О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15.08.2022
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 27.04 2022 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д. № 2098 по описа за 2000 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.690 от ТЗ.
Постъпило е възражение вх.№ 261124/21.03.2022г. от Н.
- гр.С за промяна в Списъка на приетите
и Списъка на неприетите от синдика вземания, обявени в Търговския регистър под
№20220310153720 по партидата на „А“ АД (в несъстоятелност).
Кредиторът посочва, че на
основание чл.10, ал. 1, т. 15 от Закона за Н., Н. представлява държавата в
производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и
определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед
№ЗЦУ-ОПР-7/14.01.2020г. на изпълнителния директор на Н., директорът на дирекция
„Държавни вземания” на Н. е оправомощен да представлява държавата в
производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор. При
нейно отсъствие, със Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/30.01.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, оправомощен да изпълнява задълженията на директор на дирекция „Държавни
вземания“ е г-н С.Х. - заместник директор на дирекция „Държавни вземания“.
Сочи, че в ТРРЮЛНЦ под
№20220310153720 по партидата на „А“ АД са обявени изготвените от синдика списък
на приети и списък на неприети вземания, с които синдикът се е произнесъл по
предявените от Н. с молба с изх. № 11-03-2202/10#26 от 11.01.2022г. публични
вземания в общ размер на 11 101,27 лева, както и лихви, начислени до
окончателното плащане на главниците.
В срока по чл.690, ал.1 от
Търговския закон, кредиторът НАП възразява срещу така съставените списъци, като
излага съображения.
Посочва, че в списъка на
приетите вземания синдикът е включил публични вземания за главници в размер на
3 453,72 лв., представляващи задължения за данъци (данък върху недвижимите имоти
и данък върху доходите на физическите лица) и за такса битови отпадъци,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, като е предвидил поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,
т.8 от ТЗ. Посочва, че в този ред се включват необезпечени вземания, възникнали
до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, но не и вземания, възникнали след датата на съдебното решение
за откриване на производството по несъстоятелност. За възникналите след датата
на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност вземания
законът предвижда плащане на падежа, а в случай, че не са получили плащане на
падежа, тези вземания се удовлетворяват с поредност по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ,
т.е. преди възникналите до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност вземания. Предвид цитираните норми за
публичните вземания за главници в размер на 3 453,72 лв., представляващи
задължения за данъци (данък върху недвижимите имоти и данък върху доходите на
физическите лица) и за такса битови отпадъци, които са възникнали след датата
на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност,
синдикът е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 7 от ТЗ.
На следващо място, възразява
срещу включването на вземанията за лихви до окончателното плащане на главниците
в списъка на неприетите вземания по следните съображения:
Сочи, че видно от цитираната
молба на агенцията, с която са предявени публичните вземания, освен посочените
главници и начислените до 06.01.2022г. лихви, са предявени и лихвите до
окончателното плащане на главниците, чиито размер е определяем. С аргумента, че
няма посочен период, нито пък посочен размер на претендираното вземане за
лихви, синдикът е включил допълнително начислените до окончателното плащане на
главниците лихви в списъка на неприетите вземания.
Твърди се, че вземанията за
лихва са дължими по силата на чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания, в който изрично е посочено, че неплатените в
сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок
данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания
от подобен характер се събират със законната лихва. Посочва, че е аналогично въведеното от законодателя правило на чл.113
от Кодекса за социално осигуряване, според който невнесените в срок
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни
разходи се събират с лихва в размер на законната лихва.
Като допълнителен аргумент посочва
и правилото на чл.175 от ДОПК - нормативният акт, който урежда производствата
по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски,
както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на
органите по приходите и публичните изпълнители. Посочената разпоредба също
визира правилото, че за неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължи лихва.
Сочи, че съгласно
действащите към момента правила, размерът на законната лихва се определя от
Министерския съвет и към настоящия момент е в размер на: размера на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Посочва, че по своето правно
естество лихвата се явява обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение.
Вземанията за лихви възникват в зависимост от главния дълг, следват главното
задължение, прехвърлят се и се залагат заедно с него. Размерът на това
обезщетение, дължимо съгласно закона, нараства с всеки ден забава до момента на
окончателното погасяване на главницата, поради което и предвид цитираните
по-горе разпоредби, както периодът, за който са дължими задълженията за лихви,
така и размерът им, са определяеми, тъй като са в зависимост само от едно
събитие - дължимост на главниците по публичноправните вземания, поради което
счита, че синдикът неоснователно и в противоречие с действащата норматива
уредба е включил в списъка на неприетите вземания публичните вземания за лихви
върху главниците, чиито размер е определяем към датата на окончателното
погасяване на приетите в производството по несъстоятелност публични вземания.
С оглед на изложеното, моли
съда на основание чл.692, ал.4 от Търговския закон, да се произнесе с
определение, с което да направи промяна в обявените в ТРРЮЛНЦ под №
20220310153720 по партидата на „А“ АД списъци, като:
1. Включи в списъка на
приетите от синдика публични вземания за главници в размер на 3 453,72 лв.,
представляващи задължения за данъци и за такса битови отпадъци, като възникнали
след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност
с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ;
2. Изключи от списъка на
неприетите вземания публичните вземания за лихви, начислени до окончателното
плащане на главниците и включи същите в списъка на приетите вземания, който да
бъде допълнен с текста „както и лихвите, начислени за периода от 07.01.2022г.
до окончателното плащане на главниците“
По делото е постъпило становище вх.№ 261629/18.04.2022г. от
синдика Д.К.С., в което излага съображения по постъпилото възражение от Н.
срещу списъка на приетите и списъка на неприетите от синдика вземания, обявени
в Търговския регистър под №20220310153720 по партидата на „А“ АД (в
несъстоятелност).
По отношение възражението в
частта, в която кредиторът НАП е възразил срещу включването на вземането в
размер на 3 453,72 лв. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ
счита, че предявеното от НАП вземане е възникнало след откриване производството
по несъстоятелност срещу „А“ АД. Поради това то има характер на ново вземане по
смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
Във връзка с горното счита,
че е основателно искането на кредитора НАП допусната техническа грешка относно
посочения ред на удовлетворяване в Списък на приетите от синдика вземания по
чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 10.03.2022 г., да бъде отстранена с
определение на съда по несъстоятелност.
По отношение възражението в
частта срещу неприетите законни лихви за забава, претендирани от 04.02.2022г.
до окончателното погасяване на главниците, в която част кредиторът НАП е
възразил срещу включването на вземането за зачислените по реда на Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания лихви, дължими до
датата на окончателното погасяване на главниците на вземанията в списъка с
неприети вземания, счита възражението за неоснователно в тази му част поради
следното:
Заявява, че посочването от
кредитора на точен размер на вземането при предявяването му в производството по
несъстоятелност е процесуална предпоставка, за да бъде то включено в списъка с
приети вземания, съгласно чл. 685, ал.2 от ТЗ. Разпоредбата изисква изричното
посочване на размера в молбата за предявяване, което не е направено в случая.
Счита, че по-важният
аргумент за неприемането, е свързан с обезщетителния характер на лихвата за
забава, като цитира съдебна практика, от която е видно, че ВКС застъпва
становището, че не могат да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, както е в случая с
претендираната „законна лихва до окончателното изплащане на сумата“.
На следващо място сочи, че
съгласно чл.724 от ТЗ при разпределение на средствата, получени от
осребряването активи на длъжника, служебно се изчислява актуалният размер на
лихвата за забава, но само що се касае до обезпечените вземания. Подобен текст
не е предвиден за вземанията на хирографарни кредитори в производството по
несъстоятелност.
Посочва на следващо място,
че прилагането на правилото по чл.724 ТЗ по аналогия към необезпечените
вземания, ще доведе до нарушаване стабилитета на списъка на кредиторите. Това е
така, защото списъкът на приетите вземания би се превърнал в „плаващ“ - той би
бил различен във всеки следващ ден, без да бъде изрично одобряван със съдебен
акт от съда по несъстоятелността.
Като друг довод излага, че
длъжникът и останалите кредитори ще са лишени от възможност да упражнят правото
си на възражение и евентуално иск по чл. 694 ТЗ срещу така автоматично
акумулираното обезщетение за забава на плащането на парично вземане.
Счита, че неприемането на
така предявената лихва не превръща главното и прието вземане от лихвоносно в
неолихвяемо. Напротив, кредиторът може във всеки един момент да предяви
изтеклата след решението за откриване на производство по несъстоятелност лихва
за забава при спазване на изискванията на чл. 685, ал. 2 от ТЗ. Вземането дори
може да бъде прието с уточнение, че е лихвоносно, но това не означава, че към
момента на приемането трябва да бъдат приети и лихви за бъдещи периоди -
такива, след момента на предявяването.
Счита, че възражението на
НАП в частта, касаеща включване на законната лихва за забава, следва да се остави
без уважение.
СЪДЪТ обсъди развитите от
кредитора във възражението съображения, ведно с доводите на синдика, при което
намери за установено следното:
Съгласно разп. на чл.689 ТЗ,
синдикът Д.С. е изготвил допълнителен списък
на приети от синдика вземания на кредитори по чл.688, ал.3 от ТЗ и допълнителен
списък на неприети от синдика вземания на кредитори по чл.688, ал.3 от ТЗ с
дата 04.03.2022г., като с молба вх.№260920/07.03.2022г. ги е оставил на разположение на кредиторите и
длъжника по делото, както и ги е представил за обявяване в Търговския регистър
и РЮЛНЦ.
В срока по чл.690, ал.1 от
Търговския закон кредиторът НАП
възразява срещу така съставените списъци, като излага съображения. Възражението
му е депозирано в срок и е процесуално допустимо.
По отношение на неговата
основателност, съдът приема следното:
В списъка на приетите
вземания синдикът е включил публични вземания за главници в размер на 3 453,72
лв., представляващи задължения за данъци и за такса битови отпадъци, възникнали
след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, като е предвидил за тях поредност на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ. Съгласно посочената разп. на ТЗ, в този ред се
включват необезпечени вземания, възникнали до датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност. В случая предявените от
кредитора НАП вземания представляват незаплатени на падежа задължения за данъци и за такса
битови отпадъци, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност. Самият синдик в становището си е посочил, че
се касае за техническа грешка и не оспорва изложените от кредитора НАП доводи
относно поредността на предявените вземания.
Съдът споделя доводите на
кредитора НАП, че за възникналите след датата на съдебното решение за откриване
на производството по несъстоятелност вземания законът предвижда плащане на
падежа, а в случай, че не са получили плащане на падежа, тези вземания се
удовлетворяват с поредност по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ.
Предвид гореизложените съображения, за
публичните вземания за главници в размер на 3 453,72 лв., представляващи
задължения за данъци и за такса битови отпадъци, възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, следва да се
предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
С оглед на изложеното, съдът
следва да направи посочената промяна,
като за публичните вземания за главници в размер на 3 453,72 лв.,
представляващи задължения за данъци и за такса битови отпадъци, възникнали след
датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност предвиди
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
По отношение на възражението
на кредитора НАП, касаещо списъка на неприетите вземания - публичните вземания
за лихви, начислени до окончателното плащане на главниците и включването им в
списъка на приетите вземания, съдът намира възражението за неоснователно.
С молбата за предявяване на вземането, същото не е конкретизирано по размер и с оглед датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не е посочен периода от време, за който се претендира. Съдът счита, че посочването от кредитора на точен размер на вземането при предявяването му в производството по несъстоятелност е процесуална предпоставка, за да бъде включено в списъка с приети вземания, съгласно чл.685, ал.2 от ТЗ. Разпоредбата изисква изричното посочване на размера в молбата за предявяване, което не е направено в случая. Съдът счита, че такова уточнение би могло да се направи и в съдебното заседание, проведено във връзка с постъпилото възражение по чл.690 ТЗ, но тогава също не беше направена конкретизация на размера на лихвата от кредитора НАП.
С оглед на изложеното, съдът
счита възражението в тази част за неоснователно, поради което следва да го
остави без уважение.
Водим от изложените
съображения и на осн. чл.692, ал.4 от ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗВЪРШВА ПРОМЯНА в Списък на приети от синдика вземания на кредитори по чл.688, ал.3 от ТЗ на „А“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *** по т.д.№2098/2000г. по описа на
Старозагорски окръжен съд, възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, като променя поредността на
удовлетворяване на публични вземания за данъци и такса битови отпадъци по 1бр.
Декл.образец 6 и 15бр. Декл. по чл.14 от ЗМДТ в размер на 3 453,72 лв. на
такива с поредност по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО възражението на кредитора НАП, гр.С., ул.*** относно
неприетите публични вземания за лихви, „начислени по реда на Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, лихви, дължими до датата
на окончателното погасяване на главниците на вземанията“, включени в Списък на неприети
от синдика вземания на кредитори по чл.688, ал.3 от ТЗ на „А“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *** по т.д.№2098/2000г. по описа на Старозагорски окръжен
съд, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност и
неоснователно искане да ги включи в Списък на приети от синдика вземания на
кредитори по чл.688, ал.3 от ТЗ на „А“ АД /в несъстоятелност/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в
Търговския регистър и РЮЛНЦ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на кредиторите,
участвали в производството, длъжника и синдика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: