Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 763 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
20246569 от 09.11.2020 г. по гр.д. № 65284 от 2019 г. по описа на СРС, 38 с-в,
е отхвърлен иска по чл.439 ГПК заведен от П.С.Н. за признаване за установено
между него и ответникът от „А.К.“ ЕАД, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 771,08 лв., представляваща направени от ответника разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 10.10.2014
г. по гр.д. № 593/2014 г., образувано по описа на РС – Велико Търново.
В срок е
подадена въззивна жалба от ищеца П.С.Н. срещу решението с изложени доводи за
неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Счита, че неправилно районният съд е приел за непогасено процесното
вземане, след като е установено, че изпълнителните действия са извършвани по
прекратено изпълнително дело № 10406/2014 г. по силата на закона - поради
перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поради това всички извършвани изпълнителни
действия по него се заличават с обратна сила и следва да бъде отчетено
погасяване по давност на вземанията. Отправя искане за отмяна на решението на
СРС като неправилно и уважаване на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „А.К.“ ЕАД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Счита, че с предприетите изпълнителни действия по
изпълнително дело № 10406/2014 г. е прекъсната давността, а именно с последното
действие – запор на банковите сметки, наложен на 24.11.2014 г. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено като правилно постановеното от
СРС решение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С постановеното решение,
СРС е приел, че след като исковата молба, по която е образувано настоящето дело
е подадена на 13.11.2019 г. в съда, то, давността за вземанията по издадения
въз основа на влязло в законна сила решение изпълнителен лист не е изтекла, тъй
като по образуваното изпълнително дело № 1320/2019 г. по описа на ЧСИ С.К.с
рег.№ 809 на КЧСИ са извършени същински изпълнителни действия на 24.11.2014 г.
/налагане на запор на банкови сметки на длъжника- ищец и насрочване на опис на
движими вещи на 18.12.2019 г. С тези извършени от кредитора активни действия по
образуваното изпълнително дело е била прекъсната давността за вземанията,
поради което съдът с постановеното решение е отхвърлил като неоснователен предявения
по реда на чл.439 ГПК отрицателен установителен иск.
Решението на
СРС е валидно и допустимо, като относно правилността му с оглед изложените
доводи, съдът намира следното:
Съгласно чл.
116, б.б) ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск за вземането. С постановеното Решение № 809 от 18.09.2014 г. по гр.д. №
593 от 2014 г. по описа на РС Велико Търново е признато за установено, че
ищецът дължи на ответника сумата от 3 252,92 евро и 771,08 лв. разноски. Така
постановеното решение е влязло в законна сила на 18.09.2014 г. и въз основа на
издадените по него на 26.09.2014 г. и на 10.10.2014 г. изпълнителни листа е
образувано на 10.11.2014 г. изпълнителни дело № 10406/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б.с
рег.№ 838 на КЧСИ и район на действие – СГС. Чрез приложеното изпълнително дело
се установява, че на 24.11.2014 г. и 02.12.2014 г. са били наложени запори на
банковите сметки на ищеца.
С оглед указанията на
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД давността за вземанията по постановеното
решение е петгодишна и изтича на 18.09.2019 г. Преди тази дата обаче давността
за вземанията е била прекъсната с предприетите същински изпълнителни действия
по първото образувано изпълнително дело при ЧСИ М.Б.на 24.11.2014 г. и
02.12.2014 г. Както се установява на 15.10.2019 г. изпълнително дело № 10406/2014
г. по описа на ЧСИ М.Б.е прекратено с постановление поради настъпила перемпция
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно чл.
116, б.в) ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Давността е период от време, в който кредиторът бездейства. Ако в
рамките на законоустановения период кредиторът предприеме действие, тя се
прекъсва. Установено е, че на 17.10.2019 г.
/преди изтичане на давността за вземанията/ е образувано ново изпълнително дело
№ 1320/2019 г. по описа на ЧСИ С.К.с рег.№ 809 на КЧСИ, по което на 28.10.2019
г. са предприети същински изпълнителни действия по молба на взискателя – запор
на банковите сметки на ищеца.
