Решение по дело №186/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Д. Р. Б., [ЕГН] от гр. Севлиево, [улица], вх. А, депозирана чрез пълномощника адв. С. К., АК - Габрово против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 3000 лева. Претендира се обезщетение за имуществени вреди от отменената с влязло в сила съдебно решение № 76 от 24.07.2023 година по Адм. дело № 113/2023 год. на АС - Габрово, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-1973/02.06.2023 год. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово (ООАА) в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен (РДАА) към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА). В исковата молба се навеждат доводи, че с горната ЗППАМ са наложени принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. ”б” и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на л. а. [Марка], модел „Крус“, кат. М1 с рег. № [рег. номер], собственост на ищцата със срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. В изпълнение на заповедта, с протокол от 02.06.2023 г. била свалена и отнета 1 бр. предна табела с регистрационен № [рег. номер], както и свидетелство за регистрация № ********* на автомобила. Б. оспорила ЗППАМ пред Административен съд – Габрово и с решение по Адм. д. № 113/2023 г. по описа на същия тя била отменена като незаконосъобразна, а с протокол от 15.08.2023 г. й били върнати предната регистрационна табела и свидетелството за регистрация. Твърди вследствие на незаконосъобразния административен акт - заповед за прилагане на ПАМ да била лишена от ползването на въпросния автомобил в периода 02.06.2023 г. - 15.08.2023 г. за 2 месеца и 13 дни, което й причинило значителни материални и емоционални вреди – налагало се през този период ежедневно да ползва таксиметрови услуги срещу заплащане и да ангажира други лица да я превозват, тъй като здравословното й състояние не било добро и без автомобила се не можела да се придвижвам пълноценно, страдала от диабетна полиневропатия и дискова херния с постоянни болки в кръста, схващане, скованост, ограничени движения, изтръпване и болки в долните крайници и уморяемост при движение, за което била освидетелствана с 62 % нетрудоспособност. В течение на исковия период не могла да упражнява в пълен обем правото си на собственост спрямо автомобила и при това лишаване от ползване на определена движима вещ, обедняването й се съизмерявало с евентуалната наемна цена, срещу която може да се получи ползване на също такава вещ. Причинената й вреда не била хипотетична, а реална предвид обстоятелството, че не е могла да ползва автомобила си за времето от издаването до отмяната на незаконосъобразния административен акт и действително понесла имуществена вреда, вследствие извършването на разходи, посредством които да компенсира липсата на собствено превозно средство или пропускането на ползите, които със сигурност би реализирала, ако не беше издаден незаконосъобразния административен акт. Предвид изложените съображения, по реда на настоящото производство, търси осъждането на ответника да й заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на отнемане табелите и свидетелството за регистрация, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменена като незаконосъобразна ЗППАМ.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. К., ГАК, с пълномощно на л. 2 от делото, който поддържа исковата молба на заявените в нея основания при съобразяване заявеното увеличение на цената на исковата претенция в с.з. на 09.12.2024 год. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, [улица]оспорва изцяло исковата претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ако съдът се произнесе в полза на ищцата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура - Габрово дава заключение, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото дело административно дело № 113/2023 год. на АС – Габрово се установява, че на 02.06.2023 г. в гр. Севлиево, при извършване на съвместна проверка от служители на РПУ – Севлиево е установено, че Р. Л. Б. – син на ищцата, като водач на лек автомобил „Шевролет Крус“ от категория М1 с рег. № [рег. номер], собственост на ищцата, извършва нерегламентиран таксиметров превоз на пътника И. Г. П., срещу заплащане, обстоятелство установено от свалено обяснение на пътника от служителите на РПУ Севлиево, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение № 329929/ 02.06.2023 г. от Д. И. – инспектор в РДАА – Плевен за извършено нарушение по чл. 124, ал. 16, ал. 1 от ЗАвтПр и по чл. 101, ал. 1, пр. 2-ро от ЗДвП.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-1973/02.06.2023 год. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово (ООАА) в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен (РДАА) към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с която по отношение на ищцата, на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтПр е наложена принудителна административна мярка спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил „Шевролет Крус“, категория M1, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Р. Б., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Против издадената Заповед за прилагане на ПАМ, е подадена жалба от ищцата, по която в АС – Габрово е образувано Адм. дело № 113/2023 год. По жалбата е постановено Решение № 76/24.07.2023 год., с което е отменена горната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Решението е влязло в законна сила на 14.08.2023 година.

След отмяната на горната заповед, пред настоящия съд е предявена исковата молба, поставила началото на настоящото производство.

В хода му са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел и е изслушано заключението на СИЕ.

От показанията на свидетеля М. е видно, че през процесния период здравословното състояние на ищцата било влошено и трудно се движела. Помагал на ищцата, като я возел до различни места, а тя ползвала и други лица за транспорт. Той не й е вземал пари за тези услуги. Съдът намира, че следва да се даде вяра на показанията на този свидетел, тъй като макар и да има данни за евентуална негова заинтересованост - като близък на ищцата показанията му обаче се явяват логични и непротиворечиви. Пак от тях се установява и че семейството на ищцата притежава повече от един автомобил.

От изслушаното заключение на СИЕ с ВЛ В. С. А. се установява, че размерът на възможния среден месечен наем за ползване на лек автомобил за периода 02.06.2023 г. - 15.08.2023 г. е 1000,00 лв. Това заключение съдът кредитира, тъй като не бе оспорено от страните и е изготвено въз основа на извършеното от ВЛ пазарно проучване в региона.

От представените с ИМ Експертно решение № 91769 от 217/13.11.2023 година на ТЕЛК при МБАЛ “Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево и Епикриза от 01.04.2023 година на Неврологичното отделение при същото лечебно заведение се установява твърдяното в молбата здравословно състояние на ищцата.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице – собственик на движима вещ - МПС с прекратена регистрация, от ползването на която собственикът е бил лишен за определен период от време въз основа на административен акт, който е отменен по съответния ред с влязло в сила съдебно решение. Налице е твърдение за претърпени имуществени вреди, налице е отменен по съответния ред административен акт, от който се претендира, че произтичат тези вреди, независимо че актът е издаден по отношение на друго лице, поради което са налице предпоставките на чл. 204, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от физическо лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Изпълнено е и изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред, а именно след отмяна на горната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

По същество исковата претенция обаче е неоснователна и недоказана.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

Претенцията по настоящото дело се основава на следното твърдение: прекратената регистрация на лекия автомобил и изземването на регистрационната му табела изцяло е лишило ищцата от възможността да ползва вещта през срока на действие на наложената принудителна административна мярка и наложила разходи за транспорт, съизмерими и равнавящи се, според ищцата на пазарния наем на подобна вещ. Твърди в исковата молба, че по този начин от незаконосъобразния административен акт за ищцата са произлезли имуществени вреди, съставляващи заплатени разходи за ползване на чужд автомобил, респективно транспортни разходи - загуба от невъзможността да се ползва личния лек автомобил, който е бил спрян от движение през процесния период и ищцата е била лишена от ползването му. Ищцата оценява вредите, които са настъпили в патримониума й под формата на загуби, както следва: от лишаването от ползването на МПС за периода 02.06.2023 г. - 15.08.2023 г. за 2 месеца и 13 дни в размер на 3000 лева, съставляващи размера на пазарния наем за процесния период на лек автомобил.

Не се твърди, а и не се доказва и евентуална пропусната полза, в смисъл неосъществено увеличаване на имуществото на ищцата.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт, действие или бездействие, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата. Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Казано иначе, причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и във връзка с него.

Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки за реализиране на отговорността се носи от ищцата, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест.

И накрая, следва да се посочи, че за да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК.

По отношение на претендираните от ищцата имуществени вреди, съставляващи претърпяна загуба от заплащане транспортни разходи, вследствие невъзможността да се ползва собствения лек автомобил, тъй като бил спрян от движение през процесния период и ищцата е бил лишен от ползването му, претендирани от ищцата на база изслушаното заключение по СИЕ в размер на 3000 лева, съставляващи размера на пазарния наем за процесния период, съдът намира следното:

Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, претърпяната загубата се определя вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на увредения. Разликата между имуществото след увредата и икономическото положение, което увредения би имал ако увредата, т.е. отменения акт/действие не биха били постановен/предприети, формира размера на претърпяната загуба.

Претърпяната загуба е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че ако не беше издадена незаконосъобразната, отменена заповед за ПАМ, имуществото на ищцата е нямало да бъде намалено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 1 от ЗОДОВ обезщетяване - да се поправят претърпените от ищцата вреди, без да се допусне неоснователното му обогатяване.

Издаването на незаконосъобразната заповед, която е била отменена от съда, несъмнено и безспорно лишава ищцата за периода на действие на заповедта, до отмяната й от съда, от възможността да ползва МПС, защото то е било с прекратена регистрация на основание издадената заповед, била са отнета регистрационна табела на МПС и то не е могло да бъда управлявано не само от ищцата, но и от което и да е друго трето лице законосъобразно по пътищата. Не във всички случаи, обаче, лишаването от ползване на вещта, в случая МПС, води до намаляване на имуществото на ищцата. Намаляване не би настъпило в хипотезата на ползване на чуждо МПС от ищцата без дължимо за това заплащане – например на приятел, роднина и поради това лишаването от възможността ищцата да ползва своя автомобил не може да има за последица претърпяна загуба в посочения по-горе смисъл.

Загуба ще е налице например, когато, в резултат от лишаването й от право на ползване именно поради прекратяване на регистрацията на МПС, ищцата е заплатила определена сума за възмездно ползване на МПС, собственост на друго лице или заплащала таксиметрови услуги. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, ищцата следва да докаже, че ако отменената от съда Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на МПС и са отнети свидетелство за регистрация на МПС и регистрационна табела, не е била издадена изобщо, през процесния период на действие на заповедта, тя със сигурност е намалила имуществото си, като установи факта на създадени между нея и трети лица правоотношения във връзка с ползване на друг автомобил, доколкото се претендира именно сума, равняваща се на наем за такъв или пък определена сума за транспортни услуги, именно в резултат от издадената незаконосъобразна заповед. Ищцата нито доказа, че има възникнало облигационно, търговско или друг вид правоотношение с трето за спора лице с предмет - възмездно ползване от ищцата на МПС, предоставено от това трето лице.

Налични са неконкретни и недоказани твърдения за заплащане на суми за транспорт, поради трудно придвижване на ищцата, но липсват каквито и да било доказателства такива разходи да са сторени – дори воденият от ищцата свидетел отрича да е извършвал на последната услуги срещу заплащане, което е и логично тъй като е неин близък родственик по собствените му показания. От тях може да се направи извод, че всъщност той е транспортирал ищцата, не поради невъзможността да ползва процесното МПС, с оглед прекратяване регистрацията му, а основно поради влошеното й здраве и ангажираността на синовете и съпругът й – „…по доктори съм я карал, повечето време можеше да кара, но е имало случаи да я карам в Плевен, във В. Търново.“ (протокол от с.з. на 24.04.2025 година на л. 142 от делото).

Само ако бъде доказано, че имуществото на ищцата е намалено единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния акт, само тогава претенцията за обезщетение може да се приеме за основателна. В настоящия случай е безспорно, че ЗППАМ е отменена по надлежния ред, като незаконосъобразна. Ищцата не доказа, че претендираната сума в размер на 3000 лева, представляваща твърдяната загуба, се дължи на сторени разходи като следствие на липсата на възможност от страна на ищцата да ползва процесния автомобил съобразно неговото предназначение.

Липсват и доказателства, от които да се направи извод, че през процесния период ищцата реално е щяла да получи конкретен доход от ползването на този автомобил от трето лице, липсват доказателства относно сключени договори с такива трети лица. При липса на конкретни договори и доказателства не би могло да се определи и какъв доход е пропуснала да реализира ищцата от неизползване на същия автомобил през този период – това ако се разгледа хипотезата за пропусната полза, вследствие прекратената регистрация.

Коректно направените от ВЛ изчисления също не са в състояние да променят този извод. Експертното заключение по делото не почива на конкретни договори, по повод на процесната вещ, а е изготвено след проучване в Интернет и допитване до фирми от региона, предоставящи такива услуги. За същите обаче не е установено да предлагат под наем автомобили от същия клас и година на производство, какъвто е процесния. Заключението в този смисъл е направено общо на база отговор за наем на МПС.

За уважаване на иска, в хипотеза на претърпяна загуба, респ. реално пропускане на възможности за увеличаване на своето имущество чрез съществуващи между нея и трети лица правоотношения във връзка с вещта, които са били осуетени именно в резултат от незаконосъобразния акт и в този смисъл - че е бил сторен конкретен разход или създадена и е съществувала реална възможност за получаване на доходи от вещта чрез използването й. Такива доказателства в хода на производството не бяха представени.

Тежестта на доказване и липсата на доказателства за размера и реално претърпяната вреда са указани на ищцата с доклада по делото.

Липсата на реална вреда, води до липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо, съдът намира, че исковата претенция за обезщетение на имуществените вреди в размер на 3000 лева е недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Предвид горните съображения относно основателността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава за присъждане на законната лихва от датата на увреждането.

С оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът намира, че с оглед размера на претендираното обезщетение от ищцата, извършените по делото процесуални действия и неголямата фактическа и правна сложност на делото, справедливо и обосновано би се явило юрисконсултско възнаграждение за представителя на ответника в минималния предвиден от нормата на чл. 25 от Наредбата размер от 100 лева.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Р. Б., [ЕГН] от гр. Севлиево, [улица], вх. А против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, [улица], с който на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ търси осъждането на ответника да й заплати сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва върху тая сума от датата на увредата до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от отменената с влязло в сила съдебно решение № 76 от 24.07.2023 година по Адм. дело № 113/2023 год. на АС - Габрово, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-1973/02.06.2023 год. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово (ООАА) в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен (РДАА) към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д. Р. Б., [ЕГН] от гр. Севлиево, [улица], вх. А да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. “Ген. Й. В. Гурко“ № 5 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните – чрез връчване на препис от него, пред Върховния административен съд на Република България.