РЕШЕНИЕ
№ 639
гр. Плевен, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20244430101593 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Р. Д. М. от *** против „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД гр. София. В молбата се твърди, че
по депозирано заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
АД срещу ищцата е било образувано ч. гр. дело № ***/ 20*** год. по описа на
*** районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение № *** год.,
с която е разпоредено ищцата да заплати на заявителя следните суми: сумата
от 100, 07 лв., представляваща главница, сумата от 17, 21 лв., представляваща
мораторна лихва върху неизплатената главница за периода от 19. 12. 2015
год. до 30. 08. 2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението- 07. 09. 2017 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв., представляваща разноски
по делото, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. заплатено юрисконсулско
възнаграждение. Твърди се, че заповедта за изпълнение не е била връчена
лично на длъжника като в срока по чл. 414 от ГПК не е подадено възражение
1
от ищцата и издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, като на 21. 11.
2017 год. е бил издаден изпълнителен лист в полза на заявителя за процесните
вземания. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД срещу ищцата е било
е образувано изп. дело № *** г. по описа на *** ***, peг. № *** на ***, район
на действие *** окръжен съд. Твърди се, че с покана за доброволно
изпълнение, получена на 13. 03. 2024 год. ищцата е била уведомена за
образуваното изпълнително дело, като в същата е посочено, че дължи
следните суми: 100, 97 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от
07. 09. 2017 год., която към 05. 12. 2023 год. е 66, 11лв. до окончателното й
изплащане, неолихваема сума в размер на 749, 21 лв., както и такса по т. 26 от
тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към дата
05. 12. 2023 год. е в размер на 1 202, 76 лв. в полза на взискателя. Твърди се,
че ищцата не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като от
датата на влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
***/ 20*** год. по описа на *** районен съд- 09. 11. 2017 год. до датата на
образуване на изпълнителното дело- месец ноември 2023 год. е изтекла
предвидената тригодишна давност, визирана в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. В
заключение ищцата моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество следните суми:
сумата от 100, 07 лв., представляваща главница, сумата от 17, 21 лв.,
представляваща мораторна лихва върху неизплатената главница за периода от
19. 12. 2015 год. до 30. 08. 2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07. 09. 2017 год. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 125, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ответникът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД гр. София е универсален правоприемник на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр. София.
Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № ***/ 20*** год. по
описа на *** районен съд заповед № *** год. за изпълнение на парично
2
задължение по чл. 410 от ГПК е било разпоредено ищцата в настоящото
производство Р. Д. С. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД гр. София следните суми: сумата от 100, 07 лв.,
представляваща главница, сумата от 17, 21 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 19. 12. 2015 год. до 30. 08. 2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 07. 09.
2017 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125
лв., представляваща разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 100
лв. заплатено юрисконсулско възнаграждение.
Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед за изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 21. 11. 2017 год. по
молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр. София е
било образувано изп. дело № *** по описа на *** *** с район на действие ***
окръжен съд. Безспорно по делото е, че с постановление от 08. 11. 2023 год.
горепосоченото изпълнително дело е било прекратено на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК.
Безспорно по делото е, че на основата на издадения по ч. гр. дело №
***/ 20*** год. по описа на *** районен съд изпълнителен лист ответникът
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София е инициирал
образуването на ново изпълнително дело срещу ищцата- изп. дело № *** по
описа на *** *** с район на действие *** окръжен съд.
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни
изводи:
Претенцията на ищцата Р. Д. М. намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск,
предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищцата се
позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр.
дело № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд. Това води до извода, че
предявеният иск за недължимост на въведените като предмет на делото суми
е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е основателен. На
първо място, погасителната давност по отношение на вземането на „Агенция
3
за контрол на просрочени задължения“ АД гр. София е била прекъсната на 21.
11. 2007 год. с издаването на изпълнителен лист, с който е признато правото
на принудително изпълнение, и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност. По образуваното изп. дело № *** по описа на *** *** с
район на действие *** окръжен съд последното валидно изпълнително
действие, годно да прекъсне давността, е бил наложеният запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата от 10. 07. 2018 год., който обаче не е
постигнал своите цели, доколкото е било установено, че възнаграждението
представлява несеквестируем доход по чл. 446 от ГПК. След това взискателят
не е предприел никакви действия по движението на изпълнителния процес и
изпълнителното дело е било прекратено от съдебния изпълнител поради
перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. По тази причина всички
изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право и не
произвеждат процесуални и материални последици относно погасителната
давност в отношенията между взискателя и длъжника /срв. т. 10 от
тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год.,
ОСГТК/. Казано с други думи, в хипотезата на прекратяване поради
перемпция не може да се говори за валидни изпълнителни действия и
погасителната давност не може да се счита прекъсвана на основание чл. 116 б.
„в“ от ЗЗД. В този смисъл е и разрешението, дадено в решение № 371/ 29. 10.
2015 год. по гр. дело № 1385/ 2012 год., IV г. о. и решение № 42/ 26. 02. 2016
год. по гр. дело № 1812/ 2015 год., IV г. о. Обратното становище е застъпено в
други съдебни актове- напр. решение № 10/ 16. 02. 2016 год. по гр. дело №
3231/ 2014 год., III г. о., решение № 3/ 04. 02. 2022 год. по гр. дело № 1722/
2021 год., IV г. о. и други. Предвид така констатираната противоречива
съдебна практика с определение № 50035/ 27. 02. 2023 год. по гр. дело №
1836/ 2022 год., IV г. о., е предложено на основание чл. 292 от ГПК на
Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС на РБ да
постанови тълкувателно решение по въпроса „Погасителната давност
прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело,
по което е настъпила перемпция?“.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че след издаването на
изпълнителен лист в полза на кредитора са изтекли повече от пет години, в
рамките на които не са били осъществени факти, водещи до спиране или
прекратяване на погасителната давност по отношение на процесното вземане.
4
При това положение обоснована е тезата на ищцата, че задължението й за
главница, мораторна лихва и деловодни разноски е било изцяло погасено.
Единственият юридически факт, който би могъл доведе до отпадането на
правните последици от изтичането на давността, се явява отказът на
длъжника от изтекла давност по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но настоящият
случай не е такъв.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски
в 451, 85 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление Гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, етаж 3, п. к. 1527, представлявано от Я. Б. Я., че ищцата Р. Д.
М. от ***, ЕГН **********, не му дължи следните суми: сумата от 100, 07
лв., представляваща главница, сумата от 17, 21 лв., представляваща
мораторна лихва върху неизплатената главница за периода от 19. 12. 2015
год. до 30. 08. 2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07. 09. 2017 год. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
125, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски, които суми са
отразени в изпълнителен лист от 21. 11. 2017 год., издаден по ч. гр. дело №
***/ 20*** год. по описа на *** районен съд, и са предмет на изпълнение по
образуваното изп. дело № *** по описа на *** *** с район на действие ***
окръжен съд.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
Гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п. к. 1527, представлявано от
Я. Б. Я., да заплати на Р. Д. М. от ***, ЕГН **********, направените
деловодни разноски в размер на 451, 85 лв.
5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6