РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Девня, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д. ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Д. ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100136 по описа за 2022 година
Предявени са от И. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес: в гр. В*******
и Г. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*****, чрез пълномощника си - адв.
К. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
срещу ЗК „Прогрес”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представлявана от
председателя И. В. И..
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор № 318 за
аренда на земеделска земя от 27.06.2019 год., сключен в с. Стефан Караджа
между И. С. Ж., ЕГН: ********** и Г. С. И., ЕГН: **********, наследници на
Стоян И. С., чрез пълномощника си К. С. Г.ева, ЕГН: **********,
упълномощена с пълномощно № 398/20.05.2019 год., заверено от кмета на с.
Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна - Илхан Исмаилов
Салимов, като арендодатели и ЗК „Прогрес”, ЕИК: *********,
представлявана от председателя И. В. И., чрез пълномощника си К. С. Г.,
ЕГН: **********, упълномощена с пълномощно № 58/31.10.2018 год. и № 59,
том 1, № 5/31.10.2018 год., заверено от кмета на с. Стефан Караджа, община
Вълчи дол, област Варна - И. И. С., като арендатор, който договор е вписан в
АВ - СВ гр. Девня като акт № 58, том 3, дело № 795/2019 год., вх. рег.№
2074/22.07.2019 год., са предоставили за възмездно ползване собствения си,
придобит по наследство недвижим имот - земеделска земя, представляваща
1
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Стефан Караджа, община
Вълчи дол, област Варна, местност ***, категория 3, НТП нива, с площ 23,
505 дка. Излага се, че по силата на този договор през стопанската 2019/2020
год. ЗК „ПРОГРЕС“ е ползвал имота, като с анекс от 25.06.2020 год., сключен
в гр. Девня, на основание чл. 27 ал. 1 т. З от Закона за арендата, по взаимно
съгласие между страните е прекратено действието на посочения по-горе
Договор за аренда, считано от 01.10.2020 год. Сочи се, че съгласно раздел 5
от Договора за аренда АРЕНДАТОРА дължи арендно плащане в размер на
25% от дохода/добива на декар арендна земя, които заплаща не по-късно от
края на календарната 2020 год. Цялата сума от арендното плащане, съгласно
договорката е следвало да бъде превеждана по банкова сметка на И. С. Ж..
Сочи се също, че съгласно протокол №1 от 29.03.2019 г. за землище Стефан
Караджа, община Вълчи дол, комисия, назначена със Заповед № РД 19- 10-
159/12.03.2019 г. на Директора на ОДЗ - Варна е определила средно годишно
рентно плащане за отглеждане на едногодишни полски култури в размер на
55 лв/дка. В уточняваща молба ищците твърдят, че за стопанската 2019/2020
год. ЗК „ПРОГРЕС” е изплатило на останалите арендодатели и наемодатели
рента в размер на по 50 лева/дка, а само на ищците рента в размер на 22
лева/дка – общо сумата от 517, 11 лева. Според ищците остава за плащане
сума в размер на 658, 14 лева, представляваща част от договореното арендно
плащане в размер на 28 лева на декар. Въпреки изпратена на 01.09.2021 год.
до Председателя на ЗК „ПРОГРЕС“ с. Стефан Караджа, община Вълчи дол,
обл. Варна и получена лично от него на 10.09.2021 год. покана да им изплати
оставащата дължима сума по предоставената му банкова сметка на И. С. Ж.
такава не са получили, поради което за тях възниква правен интерес от
завеждане на настоящото дело. Ищците претендират и сумата от 59, 05 лева
лихва за забава за периода от 01.01.2021 г. до 19.11.2021 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане. Молят за уважаване на исковете и присъждане на
съдебно - деловодните разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, с който исковете се
оспорват изцяло като неоснователни. Твърди се, че на 14.12.2020 г. по банков
път и в срок ответникът е изплатил дължимата рента на ищците в размер на
517, 11 лева, изчислена въз основа на реализираните добиви за 2019/2020 г.,
заявява се, че ответникът не дължи претендираната с исковата молба сума и
се моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноските по
делото, в това число и адвокатско възнаграждение в размер на 330 лева.
В с.з. страните участват лично и чрез проц. си представители.
Ищците заявяват, че поддържат исковата си претенция и молят за
2
положително произнасяне по нея. Твърдят, че всички договори за аренда,
сключени с ответника са при идентично уговорено арендно плащане – 25 %
от дохода/добива аредна земя. Ответникът оспорва това твърдение, като
заявява, че договорите с различни арендодатели са сключвани при
индивидуални условия, като при някой арендното плащане е било угворено
във фиксиран размер, при други като процент от дохода, като значение имало
също така и дали арендодателите са член - кооператори или не. Поддържа
отговора и възраженията, изложени в него и моли за отхвърляне на исковата
претенция.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
По делото няма спор и е прието за безспорно между страните с
доклада на съда, че между тях е действал договор за аренда, сключен на
27.06.2019 г., по силата на който ищците са предоставили на ответника за
възмездно ползване собствения си наследствен имот – нива с площ от 23, 505
дка, находяща се в землището на с. Ст. Караджа, обл. Варна за срок от 5
години, който е прекратен по взаимно съгласие с анекс от 25.06.2020 г.,
считано от 01.10.2020 г.
Приети по делото са още 6 бр. договори за аренда на земеделска
земя, находяща се в зелището на с. Ст. Караджа и други съседни землища,
сключени между ответника и други физически лица през 2018 – 2019 г. при
същите условия.
От представено банково извлечение от Банка“ДСК“ се установява,
че на 08.02.2021 г. по банкова сметка с титуляр Н. Д. Н. /арендодател по един
от приетите по делото договори за аренда/ е преведена сумата от 4 121, 05
лева от ЗК“Прогрес“ с посочено основание за плащане „рента“.
Видно от Протокол №1/29.03.2019 г. от заседание на комисия,
определена със Заповед № РД19–10-159/12.03.2019 г. на Директора на
ОД“Земеделие“ – Варна и приложен към нея списък е, че за землището на с.
Ст. Караджа, общ. Вълчи дол е определено средно годишно рентно плащане
за ползване на земеделски земи през стопанската 2019/2020 г. в размер на 55
лева.
Представена и приета по делото е и справка от счетоводството на
ответника за засята, добита и реализирана продукция от различни култури.
Същата, ведно с приети по делото множество фактури и
допълнително изискани от счетоводството на ответника документи, са били
обект на експертно изследване от вещото лице по допусната от съда ССчЕ и
допълнителна ССчЕ. От неоспорените от страните и кредитирани от съда
като обективно и компетентно изготвени заключения се установява следното:
3
- размерът на средното рентно плащане, направено от ответника за
стопанската 2019/2020 г. за землището на с. Ст. Караджа е 49, 23 лева.
- на други шест арендодатели със сключени с ответника договори за
аренда за стопанската 2019/2020 г. той е изплатил рента в размер на от по 50
лева/дка.
- средния доход от дка арендна земеделска земя за стопанската
2019/2020 г. на ответника е 85, 97 лева/дка.
- вещото лице е изчислило и средния добив от дка земеделска земя
по отделните култури и е установило, че през процесната стопанска година
ответникът има реализиран среден добив от рапица в размер на 58 кг/дка, но
няма реализиран доход от продажба на тази култура.
- начинът по който се води счетоводството на ответника и
ведомостта за начисляване на рента не дава възможност за изчисляване на
изплатената рента от ответника само за землището на с. Ст. Караджа, нито за
добива/дохода му само за това землище през стопанската 2019/2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно съществуващите между страните договорни задължения по
силата на сключен между тях договор за аренда ответникът е следвало да
заплати на ищците, по сметка на единия от тях арендно плащане в размер на
„25% от дохода/добива на декар аренда земя“. В клаузата, касаеща арендното
плащане алтернативно е уговорено между страните, че арендното плащане се
равнява на 25 % от дохода или от добива от декар арендована земя. Съдът
приема, че се има предвид средния доход/добив от декар арендована
земеделска земя, изчислен върху всички обработваеми от ответника площи, а
не само от тези, находящи се в землището на с. Ст. Караджа, още по – малко
от конкретната нива на ищците. Това е така на първо място защото в договора
това не е изрично упоменато. Освен това няма и как да се изчисли, съответно
докаже каква точно продукция е била добита от конкретното землище, колко
точно е бил добива от това землище, на каква точно цена е реализирана
добитата именно от землището в с. Ст. Караджа земеделска продукция. На
последно място, ноторно известно е, че по – голяма част от земеделските земи
не се обработват от собствениците, респ. арендаторите в реални граници, а се
разпределят между тях чрез т. нар. комасиране, при което напълно възможно
е отдадената от ищците земеделска земя изобщо да не се обработва от
арендатора, на когото те са я предоставили за ползване. С оглед на това и
ищците нямат основание да претендират, че ответникът им дължи 25 % от
дохода, реализиран именно от продукцията, добита в землището на с. Ст.
Караджа, още по – малко пък от тяхната собствена нива от 23, 505 дка, а
4
дължимото им арендно плащане следва да се изчисли върху средния
доход/добив от дка земеделска земя, обработвана от ответника – арендатор.
Съгласно заключението на допълнителната ССчЕ средният доход от
дка арендна земя за процесната стопанска 2019/2020 г. е 85, 97 лева. 25 % от
този доход от декар се равнява на сумата от 21, 49 лева. Безспорно се
установява по делото, че на 14.12.2020 г. ответникът е заплатил на ищците
като арендно плащане сумата от 517, 11 лева, която се равнява на 22 лева на
декар, т.е. повече от дължимото съгласно договора. Плащането е извършено в
рамките на договорения срок – до края на съответната календарна година.
Ищците не ангажират доказателства за това, че претендираната сума в
размер на 50 лева за декар земеделска земя се равнява на 25% от добива на
ответника за стопанската 2019/2020 г., въпреки, че изцяло върху тях лежи
доказателствената тежест за това обстоятелство. Една такава стойност няма и
как да бъде изчислена не само предвид начина на водене на счетоводна
отчетност от ответника, но и предвид различните добиви от различните
видове култури, съответно различната им парична равностойност за
стопанската 2019/2020 г., за която по делото няма представени доказателства.
Претендирайки парично плащане на процент от добива на ответника, ищците
следваше да докажат какъв среден добив е реализирал той от декар
земеделска земя и от какви култури, каква е била средната единична пазарна
цена на тези култури през стопанската 2019/2020 г., за да се изчисли колко кг
продукция е добита от 23, 505 дка зем. земя и съответно каква е нейната
парична равностойност. Подобни доказателства по делото не са ангажирани,
което прави тази претенция на ищците недоказана.
В настоящия процес ответникът доказва възражението си, че е
заплатил на ищците дори повече от договореното за наетите от ищците
земеделски земи за процесната стопанска година. Обстоятелството, че на
други арендатори той е заплатил по – голяма сума е ирелевантно, предвид
наличието на договорни отношения между страните, които ответникът е
изпълнил изцяло и в срок. Без значение в случая е и взетото решение на ОС
на член – кооператорите, на първо място защото по делото няма данни
ищците да са такива и доколкото решението касае доплащане на рента
единствено на лица, сключили договори за земите си с кооперацията, каквито
ищците също не са предвид развалянето на договора. Именно в изпълнение на
решението на ОС на член – кооператорите Председателят на ЗК“Прогрес“ е
изплатил на други арендодатели по – голяма сума като арендно плащане,
поради което и средното арендно плащане за процесната година надвишава
значително заплатеното на ищците. Ирелевантен в случая е и и размера на
арендното плащане, определено от комисия при ОДЗ – Варна надвишава
договореното между страните такова. На първо място доколкото същото е
5
прогнозно, определено на база от предходната стопанска година и най – вече
защото в договора арендното плащане е договорено не като фиксирана сума, а
като процент от доход/или/добив.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за
неоснователни и като такива същите следва да се отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза
на ответника се поражда правото да иска направените от него разноски – в
случая в пълен размер, предвид цялостното отхвърляне на исковата
претенция. Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 530
лева, от които 200 лева депозит за допълнителна ССчЕ и 330 лева за
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр.
В**** и Г. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. В***** срещу ЗК „ПРОГРЕС”,
ЕИК: ********* обективно съединени искове с правно основание чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от сумата от 658, 14 лева, представляваща
част от договорено и незаплатено арендно плащане в размер на 28 лева на
декар за стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане
и сумата от 59, 05 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.01.2021 г. до 19.11.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. В****и Г. С. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В**** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ЗК
„ПРОГРЕС”, ЕИК: 813143611със седалище и адрес на управление в с. Стефан
Караджа, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представлявана от председателя И. В.
И. сумата от 530 лева /петстотин и тридесет лв, 00 ст/, представляваща
обезщетение за направени по делото разноски и адвокатско възнаграждение
на един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6