Страните спорят дали
извършените изпълнителни действия по прекратено изпълнителни дело № 10406/2014
г. се явяват валидни да прекъснат давността.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по
иска по чл. 439 ГПК се
явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в
изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането,
предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател в производството. По
своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на
твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в
сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
При отрицателния
установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен
интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на
производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес
от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е
недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото
твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати
производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР
№ 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно приетото в т.
10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато в рамките на образувано дело пред съдебен
изпълнител не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две
години, като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. В същото тълкувателно решение е прието, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Всички
предприети изпълнителни действия след прекратяването на производството по
изпълнителното дело се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/да не
иска нови изпълнителни способи/. С цитираното тълкувателно решението е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява, както и
че постановлението на ЧСИ има само декларативен характер.
Според Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело не
прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да
тече и по време на висящия изпълнителен процес. Подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането,
също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания
за прекъсване на давностния срок, т. е. в процесния случай нито снабдяването от
страна на ответника с изпълнителен лист, нито образуването на изпълнително дело
имат прекъсващ давността ефект. Съобразно изложените мотиви в т. 10 от
посоченото Тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство
давността се прекъсва на основание чл. 116 б. "В" ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на съответния
способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, проучването на
имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето на документи
от съдебния изпълнител не са същински действия за принудително събиране на
вземането, а само подготвят изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното
му провеждане, поради което не прекъсват давностния срок.
Както правилно е посочил
първоинстанционният съд давността за вземанията тече от датата на влизане в
сила на решението по чл. 422, ал. 1 ГПК /в случая 18.09.2014 г. като датата на издаването
на изпълнителен лист и датата на образуване на изпълнително дело са
ирелевантни. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност за вземания установени с
влязло в сила съдебно решение е винаги 5-годишна; независимо дали става въпрос
за вземания, които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания,
лихви за забава/, 5-годишна или 10-годишна давност. В този смисъл са
Постановление № 2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение № 51 от
01.04.1966 г по гр. д. № 17/1966 г на ОСГК на ВС, решение № 235 от 21.09.2012 г
по гр. д. № 1762/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и решение № 51 от 21.02.2019 г по
гр. д. № 2917/18 г на ВКС, IV ГО. Това важи и след спиране и/или прекъсване на
давността - решение № 2106 от 28.12.1998 г по гр. д. № 1571/1998 г, V ГО на
ВКС.
Следва да се посочи, че по образуваните изпълнителни дела са били извършвани
множество изпълнителни действия: налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника по изпълнителни дело № 10406/2014 г. от 24.11.2014 г. и
от 02.12.2014 г., както и налагане на запор по банкови сметки на длъжника през
м.10.2019 г. и опис на движими вещи насрочен за 18.12.2019 г. по изпълнителни
дело № 1320/2019 г. Тези изпълнителни действия са
същински с оглед дадените разяснения по
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК и
прекъсват давността за вземането.
С оглед на приетото в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК - когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй
като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече
от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време
валидно изпълнително действие. Така
правилно районният съд е приел, че давността за вземанията изтича на 24.11.2019
г. и 02.12.2019 г., като преди това е било образувано второто изпълнително
дело, по което са били извършени същински изпълнителни действия преди изтичане
на давността – през м.10.2019 г. и на 18.12.2019 г. Сочените изпълнителни
действия са прекъснали давността и към датата на подаване на исковата молба –
13.11.2019 г. новата давност /петгодишна/ за вземанията не е изтекла.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лв. при съобразяване за основателно искането по чл.78, ал.5 ГПК на насрещната
страна за намаляване размера на присъжданото адвокатско възнаграждение с оглед
действителната правна и фактическа сложност на спора и определения от Наредба №
1/2004 г. минимален размер.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20246569 от 09.11.2020 г. по гр.д.
№ 65284 от 2019 г. по описа на СРС, 38 с-в.
ОСЪЖДА П.С.Н.,
ЕГН ********** да заплати на „А.К.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 300.00 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.