Р Е Ш Е Н И Е 26/17.1.2020г.
№ 17.01.2020 година
град
Ямбол
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, ХVI-ти граждански състав
На
деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 2719/2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ЕАД,с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от К. Г.,в качествотому на Изпълнителен директор,депозирана чрез
пълномощник-юрисконсулт Б.П.Г.,против Ю.К.В.,ЕГН **********,с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК,вр.чл.124,ал.1 ГПК,вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,при условията на обективно
кумулативно съединяване-за установяване съществуването на вземането на ищеца
предмет на ч.гр.д. № **** г.по описа на Софийски районен съд,за сумата от
1976,74 лв.,представляваща цена на топлинна енергия,доставена в обект ,находящ
се в ***,за периода 01.05.2016
г.-30.04.2017 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване заповед за изпълнение-13.7.2018 г.,до окончателното
изплащане на сумата,сумата 159,98 лв.,представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.9.2017 г. до 03.7.2018 г.,сумата 51,06 лв.,представляваща цена на
извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.5.2016 г. до 30.4.2017
г.,ведно със законната лихва,считано от депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-13.7.2018 г.,до окончателното изплащане на
сумата,сумата 10,13 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода
15.9.2017 г. до 03.7.2018 г.,на основание чл.410,т.1 ГПК,както и направените в
заповедното производство разноски-сумата 43,96 лв.-заплатена държавна такса и
сумата 50 лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
Ищецът
сочи, че ответника е собственик на процесния имот и клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на §190 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, абонатен № ***, доставяна в топлоснабден имот,
находящ се в ***.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.
Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто
бил и ответника, следвало да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.С
изтичането на последния ден от месеца ответника изпаднал в забава за тези
суми,като на основание чл.86,ал.1 ЗЗД била начислена законна лихва върху дължимите
суми. Ответника използвал доставената топлинна енергия през исковия период. В
изпълнение на разпоредбата на чл.139 ЗЕ сградата етажна собственост се
извършвала по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.Съгласно чл.155,ал.1,т.2 ЗЕ сумите
за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от страна на ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски.След края на отоплителния сезон били изготвени
изравнителни сметки от фирмата,извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата,а именно „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие на чл.71 Наредба №***г. за
топлоснабдяването и Наредба № *** г. за топлоснабдяването.За топлоснабдения
имот били издадени изравнителни сметки,във връзка с които и съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай,че резултата от
изравнителните сметки имало сума за доплащане,то тя се добавяла към първата
дължима сума за процесния период.В случай,че резултата от изравнителната сметка
била сума за възстановяване,то от нея служебно се приспадали просрочените
задължения,като се започвало от най-старото. До момента на подаване на исковата
молба ответника не погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответника му дължи
процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.07.2018 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното и изплащане.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от особения представител на ответника. Счита се ,че предявения
иск е неоснователен и недоказан. Имало наличие твърдения за факти от ОУ на
ищеца,което било в противоречие с принципа,че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение,като се развиват подробни съображения в
тази насока.Иска се отхвърляне на иска.В случай ,че същия не бил отхвърлен,то
същия бил основателен за сумата от 34,67 лв. представляващ сбор от три
фактури,като съразмерно бъде намален и размерът на законната лихва.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответника се представлява от
назначения му особен представител,като оспорва претенциите и моли за
отхвърлянето им.Алтернативно прави искане за уважаване на иска за сумата в
размер на 34,67 лв.,представляващ сбора на първите три фактури,като съразмерно
бъде намален и размера на законната лихва за забава и на погасяване на
задължението по давност.
По
делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца дружеството
за дялово разпределение – „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ ООД. Същото не изпраща представител
в с.з.,изразява становище по иска,като не се оспорват твърденията в исковата
молба и представените с нея писмени доказателства.Твърди се,че дяловото
разпределение за аб.№ *** било изготвено в съответствие с всички действащи през
процесния период нормативни актове.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба,отговора и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че по заявление на ищеца е образувано ч.г.р.д. № *** год.
по описа на Софийски районен съд, по отношение на процесните суми.По него е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
23.07.2018 г.,с която е разпоредено на длъжника Ю.К.В. да заплати на заявителя
следното парично вземане : сумата от 1976,74 лв.,представляваща цена на топлинна
енергия,доставена в обект,находящ се в ***,за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г.,ведно със
законната лихва,считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
заповед за изпълнение-13.7.2018 г.,до окончателното изплащане на сумата,сумата
159,98 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 15.9.2017 г. до
03.7.2018 г.,сумата 51,06 лв.,представляваща цена на извършената услуга за
дялово разпределение за периода 01.5.2016 г. до 30.4.2017 г.,ведно със
законната лихва,считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-13.7.2018 г.,до окончателното изплащане на сумата,сумата 10,13
лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 15.9.2017 г. до 03.7.2018
г.,на основание чл.410,т.1 ГПК,както и направените в заповедното производство
разноски-сумата 43,96 лв.-заплатена държавна такса и сумата 50
лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на това,че заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника съгласно разпоредбата на чл.47,ал.5 ГПК,след указания за съда по
чл.415,ал.1,т.2 ГПК,заявителя е предявил иска си по чл.422 ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415,ал.1 ГПК,поради което искът се
явява процесуално допустим.
По делото не е спорно,че ответника Ю.К.В. е собственик
на топлоснабден имот,представляващ апартамент № ***,находящ се в *** по силата
на представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г.
В подкрепа на твърденията си ищецът
е представил договор № *** год., сключен от „Техем сървисиз“ЕООД като
изпълнител и етажната собственост – ***,като възложител,за ползване на услугата
„дялово разпределение“,съгласно който договор в края на съответния отоплителен
период се изготвят изравнителни сметки на база реално потребление,след отчет на
уредите в имота. Към договора е приложен Протокол от проведено на 14.05.2002 г.
ОС на етажните собственици от ж.к.***,чл.231 за избор на фирма за дялово
разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ ЕООД-конституирано като трето
лице-помагач на ищцоваюта страна,както и приложен към него списък на абонатите
–етажна собственост на ***.От приложената декларация от 04.06.2002 г. с
нотариална заверка на подписите,се установява,че представител на етажната
собственост гарантирал пред „Техем сървисиз“ЕООД,че подписите на етажните
собственици,във връзка с вземането на решение за сключване на договора пред
третото лице помагач на страната на ищеца за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и изготвяне на обща индивидуална сметка,са
положени пред него. Също така са представени заявление-декларация от 02.12.2004
г. от която се установява,че Ю.К.В. с адрес *** заявил пред Директора на ТР“Земляне“,че
желае да му бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди на мястото на З.Й.В.
аб.№ ***,като представил копие от документи,удостоверяващи правото на
собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот,както и
декларация,че ще ползва имота за жилищни нужди,като се задължил при
използването на имота си или при предоставянето му на други лица за извършване
на стопанска дейност да уведоми писмено продавача в30-дн.срок,като декларацията
е подадена под страх от наказателна отговорност.
Представен е и Договор № *** г.,сключен между
„Топлофикация София“ АД в качеството на възложител и „Техем сървисиз“ЕООД в
качеството на изпълнител,по силата на който възложителят е възложил на
изпълнителя да извършва „дялово разпределение на ТЕ“ между потребителите в
сгради-етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.С.,описани
в Приложение № 1 към договора,което не е представено по делото.По силата на
чл.1 от раздел II на договора,същия е сключен за
срок от три години.
Също така са представени по делото ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребителите в
гр.С.,одобрени с Решение на ДКВР,както и извлечение от сметки за процесния
период за абонат *** и съобщение към фактура № ***.
От страна на третото лице помагач на ищеца са приети
по делото индивидуална сметка за
отопление и топла вода за посочения абонатен номер за периода 01.05.2016
г.-30.04.2017 г. и протоколи за неосигурен достъп при главен отчет за същия
период.
По делото са приети от съда,неоспорени от страните
заключения на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи,които
настоящия съдебен състав приема за достоверни като обективно и компетентно
изготвени от вещи лица,разполагащи с необходимата правоспособност.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява по делото,че по данни на
ТР“Земляне“ за процесния период в процесната сграда имало два броя комплекс от
съоръжения за свързване на консуматорите на ТЕ към външната топлопреносна мража
/АС/ за долна и горна зона тип БАСИ /затворена блокова абонатна станция с
индиректно подгряване на топлоносителя за вътрешната отоплителна инсталация ВОЙ
и за битово горещо водоснабдяване БГВ с принудителна циркулация/. През месец
август 2003 г. били монтирани автоматизирани,еднокръгови,с пластинчати
топлообменици и мощност за долна зона 450/200 kW и горна зона
450/200 kW. АС на горната и долна зона
били приети с Констативни протоколи от 08.08.2003 г.,като към тях се прилагали
и протоколи за успешно проведени единични изпитания на машини и съоръжения
съгласно Наредба № *** г. на МРРБ,били проведени 72-часовите проби съгласно
заповеди на Директора на ТР „Земляне“,като долна зона притежавала удостоверение
за качество № **** г.,а горната зона притежавала удостоверение за качество № ***
г. и двете издадени от „Бруната Термал“ ООД. Температурния режим на отопление
се управлявал от цифров програмен регулатор,според предварително избрана
настройка,като функцията на външната температура се регулирала посредством
регулиращ моторвентил на първичния контур. Температурата на топлата вода за
битово горещо водоснабдяване /БГВ/ 55 градуса целзий се поддържала постоянна
посредством регулиращ моторвентил управляван от цифровия програмен
регулатор,монтиран в първичния контур. Отоплителната инсталация на СЕС била
изпълнена с вертикални щрангове. ТЕ консумирана от двете АС се отчитала с един
брой общ топломер и два водомера.ОТ № *** бил монтиран на 05.10.2015 г. и бил
високотехнологичен ултразвуков измервателен уред,който се отчитал по електронен
път в 0 ч. на първо число на месеца. Повторен отчет се извършвал от служител на
топло район „Земляне“,посредством преносим терминал. Данните от дисплея на ОТ
се записвали в „Картон за отчет на ОТ“,който се намирал в АС.Картоните за отчет
на ОТ се съхранявали в абонатните станции и служила за справка на абонатите в
СЕС. В отделните графи се записвали-отчетен месец и година;дата на отчет / от
първо да трето число на съответния месец/;показания на ОТ към датата на
отчета;показания на ОТ към 24h на последното
число от отчетния месец,свалено по електронен път;показания на водомера пред
подгревателя за БГВ към датата на отчета;подпис на служител на ТР“Земляне“.Данните
от паметта на ОТ,посредством терминала,се прехвърляли в базата данни на „Топлофикация
София“ ЕАД,съгласно чл.49/7/ от Наредба *** г. за топлоснабдяването,като не се
допускало търговско измерване на количеството и параметрите на ТЕ по записи на
данни от показващите уреди. Клиентът имал право на информация на показанията на
средствата за търговско плащане,като данните от постъпилото количество ТЕ в СЕС
и енергията за разпределение за месечния отчетен период,се предоставяли в
съобщения-данъчни месечни фактури,съгласно мл.45,ал.1 Наредба *** г. От
отчетеното количество ТЕ от топломера се приспадали технологичните разходи на
АС,които били за сметка на доставчика на топлинна енергия. Получените резултати
формирали енергията за разпределение. Това било чистото количество ТЕ,което
отивало при потребителите и се разпределяло между тях за отопление и БГВ. Вещото лице съгласно приложение към
експертизата установило дадените показания на ОТ по месеци в справка,издадена
от топло район „Земляне“,където в отделни графи били отразени новото и старото
показание на топломера,технологичните разходи на АС,които се
приспадали,показанията на общите водомери и топлинната енергия за разпределение.Същите
данни фигурирали и в данъчните фактури. От същите на „Топлофикация София“ ЕАД и
справка на топло район „Земляне“ се виждало,че технологичните разходи били
извадени от общото количество ТЕ,влязло в АС и били за сметка на
топлофикационното дружество. За разпределение между абонатите било дадено само
„чистото количество“ ТЕ. Технологичните разходи се определяли по методика
отразена в Наредба № *** г.,а по-късно и в Наредба *** г.,които били одобрени
от МИЕ и обн.в ДВ бр.***. и бр.***г.,като методиката и в двете Наредби била
една и съща. Изчисленията ставали по формула,като за м.януари 2013 г.
технологичните разходи били в размер на 842 KWh.,като работните дни на АС за м.януари 2017 г. били за
отопление 31 дни и БГВ 31 дни.Технологичните разходи се изчислявали със
специализиран софтуер и проверката на един месец било достатъчна,за да се
провери верността на математическия модел,който програмата за изчисление на
тази величина следвала. За процесния период ФДР „Техем сървисис“ ЕООД,като
фирма за дялово разпределение,получавала данните за постъпилата енергия за
определения период от време,като я разпределяла между отделните имоти в СЕС по
определени правила съгласно Наредба № *** г.,влязла в сила на 10.2006 г. Индиректното измерване на изразходваната ТЕ
ставало чрез разпределители на топлина. Същите представлявали уреди,които се
монтирали на всеки радиатор на определена точка,като това ставало обикновено в
средата и на около 75 градуса по височина. Разпределителите отчитали
топлината,отдадена от всеки радиатор само като част от общото потребление на
отоплителната инсталация,и същата се измервала в относителни единици-деления.
Сумата от показанията на всички разпределители се приравнявала относително на
показанията на общия измерващ уред и по този начин се определяло конкретното
количество енергия за едно деление. В периода 2016-2017 г. в изравнителната
сметка на ТЕ за сградна инсталация била 163343.0 KWh.Делът на сградната инсталация,съгласно чл.6.6 на
приложение към чл.61,ал.1,не трябвало да превишава делът за отопление на
имотите. Ако лицето по чл.139а ЗЕ,констатира,че делът на сградната инсталация
превишава делът на отопление на имотите,се правило проверка от лицето по
чл.139а ЗЕ,топлопреносното предприятие и представител на етажната
собственост,като се съставял КП с предписание за коригиращи сметки. Вещото лице
установило,че за периода *** г. нямало нарушение на чл.6.6 от Приложение към
чл.61,ал.1 на Наредба № *** г.
Вещото лице установило,че според главните отчети на
ФДР в процесния имот за процесния период
имало налични 4 отоплителни тела с монтирани уреди за дялово разпределение.ТЕ
за БГВ се измервала с един водомер за топла вода. Според главния отчет на ФДР
отразен с протокол от 28.07.2017 г. за неосъществен повторен отчет и подписан
от лице живущи в ап.20,през процесния период абонатът не е осигурил достъп за
отчет,като главния отчет не бил подписан.В такъв случай за всички отоплителни
тела в имота се начислявала енергия по реда на т.6.5 от приложението по
чл.61,ал.1 като отоплителни тела без монтирани уреди за дялово разпределение
/чл.70,ал.4 от наредба *** г. на МИЕ/. За СЕС,в които имало отоплителни тела без
уреди за индивидуално отчитане,се прилагала екстраполацията по максимален
специфичен разход на сградата. МСРС-за всяко отоплително тяло с уред в сградата
се определяла между отношението между дяловите му единици и инсталирана
мощност,най голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово разпределение,като
се приемало за максимален специфичен разход на сградата.Дяловите единици за
отоплителни тела без уреди се получавали,като инсталирана мощност на тялото се
умножавала по МСРС.
Изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти при норма на разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател
за едно денонощие-когато не били монтирани индивидуални водомери за топла
вода,индивидуалните водомери за топла вода са повредени,имали нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане /чл.69,т.2 от Наредба ***. на МИЕ/,но не
повече от 280 л. ТЕ на БГВ било отчетено
на база за един обитател за периода 05.2016 г.-04.2017 г. След изчисления
вещото лице установило,че се получавало отрицателна разлика от 24.62
куб.м.,която трябвало да бъде приспадната от на абонатите с
водомери,пропроционално на тяхното потребление. О ФДР „Техем сървисис“ ЕООД са
изготвили изравнителни сметки за периода 05.2016 г.-04.2017 г.,която сумата която
била за изравняване била в размер на 177,46 лв. за получаване. Вещото лице
установило,като в таблица в която са показани сумите за ТЕ по пера,по ФДР и по
фактури,се установявало,че сумата за главница,която абоната дължи възлизала на
1976,72 лв. Също така в.лице в забележка установило,че всички суми за ТЕ били
без предишни просрочени или неплатени сметки,без изравнявания за периода извън
процесния период и без лихви. По т.5. сумите за ТЕ за имота на ответника били
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката,представляваща Наредба № *** г.,в сила от 10.2006 г. По т.7 при
монтажа на 05.10.2015 г. топломер № *** бил с оценено съответствие,съобразно
изискванията на MID/Measuring Instrument Directive 2004/22/ЕС/ модули М1/външни механични условия/ и
Е1/външни електромагнитни условия/.
Последваща
проверка на топломер № *** била извършена на 26.10.2017 г.-„Метрологична лаборатория АС
Бояна „ АД,която съответствала. ОТ било средство за търговско измерване /СТИ/ и
подлежало на метрологична проверка съгласно ЗИ и заповед *** г. на ДАМТН на
всеки две години.
Според заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установява,че при извършената справка в счетоводството на
„Топлофикация-София“ ЕАД,не били предоставени данни,от които да е видно,че към
02.12.2019 г. са извършвани плащания,с които да се погасяват задължения от
процесния период за имот с адрес *** ;абонатен номер ***. За процесния период в
информационната система на „Топлофикация София“ АД били въвеждани изравнителни
сметки,изготвени от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД за периода м.май 2016 г. до
м.април 2017 г.,като за посочения период били прихванати задълженията по
месечните сметки,както следвало-сумата за връщане в размер на -239,53 лв. била
приспадната от начислените сметки за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в
размер на 2154,17 лв. и в общата фактура № *** г. и била начислена като задължение
сума в размер на 1914,68 лв. Сумата за доплащане в размер на 62,04
лв.,осчетоводена в м.9. и м.10 2107 г. била включена в исковата молба.
Вещото лице установило,че начислените суми за главница
на топлинна енергия общо и по отделни пера,както и за главница за дялово
разпределение за периода от м.май 2016 г. до м.април 2017 г.,за имот с адрес ***,аб.номер
***, за посочения период за главница възлизали за топлинна енергия 1976,74 лв.
и сума за разпределение на топлинна енергия в размер на 51,06 лв.
Също така вещото лице изчислило,че размерът на лихвата
върху сумите по процесните фактури за главница от датата на изискуемост
15.09.2017 г. до 03.07.2018 г. възлизала в размер на 159,98 лв.,като размера за
лихвата върху главницата за дялово разпределение от датата на изискуемостта от
30.07.2015 г. до 08.08.2018 г. възлизала на 10,13 лв.,като размера на общата
сума на лихвата възлизала на 170,11 лв.,като размерът на общата сума от сбора
за главница и лихви възлизала в размер на 2197,91 лв.
Въз основа на горното, съдът прави
следните правни изводи:
Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес за ищеца по настоящото производство от предявяване
при условията на обективно съединяване на положително установителни искове по
чл.422,вр. с чл.124,ал.1 ГПК. Исковете се явяват и заявени по реда на
чл.415,ал.1,т.1 ГПК и в законоустановения едномесечен срок по общата относима
за заповедите по чл.410 ГПК,разпоредба на чл.415,ал.4 ГПК.
Ищецът основа процесното вземане срещу ответника на
твърдението,че последния е собственик на топлофициран имот и като такъв е
клиент на ищцовото дружество,с което е определил материалноправната легитимация
на ответника Ю.К.В. по предявените искове.Съгласно чл.27,ал.1 ГПК това обуславя
и процесуалноправната легитимация на ответника.
Предявените положителни установителни искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.вр.чл.79 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, се основават на фактически твърдения,изложени в исковата молба,че
процесното задължение на ответника Ю.В. като клиент е породено от продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия. В разглеждания случай се твърди,че е налице клиент /потребител/,който
се е присъединил към топлопреносната мрежа,имащ право на това основание да
получи топлинна енергия,но и задължение да заплаща същата по нормативно
определени цени. Следователно налице е продажбено правоотношение,характеризиращо
се със спецификата на предмета,който се продава,а именно топлина енергия.
Обществените отношения,свързани с осъществяването на
производство и продажба на топлинна енергия за завения в исковия период-м.май
2016 г.-м.април 2017 г. се регулират от ЗЕ и Наредба № *** г. за
топлоснабдяването.
С ТР №***г. ,постановено по тълкувателно дело № *** г.
на ОСГК,т.1,са дадени задължителни разяснения относно хипотезата,при която
топлоснабдителния имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение,като процесния случай не е такъв. Но в мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено,че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата,собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153,ал.1 ЗЕ/ и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.153,ал.1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в сграда-етажна
собственост,присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение,са потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средство за дялово разпределение по чл.140,ал.1,т.2 ЗЕ на отоплителни тела в имотите
си и да заплащат цената за топлинна енергия при условия и по реда,определени в
съответната наредба по чл.36,ал.3. Съгласно чл.150,ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия,предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР,в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие
и на клиентите;редът за измерване,отчитане,разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия;отговорността при неизпълнение на задълженията;условията и
реда за включване,прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;редът за
осигуряване на достъп до отоплителните
тела,средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления и пр. След изричната разпоредба на
чл.152,ал.2 ЗЕ,общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване,без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Предвид гореизложеното собственикът или титуляр на
вещно право на ползване на имот,под режим на етажна собственост,по презумция на
закона се смята за потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни ОУ,без да
е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е да е взето
решение на ОС на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа,за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия. В тази връзка настоящия съдебен състав не споделя изводите на
особения представител на ответника,че фактите и обстоятелствата противоречат на
ОУ.
С оглед
разпределената между страните доказателствена тежест с доклада по делото,а
именно по иска за главница,че спорното право е възникнало в твърдения обем , в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума и по иска за законната лихва за забава – в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава,настоящия състав на съда
намира,че ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване доказа
исковата си претенция съгласно чл.154,ал.1 ГПК.
В случая ищеца претендира сумите,твърдейки,че
е доставял на ответника Ю.К.В.,топлинна
енергия за периода м.май 2016 г. до м.април 2017 г.,която не е платена от него.
От приложения по делото нотариален акт,дарения на недвижим имот се
установява,че М. Г.В. и А.В. В. са дарили на ответника посочения недвижим имот
на 11.06.1981 г. Съгласно чл.61 от ОУ,действащи към процесния период приложени
по делото,при промяна собствеността или на вещното право на ползване новият и
предишния собственик са длъжни да подадат до продавача заявление за откриване,промяна или закриване
на партидата по образец,а ако предишния собственик не закрие партидата
си,продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия
собственик,съобразно представения акт за собственост. По делото няма
доказателства затова дали е закрита партидата на стария собственик,но е налице
заявление-декларация от 02.12.2004 г. на ответника Ю.К.В. за промяна на
партидата и за откриване на негово име партида съгласно ОУ за продажба на
топлинна енергия,като фактически партидата е идентифициращия белег на
облигационното правоотношение между топлопреносното дружество и потребителя на
топлинна енергия,в която са посочени данни за задълженото лице,т.е.потребителя.
При това положение съдът намира,че за процесния период ответника по настоящото
производство,има качеството на „потребител на топлинна енергия“ и за него за
посочения период е съществувало задължение да заплаща доставената топлинна
енергия.
Съгласно
чл.139б ЗЕ,клиентите в сграда-етажна собственост ,избират лице,регистрирано по
реда на чл.139а,за извършване на услуга дялово разпределение. Според
императивната разпоредба на чл.139б,ал.2 ЗЕ,изборът се извършва с писмено
съгласие на собствениците,притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата-етажна собственост и съгласно ал.3 за резултатите от избора писмено се
уведомяват топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Видно от представения договор № ***г. с третото лице „Техем Сървисис“
ЕООД,същия е със срок на действие-3/три/ години,като няма данни да е
подновяване действието му и същия да е относим за процесния период от време.
Или така представения договор е с изтекъл срок. Представения Протокол за
проведено общо събрание на етажните собственици *** е с дата 14.05.2002
г.,ползващи енергия от „Топлофикация София“ и приложения към него списък на
броя на живущите в апартаментите,като тези документи са относими към сключения посочен
договор с третото лице. Посочените документи не установяват към процесния
период от време конституироното в процеса лице-помагач на страната на ищеца,да
е именно избраната по смисъла на чл.139б ЗЕ ФДР и със същото да е налице
действащо договорно правоотношение.
Настоящия съдебен състав счита,че ищеца не
доказа,че изборът на фирма за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в съответствие с чл.139б ЗЕ. Въпреки това размера на иска се
установява от заключението на СТЕ,от която се установява количеството на
действително потребената от ответната страна топлинна енергия за процесния
период от време, изчислена на база прогнозните стойности по издадените за
исковия период фактури и действително и реалното количество доставена топлинна
енергия по изравнителните сметки. В заключението е посочено и какво е
количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти – сума
за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и БГВ и доплащане по
изравнителни сметки за процесния период. Всички тези компоненти са включени във
формирането на цената на топлиннана енерия, която е нормативно определена.
Вещото лице е изготвило заключение въз основа на изготвени от ищеца документи,
но и на база изготвени от третото лице-помагач документи за отчети на уредите в
притежавания от ответника топлоснабден имот. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин, че
потребената в процесния имот топлоенергия е в количество и в посочената
стойност за исковия период. От заключението на съдебно – счетоводната
експретиза се установява стойността на топлинна енергия – 1976, 74 лв.,като е
посочена и сумата за разпределение на топлинна енергия възлизаща на 51,06 лв.
Претенцията за установяване акцесорното
вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата съдът намира за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В случая обезщетението за забава е поискано за
периода 15.09.2018 г. до 08.08.2018 г. ,
за който период и в съответствие с чл. 6, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважена
претенцията,съгласно установените суми от вещо лице по ССЕ,като за главницата
същата възлиза на 159,98 лв.,като за размера на лихвата върху главницата за
дялово разпределение възлиза на 10,13 лв.
Възражението на особения представител на ответника за
погасителна давност е изцяло неоснователно. Първо то е направено едва след
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция,с оглед на което и
правилата на ГПК е преклудирано. Въпреки това,съдът следва само за пълнота да
отбележи,че с ТР № *** г. е прието, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане – погасяват се
с изтичането на 3-годишен срок - чл. 111 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/,
давността тече от деня на падежа. В съответствие с чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 13.07.2018 г., когато е предявено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като се погасяват по давност
задълженията за главница, които се отнасят за периода преди 13.07.2015 г.,
поради което и възражението от ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно,като в тази насока няма предявени претенция за заплащане на суми
преди посочения по горе период.
Гореизложеното в пълна степен важи и относно
възражението за погасителна давност относно вземанията за мораторна лихва.
Задължението за обезщетение за забава (чл. 86 ЗЗД) се погасява с 3-годишна погасителна давност на собствено основание
съгласно чл.
111, б."Б", пр.І ЗЗД. В случая вземанията за мораторна лихва върху главниците, начислени от
ищеца са за периода от 15.09.2017 г. (датата на изискуемост на първата
главница) – 03.07.2018 г. (крайната дата, до която ищецът претендира лихва за
забава), т.е. се отнасят за период, който не е обхванат от погасителната
давност, поради което и възражението от ответника за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
направените от него съдебно-деловодни разноски по заповедното производство в
размер на 93,96 лв.,
а по исковото – в размер на 1727, 81 лв. /в
които разноски по исковото производство се включва и определено от съда
възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 300 лв./.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.К.В., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление *** , сумата от 1976,74
лв.,представляваща цена на топлинна енергия,доставена в обект ,находящ се в ***,за
периода 01.05.2016 г.-30.04.2017
г.,ведно със законната лихва,считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване заповед за изпълнение-13.7.2018 г.,до окончателното изплащане на
сумата,сумата 159,98 лв.,представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.9.2017 г. до 03.7.2018 г.,сумата 51,06
лв.,представляваща цена на извършената услуга за дялово разпределение за
периода 01.5.2016 г. до 30.4.2017 г.,ведно със законната лихва,считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-13.7.2018 г.,до
окончателното изплащане на сумата,сумата 10,13 лв.,представляваща обезщетение
за забава за периода 15.9.2017 г. до 03.7.2018 г.,за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.7.2018 г. по ч.гр.д. № ***г. на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Ю.К.В., ЕГН **********
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* , разноски в заповедното производство в размер
на 93,96 лв.
ОСЪЖДА Ю.К.В., ЕГН **********
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* разноски за настоящата
инстанция в размер на 1727, 81 лв.
Решението е
постановено при участието на ФДР – „Техем сървисиз“ЕООД – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: