№ 71
гр. Русе, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520100209 по описа за 2024 година
Предявени са установителен иск за право на собственост спрямо първата
ответница, който е с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК и
ревандикационен иск спрямо другите двама ответници, който е с правно
основание чл.108 от ЗС. Направено и искане за отмяна на нот.акт, което е с
правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищецът А. Х. Е. твърди, че е наследник на лица, които са придобили
собствеността върху недвижим имот - дворно място от 975 квадратни метра в
с. ***, подробно описано в исковата молба, по силата на нотариален акт от ***
г. на *** съд за собственост по давностно владение и наследство.
Впоследствие всички първоначални съсобственици починали. Наследени били
от различни лица, като в резултат на наследствено правоприемство след като е
починал последния първоначален съсобственик О. Е. А. на *** г. се е
формирала съсобственост между ищеца, ответницата З. О. и още три
неучастващи в делото лица при равни права, тоест всеки е придобил по
наследство по 1/5 идеална част от имота. Ищецът разбрал, че с нотариален акт
за придобИ.е на собственост по давностно владение на нотариус Румяна
Лечева от *** г. ответницата З. О. се е легитимирала като собственик по
давностно владение на целия имот без да са налице основанията за това и с
нотариален акт за покупко-продажба от същата дата прехвърлила на ответника
Х. А. недвижимия имот. Това станало по време на брака на ответника Х. А. с
допълнително конституираната ответница С. А.. Тъй като продавачката не е
била собственик не успяла да прехвърли собствеността върху имота на
1
купувачите. С оглед на това ищеца претендира да бъде признато за установено
по отношение на всички ответници правото му на собственост върху 1/5
идеална част от имота като наследник, както и да бъдат осъдени само
ответниците Х. А. и С. А. да му предадат владението върху 1/5 идеална част
от имота, т. к. след изповядването на сделката от *** г. само тези ответници
владеели имота без да е налице основание за това. Претендира направените по
делото разноски.
Ответниците, чрез процесуалния си представител - адв. В., признават
иска за установяване право на собственост на ищецаспрямо ответниците и
искането за отмяна на нотариалния акт по сделката между тях до размера на
идеалната му част, но оспорват ревандикационния иск срещу ответниците Х.
А. А. и С. А. А.. Считат, че не е налице възможност за ревандикация, тъй като
имотът бил неподеляем и нямало възможност за отделяне на 1/5 идеална част.
В първото заседание ответниците правят възражение за право на задържане с
оглед направените подобрения в имота.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С нот.акт №****** г., т.2, рег. №***, дело №*** г. на РН Р. Лечева
ответницата З. О. е призната за собственик по силата на давностно владение
на недвижим имот: УПИ *** в кв***, образуван от имот *** по ЗРП на село
***, Община Русе с площ от 981 кв.м. с граници на дворното място:улица,
УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ПИ *** и УПИ ***, всички в кв***
заедно с построените в него жилища сграда с площ от 43 кв.м. и жилищна
сграда с площ от 45 кв.м. заедно с всички подобрения в имота. С нот.акт
№****** г., т.2, рег. №***, дело №*** г. на РН Р. Лечева ответницата З. О.
продава на ответника Х. А. недвижим имот: УПИ *** в кв***, образуван от
имот *** по ЗРП на село ***, Община Русе с площ от 981 кв.м. с граници на
дворното място:улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ПИ *** и
УПИ ***, всички в кв*** заедно с построените в него жилища сграда с площ
от 43 кв.м. и жилищна сграда с площ от 45 кв.м. заедно с всички подобрения в
имота. Сделката е сключена по време на гражданския брак на ответниците
А.и, сключен на *** г./видно от у-ние на л.33 от делото/. При това положение
и на осн. чл.21, ал.1 от СК вещно-прехвърлителния ефект на сделката се
разпростира по отношение на двамата съпрузи и придобитите по сделката
права са съсобствени в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.
