Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 02.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1688 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД, седалище/ адрес на управление: гр.София, ж.к.”Манастирски ливади”, к-с Бокар, бл.35, а. партер, с адрес за кореспонденция: гр.София, ул.”Митрополит Кирил Видински” №6, ет.1, оф.4, чрез адв. М.С. против С.В.А., с адрес: ***.
Ищецът излага в исковата молба, че „Бест Файненс”ООД е финансова институция по смисъла на ЗКИ, като е вписано в регистъра на финансовите институции, воден от БНБ. Сочи, че кандидатстването за кредит се осъществява или чрез попълване на молба по телефон, или чрез попълване на електронна форма за регистрация –заявление/молба/ за отпускане на кредит, намираща се на WEB – страницата на дружеството – www.bestfmance.bg, като правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Твърди се, че ответницата С.А. е кандидатствала
за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.bestcredit.bg като е предоставила
личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,
одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички
изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Заявката е
подадена на 18.06.2018г. в 10:18:49 от IP 213.16.53.194 на https://bestcredit.bg, като е извършена
регистрация с e-mail: ********@****.**. На ответницата е изпратен
CMC код за потвърждение на посочения от нея телефон **********, като същата е
потвърдила на 20.06.2018г. в 14:10 часа сключване на договора за кредит в
размер на 1000 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за
финансова услуга, на ответницата е изпратен на посочената от нея електронна
поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същата е
потвърдила, с избиране на изпратения й от "Бест Файненс" ООД линк за
потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски"
№3000263/ 20.06.2018г., както и получаването на Общите условия, неразделна част
от сключения договор и Стандартния европейски формуляр /СЕФ/. Твърди се, че
желаната сума й е била предоставена в заем чрез банков превод. С исковата молба
е представено е платежно нареждане с референтен №20180620029980030566 от
дата:20.06.2018г., според което кредитополучателят е получил лично сумата по
своя банкова сметка. ***, че съгласно чл.2 от договора кредитополучателят връща
кредита на 8 равни двуседмични вноски, като падежните дати на вноските са
уговорени в погасителен план към сключения договор, представляващ неразделна
част от него, а последната падежна дата е
10.10.2018г. Твърди се, че страните
са постигнали съгласие, че при
предоставяне на сума на кредита в размер на 1000 лв., се дължи за връщане по
кредита общо дължима сума 1073.04 лв.
която сума е сбор от главница + договорна/възнаградителна/лихва за един лихвен
период.
Наведени са твърдения, че поради неизпълнение на задължението по Раздел IV от Договора за кредит от страна на длъжника да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл. 3 от Договора, е начислена неустойка за целия период на договора от 04.07.2018г. до 10.10.2018г. в размер на 560лв.
Ищецът излага, че съгласно Договора и Общите условия погасителните вноски покриват компонентите на задължението в последователност наказателна/мораторна/ лихва, неустойка, договорна лихва, главница. Твърди, че от ответницата са постъпили следните плащания: На 04.07.2018г. - 204,13лв., с които частично са погасени 118,19лв. за главница, 15,94лв. от законна лихва върху главницата, 70лв. от неустойка за периода от сключването на договора до 04.07.2018г. Твърди се също, че с настъпване на падежа на договора - 10.10.2018г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора и чл. 10.3 от Общите условия на „Бест Файненс" ООД се дължи законната лихва за всеки ден забава (ОЛП +10%), ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането. Във връзка с извършените разходи е съставен Протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземания от ответницата, а съгласно чл.8.2.7. от ОУ в случай на забава в плащането на дължима погасителна вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай на частично плащане на погасителна вноска, да предприеме всякакви необходими действия за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземанията си, като разноските за това ще бъдат за сметка на кредитополучателя. Твърди се, че в конкретния случай сторените разходи са в размер на 840 лв., съгласно приложените платежни нареждания за извършено плащане по граждански договор с колектора. Поради неизпълнение на задължението на ответницата да върне в срок получената сума ищецът е подал Заявление за издаване за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като твърди, че общата стойност на непогасеното задължение към датата на депозиране на заявлението е, както следва: 881,81лв. - Главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски" №3000263/20.06.2018г., 57,14лв. - договорна лихва, 490лв. - неустойка за неизпълнение на задължение съгласно раздел IV от договора, 61,90лв. - наказателна/мораторна лихва, 840лв. - разходи за събиране, 10,90лв. - разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда. Посочва се, че с разпореждане от 10.07.2019 г. на PC Ловеч по ч.г.д.№1134/2019г. е отхвърлено заявлението на ищеца в частта, с която иска присъждане на сумите: 490лв. - неустойка за неизпълнение на задължение съгласно раздел IV от договора, 61,90лв. - наказателна/мораторна лихва, 840лв. - разходи за събиране, 10,90лв. - разходи за изпращане на документи, като заповедният съд му е указал възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземанията, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия осъдителен иск.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати въз основа на сключен Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” №3000263/20.06.2018 г. сумите: 490лв. – неустойка, 61.90лв. – наказателна лихва, 840лв. – разходи за събиране, 10.90лв. – разходи за изпращане на документи, както и сторените в производството разноски за държавна такса в размер на 46.62лв. и адвокатски хонорар в размер на 395.00лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.
В о.с.з. ищeцът „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД не изпраща представител. В молба до съда моли съдът да уважи изцяло исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът С.В.А. не взема лично участие в процеса.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д № 1134/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че от страна на „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против С.В.А. за вземане в размер на 881.81 лева – главница, 57.14 лева – лихва за забава, 490.00 лева – неустойка, 61.90 лева – наказателна лихва, 840.00 лева – разходи за събиране, 10.90 лева – разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и сторените разноски.
С Разпореждане № 2455 от 10.07.2019 г. по
горепосоченото дело заповедният съд е постановил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в полза на „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, к-с Бокар,
бл. 35, ап. Партер, представлявано заедно и
поотделно от Пламен Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева-Драгнева
– управители, против длъжник С.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за вземане в размер на сумите: 881.81 лв. /осемстотин осемдесет и един лева и осемдесет и
една стотинки/ – главница, 57.14 лв. /петдесет и седем лева и четиринадесет
стотинки/ – възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 20.06.2018 г. до
10.10.2018 г., 61.90 лв. /шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/ –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.07.2018 г. до
15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /11.06.2019 г./ до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 153.09 лв. /сто петдесет и три лева и девет стотинки/ - разноски
по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението.
Със същото разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за вземане в размер на сумите: 490.00 лева – неустойка, 840.00 лева – разходи за събиране и 10.90 лева – разходи за изпращане на документи. С Определение №785 от 07.10.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 532/2019 г. Ловешки ОС е потвърдил Разпореждане № 2455 от 10.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1134/2019 г. по описа на ЛРС.
Въз основа на посоченото по-горе разпореждане заповедния съд е издал Заповед № 657 от 10.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът С.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, к-с Бокар, бл. 35, ап. Партер, представлявано заедно и поотделно от Пламен Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева-Драгнева – управители, сумите: 881.81 лв. /осемстотин осемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/ – главница, 57.14 лв. /петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ – възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 20.06.2018 г. до 10.10.2018 г., 61.90 лв. /шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/ – обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.07.2018 г. до 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /11.06.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 153.09 лв. /сто петдесет и три лева и девет стотинки/ - разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението.
Констатира се, че съгласно чл.415, ал.3 във вр. ал.1, т.3 от ГПК, на ищеца е била указана възможността да предяви осъдителен иск срещу длъжника за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен иск .
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД - осъдителен иск за вземане на ищеца, за което заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Установява се, че с ИМ ищецът е отправил искане за присъждане освен на вземанията, за които заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение - 490.00 лева – неустойка, 840.00 лева – разходи за събиране и 10.90 лева – разходи за изпращане на документи, така и за вземането в размер на 61,90 лв. - лихва за забава, по отношение на което заповедният съд е издал заповед за изпълнение. Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 1134/2019 г., заповедта за изпълнение не е била оспорена от длъжника в законоустановения срок, поради което с оглед стабилизиране на последиците й, с Разпореждане № 2835/06.08.2019 г. съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист за сумите – предмет на заповедта за изпълнение. Съобразявайки горните данни, исковият съд счита, че в частта досежно вземането в размер на 61.90 лв. – наказателна лихва предявеният иск е лишен от правен интерес и се явява процесуално недопустим, респ. като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати.
Следователно, предмет на настоящото дело по предявения осъдителен иск са следните вземания: 490.00лв. – неустойка, 840.00 лв. – разходи за събиране и 10.90 лв. – разходи за изращане на документи.
По делото не е спорно, че на 20.06.2018 г. между „Бест Файненс”ООД и ответника С.В.А. по реда на чл.6 от ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000263/20.06.2018 г. От представената разпечатка на договора за кредит, имаща характер на препис съгласно нормата на чл.184 от ГПК, се установява, че предмет на договора е предоставянето на сумата от 1000.00 лв, при уговорен срок за предоставяне на кредита в рамките на 24 часа от одобрението и срок на връщане от кредитополучателя на 8 равни двуседмични вноски, падежни дати на вноските съгласно приложения към договора погасителен план, с последна падежна дата 10.10.2018 г. Общо дължимата сума по кредита / главница+лихва за един лихвен период е в размер на 1073.04 лв., в случай, че кредитополучателят не е осигурил поръчител размерът на общо дължимата сума по кредита / главница+лихва+ неустойка/ е в общ размер на 1633.04 лв. Съгласно условията на договора сумата по кредита е следвало да бъде изплатена безкасово по посочена от ответника банкова сметка ***. Неразделна част от договора са Общите условия на договора за кредит, които са получени и приети от Кредитополучателя. Договорът за кредит е сключен в два еднообразни екземпляра и е подписан електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия на договора за кредит.
Тъй като процесният договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия и договора процедура, като комуникацията между страните е осъществена на електронната страница на ищеца - https://bestcredit.bg Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен от ответната страна.
Ангажираните по делото доказателства по безспорен начин установяват, че „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД е изпълнило поетите с договора задължения, като с преводно нареждане с референтен №20180620029980030566 от 20.06.2018 г. е превел в полза на ответницата сумата по кредита в уговорения размер от 1000.00 лв. С получаването на сумата за ответницата е възникнало задължение за връщането й съгласно условията на Договора за кредит – на 8 равни двуседмични вноски, с последна падежна дата 10.10.2018 г. От страна на ответницата не се твърди, а и не са представени доказателства да е предложила изпълнение на задълженията си по договора, за което с оглед твърдения от ищеца отрицателен факт носи доказателствената тежест в процеса.
Установява
се, че в Раздел ІV от договора страните са договорили, че за обезпечаване на
вземанията си по предоставения потребителски кредит дружеството приема лични
обезпечения, а именно поръчителство, като кредитополучателят се задължава в
срок до 1 / един/ ден/ от получаване на заемната сума по договора, да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД за връщане на всички погасителни
вноски. Предвидено е, че поръчителят
следва да отговаря кумулативно на редица изисквания, определени като минимални,
които са подробно изброени в т.3 от Раздел ІV. Обезпечения. Страните са се
съгласили, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя да осигури поръчител,
отговарящ на условията на чл. 3 от Договора, ще причини вреди на кредитора и ще
се дължи и неустойка в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума на кредита за
всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора.В
конкретния случай, поради неизпълнение на горното задължение, съгласно
условията на договора, общо дължима сума по кредита/ главница + лихва+ неустойка/, когато не е осигурен поръчител, възлиза
на 1633.04 лв. Начислена е неустойка за целия период на договора от
04.07.2018г. до 10.10.2018г. в размер на 560лв.
От страна на ищеца по делото
са представени доказателства, от които се установява, че поради липсата на
плащане, е възложил просроченото задължение на колектор, във връзка с което е
сключен Договор за събиране на просрочени вземания с дата 15.12.2018 г. По
силата на договора Изпълнителят е следвало да организира и осъществява всички необходими и незабранени
от закона правни и фактически действия/ с изключение на действия, включващи
събиране на вземанията по съдебен ред/. Въпреки направените опити длъжникът да
бъде стимулиран да плати и отправените покани за доброволно погасяване на
задължението ответницата не е предложила изпълнение по договора. Във връзка със
сторените разходи е съставен Протокол за извършени услуги по извънсъдебно
събиране на просрочените вземания от ответницата, като съгласно чл.8.2.7. от ОУ
поради допуснатата забава в плащането на дължими погасителни вноски от страна
на кредитополучателя, както и с оглед предприетите действия за извънсъдебно
събиране на вземанията си, на ответницата са начислени разходи в претендирания
от ищеца размер от 840 лв., както и разходи за изпращане на документи в размер на
10.90 лв./ чл.10.3 от ОУ/.
В случая съдът съобразява, че процесният Договор за потребителски кредит BestCredit на вноски" от 20.06.2018 г.е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и тъй като длъжникът има качеството „потребител”, задължение на съда е да извърши проверка дали договорът не нарушава императивните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума . Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл.4 от Раздел ІV.Обезпечения е предвидено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,5% върху усвоената сума за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора. Наред с това, според клаузата на чл. 8.2.7 от Общите условия, при забава за плащане на погасителна вноска, както и в случай на частично плащане на такава, Кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението. От материалите по делото се установява, че претендираните такса разходи за събиране и такса разходи за изпращане на документи са начислени поради забава в плащането на погасителните вноски. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с договора по същество представляват вземане, дължимо при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на посочената клауза в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че клаузата, на която ищецът основава претенцията си за посочените такси разходи се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Действително, в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност на кредитора по договор за кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Съдът счита обаче, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя по силата на договора, а имат за цел да осигурят изпълнението и начисляването им цели заобикалянето на ограничението на чл.33 от ЗПК и води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Неоснователна също е и претенцията на ищеца за заплащане на неустойка, начислена поради непредставяне на договорено по договора обезпечение. Съдът намира, че неустоечната клауза съгласно Раздел ІV, чл.4 от договора за кредит следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договор за потребителски кредит 20.06.2018 г. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора от представител на ищеца съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че неустоечната клауза в договора не е индивидуално уговорена и доколкото съдът я определя като неравноправна, то тя се явява и нищожна. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на обезпечение не е настъпила вреда, която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка. Съдът намира, че заплащането на претендираната от ищеца неустойка би довело до наличието на обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя страна поражда условия за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на физическото лице – потребител, който е икономически по-слабата страна. В случая начислената неустойка за неизпълнение е в отклонение на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения, като излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция с оглед постановката на т.3 от ТР№1/09 г. на ВКС. Като накърняваща добрите нрави клаузата за неустойка се явява нищожна и по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и не поражда права и задължения за страните.
При така изложените съображения съдът намира, че предявените обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на сумите: 490.00 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 840.00 лв. – разходи за събиране и 10.90 лв. – разходи за
изпращане на документи, като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
По
разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски по делото. Доказателства по делото за сторени от ответника разноски по делото не са ангажирани и не се претендират, поради което не следва да се възлагат на насрещната страна.
С оглед изхода на процеса
искането на ищеца за присъждане на разноските в настоящия процес следва да се
отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявения от „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД, ЕИК
*********, седалище/ адрес на управление: гр.София, ж.к.”Манастирски ливади”,
к-с „Бокар”, бл.35, ап.партер, с адрес за
кореспонденция: гр.София, ул.”Митрплит Кирил
Видински”№6, ет.1, оф.4 против С.В.А., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 61,90 лв./ шестдесет и един лева и
90ст/ - наказателна лихва за периода от 18.07.2018 г. до 15.05.2019 г.и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД, ЕИК *********, седалище/ адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Манастирски ливади”, к-с „Бокар”,
бл.35, ап.партер, с адрес за кореспонденция: гр.София, ул.”Митрополит Кирил
Видински”№6, ет.1, оф.4 против С.В.А., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 т.3 от ГПК – за заплащане на сумите:490.00 лв./
четиристотин и деветдесет лева/ – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, 840.00 лв./ осемстотин и четиридесет лева/ – разходи за събиране и
10.90 лв./ десет лева и 90ст/ – разходи за изпращане на документи, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД, ЕИК *********, седалище/ адрес на управление: гр.София, ж.к.”Манастирски ливади”, к-с „Бокар”, бл.35, ап.партер, с адрес за кореспонденция: гр.София, ул.”Митрополит Кирил Видински”№6, ет.1, оф.4 за присъждане на сторени разноски в исковото производство, а именно: държавна такса в размер на 46.62 лв. и адвокатски хонорар в размер на 395.00 лв.
Решението, в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, на основание чл.275, ал.1 от ГПК, а в останалата част, подлежи на обжалване съгласно чл.259, ал.2 от ГПК, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Ловешки ОС.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1134/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: