№ 629
гр. Варна, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500346 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба от „ИЗТОК ИНВЕСТ 96“
ЕООД, ЕИК ********, чрез адв.Т. (ВАК) против Определение № 981 от
24.01.2023 година, постановено по гр.дело № 17 721/2021 година по описа на
ВРС, с което е било оставено без уважение искането на дружеството - ищец
да бъде освободен от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 147.23 лева, по настоящото производство.
В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, и
противоречи на събраните по делото писмени доказателства за имотното
състояние на ищеца.По същество се иска неговата отмяна.
Варненски окръжен съд, като съобрази пределите на въззивното
производство и прецени събраните доказателства, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
С искова молба от 10.12.2021 година дружеството ищец е предявило
искова молба против „Енерго Про Продажби“ АД да се приеме за установено
в отношенията по между им, че не дължи сумата от 7 361.45 лева – потребена
ел енергия.Развитието на съдебното производство и на база събраните
доказателства дали основание на съда да отхвърли претенцията, като
неоснователна.
С въззивната си жалба против вече постановеното Решение,
дружеството - ищец е настояло да бъде освободено от заплащането на
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 147.23 лева, като се
позовало на влошени икономически резултати и липса на дейност.
С атакуваното Определение № 981 от 24.01.2023 година, ВРС е отказал
да стори това, като е преценил, че нормата на чл.83 от ГПК касае единствено
физически лица.
Виждането на съда е следното:
1
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в
определение № 707/24.01.2017 г. по ч. т. д. № 2792/2017 г. на ВКС, II т.
о., определение № 671/14.11.2017 г. по ч. т. д. № 2555/2017 г. на ВКС, II
т. о., определение № 702/19.12.2018 г. по ч. т. д. № 2929/2018 г. на ВКС,
II т. о., определение № 141/20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на ВКС,
II т. о., определение № 80/15.02.2017 г. по ч. т. д. № 2307/2016 г. на
ВКС, II т. о., определение № 433/15.12.2014 г. по гр. д. № 1597/2014 г.
на ВКС, IV г. о. и други, гарантираното на страните по граждански спор
с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права
на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на
държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази
цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението
за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е
гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни
гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС.
Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет
такъв спор или искът и/ или самото юридическо лице не попадат в
някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4,
чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл. 620,
ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ), то внасяне на държавна
такса се дължи предварително предвид общото правило на чл. 71, ал. 1,
изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка
на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да признае липсата на
достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи
страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице.
Същевременно е налице практика на ВКС, обективирана в
определения по чл. 274, ал. 3 ГПК: определение № 170/15.04.2020 г. по
ч. т. д. № 209/2020 г. на ВКС II т. о. и определение № 524/30.07.2019 г.
по ч. т. д. № 908/2019 г. на ВКС II т. о., в която след съобразяване
изцяло с практиката на Европейския съд по правата на човека и на СЕС
е прието, че търговско дружество с открито производство по
несъстоятелност, поради съществен размер на дължима от него
държавна такса, следва да бъде напълно освободено от заплащането
й.Така в практиката на Европейския съд по правата на човека е
признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло
2
или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г.
по дело "Агромодел" ООД срещу България (жалба № 68334/01),
решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша
(жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV
срещу Полша (жалба № 48140/99). Прието е, че достъпът до съд може
да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и
финансови, когато става дума за изискването да се плати на
гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това
ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато
преследва законна цел и е налице разумно съотношение на
съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че
правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка
факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в
светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и
платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на
производството, в който въпросното ограничение е наложено.
Аналогична е и практиката на СЕС,20080702092912
обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело
С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което
принципът на ефективна правна защита, закрепен в
член 47 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, може да обхваща правото на
освобождаване от заплащане на разноските във връзка
с производството и/или на разноските за адвокатска
помощ в производството по такава жалба.
Националният съд обаче следва да провери дали
условията за предоставяне на такава помощ
представляват ограничение на правото на достъп до
съдилищата, което накърнява самата същност на това
право, дали са насочени към постигането на
легитимна цел и дали съществува разумно
съотношение на пропорционалност между
използваните средства и поставената цел. В рамките
на тази преценка националният съд може да вземе
предвид предмета на спора, доколко има основания да
се очаква, че молителят ще спечели делото,
значимостта на неговия интерес, сложността на
приложимото право и производство и възможността
3
му ефективно да защитава позицията си по делото. За
да прецени пропорционалността, националният съд
може също да вземе под внимание размера на
разноските във връзка с производството, които трябва
да се платят предварително, и дали те представляват
непреодолимо препятствие пред достъпа до
правосъдие. Конкретно когато става дума за
юридически лица, националният съд може да вземе
под внимание положението им. В този смисъл той
може да вземе под внимание например правно-
организационната форма и дали съответното
юридическо лице преследва стопанска цел, както и
финансовите възможности на неговите съдружници
или акционери и възможността им да си набавят
необходимите средства за предявяването на иска или
подаването на жалбата.
След преценка на релевантните обстоятелства
ВОС намира, че дължимата държавна такса по
настоящето дело за разглеждане по същество на
касационната жалба в размер на 147.23 лева не се
явява непреодолимо препятствие пред достъпа до
правосъдие на дружеството.От извършената служебно
справка в Търговския регистър става ясно, че
дружеството – молител е действащо; че предмета му
на дейност включва сделки с недвижими имоти,
строителство, търговия с продукция, транспортна и
спедиционна дейност, хотелиерство и други. Основно
обаче става ясно, че дружеството не е било обявявано
в несъстоятелност и / или неплатежоспособност.
Държавната такса нито е прекомерна, нито е в размер,
които би затруднил даден правен субект.Освен
горното следва да се прецени и етапа на развитие на
съдебното производство.
ВОС приема, че за да бъде освободено
юридическо лице, в частност търговско дружество, от
задължението за заплащане на държавна такса, едно
от необходимите условия е липсата на достатъчно
имущество, и то не само на юридическото лице, но
и на неговите членове (съдружници/акционери),
ползващи се от дейността му. Извода си съдът
обосновава с нормите на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, както
и с установената актуална практика на ВКС на Р
България.При тези данни съдът, в настоящия си
състав приема, че атакуваното определение се явява
4
правилно и следва, макари с други мотиви да бъде
потвърдено.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 981 от 24.01.2023 година,
постановено по гр.дело № 17 721/21 година, по описа на ВРС.
Определението, което следва да се съобщи на страните, подлежи
на обжалване пред състав на ВКС на Р България, в едноседмичен срок
от уведомяването им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5