Въпросът е че по делото са представени и препис от нот. акт от ****** г. и у-
ния за наследници, от който е видно, че имотът е бил придобит като
съсобствен от няколко лица, които впоследствие са починали и са били
наследени от различни лица, като в резултат на наследствено правоприемство
след като е починал и последния първоначален съсобственик О. Е. А. на *** г.
се е формирала съсобственост между ищеца, ответницата З. О. и още три
2
неучастващи в делото лица при равни права, тоест всеки е придобил по
наследство по 1/5 идеална част от имота. С оглед на това при изповядване на
сделката между ответницата З. О. и ответника Х. А. по нот. акт от *** г. не е
прехвърлена идеалната част на ищеца, т.к. О. не е била собственик на същата.
Ищецът има право да ревандикира същата от лицата, които я владеят и
обстоятелството, че става въпрос за идеална част не може да ограничи
правата му. Въпросът дали същата може да бъде обособена и предадена е
въпрос по отношение на евентуалното принудително изпълнение, но не и по
същество на иска по чл.108 от ЗС, защитата по който може да се проведе и по
отношение на идеална част. В този смисъл е и съдебната практика - Решение
№ 50160 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 504/2022 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Камелия Маринова; Решение № 25 от ***2022 г. на ВКС по гр.
д. № 2686/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова; Решение
№ 284 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2023 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Милена Даскалова и др. При това положение следва да се обсъди
въпроса относно направеното от ответниците А.и възражение за право на
задържане с оглед направените подобрения в имота. Съгласно чл.72 от ЗЗД:
„Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие
на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване
съдебното решение“ (ал.1);
„Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е
направил за запазване на вещта“ (ал.2);
„До заплащане на подобренията и на разноските той има право да
задържи вещта“. (ал.3);
Съгласно чл.70 от ЗЗД:
„Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание“ (ал.1);
„Добросъвестността се предполага до доказване на противното“.
(ал.2);
В случая ответниците владеят идеалната част на ищеца на основание
нот.акт №****** г., т.2, рег. №***, дело №*** г. на РН Р. Лечева. Същият е
правно основание, годно да ги направи собственици. По делото не са посочени
обстоятелства и не са събрани доказателства те да са знаели, че
праводателката им З. О. не е единствен собственик на имота, а права в
3
него/идеални части/ притежават и други лица, в случая – ищецът. Наличието
на родствени отношения между прехвърлителката и приобретателя не
съставляват обстоятелство, оборващо установената в чл. 70, ал. 2 ЗС
презумпция за добросъвестност. Възможността да се правят справки за кръга
на наследниците също не възлага в задължение на приобретателя да издири
дали легитимиращата се с констативен нотариален акт прехвърлителка е
изключителен собственик на имота или само на идеални части от него.
Знанието на приобретателя за тези пороци на юридическото му основание не
се предполага, а трябва да се докаже по несъмнен начин. В този смисъл е и
трайната съдебна практика - решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр. д. №
1981/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 189 от 19.12.2013 г. по гр. д. №
933/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 214 от 10.04.2009 г. по гр. д. №
6466/2007 г. на ІІ г. о. на ВКС и др. С оглед на изложеното съдът приема, че
ответниците А.и имат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на
чл.70, ал.1 от ЗС и разполагат с право на задържане до заплащане на по-
високата стойност измежду тези на направените от тях подобрения в имота и
увеличената му стойност в резултат на тях. По делото се установява наличие
на такива с показанията на разпитания свидетел Р. Ч. и заключението на
вещото лице И. Л., което съдът изцяло кредитира като обосновано и дадено
въз основа на специалните познания и квалификация на вещото лице.
Съгласно същото е налице увеличение на стойността на имота в резултат на
направените подобрения, т.к. стойността на имота без подобренията е 27 792
лв., а с тях – 44 268 лв., т.е. разлика от 16 476 лв. Вещото лице установява
още, че стойността на извършените ремонти е по-висока – 21 312 лв. При това
положение съответната на идеалната част на ищеца сума, за която следва да
бъде признато право на задържане на ответниците А.и е 4 262,40 лв.
