Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………/ 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри тричленен състав,
в публичното заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело
№ 1220/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба
на В.К.П.,
ЕГН: **********,***, против
Решение № 18/03.03.2021г., постановено по НАХД № 3643/2020г. по
описа на ВРС, в частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0819-003053/31.08.2020г., издадено от началник група към ОДМВР - Варна,
сектор „Пътна полиция“, в частта по
пункт 1, с която на касатора, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20лв., за нарушение по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, както и в частта по
пункт 2, с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.Жалбоподателят счита решението на
ВРС за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, по съображения изложени в жалбата. Оспорва изцяло въприета
от АНО и съда фактическа обстановка, както и авторството на така извършеното
нарушение. Посочва също, че съдът не е проявил необходимата активност за
попълване на делото с доказателства, от значение за правилното му изясняване,
поради което моли
решението на ВРС в обжалваната му част
да бъде отменено,
както и НП
по пункт 1 и 2. В условията на
евентуалност моли въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.В съдебно заседание, редовно призован, не
се явява и не се представлява. В писмена молба, чрез процесуален представител
адв.С.Р., поддържа касационната жалба.
Ответната страна Областна дирекция ва
МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, чрез процесуален
представител ст.юриск. К.Л.А., изразява
становище за
неоснователност на подадената
касационна жалба и моли решението на ВРС в оспорената му част да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство,
е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348
ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение
на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо.
Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът
ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция намира подадената
касационна жалба за неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на В.К.П.
срещу НП № 20-0819-003053/31.08.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР -
Варна, сектор „Пътна полиция“, с което са му наложени следните административни
наказания: по пункт 1 - на основание
чл.185 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 20лв., за
нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; по
пункт 2 - на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, административни наказания
„глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и по пункт 3 - на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП,
административно наказание „глоба“ в размер на 150лв., за нарушение по чл.150а,
ал.1 ЗДвП. Съдът с решението си е отменил НП в частта му по пункт 3, в която
част съдебното решение не е оспорено и е влязло в законна сила.
За да потвърди
процесното НП в частта му по пункт 1 и пункт 2, първостепенният съд е приел за установено следното от
фактическа страна:
На
11.07.2020г. около 19:15
часа в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, до бл.18, вх.1, В.К.П. управлявал
лек автомобил „Шевролет Авео“ с peг.№
В****КМ, собственост на Р.Н. К.. Жалбоподателят предприел маневра „движение
назад“ и блъснал паркирания зад него лек автомобил „Шкода“ с peг.№ В****НА, който бил избутан върху
тротоар с тревна площ. Върху ударения автомобил имало и следи от жълта боя. Жалбоподателят напуснал мястото на
произшествието, което впоследствие било посетено от полицейски служители,
измежду които и разпитания свидетел В. Ц. В. - мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна. Свидетели очевидци посочили, че автомобилът
„Шкода“ с peг.№ В****НА
е бил ударен от жалбоподателя, като посочили номера на автомобила, който е
управлявал, както и имената му. Свидетелите посочили и адреса, на който живее
жалбоподателят. На паркинга на този адрес свид.
В. установил лек автомобил „Шевролет Авео“ с peг.
№ В****КМ, по който в задната му част също имало следи от удар. Полицейските
служители след няколко опита успели да установят жалбоподателя. При извършена
проверка в автоматизираната информационна система на МВР установили, че
жалбоподателят е с наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от един месец по НП № 19-0819-007399 от 21.01.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, чието изпълнение не е започнало поради
това, че не е върнал в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна свидетелството
си за управление на МПС. На
19.07.2020г. в 20:30
часа собственикът на лек автомобил „Шевролет Авео“ с peг.№ В****КМ попълнил декларация, в която
посочил, че на процесните
дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя В.К.П.. В тази връзка на 30.07.2020 г. свид. В. Ц. В. съставил срещу жалбоподателя
В.К.П. АУАН за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП,
за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
и за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, който бил връчен лично на
жалбоподателя П. и подписан от него без възражения. В предвидения в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН срок
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят
посочил, че връченият му АУАН е нечетлив от една страна, а от друга страна
оспорил фактическата обстановка, описана в АУАН.
На
31.08.2020г. е издадено
процесното наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото административнонаказващият орган е приел безусловно констатациите
в АУАН. На нарушенията
административно наказващият
орган е дал следната правна
квалификация, съответно е наложил наказания както
следва: по пункт 1 - на основание чл.185
от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; по пункт 2
- на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, административни наказания „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и по
пункт 3 - на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, административно наказание
„глоба“ в размер на 150 лв., за нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП.
Тази фактическа обстановка районният съд е приел за
установена въз основа на събраните по делото доказателства - писмени
доказателства, включително такива за компетентността на
административнонаказващия орган, както и гласни доказателствени средства -
показанията на свидетеля мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Варна В..
Въз основа на така събраните доказателства, районният съд
е счел, че жалбата срещу спорното НП в частта по пункт 1 и пункт 2 е
неоснователна. Намерил е, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на НП. При съставянето на АУАН и при издаване на оспореното НП не са
допуснати съществени нарушения. Както АУАН, така и НП са съставени от
компетентен орган и при спазване на материалния закон. Налице е съответствие
между посочените като съставомерни елементи и дадената правна квалификация на
нарушението. По същество на оспорването съставът на ВРС е приел, че В.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е
наказан. Предвид това, съдът е намерил, че същият следва да понесе
административнонаказателна отговорност за поведението си. По тези съображения е
потвърдил спорното НП в оспорената му понастоящем част.
Решението на ВРС е правилно. Същото е валидно и
допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на
правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната му.
Настоящият касационен състав счита, че правилно районният
съд е приел, че наказаното лице е осъществило състава на нарушенията, за които
е привлечено към административно-наказателна отговорност.
Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло
от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са
налице доказателства. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения,
останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства
в тази насока.
При реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Оспореното НП е издадено от компетентен да го издаде
орган – началникът на Първо РУ при ОДМВР-Варна, на когото съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, са делегирани права по смисъла на чл.47, ал.2 ЗАНН. При
съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити,
изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно вмененото като
извършено нарушение от страна на касатора П..
От показанията на полицейския служител В. се установява,
че на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Шевролет Авео“ с peг.№ В****КМ, собственост на Р.Н. К., като предпримайки
маневра „движение назад“, блъснал паркирания зад него лек автомобил „Шкода“ с
peг.№ В****НА, който бил избутан върху тротоар с тревна площ, след което
напуснал мястото на произшествието. С поведението си касаторът несъмнено е
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди", и на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, съобразно която: „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.“
На практика по-голямата част от възраженията на касатора
вече е отговорил въззивния съд, поради което съдът намира, че не следва да
бъдат повтаряни.
В тази връзка следва да се посочи, че издаденият АУАН е
редовно съставен и поради неопровергаването на фактическите обстоятелства,
доказателствената му сила относно съдържащите се в него констатации следва да
се зачете от съдебния състав. След като в производството по обжалване не са
ангажирани доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован
извод за съставомерност на нарушението.
Само като допълнение на изложението по отношение
твърденията в касационната жалба, че е неоснователно твърдението за невалидност
на декларацията по реда на чл.188 от ЗДвП, тъй като собственикът на автомобила Р.
К. му го продал месеци преди настъпилото ПТП и няма как във въпросния ден и час
същият да знае кой е управлявал процесния автомобил. На първо място с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП се предвижда възможност за собственика на МПС да
посочи друго лице, което е субект на вмененото в негова тежест нарушение.
Съобразно разпоредбата на чл.144,
ал.1 от ЗДвП, собствеността
на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съобразно ал.2 от същия - при
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, подписите на страните
трябва да бъдат нотариално заверени. След като между
страните (Р.Н. К. в качеството му на продавач и В.К. П. като купувач) не е налице валидно сключен
договор за покупко-продажба на процесното МПС и регистрацията му не е
променена, Р. К. правилно и законосъобразно се е възползвал от правото си по
чл.188 от ЗДвП да посочи кое е лицето, на което е предоставил на управлява
лекия му автомобил. В тази връзка следва да бъде посочено, че касаторът не може
да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото, своевременно направеното от процесуалния представител на ОДМВР – Варна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност,
поради което на основание чл.63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр.
чл.27е от НЗПП, следва в полза на ОДМВР-Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., което следва да се
заплати от жалбоподателя.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК,
Варненският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/03.03.2021г.,
постановено по НАХД № 3643/2020 г. по
описа на ВРС, в
частта му, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0819-003053/31.08.2020г., издадено от
началник група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт 1,
с която на касатора, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20лв., за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП,
както и в частта по пункт 2, с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са
му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН: **********,***,
да заплати в полза на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи –
Варна сумата в размер на 80лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.