РЕШЕНИЕ
№ ………………../26.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 13588 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„Застрахователна компания * осъдителен иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 8500 лв. /съобразно допуснатото изменение по чл. 214 от ГПК в
о.с.з. от 02.04.2021г./, представляваща застрахователно обезщетение по договор
за имуществено застраховане „Каско на МПС” от
12.04.2019 г. за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 13.04.2020 г. на л.а. марка „*“, с peг.
№ В *, изразяващо се в кражба на
автомобила в гр. * на ул*“,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № * от
12.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
26.10.2020г., до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че на 12.04.2019 г. сключил с ответното дружество застраховка „Каско“, Клауза 1 – всички рискове на личния си автомобил марка „„*“, с peг.
№ В *,, със срок на действие от
15.04.2019г. до 14.04.2020г. Сочи, че автомобилът бил застрахован за сумата от
8500 лв., като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно
застрахователна полица № *.
възлизала на 511.10лв., която до настоящия момент заплатил на две разсрочени
вноски. Излага, че на 13.04.2020г., около 18:20 часа, паркирал лекия си
автомобил в гр. * на ул. „*“, като на 14.04.2020 г. около
11:30ч. установил, че автомобилът липсва. Обадил се на тел. 112 и уведомил
незабавно органите на реда за извършената кражба, както и застрахователя. Във
връзка с инцидента било образувано ДП №*/2020 г. по описа на РУ – *.
Уговорено било със застрахователя, че застрахователното обезщетение ще бъде
изплатено след представяне на доказателства за спиране на образуваното
досъдебно производство. Излага се, че с постановление №*/11.06.2020
г. на РП – * досъдебното производство е спряно. Представил незабавно
актът на прокуратурата на застрахователя, но на 06.10.2020 г. получил отказ от
застрахователя за изплащане на обезщетение с аргумент, че не се установява
настъпване на застрахователен риск. По тези съображения моли за уважаване на
иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника З. „Л.И.“, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че не са налице предпоставките, необходими за
ангажиране на неговата отговорност като застраховател по процесния
застрахователен договор. Оспорва твърденията за настъпило застрахователно
събитие относно място, време и обстоятелства, при които е реализирано. Намира,
че е налице противоречие в показанията, дадени в хода на досъдебното
производство и заявени с исковата молба. Оспорва иска и по размер, като намира
същия за прекомерен с оглед средната пазарна стойност на автомобила към датата
на събитието. Претендира разноски.
В открито
съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена
молба, с която се изразява становище по същество на спора и се моли за
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата
по делото и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото, а и
от представените по делото доказателства се установява наличието сключен договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС” от 12.04.2019
г. за притежавания от ищеца л.а. марка
„*“, с peг. № В *, по застрахователна полица № № * от 12.04.2019г., със
срок на действие от 15.04.2019г. до 14.04.2020г., както и че застрахователната
премия е изцяло изплатена.
От представената застрахователна полица
№ № * от
12.04.2019г. се установява, че застрахователната сума на л.а. марка „*“, с peг. № *, възлиза на сумата от 8500лв.
Видно от удостоверение за техническа
изправност на ППС към 13.04.2020 г. л.а.
марка „*“, с peг. № * е бил технически
изправен.
От представеното
уведомление от 15.04.2020 г. на М.М. се установява, че на посочената дата застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие. На същата дата е съставен приемо-предавателен
протокол, с който на З. „Л.И.“ са предадени документи на
автомобила и ключовете му.
Не е спорно, а и
от представеното сведение по заведена при застрахователя щета от 15.04.2020 г.
ответникът З. „Л.И.“ е уведомен за настъпило застрахователно събитие на
паркирания л.а. марка „* с peг. № * на 13.04.2020 г.,
за което ищецът узнал на 14.04.2020 г. Посочено е, че автомобилът е бил
заключен с включена аларма и имобилайзер, като
оригиналните ключове се намират у собственика на автомобила. Декларирано е, че органите
на МВР са уведомени и други лица не са имали достъп до ключовете на автомобила.
Във връзка с
настъпилото събитие ищецът М.М. е депозирал пред
застрахователя обяснения.
Видно
от служебна бележка № * г., издадена от РУ-гр. * на
14.04.2020 г. е образувано ДП №*/2020 г. на РУ – Балчик за извършено
престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК относно противозаконно отнемане на лек
автомобил марка „*“, с peг. № * от владението на
собственика без негово съгласие с намерение да бъде ползвано.
Не е спорно между
страните, че с Постановление изх. № */11.06.2020 г. на прокурор при РП – гр. *, се установява,
че воденото ДП №*/2020
г. на РУ – * е спряно до установяване на извършителя на деянието.
С
писмо от 06.10.2020 г. ответникът е отказал да изплати застрахователно
обезщетение по заведената претенция, поради неустановяване на застрахователното
събитие и липса на декларация за отказ от
собственост.
С
протоколно определение от 02.04.2021 г. са обявени за служебно известни ОУ на З. „Л.И.“, достъпни на интернет страницата на дружеството.
От заключението по приетата по делото САТЕ, което
съдът цени като обективно и обосновано, се установява, че средната пазарна
стойност на лек автомобил марка „*“, с peг. № * към датата на застрахователното събитие 13.04.2020 г. възлиза на
сумата от 10600лв., а с намаляване на офертна цена –
на сумата от 10000лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че експертното
заключение е изготвено на база сравнителен анализ на автомобили с идентични
характеристики като процесния и е допуснал техническа грешка при изписване на
обстоятелствената част на заключението.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 405, ал.1 от КЗ.
За
успешното провеждане на така предявения иск възлага в тежест на ищеца да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по сключен договор за застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата
на застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената
дата, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните
имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат,
както и че ищецът е изправна страна по договора, като е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си – евентуално
за наличие на непокрит риск.
В настоящия случай не е спорно между страните наличието сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 12.04.2019 г. за притежавания от ищеца л.а. марка „*, по застрахователна полица № № * от 12.04.2019г., със
срок на действие от 15.04.2019г. до 14.04.2020г., както и че застрахователната
премия е изцяло изплатена.
Не е спорно, а и съгласно служебно
известните ОУ на застрахователя, последният осигурява покритие за рисковете:
пожар, природни бедствия, ПТП, злоумишлени действия на трети лица, кражба или
грабеж на цялото МПС и други, настъпили не по волята на водача щети, групирани
в клаузи, неразделна част от тези Общи условия. Застрахователният договор
покрива частична щета или тотална /пълна/ щета /загуба/ на застрахованото МПС,
настъпила в следствие реализиране на рисковете посочени в избраната от ЗАСТРАХОВАНИЯ
клауза, при условие, че той е изпълнил задълженията си като страна по договора
и не е налице общо или специално изключение, установено в Общите условия.
Съобразно 14.11. от ОУ застрахованият следва да уведоми писмено Застрахователя
в срок от 24 (двадесет и четири) часа от узнаване на застрахователното събитие,
покрито по рисковете „Кражба” и „Грабеж”, като се яви лично в най-близкия офис
на Застрахователя. Правото на застрахователно обезщетение се изключва, ако са
налице: незатворено, незаключено, необезопасено МПС с аларма, или допълнително
средство за защита (в случай, че такива се изискват, като необходимо условие за
сключване на застраховката на МПС); оставени вътре или вън от МПС- ключове
и/или устройство за управление на алармена система и/или имобилайзер,
и/или свидетелство за регистрация – част I и/или част II, и/или документ за
собственост.
След
съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства съдът намира, че е
настъпил твърдения от ищеца застрахователен риск, покрит от сключената
имуществена застраховка, което е основание за ангажиране отговорността на
застрахователя. Ответната страна е реливирала
възражение, че събитието не е настъпило по декларирания от ищеца начин, за
което е образувано ДП, но не е ангажирала доказателства в тази насока, въпреки
представената възможност с доклада по делото (гласни и писмени – преписката по
воденото ДП). За извършеното
противозаконно отнемане на застрахованата вещ ищецът незабавно е сигнализирал
органите на реда, за което е уведомил и застрахователя. В тази връзка е
образувано ДП №56/2020 г. на РУ – Балчик, което обаче е
спряно поради неоткриване на извършителя. Противозаконното отнемане на
застрахованата вещ от владението на собственика не е опровергано от
застрахователя, поради което последният следва да обезщети претърпените вреди. В случая се касае се за щети, които не са настъпили при ПТП или
при други обстоятелства със знанието или участието на застрахования, за да
следва и да може той да ги докаже. Напротив – касае се за ситуация на
констатиране на вреди (липса на застрахованата вещ) на следващия ден след
паркиране на автомобил, което прави обективно невъзможно правоимащият
да доказва друго, освен паркирането и вредата, за което да сигнализира органите
на реда. В този случай, ако се твърди настъпване на други обстоятелства,
навеждащи на умишлени действия на самия застрахован или на непокрит риск,
същите следва да бъдат доказани от застрахователя (в този смисъл Решение
№167/7.02.2017г. по т.д. №1655/2015г. на ВКС и други). Обратното разбиране би
наложило застрахованите по „Каско“ лица да доказват
обстоятелства, настъпили в тяхно отсъствие и без тяхно знание, което е
обективно невъзможно и не кореспондира с обезпечителната функция на този тип
имуществено застраховане.
По
изложените съображения и тъй като по делото не е проведено доказване от
ответника за наличие на изключен риск или злоумишлени действия на самия ищец,
съдът преценява предявения иск, като доказан по основание.
Съобразно
чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното
обезщетение по договор за имуществено застраховане се съизмерява
със стойността, за която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, респективно със средните пазарни средства, необходими за
отстраняване на увреждането (материали и труд), изчислени към момента на
настъпване на застрахователното събитие (така и Решение №209/30.01.2012г по
т.д. №1069/2010г. на ВКС и др.).
В настоящия случай от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло се установи, че средната пазарна стойност на процесния
автомобил към датата на застрахователното събитие 13.04.2020
г. възлиза на сумата от 10600лв., а с намаляване на офертна
цена – на сумата от 10000лв. Съдът кредитира заключението като обективно и
пълно, тъй като вещото лице уточни, че експертното заключение е изготвено на
база сравнителен анализ на автомобили с идентични характеристики като процесния
и е допуснал техническа грешка при изписване на обстоятелствената част на
заключението, т.е. същото почива на обективни данни и ползване на съответната
методика.
Съдът като
съобрази, че застрахователната сума на автомобила възлиза на сумата от 8500лв.,
намира че дължимото обезщетение не може да надхвърля този размер. В случая
ищецът претендира сумата от 8500лв., съобразно допуснатото в о.с.з. изменение,
поради което искът се преценява за основателен в пълен размер. Основателно е и
искането за присъждане на законната лихва от датата на исковата молба - 26.10.2020 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода по спора и представените
доказателства на ищеца се следват разноски в общ размер на 1346лв., от които
340лв. за заплатена държавна такса, 100лв. депозит за САТЕ и 906 лв. с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***
да заплати на М.И.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 8500
лв. (осем хиляди и петстотин лева) представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско
на МПС” от 12.04.2019 г. за вреди от
настъпило застрахователно събитие на 13.04.2020 г. на л.а. марка „*, изразяващо се в кражба на автомобила в гр. * на ул. „*“, представляващо покрит
застрахователен риск по застрахователна полица № * от
12.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
26.10.2020г., до окончателното й заплащане, на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.И.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1346лв. (хиляда
триста четиридесет и шест лева), представляваща
сторени по делото разноски, от които 340лв. за заплатена държавна такса, 100лв. депозит за САТЕ и 906
лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена по посочения от ищеца начин: чрез пощенски запис.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: