№ 6720
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело №
20231110118752 по описа за 2023 година
Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ
и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато спрямо ответника,
че има задължения към ищеца за заплащане в негова полза на посочените от него суми за
цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получили препис от исковата молба, е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от нотариален акт № 194, т. XXXIII, дело № /не се чете/ 1994г., Н. И.ов К. е станал
собственик на Ателие № 3, находящо се на 12 етаж, вх. А, в сградата на ЖСК „ННВСУ“, на
ул. В. Г. № 8, м. К. р. в гр. С., състоящо се от ателие с чайна, антре, баня-клозет и есна
лоджия, с обща площ 47.75 кв.м., а по НБПЦНИ от 50.80 кв.м., заедно с прилежащите му
0,689 идеални части от общите части на сградата и идеални части от отстъпеното право на
1
строеж върху държавно място.
По делото не съществува спор, че общият наследодател – Н. починал в период,
предхождащ процесния и е оставил законни наследници двете си деца – И. Т. К. и Х. Н. К.
поради което , то съдът намира, че през процесния период ответниците се явяват
потребители на процесната топлинна енергия и носител на задължението за нейното
заплащане, съобразно наследствените им права от общото имушество, възлизащи на ½
идеални части от правото на собственост върху него.
Следва да се отбележи, че с Решение по гр. дело № 19133/2019 г. на СРС, с което са
допуснати до делба между страните по делото имоти, представляващи ателие № 3 в гр. С.,
ул. В. Г. № 8, вх.А, ет.12 и гараж № 3 в гр. С., ул. К. № 3, вх.А, ет.1, а на ответника -
апартамент № 19 в гр. С., ул. К. № 3, вх.А, ет.4,е разпределено ползването между тях до
окончателното извършване на делбата, като на И. Т. К. е определено да се предостави
ползването на ателие № 3 в гр. С., ул. В. Г. № 8, вх.А, ет.12 и гараж № 3 в гр. С., ул. К. № 3,
вх.А, ет.1, а на Х. Н. К. е определено да се предостави ползването на -апартамент № 19 в гр.
С., ул. К. № 3, вх.А, ет.4.
Съгласно разясненията, дадени в Определение № 122 от 8.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 52/2013 г., I г. о., ГК, ривременната мярка по чл. 282, ал. 2 /отм./чл. 344, ал. 2 ГПК/ се
налага когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното
ползване не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури
ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички съделители докато трае
дългото делбено производство. Същевременно обаче с това определение не следва да се
постига ефекта на неоснователно разместване на имуществени блага, защото с делбата
страните следва да приключат всички отношения във връзка със собствеността. Ако не се
присъди обезщетение за ползващите по-малко от дела си, те не могат да претендират такова
след първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, защото с претенция
по сметки не могат да се заявяват бъдещи вземания, а определението, с което се
разпределят имотите може да се постанови най-рано с решението за допускане на
делбата.
От изложенотое вдино, че определението, с което се разпределят имотите може да
се постанови най-рано с решението за допускане на делбата.
В случая решението, с което е са допуснати до делба имотите, предмет на по гр. дело № 19133/2019
г. на СРС, е от 05.1.2021, г. като същото е влязло в сила на 14.04.2023г.
По делото няма данни или твърдения, определението по чл. 344, ал. 2 ГПК ,
обективирано в цитираното решене на СРС , 77 състав, да е изменено или отменено от
същия или от страна на по-висшия във функционално отношение съд – в случая Софийски
градски съд.
След служебна справка, извършена на основание чл. 3 ГПК, Решението на СРС, 77
състав, с което е допусната делбата на описаните в негови имоти, едни от които е
процесното ателие № 3 и е допусната като привременна мярка ползването на делбените
2
имоти, е изцяло потвърдено от СГС от 20.02.2023, в производството по гр. дело №
20211100506039 по описа за 2021 година, включително и в частта, обективираща волята на
първоинстанционния съд за допускане на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 относно
разпределението на ползването на процесните имоти, като въззивният съд изрично е
отбелязал, че с е постановено на основание чл.344, ал.2 ГПК, считано от влизане в сила на
решението до окончателното приключване на делбата Н. И.ов К.. да ползва ателие №3 в гр.
С., и гараж №3 в гр.С., а и Х. Н. К. да ползва апартамент №19 в гр. София.
Както се посочи , че определениео на съда, с което по реда на чл. 344 ГПК е допусната
като привременна мярка разпределение ползването на посочените имоти между
съделителите – Х. и И., е обективирано в Решение от 05.01.2021г. за което е отбелязано, че е
влязло в сила на 14.04.2023г.,т.е. от тази дата до 06.02.2024, когато по силата на съдебна
спогодба е ликвидирана съсобствеността на делбана маса ежду страните /л. 135-л. 136 от
делото/ по силата на нормата на чл. 344, ал. 2 ГПК Х. е имал законовото право да полза
самостоятелно апартамента, а И. - законовото право да ползва самостоятелство гаража и
аталие № 3.
Преди датата, от която е провяла действието си въпросната привременна мярка по
делото, не се представиха доказателства въпросното ателие да е ползвано самостоятелно от
съделителя И., от което следва, че през процесния период и двамата ответници в качеството
им на наследници на общия наслододател Н. И.ов К. и титуляри на правото на собственост
върху него, се явяват купувачи на процесната услуга, доставяна от ищеца до описания в
исковата молба имот, съответно и носители на задължението за заплащане на нейната цена,
съобразно припадащите им се части от правото на собственост върху имота, възлизащи на ½
идеални части от него.
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение шзяснява, че
разходът за енергия, отдедана от сградната инстлация, се разпределя пропорционално на
база отопляемия обем на жилищните имоти в сградата.
Съгласно заключението от ССЕ цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца
през процесния период възлиза на сумата от 229.7 лв., като доколкото не се събраха
доказателства за погасяване на това задължение от страна на ответниците до приключване
на устните състезания по делото , а и предвид изричнто изявление на вещото лице, че няма
данни за постъпили плащания, касаещи процесната партида.., съдът намира, че главният
искът по чл. 79 ЗЗД следва да се уважи за целия претендиран размер от по 114.54 лв спряво
всеки от ответниците ., съобразно припадащите се части от процесното задължене към
ищеца.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
3
От датата на издаване на първата по време обща фактура, касаеща процесния период
– 31.07.2020г., този срок е изтекъл на 14.09.2020г., т.е, от 15.09. 2020г. ответниците са
изпаднали в забава.
От заключението от ССЕ, лихвата, текла за процесния период възлиза на сумата от
27.47 лв.., като съдът намира, че този акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за
целия претендиран размер от по 13.7 лв., съобразно припадащите се части от процесното
задължене към ищеца.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от
констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV, т.
4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа, коригирана
съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 1500 лв..
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между И. Н. К. с ЕГН **********, и Т. С.” ЕАД, ЕИК ******, че И. Н. К. с
ЕГН ********** има задължение да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ****** сума в 114.54 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 22.06.2022г., до
изплащане на вземането, както и задължение да заплати по иск с правно основнаие чл. 86
ЗЗД сумата от 13.7 лв., мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 13.06.2022г.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между Х. Н. К. с ЕГН **********, и Т. С.” ЕАД, ЕИК ******, че Х. Н. К. с
ЕГН ********** има задължение да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ****** сума в 114.54 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 22.06.2022г., до
изплащане на вземането, както и задължение да заплати по иск с правно основнаие чл. 86
ЗЗД сумата от 13.7 лв., 15.09.2020 г. до 13.06.2022
.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу Х. Н. К. с ЕГН
********** за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Х. Н. К. с ЕГН ********** има задължения към Т. С.”
ЕАД, ЕИК ******, заплащане на сумата от 27.26 лв.,представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от м.05.2019г. до м.04.2021г , ведно със законна лихва за период
от 22.06.2022г. г. до изплащане на вземането, както и задължение да заплати сумата 5.54 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2019г. до 13.06.2022 г.,
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу И. Н. К. с ЕГН
**********за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че И. Н. К. с ЕГН **********има задължения към Т. С.” ЕАД,
ЕИК ******, заплащане на сумата от 27.26 лв.,представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от м.05.2019г. до м.04.2021г , ведно със законна лихва за период от
22.06.2022г. г. до изплащане на вземането, както и задължение да заплати сумата 5.54 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2019г. до 13.06.2022 г.,
ОСЪЖДА Х. Н. К. с ЕГН ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ****** на
основание чл.. 78, ал. 1, вр. Ал. 8 ГПК
5
ОСЪЖДА И. Н. К. с ЕГН **********да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ****** на
основание чл.. 78, ал. 1, вр. Ал. 8 ГПК РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач –„Т. С.“ ЕООД.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6