Решение по дело №1075/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№260005

гр. Несебър, 15.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа АНД № 1075 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „С.Г.“ ЕООД, срещу наказателно постановление № 535367-0157258/24.09.2020г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно. Развива подробни съображения в насока, че липсва състав на извършено нарушение, тъй като става въпрос за регистрация по чл. 97а от ЗДДС. Намира, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Излага подробни доводи в тази насока. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представите отправя искане обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че причината и поводът за регистрацията по ЗДДС не освобождават жалбоподателя от задълженията му. Намира, че не става въпрос за маловажен случай. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 06.08.2020г. от служители на НАП, сред които и свидетелят М. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, била извършена проверка на търговски обект – комплекс „С.В.“, находящ се в гр. Несебър, ул. „С.“ № 10, стопанисван от „С.Г.“ ЕООД. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0035651 от 06.08.2020г. От проверяващите била извършена контролна покупка – „консумация“ на обща стойност 11 лв., заплатена в брой, за което бил издаден фискален бон № ********* от 06.08.2020г. от намиращото се в обекта фискално устройство. Във фискалния бон липсвал реквизит – идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица. Бил извършен опис на паричните средства в касата, като не се установила разлика между тях и регистрираната във ФУ касова наличност. Впоследствие била извършена допълнителна проверка, документирана с протокол № 1166752 от 17.08.2020г., при която се установило, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 25.07.2019г. (на основание чл. 97а от ЗДДС видно от справка на л. 38 от делото). На 18.08.2020г. от проверяващите бил съставен и протокол за проверка, като на дружеството били дадени предписания да отстрани констатираното нарушение. В дадения срок предписанията били изпълнени, за което бил уведомен св. М.. С оглед констатираните обстоятелства св. М. съставил на жалбоподателя АУАН № 0157258 от 18.08.2020г. за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., който бил връчен на управителя. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства АУАН № 0157258 от 18.08.2020г., протокол за извършена проверка № 0035651 от 06.08.2020г., ведно с опис на паричните средства в касата, дневен отчет за 06.08.2020г., фискален бон за покупка на стойност 11 лв. от същата дата, декларация за стопанисвани обекти, протокол № 1166752 от 17.08.2020г., протокол за проверка от 18.08.2020г., обяснение от Георги Караджов, заповед № ЗЦУ – 1149 – 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, разпечатка от базата данни на НАП, споразумение между жалбоподателя и Booking.com, свидетелските показания на актосъставителя М.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Страните не оспорват фактическата обстановка, като възражения на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – 1149 – 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, достигна до извод, че в настоящия случай липсва състав на извършено от жалбоподателя административно нарушение. В тази връзка следва да се обърне внимание, че с АУАН и НП е очертано вмененото на жалбоподателя нарушение – издаване на фискален бон № ********* от 06.08.2020г. (за консумация), в който липсва задължителен реквизит – идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица. Ето защо проверката на настоящия съд се свежда до конкретния фискален бон и дали с издаването му е извършено соченото в АУАН и НП нарушение.

Не е спорно, а и от приета по делото справка от масивите на НАП (на л. 38) се установява, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС на 27.05.2019г. с основание за регистрация – чл. 97а от ЗДДС. Във връзка с регистрацията на това основание следва да се направят определени уточнения. Задължение за регистрация на посоченото основание възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката (на услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2) става изискуем – арг. от чл. 97а, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. В чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е предвидено, че при доставка на услуги когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката. Следователно регистрацията на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС се изисква когато съответният търговец (в случая жалбоподателят) получава услуги на територията на страната от данъчно задължено лице, неустановено на територията на страната, като данъкът е изискуем от получателя на доставката (жалбоподателя). В чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС е предвидено, че лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор. Според чл. 113, ал. 9 от ЗДДС данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Съгласно чл. 73, ал. 5 от Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, 99, 100, 102, 132, 132а или 133 от закона, се счита за регистрирано и на основание чл. 97а от закона. Принципно регистрираните лица следва да водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник (чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС). Отклонение от това правило е предвидено чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС, според който регистрираните лица на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната. Тези лица могат да не изготвят дневник за покупките (чл. 113, ал. 3 от ППЗДДС).

Посочените разпоредби очертават спецификите на регистрацията по чл. 97а от ЗДДС. На първо място тя е строго ограничена – само за услуги на територията на страната, получени от данъчно задължено лице, неустановено на територията на страната. На следващо място регистрацията на това основание е самостоятелна и по никакъв начин не влияе на останалите основания за регистрация. Т.е. лицето, регистрирано по чл. 97а от ЗДДС, е регистрирано само на това основани и само за предвидените в този текст услуги, като при възникване на други основания то е длъжно да се регистрира отделно по ЗДДС (въпреки регистрацията по чл. 97а от закона) – арг. от чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС. Точно обратното – регистрираните на други основания лица (освен чл. 97б от ЗДДС) се считат за регистрирани и по чл. 97а от ЗДДС. Последното показва съществената отлика между режима на регистрация по чл. 97а от ЗДДС и регистрациите на другите основания в закона. Отчетността на лицата, регистрирани по чл. 97а от ЗДДС, също е специфична – те не следва да издават фактури с вписан в тях данък, могат да не водят дневник за покупките, а в дневника за продажбите вписват единствено получените доставки на услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Може да се направи краен извод, че регистрацията по чл. 97а от ЗДДС се различава с множество специфики и има изключително тясна насоченост – към получаването на конкретни услуги.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18. Според настоящия съдебен състав реквизитите на фискалния бон по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Наредбата следва да бъдат коментирани в своята цялост и взаимна свързаност, а не по отделно. Вярно е, че чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредбата изисква във фискалната касова бележка от ФУ да се вписва идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица. От друга страна обаче съществен реквизит на касовата бележка е наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност (чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата). Както се посочи реквизитите са взаимосвързани и наличието им (в тяхната съвкупност) следва да изпълни изискванията за отчетност на ЗДДС и Наредбата. Наказанието е наложено за липса на идентификационен номер по ЗДДС за фискален бон, издаден за „консумация“. Т.е. безспорно фискалният бон, във връзка с който е наложено административното наказание, е издаден за дейност, извършвана от търговеца, която не попада в обхвата на дейностите по чл. 97а от ЗДДС. Самият жалбоподател не следва да включва тази продажба в дневника си за продажби по ЗДДС. Следователно стоката/услугата по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, фигурираща в процесния фискален бон, по никакъв начин не може да бъде обвързана с регистрацията по ЗДДС на дружеството жалбоподател. Това от своя страна води до извод за липса на състав на административно нарушение, тъй като (както вече се посочи) фискалната касова бележка е единен документ и от съществено значение е взаимовръзката между отразените в нея реквизити. Безпредметно е в нея да се съдържа реквизит по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредбата, който не е свързан по никакъв начин със стоката/услугата, която тя отразява.

Извън изложеното, дори в случая да се приеме, че обективно е налице състав на нарушение (доколкото буквалното тълкуване на чл. 26, ал. 1 от Наредбата може да наведе на такъв извод), то според съда е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Принципно обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, са с висока значимост. В случая обаче е налице изключително обстоятелство, което характеризира процесното нарушение като такова с много по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Издаденият фискален бон е за стока/услуга, която не е свързана с регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. Ето защо липсата на идентификационен номер по ЗДДС в конкретния фискален бон по никакъв начин не е довела до липса на отчетност. Наред с това се установява (от показанията на актосъставителя), че търговецът е взел необходимите мерки и непосредствено след проверката посоченият реквизит на фискалния бон е въведен. При извършената проверка в обекта е издаден фискален бон и не са констатирани различия между фактическата наличност и тази, регистрирана във ФУ. Посочените обстоятелства се отчитат като многобройни и изключителни по смисъла на чл. 28 ЗАНН и характеризират случая като такъв с много ниска степен на обществена опасност. Наред с това не са настъпили и вредни последици, тъй като очевидно всички продажби са включени в отчета за деня на проверката. Ето защо крайният извод на съда е, че дори да се приеме формалното наличие на нарушение, то представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и търговецът не е следвало да бъде наказван с налагане на административна санкция.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. 

При този изход на спора с оглед изричното на жалбоподателя следва му се присъдят разноски в размер на 300 лв. – платен адвокатски хонорар.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 535367-0157258/24.09.2020г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: