Р Е
Ш Е Н
И Е № 231
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание
на петнадесети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения
Стамова
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня
Богоева в. гр. д.
№ 283
по описа за 2019 г.на КнОС и за да се произнесе,
взе предвид:
А.Й.С., с адрес: *** е обжалвал
с въззивна жалба решение № 214/
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт КнРС е признал за установено в отношенията между страните, че А.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, има задължения към „Първа инвестиционна банка“ АД,
вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „***“
№ *** за сума в размер
на 1000 евро /хиляда евро/, представляваща- просрочена главница по Договор за
банков кредит № *** г.;
за сума в размер на 301,57 евро /триста и едно евро и петдесет и седем
евроцента/, представляваща просрочена договорна лихва, начислена съгласно Раздел I, т. 4 от Договора
за кредит, за периода от
Осъдил е А.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № ***, сумата от 219,23 лева, представляваща разноски по водене на делото в първовинстанционното производство, както и сумата от 109,65 лева, представляваща разноски сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № 2514/2017 г. на КнРС.
Решението на районния съд се обжалва в частта, в която исковете са уважени с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Излагат се доводи за извършени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като: укриване и непредставяне на материали по делото – Договор № *** г. и застраховката към същия, неправилно отразяване на изявления в протокола от проведено съдебно заседание, в непълнота на изготвеното експертно заключение. Отделно от това се излагат обстойно доводи за нищожност на Договор № ***г. Прави се възражение за погасяване на процесните суми по давност. Претендира разноски по водене на делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез ст. юрисконсулт К.Л. – С., чрез който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Иска се същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че в жалбата не се излагат никакви доводи за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Излага се, че ответникът не е направил искане за представяне на процесния договор и застраховката към него. Не е поставял въпрос на вещото лице относно размера на погасените от него суми по договора за кредит. Твърденията за измама, обиди, заплахи и тн. се изтъква, че не са подкрепени с никакви доказателства, като и че са неотносими към предмета на спора. Сочи се, че в обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви относно приложението на погасителната давност по отношение на претендираните вземания. Претендира разноски за въззивното производство и представя списък по чл. 80 от ГПК.
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема решенинето на КнРС за правилно в обжалваната му част и го потвърждава. Съображенинята за това са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно от КнРС въз основа на надлежно събрани доказателства.
Безспорно установено е, че на
- 2 -
Била договорена годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент /БЛП/ на Банката за
евро плюс надбавка от 10,01 пункта дължима от кредитополучателя.. Към датата на процесния договор за кредит, БЛП за евро бил
в размер на 7,99 % годишно т..4 от Договора за кредит). Съгласно т.10 от договора за кредит плащания дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар
по сметката за обслужване на дълга, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с лихвата за
редовен дълг по т.4 от Договора за кредит плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.
От приетото в
първоинстанционното производство заключение на в. л. М.В., изготвила
съдебно-счетоводна експертиза, което заключение
не е оспорено от страните се установява, че сумата по кредита е била
усвоена с превеждането й на
От заключенинето на в. л. се
установява, че дължимата главница е в
размер на 1000 евро., договорната лихва е в размер на 301, 57 евро, а
наказателна лихва – в размер на 653, 70 евро за претендираните искови периоди.
Въз основа на подаденона
На основание издадените в полза наищеца заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист билоо образувно изпълнително дело № 305/ 2018 г. описа на ЧСИ В.А., рег. № 742 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд - Кюстендил
С
обжалваното решение първите два иска по чл. 422 от ГПК са уважени изцяло- за
сумата от 1000 евро и за сумата от 301, 57 евро. Третия иск е уважен частично
до размер на 593, 48 евро и за периода
от
В
останалата част, в която третият иск е отхвърлен частично, решеннието като
необжалвано е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна. и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна.
Предмет на разглеждане са полжителни установителни искове предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.Исковете са допустими като подадени от надлежна страна – заявител в заповедното производство, след постъпило в законоустановения срок възражение от длъжника и представени в законоустановения едномесечен срок по заповедното производство доказателства за това, че в същия срок са предявени истановителните искове, предмет на разглеждане в настоящето производство, имащи за предмет установяване съществуването на претендираните от ищеца вземания, за които е издадена оспореваната в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Предвид установената фактическа обстановка изводите на КнРС за наличие на вземания в полза на ищеца дължими от ответника по процесния договор за кредит са правилни, както са правилни и изводите за основателност на предявените искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и същите се споделят изцяло от настоящата инстанция предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК.
Основният спор между страните касае действителността на сключения и посочен по.горе Договор № *** г. за банков кредит, съответно кредитодателят изпълнил ли е задължението си и предоставил ли е кредит в посочения в договора размер, респективно сумата получена ли е от ответника и съществуват ли непогасени задължения за главница, договорна лихва и наказателна лихва в претендираните от ищеца размери.
Както в отговора по чл. 131 от ГПК, така и във въззивната си жалба ответникът поддържа възражения за недействителност на процесната сделка, като излага твърдения, че същата е сключена при заплашване, както и че е бил въведен в заблуждение.тръднения
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на ответника за унищожаемост на договора на основание чл. 29 от ЗЗД –въвеждане в заблуждение и чл. 30 от ЗЗД-заплашване.
По отношение на първото основание се твърди,че ответникът умишлено е въведен в заблуждение, че трябвало да подпише съвсем нов договор, за нова по-голяма сума в сравнение с тази, която ответникът твърди да е била останала непогасена по предходен договор за кредит, сключен по твърдение на С. през 2010 г. между същите страни, съответно дължимата по предходния договор сума, да бъде погасена със сумата заета по новия договор за кредит.
По делото липсват каквито и да било доказателства или данни сочещи на проявено от служители на ответната банка поведение целящо, респективно въвеждащо в заблуждение ответника към момента на сключване на процесния договор. Ответникът изрично е заявил, че то лично е подписал процесния договор, сключен в писмена форма. С полагането на подписа си, ответникът като страна по договора е изразил съгласие за сключването му със съдържанието врожено в него. дали ответникът подробно се е запознал със съдържанието на договора ли не, дали е имал други представи за начина, по който следва да бъдат погасявани задължения по предходен договор са илеревантни за
- 3 -
настоящия спор и не са основания обуславящи порочност на процесния договор по смисъла на чл. 29 от ЗЗД – въвеждане в заблуждение.
Според константната съдебна практика е прието, че при измамата невярната представа (респ. въвеждането в заблуждение) не се отнася до съдържанието на сключения договор (сделка); при измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора (сделката), който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор (сделка) няма да настъпят (съществуващо право няма да се измени или погаси, или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено) или ще настъпят други последици (страната ще получи още нещо или нещо друго).
Фактическият състав на измамата по чл. 29, ал. 1 ЗЗД изисква: да е сключена сделка; едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка. Въвеждането в заблуждение, чрез създаване на погрешна, невярна представа се обусловя от създадена, чрез изопачаване на действителността или нейното премълчаване, представа, в резултат на което е сключена сделката.
Заблуждението може да се отнася както до всички елементи на сделката относно нейното съдържание, така и до формиране на мотивацията за сключване на сделката. Обичайно доколкото измамената страна е дееспособно лице, съзнаващо свойството и значението на извършеното, то съзнава съдържанието на сделката, в конкретния случай фактът, че се разпорежда с вещно право на собственост върху притежавания от него имот. Основен критерий за наличие на предпоставките по чл. 29 ЗЗД е това, че опорочаването на волята на лицето се обосновава именно с мотива за сключването, т. е. ако лицето е действало, съзнавайки действителното положение, никога не би сключило такава сделка.
Предвид изложеното следва извод, че в случая не се установява ответникът да е бил въведен в заблуждениеи то от служители на банката. По делото липсват доказателства установяващи твърденията на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника за унищожаемост на договора за кредит от
Както бе посочено и по-горе по делото не са събрани доказателства служители на банката да са заплашвали по начина изложен по-горе ответника, въобще не се установи подобен въпрос да е бил поставян, още по-малко пък да е имало каквото и да е поведение, което да е предизвикало у ответника основателен страх от предприемане на подоа единствено за ответника жилище..
Останалите доводи изложени във въззивната жалба касаещи отправяни към ответника публични обиди или поведение представляващо злоупотреба със служебно положение, изнудване и застрахователна измама са изложени за първи път във въззивната жалба, по делото не са сочени от страна на ответника и ссъответно не са събирани доказателства установяващи тези твърдения, а и по делото липсват данни за проява на подобно поведение. Сами по себе си те не обуславят порочност във възникналите правоотношения между страните.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изправна страна по договора и е изпълнил задължението си по начина посочен в процесния договор. ОТ събраните доказателства – заключение на в. л. се установява, че отпуснатата по процесния договор сума е усвоена, т.е сумата отпусната като кредит е била преведена по сметка на ответника. Как е извършено разпореждане с част или с цялата сума по делото не е изяснено и не е предмет на спорното правоотношение.С превеждане на сумата по сметка на ответника, ищецът е изпълнил задължението си и е предал сумата.
Ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е извършвал никакви плащания по дължимите вноски.
Изводът, който следва е, че са налице вземания в претендираните по първите два иска от ищеца размери и до размера, до който е уважен третият иск относно последното вземане.
Правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност на ответника е неоснователно относно претенциите по първите два иска. Относно тях , както правилно е посочил и първоинстанционният съд е приложима пет годишнта давност. Разсроченото изпълнение на паричните задължения за заплащане на главница и договорна лихва не е равнозначно на т. н. периодични задължения.
Решението на КнРС, с което исковете са уважени до посочените размери е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски за въззивното производство. На въззивоемото ТД се дължат разноски за въззивното производство, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Въззиваемото ТД е ЮЛ представлявано от юрисконсулт, на което следва да се присъди възнаграждение в размер определен от съда, като в случая съдът определя такова в размер на 100 лева, чийто размер е съобразен и с изискването на чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК, чл. 37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от .Наредбата за заплащане на правната помощ
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214/
- 4 -
евро /петстотин деветдесет и три
евро и четиридесет и осем евроцента/, представляваща наказателна лихва изтекла
за периода от
В останалата част решението на КнРС е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА А.Й.С., с адрес: *** **********, с адрес ***, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № *** сумата от 100 лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство дължими на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: