РЕШЕНИЕ
№ 815
гр. Бургас, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120107180 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от М. М. Г. против Р. Х. Г. искова
молба, с която се моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата от 3 000
лв., представляваща обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди в резултат
на протИ.правни действия на ответницата от 23.10.2021 г., представляващи многократни
обиди с думите „****“ и „****“, отправени в присъствието на колеги на ищцата, редовни
клиенти на магазина, в който тя работи и непознати лица, както и на извършена от
ответницата физическа агресия, изразяваща се в скъсване на работното й облекло, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. Ищцата твърди, че работи като
продавач-консултант в магазин „****“, находящ се в гр. Б****, ул. ****, като са й били
възложени и управителски функции, а ответницата е редовен клиент на магазина, като често
се е държала арогантно и предизвикателно. Твърди също така, че на 23.10.2021 г. около
15,30 ч. ответницата е влязла в магазина без задължителната предпазна маска, поради което
ищцата й направила забележка, на която ответницата не обърнала внимание и ищцата й
направила втора забележка, след което ответницата избухнала, започнала да се държи грубо,
да й крещи и да я обижда с думите „***“ и „*****“, тръгнала си от магазина и по пътя
продължавала да крещи. След десетина минути ответницата, връщайки се от някъде, спряла
1
пред магазина и продължила да крещи към ищцата същите обидни думи, както и да я
заплашва със саморазправа. Ищцата излязла навън, за да я попита защо се държи така и да я
помоли да се отдръпне от входа на магазина, при което ответницата застанала до служебния
вход и продължила да обижда ищцата и да я заплашва, посягала да я удари, като хванала
работната й престилка, дръпнала я силно и я скъсала. След това отдръпвайки се от ищцата,
ответницата стъпила накрИ. и паднала на тротоара, като продължавала да обижда ищцата.
Ищцата твърди, че много се е разстроила от случая и като се прибрала в магазина се е
наложило да пие успокоително, а на следващия ден отишла в Първо РУ на МВР и подала
заявление за инцидента. Твърди също така, че по нейна тъжба е било образувано НЧХД №
1319/2022 г. по описа на БРС, като с постановената по това дело присъда ответницата е била
призната за виновна в извършването на престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че в условията на продължавано престъпление, на ***
г., около *** ч. и около *** ч., е казала публично унизителни за честта и достойнството на
ищцата думи в нейно присъствие, в качеството й на **** лице, при изпълнение на службата
й, като я нарекла „****“ и „****“. По същото НЧХД е била подадена и разгледана и
насрещна тъжба на ответницата против ищцата, като е твърдяла, че ищцата й е нанесла
обиди и й е причинила лека телесна повреда, по което обвинение ищцата е била призната за
невиновна. Ищцата заявява, че след процесния инцидент има проблеми с концентрацията в
работата, в ежедневието си е притеснена, вечер не може да спи, почувствала се е унизена и
засрамена пред колегите си и пред клиентите на магазина, т.е. претърпяла е неимуществени
вреди, за които е претендира заплащане на обезщетение. Ищцата се явява лично и с
процесуален представител в съдебно заседание, поддържа иска, ангажира доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата, с който искът е
оспорен като неоснователен. Оспорени са фактическите твърдения на ищцата, касаещи
процесния инцидент, включително твърденията за липса на провокация от страна на ищцата
към ответницата, за негативните характеристики на ответницата и за поведението на двете
страни в конфликта. Твърди се, че на процесната дата при влизането на ответницата в
магазина ищцата е проявила неуважително отношение спрямо нея, като пред трети лица я
обиждала с думите „*****“ и „******“, приближила се към нея и я нападнала физически,
като с това си поведение я провокирала да й отвърне с насрещни реплики, квалифицирани
от съда в присъдата по НЧХД № 502/2022 г. като обида. Оспорено е и твърдението на
ищцата, че в резултат на изказаните от ответницата квалификации ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, като се твърди, че с провокативното си поведението ищцата е
съпричинила до голяма степен вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, в
случай, че такъв е настъпил. Заявено е също така, че поводът за възникналия конфликт не е
бил забележка към ответницата, че не е поставила маска, а проявено незачитащо личността й
агресивно отношение чрез изричане на реплики за външния й вид. Освен това към датата на
конфликта не е имало нормативно задължение за носене на предпазни маски в търговски
обекти и не е била налице обоснована причина ответницата да бъде провокирана чрез
2
задължаването й да постави маска. Твърди се също така, че е имало и втора провокация от
ищцата, когато при преминаването на ответницата край магазина ищцата е излязла навън и
се приближила към нея в опит да й търси сметка, което поведение е било възприето като
заплаха от ответницата и е подновило конфликта между тях, като се е стигнало и до
физическо съприкосновение между двете, довело до падане на ответницата на земята и
получаване на наранявания. При условие на евентуалност е оспорен размерът на иска, като
се твърди, че същият е силно завишен. Оспорени са описаните в исковата молба
неимуществени вреди - болки и страдания, като се твърди, че те не са настъпили, евентуално
че не са в причинна връзка с поведението на ответницата, тъй като те не могат да произтекат
от нейното деяние. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално да бъде
присъдено обезщетение в по-нисък от претендирания размер съобразно действително
претърпяните вреди и съпричиняването им от ищцата. Претендира се и присъждане в полза
на ответницата на направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответницата, който поддържа отговора, ангажирани са
доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното НЧХД № 502/2022 г. по описа на БРС, с постановената по
това дело Присъда № 134/21.09.2022 г. Р. Х. Г. е била призната за виновна в това, че при
условията на продължавано престъпление, на **** г. около *** ч. и около *** ч. в гр. Б***,
в магазин „***”, находящ се на адрес ул. ****, казала публично унизителни за честта и
достойнството на М. М. Г. думи в нейно присъствие, в качеството й на **** лице – *******,
при изпълнение на службата й, като я нарекла „****” и „*****” – престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като присъдата е влязла в сила на
07.10.2022 г.
С оглед на горното и тъй като на осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и
вината на дееца, съдът намира, че в случая следва да се приемат за доказани твърденията на
ищцата, че на *** г. около *** ч. и около *** ч. ответницата я е обидила публично в нейно
присъствие, в качеството й на **** лице – ******, като неколкократно я нарекла „****” и
„*****”.
По делото са разпитани свидетелите Д. А. и С. С..
Св. А. заявява, че от две години (от м. януари 2021 г.) работи заедно с ищцата в
магазин, като ищцата е управител на магазина, а свидетелката е нейна подчинена. Твърди, че
ищцата по принцип е весела, жизнерадостна и не е конфликтна личност, но след инцидента
с ответницата станала изнервена, прекарвала повече време в офиса на магазина и избягвала
да влиза в търговската зала, бъркала местата на етикети и на стоки, затворила се и не
контактувала много с **** си, споделила, че е унизена и че се срамува от всички. Тази
3
негативна промяна в състоянието на ищцата се задълбочила след като било образувано дело
и тя била обвинена, че е виновна, като свидетелката твърди, че след това е заварвала ищцата
да плаче в офиса. Според свидетелката, ищцата изпитвала притеснение и от редовните
клиенти на магазина, които шушукали за станалия инцидент. Твърди, че ищцата постоянно
говорела с колежките си за инцидента с Р., като това продължило около месец. Заявява, че
не е била пряк свидетел на двата случая, тъй като по това време била в склада, но чула
викове от повече от едно лице от магазина. Чула, че Р. Г. обижда ищцата, но не чула
насрещни реплики от нея. Според свидетелката между двете възникнал спор, защото
ответницата влязла в магазина без предпазна маска.
Св. С. твърди, че познава страните по делото, като ответницата е нейна ****, а
ищцата познава по физиономия от близък магазин. Заявява, че миналата година е чула кавга
в магазина и репликата „********“, при което се обърнала и видяла, че Р. Г. спори със
служителките на касата, като тази реплика била насочена към нея. Ответницата била много
разстроена и ядосана, оставила си покупките и напуснала магазина. По това време в
магазина нямало други клиенти, а в него се намирали само две *****, едната от които била
ищцата, като тя се намирала до щандовете със стока и спорът бил между нея и Р. Г..
Свидетелката заявява, че тогава ответницата е била в магазина без предпазна маска на
лицето, но свидетелката не е чула спор във връзка с липсата на маска, нито други реплики.
При така ангажираните доказателства съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание, тъй като от постановената по наказателното дело присъда против ответницата е
видно, че на посочената в исковата молба дата тя е обиждала публично ищцата в нейно
присъствие, в качеството й на длъжностно лице – управител на магазин, при изпълнение на
службата й, като неколкократно я нарекла „***” и „***”, а от показанията на св. А. се
установи, че след тези инциденти емоционалното състояние на ищцата се променило в
негативна насока, като тя станала изнервена, затворила се в себе си, избягвала да стои в
залата на магазина и да контактува с колегите си и с клиентите, тъй като се чувствала
унизена и се срамувала от случилото се.
Недоказани обаче останаха твърденията на ищцата, че ответницата е извършила и
действия на физическа агресия спрямо нея, като е дръпнала и скъсала работното й облекло,
тъй като в тази насока по делото не се събраха никакви доказателства.
От друга страна съдът намира за недоказани и твърденията на ответницата за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като от показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установи ищцата да е провокирала ответницата по какъвто и да било
начин. Свидетелят на ответницата заяви, че е чул в магазина отправена обидна реплика към
ответницата, а именно „*******“, от която тя била разстроена и ядосана, но не се доказа тази
реплика да е била казана именно от ищцата, нито в каква поредност са били изречени
насрещните обидни реплики и дали обидите на ответницата към ищцата са следвали
горецитираната реплика към нея или са я предхождали. Поради това съдът намира за
недоказано по делото, че с поведението си ищцата е провокирала ответницата да каже
процесните обидните думи към нея. В тази връзка следва да се посочи също така, че с
4
горепосочената присъда по НЧХД № 502/2022 г. на БРС ищцата М. М. Г. е била призната за
невиновна в това, че на ***** г. около *** ч. в гр. Б***, в магазин „****” казала публично
унизителни за честта и достойнството на ответницата Р. Х. Г. думи в нейно присъствие, а
именно „****” и „*****!”, както и за това, че при условията на съвкупност с горното деяние
е нанесла лека телесна повреда на Р. Х. Г., което е допълнително основание да се приеме, че
в случая липсва съпричиняване на вредите от пострадалото лице.
По отношение размера на дължимото обезщетение за репариране на причинените
неимуществени вреди на ищцата, което на осн. чл. 52 от ЗЗД следва да се определи по
справедлИ.ст, съдът намира, че с оглед характера и интензитета на причинените на ищцата
психически страдания справедливият размер на обезщетението в случая е 1 000 лв., до който
размер искът следва да бъде уважен, а в останалата му част искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Предвид частичната основателност на главния иск следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху присъдената главница от 1 000 лв., считано от датата на увреждането
- 23.10.2021 г. (на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) до окончателното й изплащане.
С оглед частичното уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищцата и сумата от 200 лв., представляваща част от направените от нея
разноски по делото, съответна на уважената част от иска, а на осн. осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да заплати на ответницата сумата от 353,33 лв., представляваща част от
направените от нея разноски по делото.
На осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответницата следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас сумата от 40 лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Х. Г., **********, от гр. Б**, ул. **, да заплати на М. М. Г., ЕГН
**********, от гр. Б**, ул. **, сумата от 1 000,00 лв. (хиляда лв.), представляваща
обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди в резултат на протИ.правни
действия на ответницата, извършени на 23.10.2021 г. и представляващи многократни обиди с
думите „***“ и „***“, отправени в нейно присъствие и в присъствието на трети лица, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 200,00 лв. (двеста лв.), представляваща част от направените от
ищцата съдебно-деловодни разноски, като в останалата му част над уважения до предявения
размер от 3 000 лв. (три хиляди лв.), както и относно твърдяно протИ.правно деяние на
ответницата от същата дата, изразяващо се в скъсване на работното облекло на ищцата
ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
5
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, да заплати на Р. Х. Г.,
**********, от гр. Б**, ул. **, сумата от 353,33 лв. (триста петдесет и три лв. и тридесет и
три ст.), представляваща част от направените от ответницата разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Х. Г., **********, от гр. Б**, ул. **, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 40,00 лв. (четиридесет
лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6