С оглед уважаването на иска за собственост срещу ответницата О. следва да се
отмени, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК и нот.акт №****** г., т.2, рег. №***, дело
№*** г. на РН до размера на собствената на ищеца 1/5 ид.ч.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните на осн.
чл.78 от ГПК като ответниците дължат на ищеца разноски предвид
уважаването на иска, а от направените от ответниците А.и разноски същите
имат право на присъждане на такива само за разходи за е-за, т. к. същата е била
назначена във връзка с възражението им за право на задържане, което е
основателно/уважено е/. Обстоятелството, че ответниците не са оспорили част
4
от исковете не е основание за недължимост на разноски, т.к. разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК изисква не само да се признае иска, но и ответниците с
поведението си да не са дали повод за завеждане на делото. В случая делото е
заведено именно поради тяхното извънсъдебно поведение, оспорващо правото
на собственост на ищеца. Частично основателно обаче е възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на адв. хонорар на адвоката, представлявал
ищеца по делото. Същият е в размер на 2 000 лв. Минималният размер на адв.
възнаграждение по делото по чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004
Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ е 463,66 лв., т.е. възнаграждението е над четири пъти
по-високо. С оглед сложността на делото и проведените с.з. и като съобрази
липсата на оспорване по част от исковете съдът приема, че същото следва да
се намали, но не в минимален размер, а до размер от 1200 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците З. Р. О.,
ЕГН:**********, Х. А. А., ЕГН:********** и С. А. А., ЕГН:********** и
тримата от с.***, Община Русе с.***, Община Русе, че ищецът А. Х. Е.,
ЕГН:********** от е собственик на 1/5 идеална част от недвижим имот: УПИ
*** в кв***, образуван от имот *** по ЗРП на село ***, Община Русе с площ
от 981 кв.м. с граници на дворното място:улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ
***, УПИ ***, ПИ *** и УПИ ***, всички в кв*** заедно с построените в него
жилища сграда с площ от 43 кв.м. и жилищна сграда с площ от 45 кв.м. заедно
с всички подобрения в имота като ОСЪЖДА Х. А. А. и С. А. А. да предадат
на А. Х. Е. владението на така описаната 1/5 ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА А. Х. Е., ЕГН:********** да заплати на Х. А. А.,
ЕГН:********** и С. А. А., ЕГН:********** и двамата от с.***, Община Русе
с.***, Община Русе сумата в размер на 4 262,40 лв. обезщетение за извършени
в имота подобрения на по-висока стойност от тази, с която се е увеличила
цената на имота, като признава в полза на Х. А. А. и С. А. А. ПРАВО НА
ЗАДЪРЖАНЕ върху процесната 1/5 ид.ч. от имота до заплащане на
присъденото обезщетение.
ОТМЕНЯ, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК, нот.акт №****** г., т.2, рег.
№***, дело №*** г. на РН Р. Лечева до размера на собствената на ищеца А. Х.
Е., ЕГН:********** идеална част от недвижим имот: УПИ *** в кв***,
образуван от имот *** по ЗРП на село ***, Община Русе с площ от 981 кв.м. с
граници на дворното място:улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***,
5
ПИ *** и УПИ ***, всички в кв*** заедно с построените в него жилища
сграда с площ от 43 кв.м. и жилищна сграда с площ от 45 кв.м. заедно с
всички подобрения в имота – 1/5 ид.ч.
ОСЪЖДА З. Р. О., ЕГН:**********, Х. А. А., ЕГН:********** и С. А.
А., ЕГН:********** и тримата от с.***, Община Русе да заплатят на А. Х. Е.,
ЕГН:********** от с.***, Община Русе сумата в размер на 1362 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Х. Е., ЕГН:********** от от с.***, Община Русе да
заплати на Х. А. А., ЕГН:********** и С. А. А., ЕГН:********** сумата в
размер на 390 лв. – разноски за е-за по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6