чуждата вещ в процес на активна защита срещу непосредственото и
противоправно нападение от тъжителя допринася за осуетяването и отблъскването
на нападението и представлява елемент от защитата на застрашените от тъжителя
интереси (в този дух е и Постановление № 12 от 29.11.1973 година по НД № 11 /
1973 година на Пленум на ВС).
С оглед на посоченото, Съдът намира, че
за това престъпление е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 12, ал. 1
от НК, понеже се касае за деяние, извършено при неизбежна
отбрана с цел да се защитят от непосредствено противоправно нападение правата
на отбраняващия се и личността на негов близък чрез причиняване вреди на
нападателя в рамките на необходимите предели, и Ю.Р.К. следва да бъде признат за
невинен в това на 17.05.2014 година в землището на село ***, ***, ***, да
поврежда движима вещ на А.Ф.Р. – трактор ЮМЗ 6 км с ДК № *, като счупва дясното
огледало за обратно виждане и две стъкла на трактора от десния му край - на
вратата и на кабината, и изкривява рамката на вратата от десния край, с което
причинява на собственика щета в размер на 270 лева, и на основание чл. 304 от НПК във връзка с чл. 12 от НК да бъде оправдаван по повдигнатото с Тъжба вх. № 3157
/ 04.07.2014 година обвинение по чл. 216, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК.
От кредитираната доказателствена
съвкупност не се установява по несъмнен начин на 17.05.2014 година в землището
на село ***, ***, ***, в местността *** всеки от подсъдимите да е извършил
срещу тъжителя деяние по чл. 130, ал. 2, предложение второ от НК – Р.Б.К. да е
нанесъл на А.Ф.Р. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на охлузване
на лявата предмишница (предна повърхност) и кръвонасядане по задната повърхност
на лявото бедро - болка и страдание без разстройство на здравето, и Ю.Р.К. да е
нанесъл на А.Ф.Р. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на масивно
кръвонасядане на лява мишница (горна трета) - болка и страдание без
разстройство на здравето.
По изложеното в Тъжбата, на втората
инкриминирана дата Ю. хвърля камък по тъжителя и го удря по лявата ръка, Р. се
приближава към трактора, замахва с голям, дълъг около 30 см нож към А., който
се отдръпва, и острието попада в лявото му бедро, като само го одрасква, Р.
посяга втори път и ножът попада в лявата ръка на А., без да му причини сериозно
увреждане.
Съгласно съдебномедицинската експертиза
с направените от вещото лице уточнения в съдебно заседание, травматичните
увреждания, причинени от действието на твърд тъп предмет или от предмет с остър
връх и режещ ръб, е възможно да се получат при удари с камъни или буци пръст по
горната трета на лявата мишница и по задната повърхност на лявото бедро, охлузването
на предна повърхност на лявата предмишница – от върха на нож или счупени стъкла,
тоест съдебномедицинските белези не сочат на нараняване с нож по бедрото на
тъжителя, а тези по предмишница му могат да са и от счупени стъкла.
Безспорно е по делото съществуването на
счупени стъкла от ударите с мотиката от Ю.К. върху кабината на „ЮМЗ 6 км” с ДК
№ *, но доколкото от натрошаването на стъкла може да се причини телесно
увреждане на А.Р., това не е сторено с умисъл, а непредпазливото деяние по чл.
130 от НК е несъставомерно. Отделно и че няма повдигнато такова обвинение с
Тъжбата.
Буди съмнение за истинност на данните на
мястото на инцидента Р.К. да е държал изобщо нож. За такова хладно оръжие сочат
единствено А.Ф. Р. и И.Ш.Ф.. Първата е съпруга на тъжителя и дори да се счете,
че не свидетества единствено в подкрепа на версията на мъжа си, думите й
предават само чутото същата вечер от А.Ф.Р., тъй като не е очевидец на
събитията. Същеврмененно И.Ф., който твърди: „По това време Р. посегна тогава с
ножа и го драсна в бедрото с ножа”, на конкретно зададен въпрос да обясни по-подробно
как Р. одрасква бедрото на А., отговаря: „Р., като махаше с ножа, аз гледах Ю.
от другия край. После Аптито ми каза, че го е драснал с ножа. Аз това не съм го
видял. Ножа го видях, ама не видях как го одраска”. От друга страна, всички К.,
които на 17.05.2014 година са на нивата в местността ***, категорично отричат наличиато
на нож. Логично е като семейство да се подкрепят и да не заявяват обстоятелства,
уличаващи по какъвто и да е начин Р. във връзка с повдигнатото обвинение, но
кметът и полицейските служители също не свидетелстват за удар с нож върху А..
За продължилата между половин и един час беседата с тъжителя Г.Г. казва: „Когато
отидохме, лицето беше там и каза, че е бил бит от другите две лица – Ю. и Р.”, а
на конкретен въпрос дали е установил по тъжителя някакви външни белези от
наранявания отговаря: „Показа. Някъде в областта под коляното показа, че има
драскотини и синини, но не помня на кой крак”. От своя страна Т.В. разказва, че
за инцидента е чул от А.Р., че подсъдимите са хвърляли камъни по трактора и са
счупили прозорците му, а на конкретен въпрос дали е установил някакви
травматични увреждания по тъжителя отговаря: „Не съм забелязал по него някакви
увреждания”, като заявява и че не помни А.Р. да му се е оплаквал. М.М.
свидетелства, че при разговора на полицейските служители с тъжителя е видял
последният да им показва, че е ударен по крака и по рамото, но не разказва да е
разбрал как точно е станало това. Нещо повече – за разговора си с тъжителя, когото
среща заедно с И.Ф. непосредствено след инцидента до нивата, към която отива,
за да провери на място сигналите за инцидента, кметът свидетелства: „Питам ги
какво става, обясни ми набързо, че са се скарали и аз отидох на нивата”.
Житейски логично е, когато някой счита, че е неправомерно нападнат и ударен с
нож, поне да го спомене, а и кметът на село ***, и органите на реда в
кметството научават от А.Р. за отправени към него псувни и закани, за
замерянето му с буци пръст и камъни, за счупените му с мотика стъкла и
странично огледало на трактора, но не и че е получил наранявания с нож от
когото и да било.
По подобен начин стоят нещата и с твърдяното
в Тъжбата телесно увреждане на А.Р. от Ю.К. с камък по горната трета на лявата му
мишница.
Единственият очевидец на случващото се на 17.05.2014
година в землището на село *** в местността *** между семействата на Ю. и Р.К. и
А.Р. е свидетелят И.Ф., който в разпита си заявява: „Другите захванаха да
хвърлят камъни по трактора – жена му и Ю.”, но на конкретен въпрос от
процесуалния представител на тъжителя: след като свидетелят разказва, че от
страна на семейството на Р. са започнали да хвърлят камъни, дали някой от тези
камъни е попаднал вътре в кабината, той отговаря: „Удари рамото на А.. Не знам
кой беше хвърлил този камък”. Свидетелят М.М. сочи: „Обясних на полицаите какво
е станало, А. почна да се жалва как е отишъл там, как са го нападнали, как са
му счупили прозореца, как са го ударили. Той на тях им разказваше, аз бях
отстрани. Написа обяснение, каза, че са го нападнали – ударили го били с камък,
с мотика. Това го чух, докато обясняваше на полицаите”; свидетелят Т.В. заявява
за чутото от тъжителя: „Но преди да навлезне в нивата да оре, синовете на
подсъдимия (ама единият или двамата) хвърлили камъни по трактора и счупили
прозорците на трактора. И той преустановил. Нищо не беше направил”, а
свидетелят Г.Г. разказва за отправени от двете страни една към друга на псувни
и закани, но не и за удар с камък от подсъдимия Ю.К. към А.Р..
Съгласно Решение № 221 от 24.04.2013 година на ВКС по
н. д. № 560 / 2013 година е недопустимо постановяването на осъдителна
присъда при недоказаност на обвинението – Само
когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на
престъпното посегателство и неговото авторство бъдат напълно изяснени и
категорично установени, съдът може да постанови осъдителен акт.
В случая от включените в предмета по т. 1 на чл. 102
от НПК извършено престъпление и участието на обвиняемия в него не се доказва
нито Р.Б.К., нито Ю.Р.К. да са причинили на А.Ф.Р. сочените леки телесни
повреди и с оглед на горното при обсъждане и решаване на първия от въпросите по
чл. 301, ал. 1 от НПК, Съдът счита, че и двамата следва да бъдат признати за
невинни и на основание чл. 304 от НПК да бъдат оправдани по повдигнатите с Тъжба
вх. № 3157 / 04.07.2014 година обвинения по чл. 130, ал. 2, предложение второ от НК.
С изключение на конкретно посочените за всеки отделен
случай фрагменти от обясненията на подсъдимите и показания на свидетелите,
които настоящата инстанция не кредитира, в останалата част Съдът приема
гласните доказателства като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.
Доколкото в кредитираната доказателствена
съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън
предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху изградената по
вътрешно убеждение преценка на Съда за участието на всяка от страните – Ю.Р.К. и
Р.Б.К. и А.Ф.Р., в сочените на 16.05.2014 година и на 17.05.2014 година в
землището на село *** в местността *** събития, а оттам – и на нужната
степен на доказателствен интензитет за обезпечаване на повдигнатите от
частния тъжител обвинения.
Приетият
за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 270,00 лева срещу подсъдимия Ю.Р.К. - обезщетение за причинените на
17.05.2014 година от престъплението по чл. 216, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК имуществени
вреди, следва да се отхвърли, тъй като при
деяние, извършено при неизбежна отбрана, не възниква и задължение за
обезщетение на вредите, причинени на нападателя - чл. 46, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите изключва деликтната отговорност в този случай.
Съгласно
разпоредбите на чл. 189 и чл. 190 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, а ако бъде признат за
невинен по наказателно дело от частен характер, разноските се възлагат на
тъжителя.
В случая, макар и
освободени от наказание за извършеното на 17.05.2014 година престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК, и двамата подсъдими, и тъжителят са признати за виновни, за
което разноските, които всеки от тях е направил, остават за негова сметка, но тримата
следва да поделят изплатените от Районен съд – Първомай 844 (осемстотин
четиридесет и четири) лева за изготвяне на две комплексни Съдебнопсихиатрични експертизи в съотношение по ¼ от
тази сума - от подсъдимите Ю. Р. К. и Р.Б.К. и ½ от нея - от тъжителя А.Ф.Р., като последният следва да плати в полза на
бюджета на съдебната власт и изплатените
80
(осемдесет) лева за явяване на експерти в съдебно заседание (30 лева за
оценителна експертиза и 50 лева за съдебномедицинска експертиза), а всички от
горепосочените - и по 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горните съображения, Съдът
постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ / ВХ
