Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./10.02.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 635/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на “Е.”
ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, ХХХХХХХ,
представлявано от прокуриста М.С.Н., против заповед за налагане на ПАМ № 184-ФК/29.09.2022 г.,
издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – магазин „Фреш“, находящ се в гр. Генерал
Тошево, ул. „Г.С.Раковски“ № 8, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп
до обекта за срок от 14 дни. Твърди се, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие
с целта на закона. Счита се, че допуснатото нарушение по чл. 25, ал. 1, във вр.
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не може да обуслови
налагането на процесната принудителна административна мярка, макар формално да
осъществява хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Твърди се, че срокът
на действие на ПАМ е необоснован и несъобразен с принципа на съразмерност по
чл. 6 от АПК, тъй като от нарушението не са произтекли вредни последици. Сочи
се, че мотивите към заповедта не съответстват нито на вида на установеното в
обекта нарушение, нито на констатираните в хода на проверката обстоятелства. Счита
се, че определената продължителност на ПАМ налага неоправдани ограничения,
надхвърлящи тези, произтичащи от преследваната от закона цел. По тези
съображения се иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
– началник отдел “Оперативни дейности” гр. Варна, в Главна дирекция “Фискален
контрол” при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска
тя да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Счита, че заповедта е правилна и
законосъобразна. Твърди, че тя е издадена в условията на обвързана
компетентност, при наличие на безспорно доказано административно нарушение. Сочи,
че в заповедта подробно и мотивирано са изложени съображения за нейното
издаване, включително по отношение на срока на наложената ПАМ.
Добричкият административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 28.09.2022 г. служители на НАП са извършили проверка на търговски обект – магазин „Фреш“, находящ
се в гр. Генерал Тошево, ул. „Г.С.Раковски“ № 8, стопанисван от “Е.” ЕООД.
В хода на проверката е установено, че при извършена контролна
покупка на банани на стойност от 1, 46 лева, заплатени в брой от органа по приходите, не е издаден фискален касов
бон от въведения в експлоатация
и работещ ЕКАФП в обекта или ръчна касова бележка от кочан. Изведен е междинен
отчет и дневен отчет от КЛЕН, от които е потвърдено, че няма регистрирана
продажба през ФУ към момента на проверката. Съставен е и опис на паричните
средства, подписан от работещото в обекта лице, съгласно който фактическата
наличност на паричните средства в касата на ФУ е в размер на 264, 49 лева, а
касовата наличност по данни от ФУ – в размер на 263, 03 лева.
Резултатите от проверката са обективирани в протокол серия АА № 0061681/28.09.2022г., в
който е посочено, че разликата между разчетената
касова наличност от ФУ и фактическата наличност в касата е в размер на 1, 46 лева.
Предвид на констатациите в протокола на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
Налагането на мярката
е мотивирано с това, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касова
бележка и правилното отчитане на ФУ са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Отразено е, че
извършеното деяние е насочено срещу установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното
деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Изложени са
доводи, че ако не бъде приложената мярката, съществува възможност от извършване
на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата поради неотразяването на
реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите
налози.
Срокът на действие на
мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение и наличието на публични
задължения на търговеца в размер на 1627, 06 лева. Посочено е, че
продължителността на срока е съобразена с принципа за съразмерност и с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 06.10.2022 г., като на същата дата му е съставен и АУАН № F680138 за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 672036- F680138 от 28.10.2022 г. на началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
което на дружеството е е наложена имуществена санкция
в размер на 700 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в преклузивния 14 - дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна
по следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган съгласно представените
по делото заповед № ЗЦУ - 1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП и заповед № ЗЦУ – 1157 от 27.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона.
Производството е
образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на
продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда
налагането на принудителна административна мярка – “запечатване
на обект за срок до 30 дни”, като в случая
нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” (редакция ДВ,
бр.104/2020 г.) - неизпълнение на задължение за издаване на съответен
документ за продажба по чл. 118 - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ
при получаване на плащане в брой.
В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Това задължение е доразвито в
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а в чл.
25, ал. 1, т. 1 от същата наредба е посочено, че независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
По делото не е спорно, че „Е.“ ЕООД е
задължено лице по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Не е спорно и това, че дружеството не е изпълнило
задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за издаване на фискална касова бележка от
работещото в търговския обект фискално устройство за процесната контролна
покупка на банани на стойност от 1, 46 лева, осъществена на 28.09.2022 г.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че неизпълнението на това задължение не може да
обуслови налагането на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. От съдържанието на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС е видно, че условието за неговото приложение е търговецът да е
допуснал нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба,
което да осъществява фактическия състав на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл.
118 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В случая са
налице всички предпоставки на закона, поради което началникът на отдел “Оперативни дейности” –
Варна не е имал друга възможност освен да издаде процесната
заповед за налагане на ПАМ.
Основателно е обаче възражението на
жалбоподателя, че определената от органа по приходите продължителност на
мярката е необоснована и противоречаща на чл. 6 от АПК, тъй като изложените в
заповедта мотиви не съответстват на вида на установеното в обекта нарушение и на
констатираните в хода на проверката обстоятелства.
При упражняване на правомощието за
определянето на срока на ПАМ административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност като част от задължителната преценка за правилното
приложение на материалния закон.
Продължителността на
мярката следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на
нарушението и с оглед на целите по чл. 22 от ЗАНН. В оспорената заповед са посочени
изцяло бланкетни съображения, като липсват конкретни данни за търговската
дейност в обекта. Административният орган е изложил общо, че при определяне на
продължителността на срока е взета предвид тежестта на нарушението, без да е
посочил в какво точно се изразява тази тежест и защо налага запечатване на
обекта за срок от 14 дни. Наличието на публични задължения на търговеца в
размер на по-малко от средната брутна месечна заплата за страната за 2022 г. също
не може да обоснове времетраенето на мярката. Мотивите на административния
орган за наличие на незаконосъобразни практики на дружеството против данъчното
законодателство не се подкрепят от доказателствата по делото. Не е спорно, че
разликата между касовата наличност по ФУ и фактическата наличност на пари в
касата на обекта е била в размер на 1, 46 лева, което съответства на сумата на
контролната продажба. Липсват доказателства за осъществени други продажби,
които не са отчетени. Приходният орган не е изложил мотиви дали търговецът е
извършил други нарушения от същия вид или констатираното нарушение е първо
поред. Не е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на
продажбите в търговския обект и за трайно поведение на субекта по неспазване на
фискалната дисциплина.
Преценката на органа
по приходите за тежестта на нарушението и съответствието на мярката с преследваната
от закона цел и критериите по чл. 6, ал. 2 от АПК следва да се основава на
конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е
подкрепена с доказателства, каквито в случая не са налице. След като
нарушението е констатирано за първи път и липсват други нарушения на данъчното
законодателство, изводите на административния орган за съразмерност и адекватност
на определения срок от 14 дни са неправилни и необосновани. При избора на срока
са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. Не е извършена обективна преценка за наличието на баланс
между личните и обществените интереси, а само за наличието на обществен интерес
от налагането на ПАМ.
Допуснатото нарушение
на изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната
самостоятелност по чл. 169 от АПК, съответствието на наложената принудителна
административна мяра с целите по чл. 22 от ЗАНН и принципа на съразмерност по
чл. 6 от АПК, което обосновава материалната незаконосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт. В този смисъл е и последната съдебна практика
на ВАС, I и VIII отделение, която е
трайна и непротиворечива.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да бъде отменена.
С оглед на изхода от спора ответникът
няма право на разноски по делото. Жалбоподателят не е претендирал разноски по
делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за налагане на ПАМ № 184-ФК/29.09.2022 г.,
издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на “Е.” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал
Тошево, ХХХХХХХ, представлявано от прокуриста М.С.Н., е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин „Фреш“,
находящ се в гр. Генерал Тошево, ул. „Г.С.Раковски“ № 8, стопанисван от
дружеството, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Административен съдия: