НОХД № 73/2011 год.
МОТИВИ:
Обвинението
против подсъдимите Т.К.В., И.Д.М., С.М.З.И.З. *** е за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1
във връзка с чл.20 ал.2 от НК – за В. и във връзка с чл.63 ал.1,
т.4 от НК- за М., З. и З., а именно за това,
че на 20.05.2010г. в гр.Пазарджик, ул.”П” № ** в съучастие, като съизвършители са причинили леки телесни
повреди, изразяващи се в контузия на носа и кръвоизлив от него причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и разкъсно-контузна рана
на горния клепач на дясното око причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота за около 7-9 дни от датата на травмата на Е.Д.А. ***, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, като И.М., С.З. и И.З., макар и
непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си.
В съдебно
заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за
осъдителен съдебен акт с освобождаване на подсъдимите от наказателна
отговорност по реда на чл.78А ал.1 и ал.6 от НК.
Подсъдимите, с изключение на З.,
се явяват лично и със защитници, признават се за виновен по обвинението и дават
кротки обяснения. Производството против подс.З. е проведено в негово отсъствие.
Солидарно против подсъдимите е предявен граждански иск от пострадалия Е.А. за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за
причинените с престъплението неимуществени
вреди -
болки и страдания.
Гражданският иск се прие за съвместно
разглеждане в наказателният процес, като А. бе конституиран, като граждански ищец в процеса.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие
за установено от фактическа страна следното :
На 19.05.2010г. около 19,00 часа, подс.Т.В.,
подс.И.М., подс.С.З., подс.И.З. и св.С.О.П. се намирали в дома на св.И. ***,
където празнували рождения му ден. В хода на тържеството се забавлявали и слушали силна музика,
която продължила и в късните часове на денонощието. Възмутени от силния шум,
живеещите наоколо граждани започнали да викат през прозорците, апелирайки да се намали музиката. По сигнал на съседи около 22,30-23,00 часа, служители на РУП-Пазарджик посетили дома на
св.И.В. и предупредели присъстващите да намалят музиката и да не смущават
обществения ред. Полицейското предупреждение било изпълнено, но това ядосало подсъдимите и развалило
настроението
им.
Около 07,00 часа на 20.05.10г. четиримата подсъдими и св.С.П.
си тръгнали, като всички били силно повлияни от алкохола.
Докато слизали по стълбите решили да нанесат побой на първия българин, който
срещнат, като с
това очевидно това целяли отмъщение по повод забележките за силната музика.
След като излезли от входа на блока и
стигнали пред входа
на № **
на ул.”П”, подсъдимите срещнали св.Е.А., който отивал на работа.
Тогава подс.И.М. казал пред останалите „Ето един българин, който сега ще
набием”, след което
го ударил с юмрук в областта
на лицето. В този момент върху св.А. се нахвърлили и останалите трима, които започнали да му нанасят удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото. Пострадалият А. приклекнал и с ръце опитал да
предпази главата си, като същевременно молил нападателите да спрат. Св.С.П., който не участвал в
побоя, през цялото време, същия стоял встрани и дори се опитал да отдалечи подс.И.М.
от пострадалия, като му казал, че св.А. му е съсед. Побоят продължил не повече
от 2-3 минути, след което подсъдимите внезапно
преустановили действията си, оставили св.А. и тръгнали към ромската махала в
гр.Пазарджик.
Пострадалият позвънил на тел.166 и няколко минути след
инцидента бил отведен с линейка до СО при МБАЛ „Пазарджик”АД, където бил прегледан
и диагностициран. Същият ден посетил съдебен лекар, който издал СМУ№122/10г., с
подробно описани в същото травматични увреждания, констатирани при
освидетелстването.
На 20.05.2010г. св.А. ***. Били проведени издирвателни мероприятия, в хода на които самоличността
на извършителите била установена, като пред св.Н.Д. и св.Н.Л.
***, четиримата направили пълни извънпроцесни самопризнания и подробно описали механизма
на извършеното от тях деяние.
Видно от заключението на изготвената по
делото съдебно медицинска експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно
изготвено, в резултата на нанесения побой на пострадалия са нанесени
травматични увреждания, като контузията
на носа и кръвоизливът от него са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1
от НК. Разкъсно-контузната рана на горния клепач на дясното око е
причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,
за около 7-9 дни от датата на травмата. Травматичните увреждания са причинени
по механизъм на действие на твърд тъп предмет, чрез удар или с или върху такъв
и добре отговарят да са получени при побой с юмруци.
По повод на всичко това било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимите В., М. и З., изцяло от показанията на
свидетелите А., П., В., Л. и Д. и частично от показанията на свидетелите Т.М., М.И.
и К Р – родители на непълнолетните подъсдими, които не са очевидци, но косвено
възпроизвеждат самопризнанията на извършителите, заключението на СМЕ и писмените доказателства,
приложени по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните гласни
доказателства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират
с останалите писмени доказателства по делото и заключението на СМЕ , като
абсолютно достоверно очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че с
поведението си подсъдимите В., М., З. и З. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1, т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК и във вр. с чл.20
ал.2 от НК, а за М., З. и З. и във вр. с чл.63 ал.1,т.4 от НК , като на на 20.05.2010г. в
гр.Пазарджик, в съучастие като
съизвършители са причинили комплексна лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК /подробно описана по-горе и в заключението на
СМЕ/, на Е.Д.А. ***, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като И.М.,
С.З. и И.З., макар и непълнолетни са разбирали
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
Подсъдимите са имали представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. са съзнавали, че деянието
е извършено по хулигански подбуди доколкото техният мотив да наранят
пострадалия не бил личен, а се е породил в стремеж да се отмъсти на
представител на българската етническа група. Мотивът им се е изразил в стремежа
да проявят своето явно и грубо неуважение към обществото, като публично - пред
входа на жилищен блок, са проявили незачитане на личността на пострадалия,
посредством накърняване на телесния му интегритет, чрез употреба на груба сила,
по начин, че да покажат себе си и да
унижат неговото човешко достойнство.
Подсъдимите са предвиждали конкретно и са искали настъпването на общественоопасните последици на деянието си
– действали са с
пряк умисъл
съобразно материалноправната характеристика по чл.11 ал.2 от НК.
Деянието е
извършено от всеки един от тях в съучастие като съизвършители, като всеки един
е съзнавала умисъла на останалите какво и канкретния им принос в общата
престъпна дейност.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед причинените конкретни увреждания на
пострадалия, както и с оглед времето, мястото, начинът и мотивът за извършване
на деянието. Подсъдимите са личности с невисока степен на обществена опасност, доколкото не са осъждани, не са криминално проявени,
положително са охарактеризирани и това деяние е инцидентно в техния живот.
Подбудите за извършване на престъплението, освен в изложения по-горе
аспект, се коренят и в ниското правосъзнание на извършителите и недостатъчната им способност за
психофизически самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, направените самопризнания, изразеното разкаяние
и критично отношение към стореното, добрите характеристични данни и младежката възраст, но само за подс.В., т.к. за останалите възрастта е
обективен фактор за редуциране на наказанието, което им се следва. Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – фактът, че на пострадалият е
била причинена комплексна лека тел.повреда.
Съдът отчита фактите, че за умишленото престъпление по чл.131 ал.1, т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК и
във вр. с чл.20 ал.2 от НК, извършено от
В. се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години,
а за останалите
трима, след редукцията по чл.63 ал.1,т.4 от НК се предвижда лишаване от свобода
до две години. Отчете се и това, че подс.В. е пълнолетен, а останалите трима са непълнолетни, както и, че не са осъждани и
освобождавани от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК. Отчете се, че от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в
императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК за В. и в чл.78а ал.6 във вр. с ал.1 от НК за М., З.
и З., а именно за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба на пълнолетния извършител и
обществено порицание или възпитателна мярка по ЗБППМН за непълнолетните такива.
Предвид това и като отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, за всеки подсъдими и на основание чл.78А ал.1 от НК, съдът след като ги освободи от наказателна отговоронст счете, че на подс.В. следва да бъде наложено административно наказание –
глоба в минималния
размер от 1000 лева , с което ще се
постигнат целите на наказанието.
За да определи такъв размер
на глобата , съдът съобрази и семейното, материално
положение и имотно състояние на подсъдимия и
изходи от степента на вината му.
Съдът намери, че на непълнолетните
подсъдими, за извършеното от тях деяние следва на основание чл.78а ал.6 във
вр. с ал.1 от НК да бъде наложена
възпитателна мярка по чл.13 т.10 ЗБППМН, изразяваща се в задължаване на непълнолетните да извършат определена работа в полза на обществото за срок от 20 часа. Съдът определи именно тази мярка, като
отчете трудовата и училищна неангажираност на подсъдимите и прие, че с нея
ще се катализира процеса на формиране на нова ценностна система у тях, целяща
привързването им към общественополезния начин на живот.
От престъплението св.Е.А. е
претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, за които подсъдимите дължат обезщетение – чл.
45 от ЗЗД. При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените
вреди, при спазване на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като взе предвид възрастта на
пострадалия, естеството на причиненото конкретно телесно увреждане – комплексна
лека телесна повреда, продължителността на оздравителния период и свързаните с
него физически болки и затруднения, а така също и причинените страдания за
пострадалия в чисто личностов аспект, провокирани от унижаването му и
непосредствено накърняване на изградения авторитет в семейна и професионална
среда, съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание, но
завишен по размер. Отчитайки всички горепосочени обстоятелства
съдът определи обезщетение в размер на
3000 /три хиляди/ лева и осъди подсъдимите в., м., З. и З. солидарно да
заплатят на пострадалия тази сума, като за разликата до претендирания размер от
5000 лева, отхвърли предявения гр.иск като неоснователен.
Предвид осъдителната присъда и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимите бяха присъдени разноските
по делото за експертизи, като всеки от
четиримата следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
Пазарджик сума в размер на по 77.50 лева, а по сметка на ПРС да заплати държавна такса върху размера
на уважения граждански иск в размер на по 30 лв.
По изложените съображения
Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :